Какво е арест и задържане под стража? Какво е мярка за неотклонение? Как се обжалват мерки за неотклонение? Как се изменя или отменя мярка за неотклонение?

• Арестът като вид мярка за неотклонение е уреден в чл. 63 и следващите от Наказателно-процесуалния кодекс. Законът борави с термина задържане под стража, но в разговорния език понятието арест е по-разпространено. По същество представлява принудително лишаване от свобода на лице, за което съществува обосновано предположение, че е извършило престъпление, когато има опасност същото да се укрие или да извърши друго престъпление до приключване на наказателното производство.

Полицейските органи могат да задържат лице:
• 1. за което има данни, че е извършило престъпление.
• 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
• 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност.
• 4. при невъзможност да се установи самоличността му.
• 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт.
• 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест.
• Важно е да се отбележи, че арест от полицейски орган не е мярка за неотклонение по смисъла на НПК. То е уредено в ЗМВР и по същността си представлява принудителна административна мярка, като не може да продължи повече от 24 часа, когато е по точки от 1 до 4 и на задържания не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване

• НПК регламентира задържане до 72 часа, когато е постановено от прокурор. То е допустимо само в случай, че има за цел да осигури довеждането на задържания пред съда, за да бъде взета окончателно мярката за неотклонение по съответния ред.

• За бъде разбрана същността на задържането под стража, следва най-напред да се изясни какво точно означава мерки за неотклонение. Те са изчерпателно изброени в НПК средства за процесуална принуда, които законът допуска по отношение на лице, обвинено в извършване на престъпление от общ характер /когато производството се възбужда от прокурор и се развива с негово участие/, когато са налице едновременно две законоустановени предпоставки:
• 1. доказателствата по делото да сочат, че е налице обосновано предположение престъплението да е осъществено от това лице.
• 2. да съществува опасност лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

• Когато условията за вземане на мярка за неотклонение са изпълнени, компетентните органи могат да вземат една от следните мерки, изброени от най-леката към най-тежката :
• подписка,
• гаранция,
• домашен арест и
• задържане под стража.
• Спрямо едно лице може да се определи само една от посочените мерки за неотклонение, като при преценката коя от тях следва да се приложи се взимат предвид вида на престъплението и степента му на обществена опасност, събраните доказателства, здравословното и имущественото състояние на обвиняемия и т.н.
• Задържането под стража е най-тежката мярка за неотклонение, която може да се вземе, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса, при определени визирани в закона хипотези, които ще бъдат разгледани по-долу.

• Съгласно чл. 63 от НПК, тази най-тежка мярка за неотклонение може да бъде взета само по отношение на лице, за което съществува обосновано предположение, че е извършило престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, когато доказателствата по делото сочат, че е има реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
• Законът приема, че такава реална опасност е налице винаги когато лицето е привлечено като обвиняем за:

• 1.престъпление извършено повторно или при условията на опасен рецидив,
• 2.тежко умишлено престъпление /наказауемо с лишаване от свобода повече от 5 години/
• 3.престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода, най-малко в размер на 10 години или друго по-тежко наказание или когато лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл. 269, ал. 3 НПК /в случай на затруднение или невъзможност за откриването му/.
• В практиката се приема, че опасност от укриване на обвиняемия или подсъдимия съществува и когато той няма адрес в страната, не живее трайно на него или пребивава на неизвестни адреси в чужбина, както и когато често отсъства от страната.
• След като посочената опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление отпадне, задържането под стража се отменя или се изменя в по-лека мярка.

Процедура по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража?

• • Мярката за неотклонение задържане под стража се взима от съда по искане на прокурора. Законът предвижда за задържането да бъдат уведомени семейството или друго посочено от задържания лице, както и работодателят му. Последният може и да не бъде информиран, в случай че обвиняемият изрично заяви, че не желае това.
  • С изменение на НПК от 2019г. законодателят предвиди възможност, по решение на прокурора, уведомяването на близките да бъде отложено за срок до 48 часа, ако това е необходимо, за предотвратяването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да бъдат обезпечени определени действия на разследващите органи, които са от съществено значение за развитието на наказателното производство.
  • Прокурорът се произнася с постановление, което може да се обжалва пред съда от задържания или от неговия защитник. В тази връзка е важно да се подчертае, че обвиняемият има право на адвокатска защита още от първата минута на задържането му.
  • Жалбата се разглежда незабавно, като съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

• Домашният арест е друг вид мярка за неотклонение, уредена в чл.62 от НПК. По същността си представлява забрана за обвиняемия да не напуска жилището си без надлежно разрешение. Редът, по който се взема е същият като при ареста – от съда, по искане на прокурора. Адресът, на който ще се изпълнява мярката се определя от съда и последващата му промяна е допустима само с изрично разрешение на съответния съд или на прокурора.
• По отношение на домашния арест в досъдебното производство са приложими посочените по-горе срокове за задържане под стража.

Консултация с адвокат

Консултация с наказателен адвокат за
• Правата ви при задържане под стража
• Мярка за неотклонение срок
• Обжалването на мерки за неотклонение
• Ред на свиждане при задържано лице
• Правна помощ и защита при задържане под стража
• Пишете ни на law@rashkov.eu или +359 888 30 82 82

Горе