защита от домашно насилие адвокат рашков

Какво всъщност е домашно насилие?

  • В житейски смисъл домашното насилие се свързва най-често с физическо посегателство. Юридически обаче, това понятие е значително разширено и обхваща всички видове насилие върху личността. В българското законодателство тази материя е уредена със специален закон – Законът за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
  • В чл. 1 от този нормативен акт се съдържа легална дефиниция, в която изчерпателно са посочени случаите, когато можем да потърсим закрила от съда.
  • Разпоредбата сочи, че “домашно насилие” е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие. Такова е и само опитът за насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. Когато са извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
  • За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”
  • Т.е. домашното насилие може да има психически, сексуални, емоционални и дори икономически измерения. Всеки вид тормоз върху тялото и психиката Ви не бива да бъде подценяван и следва да бъде отнесен до знанието на компетентните органи.

Кой може да стане жертва на домашно насилие?

    Независимо, че най-често жертвите на домашно насилие са жени, мъжете също могат да са пострадали и съответно имат право да потърсят гарантираната им от закона защита. В закона са изрично изброени случаите, в които това е възможно.

  • В чл. 3 е посочено, че се касае за домашно насилие, когато посегатеслтвото е извършено от:
  • съпруг или бивш съпруг
  • лице, с което се намирате или преди сте били във фактическо съпружеско съжителство
  • лице, от което имате дете;
  • възходящ /майка, баща, баба, дядо/;
  • низходящ /дете, внук/;
  • лице, с което се намирате в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  • лице, с което се намирте или сте били в родство по сватовство до трета степен включително;
  • настойник, попечител или приемен родител./;
  • възходящ или низходящ на лицето, с което се намирате във фактическо съпружеско съжителство;
  • лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
  • В закона са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие. Те включват близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство.
  • Нормата на чл. 3, т. 6 от Закона за защита от домашното насилие е еднозначна.
  • Защита по реда на този закон може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, ако то е извършено от лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително.
  • Следователно, вън от предметния обхват на закона са насилническите актове, извършени от лица, намиращи се в родство с пострадалия по съребрена линия от пета и по-горна степен. Защита срещу тях може да се търси по общия ред, но не и по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Ред и компетентни органи?

  • В случай, че сте станали жертва на домашно насилие можете да поискате от съда да издаде заповед за защита във Ваша полза. Това е възможно чрез подаване на молба и декларация, в които трябва кратко и ясно да са описани конкретните актове на насилие.
  • Компетентен е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. След законодателно изменение от 01.08. 2023г., срокът бе увеличен от един на три месеца. За да Ви бъде осигурена защита е важно документите да са подадени към съответния съд в 3-месечен срок от деня, в който е извършен акта на насилие. По изключение и при непредвидени обстоятелства, този срок може да бъде до 6 /шест/ месеца. Молбата задължително трябва да бъде придружена от декларация от молителя за извършеното насилие. Ако е изминал по-дълъг период от време, молбата Ви с голяма степен на вероятност няма да бъде допусната и уважена.
  • Актовете на домашно насилие извън този период, могат да се вземат предвид при определяне на мерките за защита, ако за тях има доказателства. За да се стигне до определяне на мерки обаче, трябва да има поне един акт на домашно насилие в срока, описан по-горе.
  • Следва да се счита, че срокът е спазен и когато се твърди трайно установено домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личните права. Насилието трябва да не е прекратено и към момента на подаване на молбата.
  • Такъв е случаят например, когато са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз, дори да не са посочени конкретните дати, на които са извършени неправомерните действия. Делото се разглежда в открито съдебно заседание, което се насрочва в срок не по-късно от един месец.
  • В по-тежки случаи, когато съществува опасност за живота и здравето на пострадалия, съдът може да издаде заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от постъпването на молбата. Тази заповед има действие и ви предоставя закрила до приключване на делото, като определението на съда не подлежи на обжалване. Заповедта се изпраща служебно и на органите на МВР. При наличието на такава опасност, можете да се обърнете за съдействие, освен към съда и директно към полицията, за предприемане на мерки по Закона за Министерството на вътрешните работи.
  • Дело за защита от домашно насилие. Какво да очаквам от съда?

