Вреди от непочистен сняг и лед.
Съдържание
Кой носи отговорност? Обезщетение от общината.
Кой носи отговорност? Обезщетение от общината.
Предвид географското ни положение и за радост на децата, с настъпването на зимата у нас започва да вали сняг и бързо се оказваме сковани от студ и лед.
Въпреки, че това е най-предвидимото и обичайно природно явление за България всяка година, не така мислят родните общинари и особено тези от Столична Община.
Вече стана обичайно, снегопочистващите дружества да се окажат “силно изненадани” от снега през декември и улиците и тротоарите да стоят с дни и седмици покрити с лед и сняг.
Предвид физичните особенности на снега и леда – да създават идеални условия за пързаляне, стана обичайно да има голям брой падания на граждани, с последващи счупвания и тежки контузии.
Тогава изниква един логичен въпрос – кой е виновен и може ли да се търси отговорност?
Може ли да се претендират вреди за претърпените болка и страдани, както и за разходите по лечение?
Накратко – ДА.
- В случая, правното естество на претендираното право е право на вземане от деликт(непозволено увреждане).
- За да има деликт, трябва да са налице петте му части – деяние, противоправност, вреда, причинно-следствена връзка и вина.
- Причинната връзка се доказва от лицето, което твърди да е увредено, чрез ангажирането на достатъчна съвкупност от доказателствен материал.
- Деянието може да бъде действие или бездействие.
- То е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на поведението на делинквента(причинителя на вредата), тя не би настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, това означава, че е налице причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпилия вредоносен резултат. Тоест, трябва да бъде “conditio sine qua non “ или условие без което не може; без което вредата не би настъпила.
- Противоправността, може да се изведе и пряко от нарушаване на генералната превенция, установена със забраната в чл. 45 ЗЗД.
- Вината се предполага до доказаване на противното, по аргумент от чл. 45, ал.2 ЗЗД.
- Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
- Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. Държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. /в т.см. ППВС № 7/1959 г/
- Когато искът е насочен срещу юридическо лице за неправомерни действия, очевидно ще се търси ангажиране на неговата обезпечителна отговорност като възложител на работата на непосредствения причинител, причинил вреда в процеса на извършване на работа в чужд интерес.
Кой носи отговорност за вреди причинени от вещи?
- Отговорността по чл. 50 ЗЗД е лична, безвиновна и следва да се ангажира, когато вредите настъпят поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Тя е свързана със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа.
- Когато се ползва вещ с явен недостатък, който може да се отстрани и недостатъка произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД за онзи, който е бил длъжен и е могъл да ги отстрани. Тук отговорността е за неполагане на дължимата грижа.
- Когато има вещ със скрит недостатък, която се ползва, а ползващият вещта не знае за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще се ангажира по чл.50 ЗЗД.
- Ако едно лице е предприело с дължимата грижа действия, предписани от закона, то не отговаря за вреди, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат.
- Отговорност ще се ангажира и тогава, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите.
Може ли да се носи отговорност от повече лица?
- Отговорността за вредите по чл. 50 ЗЗД може да се носи при условията на солидарност от две лица – собственикът или лицето под чиито надзор се намира вещта или от всяко от тях поотделно.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. - Общината като субект на отговорността в хипотезата, когато е собственик на вещ, а тя е предоставила за стопанисване вещта на външно лице или дружество, по смисъла на разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, тогава те носят солидарна отговорност за вредите.
- Ако собственик не е общината, а държавата, то тя носи отговорност за причинениете вреди на същото основание. Ако е предоставила за стопанисване вещта на ведомство или министерство, то те отговарят солидарно за вредите.
- Съдебната практика е непротиворечива, че елемент на деликтната отговорност е вината на делинквента или лицето, за чиито действия носи отговорност, освен в случаи на чл. 50 ЗЗД.
- За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й.
- Върховните съдии са категорични относно обективния характер на отговорността за вреди по чл. 50 ЗЗД. В този случай собственикът на вещта носи безвиновна отговорност, характеризираща се с ограничена възможност за екскулпиране(освобождаване от отговорност).
Може ли отговорност да се носи на две основания?
- Ако са налице вреди в резултат едновременно на вещта и от виновното поведение на дадено лице, отговорността ще се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 50 ЗЗД трябва да е настъпила вреда, дължаща се от свойствата на вещта или при неупражняван надзор съгласно експлоатацията й. Вещта следва да е собственост или под надзор на определено лице. При бездействие от страна на собственика или лицето, осъществяващо надзор и причинна връзка между бездействието и настъпването на вредата от вещта.
- Ако са налице вреди в резултат едновременно на вещта и от виновното поведение на дадено лице, отговорността ще се дължи на две основания – чл. 50 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Има случаи, които допускат смесване на отговорността при непозволено увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД. При тях следва да се има предвид, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД.
Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.
Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.
Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД.- По аргумент от горните разсъждения, ако ответната страна застъпи тезата, че юридическото лице по поддръжката няма вина и същото е изпълнило задълженията си, то тогава отговорността би възникнала за ответника по чл. 50 ЗЗД, като собственик на вещта причинила деликта.
