вещно право на ползване адвокат рашков

Какво означава и какво включва вещното право на ползване?

  • Правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея ,без тя да се променя съществено.

Характеристика на вещно право на ползване.

  • Вещно право на ползване. То е лично и не може да бъде предостъпвано от ползвателя на трето лице.
  • Вещно право на ползване има за обект главно недвижими вещи.
  • То не може да се учредява върху потребими вещи,понеже те се употребяват чрез консумацията им : например върху храна,напитки ,тъй като при ползване се засяга субстанцията им.
  • Правото на ползване може да бъде отстъпвано възмездно и безвъзмездно.
  • Право на ползване не може да има върху съвкупност от вещи (напр., библиотека, стадо животни), тогава се смята, че има учредено самостоятелно право на ползване над всяка отделна вещ от съвкупността (върху всяка книга, всяко животно).
  • Правото на ползване е ограничено вещно право и не може да се учреди за собственика. Негови титуляри могат да бъдат
    лице-несобственик или съсобтвеник на вещта.
  • Правото на ползване е неотчуждимо, ненаследимо и учредено с оглед личността на титуляра му. То е от категорията на правата intuitu personae. По тази причина то се прекратява със смъртта на ползвателя.

Права и задължения на ползвателя?

  • Ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси. Негово задължение е и да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване.
  • Той е длъжен да направи опис при получаване на вещта. В противен случай се счита, че вещта е предадена в добро състояние и именно в такова следва да се върне на собственика.
  • Той е длъжен да застрахова вещта в полза на собственика и да плаща застрахователните премии. Законът допуска обаче да се уговори друго.
  • Ползвателят не отговаря единствено за изхабяването на вещта, което се дължи на обикновена употреба. Той може да защитава правото си с вещни петиторни искове, но когато се касае за посегателство върху собствеността е длъжен да съобщи на собственика.
  • Големите задължения на ползвателя се свързват с факта, че поначало правото на ползване се учредява безвъзмездно. От друга страна обаче, когато се касае за по-къс период от време страние прадпочитат да се сключи договор за наем.

Учредяване на вещно право на ползване.

  • Съгласно чл.55 от ЗС “вещни права върху чужда вещ,доколкото те са предвидени в законите ,могат да се придобиват или учредяват с правна сделка , по давност или по други начини , определени в закона”. Тези способи важат и за придобиване на правото на ползване.
  • ПП може да се учреди с отделен договор за учредяване на право на ползване или като клауза в друг договор ,напр. дарение със запазване правото на ползване. Сделката , ако има за предмет недвижим имот , съгласно чл.18 от ЗЗД , трябва да се извърши във формата на нотариален акт.
  • Изискването за нотариална форма не важи , когато се отстъпва право на ползване върху държавен или общински имот . Учредяването в този случаи се извършва с писмен договор.
  • Право на ползване в някои случаи може да се учреди и с административен акт.
  • Право на ползване може да възникне и чрез конститутивни съдебни решения.
  • По давност може да се придобие право на ползване ,ако едно лице през определн от закона срок фактически упражнява съдържанието на ограниченото вещно право на ползване.
  • Такъв би бил случаят ,когато се ползва чужда вещ, получават се добивите от нея , плащат се данъци,такси , застрахова се в полза на собственика ,съобщава му се за всякакви посегателство върху нея.
  • Ако тези фактически действия се упражняват в определения от чл.79 от ЗС 5- годишен срок , респ. 10- годишен срок по силата на чл. 85 от ЗС може да се придобие вещното право на ползване по давност.

Прекратяване на право на ползване.

    Правото на ползване може да се прекрати по различни основания.

  • С изтичане на уговорения срок ;
  • Със смъртта на ползвателя ;
  • С погиване на вещта ;
  • Чрез отказ по чл.100 от ЗС в писмена форма с нотариална заверка на подписа и вписан в имотния регистър ;
  • Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд. Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало
    Дайте оценка 5 звезди