      Ако молбата Ви бъде уважена като основателна, ще бъде издадена заповед, с която съдът определя една или няколко мерки за защита от домашно насилие. Житейски, този съдебен акт често е наричан и ограничителна заповед. Различните видове мерки са изчерпателно изброени в ЗЗДН и включват:
    • задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
    • отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
    • забрана на извършителя да приближава пострадалото лице жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;
    • временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на
      интересите на детето;
    • задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
    • забрана на извършителя да приближава пострадалото лице жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда
    • насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
  • Тези мерки се налагат от съда за различен срок, който може да бъде от три до осемнадесет месеца.
  • Освен това, на извършителя се налага и глоба в размер от двеста до хиляда лева.

  • Какво да правя, ако върху мен е упражнявано насилие повече от веднъж или от повече от едно лице?

  • Върховните съдии трайно приемат, че срещу всяко действие или действия съставляващи акт на домашно насилие може да бъде подадена молба за защита до съда по ЗЗДН, но в установения за това срок. Това означава, че можете да подадете отделна молба срещу всеки конкретен акт на насилие, стига да спазите 3-месечния срок. Тогава за всяко посегателство и срещу всяко лице ще бъдат образувани отделни съдебни дела.
  • Мога ли да обжлавам решението за издаване или отказ да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие?

  • Решнието на районния съд, действащ като първа инстанция, подлежи на въззивен контрол от съответният окръжен съд.
  • Какво мога да направя, докато получа закрила от съдебните или полицейските органи?

    От съществено значение за уважаването на молбата Ви е същата да бъде добре обезпечена от доказателствена страна.

  • Когато се касае за физическо или сексуално насилие, едни от най-важните и ценени в практиката доказателства са медицинските документ, които всеки лекар е длъжен да издаде по искане на пострадалото лице. В него ще бъдат подробно описани констатираните увреждания и наранявания. Важно е да потърсите съдействие от медицинско лице и да се сдобиете с такъв документ възможно най-скоро след акта на насилие. Това е нужно за да е сигурно, че всички следи от същото ще бъдат видими и съответно описани.
  • Случаите на психическо или емоционално насилие се доказват по-трудно пред съда, поради липсата на физическо изражение на травмите от този вид посегателства. Когато липсват и свидетели, единственият начин да убедите съда във верността на твърденията си е като предоставите аудио- или видеозаписи на твърдения акт. Въпросът за доказателствената сила на тези записи е дискусионен в практиката. Все повече съдебни състави обаче, признават значението им на годен доказателствен източник.
  • Във всички случаи бихте могли да сигнализирате полицейските органи, които в определени хипотези имат възможност да съставят на извършителя предупредителен проткол по ЗМВР.
  • Престъпление ли е домашното насилие?

  • Самият факт на извършване на домашно насилие не е криминализиран в отделен престъпен състав, доколкото то може да се осъществява и само като психическо или емоционално насилие. То обаче все по-често се среща като част от съставите на добре познати престъпления. Например – убийство, телесна повреда, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, принуда и т.н. В тези случаи е предвидено по-тежко наказание, когато съответното престъпление е извършено в условията на домашно насилие. Най-често срещано е като част от квалифициращите признаци на лека телесна повреда.
  • Важно е да се посочи, че когато леката телесна повреда е причинена в условията на домашно насилие, деянието не е от частен характер, а от общ характер. Тоест, наказателното преследване на общо основание се осъществява от прокурор.
  • Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд.
  • Още по темата за домашно насилие тук —– > https://rashkov.eu/зздн/защита-от-домашно-насилие

  • Консултация


    Направете запитване

    Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация
    [contact-form-7 id=”2093″]

    Начало
    5/5 - (36 votes)