И така – вреди от непочистен сняг и лед след падане на заледена улица. Кой носи отговорност за счупванията?
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Ремонт на пътищата по смисъла на легалната дефиниция в § 1 т.13 от ДР на ЗП представлява дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържане на пътищата по смисъла на легалната дефиниция в § 1 т.14 от ДР на Закона за пътищата представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Разпоредбата на чл.167, ал.1 от Закона за движение по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, за което чл.167, ал. 2 ЗДвП предвижда служби за контрол, определени от кметовете на общините, които да контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка.Зимното поддържане на пътищата включва комплекс от дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение.
Видът и обхватът на работите за зимно поддържане на пътищата се определят в зависимост от приетото за определен път ниво на зимно поддържане.
В тази връзка е относима и нормативната уредба на Наредба РД-02-20-19/12.11.2012г на МРРБ за поддържане и текущ ремонт на пътищата.По делото ще трябва да се установява – точната дебелина на снежната покривка, период на снеговалеж и т.н., във връзка с визираните в Приложение 3 от Наредба РД-02-20-19/12.11.2012г на МРРБ, 10см дебелина и до 5 часа от началото на снеговалежа.
Доколкото същите ще се явяват факти или обстоятелства благоприятени за ответника(общината), то следва тя да ги докаже по аргумент за доказателствената тежест от чл. 154 ал.1 ГПК.
На следващо място, следва да се има предвид че в Цитираната Наредба е предвидено състояние на движението за съответния път. Например за категория Н-3 то : „Допуска се отделни участъци от пътя да бъдат затваряни за по-продължителен период от време до почистване на снега и отстраняване на хлъзгавостта“.Тоест, общината ще отговаря за бездействието на снегопочистващата фирма, на която е възложила дейността по зимното поддържане на територията на Общината, която не е почистила от снега и леда процесните улици . Най-често с такъв договор е възложено от общината и съответно прието от изпълнителя(дружество по поддръжка) – зимното поддържане на цялата териотория на Общината.
Това означава не само на главните улици и на улиците с по-голямо обществено значение, например – тези покрай болниците, училищата, тези по които се движи обществения транспорт и други. Следователно в това задължение се включват и второ и третостепенните улици.
Най-често снегопочисващите машини са собственост на дружество по поддръжка и се управляват от негови служители.
На практика, дори да остане неизяснено обстоятелството – кой е определял маршрутите, по които са се движели снегорините и дали това са служители на общината или на изпълнителя – общината следва да носи отговорност за бездействието на избрания от нея изпълнител по договора, поради постоянния контрол, които тя, чрез служителите си, е осъществявала върху изпълнението на работата от снегопочисващата фирма.
Представители на общината следва да са присъствали ежедневно и ежеминутно в специализираните автомобили и са следили по кои улице те минават и какво количество от обработващите препарати се изполва.
Освен това, общината има влияние върху дейността на снегопочисващата фирма, доколото общината осъществява контрол и чрез постъпващите сигнали за необработени улици.
Именно това вменено от закона задължение не е изпълнено от страна на общтината, което означава, че е налице бездействие от страна на нейните служители, респективно, работници, което е довело до непочистване на пътя от снежната покривка. По този начин не е отстранена възможността поради наличието й да настъпи подхлъзване и падане с последващо счупване.
Именно в това се състои пряката причинна връзка между бездействието на изпълнителя – дружество по поддръжка и снегопочистване(което принципно е работа на общината) и настъпилите вреди.
Това е и основанието да се ангажира отговорността на общината, съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, спрямо пострадалото лице, като конкретния случай (поради обстоятелството че общината се явява и възложител и собственик ), не изключва и отговорността по чл. 50 от ЗЗД, тъй като последната също е безвиновна отговорност ,но последната може да се търси само тогава, когато не са налице виновни действия или бездействия по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗДТрябва да се отбележи, че дори относимата Наредба РД-02-20-19/12.11.2012г на МРРБ, да е спазена и вина на изпълнителя – дружество по поддръжка, да не може да бъде вменена, във всеки един случай отговорност за Общината възниква, ако не на осн. Чл. 49 то на осн. Чл. 50 от ЗЗД.
В светлината на всичко описано по-горе, следва да се приеме, че отговорността на Общината ще почива както на основание чл. 49 ЗЗД – като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата /за бездействието на дружеството по поддръжка, с което е сключен концесионен договор и на което е възложила дейността по поддържането на пътя/, така и на основание чл. 50 ЗЗД като собственик на вещта /в т.см. ППВС № 17/1963 г/ – общински път, от която са произлезли вреди – поради бездействието си по осъществяване на контрол по изпълнението на задълженията на концесионера по договора за поддържане на чистотата и поради неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задължения на общината по чл. 31 от Закона за пътищата – да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, което е в причинна връзка с настъпилата злополука.
- Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд. Горе
- Отговорността за вредите по чл. 50 ЗЗД може да се носи при условията на солидарност от две лица – собственикът или лицето под чиито надзор се намира вещта или от всяко от тях поотделно.