Договор за издръжка и гледане адвокат рашков

Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

 

 

Договор за издръжка и гледане намира широко приложение у нас. С него едната страна /прехвърлител, кредитор/ се задължава да прехвърли собствения си недвижим имот на другата страна /приобретател, длъжник/, която поема насрещното задължение да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му. В общия случай предмет на договора е правото на собственост, но с него е възможно да бъдат прехвърляни и ограничени вещни права, като например правото на ползване, правото на строеж и др. Тези договори в голяма степен наподобяват продажбата, но разкриват и специфики, които будят множество въпроси. Поради тази причина, договорът за издръжка и гледане е обект на подробно изследване от българската съдебна практика и правна доктрина.

 

Обща характеристика

 

Договор за издръжка и гледане е двустранен, възмезден и формален договор /сключва се във формата на нотариален акт/. Той не е уреден от българският закон, следователно е част от т.нар. ненаименовани договори и сключването му се основава на свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, според който:„Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави“. Поради липсата на конкретна правна уредба, по отношение на договора за издръжка и гледане се прилагат общите правила на българското договорно право, а именно Закона за задълженията и договорите.

 

Тези съглашения най-често са от вида на алеаторните договори, които се характеризират с неопределеност относно стойността на това, което се дължи. Преобладаващата хипотеза в практиката е прехвърлянето на имуществото да става срещу задължение за издръжка и гледане за бъдещо време, при което не се знае колко време ще живее прехвърлителят, а оттам и какъв е обемът на издръжката и гледането, дължими от приобретателя, включително и неяснота относно промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя, както и неговото физическо, психическо и емоционално състояние. В случаите обаче, когато прехвърлянето на имуществото е свързано с минали грижи и издръжка, елементът на неопределеност липсва. Тогава по същество сделката е идентична с продажбата.

                                                                                      

Кой може да сключи Договор за издръжка и гледане?

 

Договор за издръжка и гледане може да бъде сключен от всяко физическо лице. Няма пречка той да се сключи между съпрузи, или с него да се задължат пълнолетните деца да предоставят грижи и издръжка на родителите си срещу прехвърлянето на недвижим имот. Договор за издръжка и гледане може да се сключи и от недееспособен кредитор, стига да е налице съгласие на настойника или попечителя му, както и разрешение на съда.

 

Интересен е въпросът, дали юридическо лице може да бъде страна по подобна сделка. В практиката е застъпено становище, че „това е договор, който се сключва между физически лица, т.е. юридическо лице не може да бъде страна по него”.  Според Тълкувателно решение № 30 от 17.07.1981 г. на ВС обаче, задълженията на длъжника могат да бъдат изпълнявани и от лицата от неговото домакинство, т.е. допустимо е грижата за кредитора да бъде полагана и от трето лице: „…прякото изпълнение на задълженията на приобретателя не налага лично той да извършва всички действия. Приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат осъществени и чрез други лица. В преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими, а не до незаместими действия.“. 

Доколкото Договор за издръжка и гледане е ненаименован договор и за него няма конкретна нормативна уредба,  за него следва да се прилагат само общите правила за всички договори (ЗЗД) и становището, че ЮЛ не може да го сключи не намира нормативна опора. На теория е възможно юридическо лице да осигури чрез възлагане на едно или няколко физически лица полагането на грижи за прехвърлителя, но към настоящия момент този въпрос не е изследван в съдебната практика.

 

Договорът за издръжка и гледане може да бъде сключен и в полза на трето лице, за което да бъдат полагани грижи. То обаче няма да е страна по договора, а само негов бенефициер, т.е. ще може да иска само изпълнение или обезщетение за неизпълнение на задължението, но не и разваляне на договора.

 

Изпълнение на задълженията по договор за издръжка и гледане

 

Прехвърлителят изпълнява задължението си още със сключването на договора . Това е т.нар. транслативен ефект, по силата на който правото на собственост се прехвърля при самото сключване на сделката в съответната форма. Задължението на приобретателя се характеризира с повече особености, на които следва да се спрем по-подробно.

 

По своята същност задължението за издръжка и гледане е неделимо. Правоимащият прехвърлител при неизпълнение на задължението по отношение само на някое от лицата, на които се дължи издръжка и гледане, може да иска развалянето на договора изцяло, ако има интерес от това, т.е. ако приобретателят е сключил договора с две или повече лица, но предоставя грижи и издръжка само на един от кредиторите, а по отношение на другите не изпълнява задълженията си, прехвърлителите могат да искат развалянето на целия договор.

 

Друг важен въпрос, който може да възникне във връзка със задълженията на приобретателя, е какъв е обемът на дължимата грижа.

 

Трайната съдебна практика поддържа становището, че обемът и характера на грижите зависи от индивидуалните нужди на кредитора, неговата възраст и здравословно състаяние, както и от общата воля на страните, съдържаща се в договора. Допустимо е страните да уговорят изрично какви грижи ще трябва да полага длъжника, напр. такива, каквито са необходими само в случай на немощ и болест на кредитора.  Ако нищо не е уговорено, стандартът, който приобретателят следва да осигури на прехвърлителя включва изцяло храна, дрехи и други разходи, според нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.

 

Важно е да отбележим, че волята на страните следва да бъде тълкувана съобразно разпоредбата чл. 20 от ЗЗД, според която: “При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.” В тази връзка Върховният касационен съд приема, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.

 

Възможно е издръжката, която се дължи по договора, да бъде трансформирана в нейния паричен еквивалент. Това е допустимо, когато длъжникът не изпълнява точно задълженията си. В този случай кредиторът има право да иска задължението за даване на издръжка в натура да бъде трансформирано в задължение за предоставянето на паричния й еквивалент.

 

Ако приобретателят полага добросъвестно съответните грижи и издържа прехвърлителя, последният няма право на подобна трансформация, освен когато по обективни причини не може да получи издръжката в натура. Тогава той ще може да иска получаването й в пари, но само докато съществуват тези обективни причини.

 

Длъжникът ще има право да трансформира задължинието си в пари и когато полага съответните грижи и предоставя необходимата издръжка, но среща затруднение, тъй като кредиторът не му оказва необходимото съдействие за изпълнение в натура.

 

[email protected] | +359 888 30 82 82

      • Консултация с адвокат

      • Правна помощ и защита
      • Пишете ни на [email protected] или +359 888 30 82 82

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало ]

    Дайте оценка 5 звезди