Обжалване на фактическо задържане или habeas corpus

Адвокат Росен Рашков. Адвокат София. Наказателен Адвокат София. Адвокат наказателно право София. Sofia Attorney at law

Обжалване на фактическо задържане или защо България няма обща habeas corpus процедура?

 

Фактическо задържане или habeas corpus.

“Habeas corpus act” е основен правен принцип, имащ свой генезис далеч назад във времето(латински израз и означава” буквално  “да имаш тялото си”),  който накратко означава, че всеки задържан, независимо от основанието,  трябва да има РЕАЛНА възможност да оспори пред съд ФАКТИЧЕСКОТО си задържане, а не само законосъобразността на правния акт с който е постановено то. 

С други думи казано, “хабеас корпус ” е правото да се поиска  от независим съд(и то НЕЗАБАВНО) да провери основанията за задържане и да постанови освобождаване на задържания, ако счете задържането за незаконно.

У нас, практически най-вероятно е да стане в ситуация на полицейско задържане със Заповед за задържане, по реда на чл. 72 ЗМВР, която представлява принудителна административна мярка.

В конкретната хипотеза, обжалването на фактическо задържане следва да се случва в рамките на минути или часове, а не след дни, седмици или месеци.

За съжаление, това не се случва бързо и  обжалващият най-често отдавна е освободен, доколкото действието на Заповедта за задържане е с максимален срок – 24часа. Ако има други,  последващи основания за задържане, те не са предмет на обхвата на тази ПАМ.

Дълго време в националната ни уредба бе предвидено само , че задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането и  съдът се произнася по жалбата незабавно. (чл. 72, ал.4 ЗМВР). В същия закон (чл. 72, ал.5) бе предвидено, че всеки задържан има право на защитник от момента на задържането.

Производства се разглеждаха от компетентния административен съд, доколкото самата Заповед за задържане представлява ПАМ, което е вид индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Решението пък подлежеше на касационно обжалване пред Върховния административен съд, по реда и на осн. чл. 208 и сл. АПК

Това средство за защита обаче не би могло да доведе до освобождаване, а само до присъждане на обезщетение.

Видно е, че ЗМВР  предвижда някакъв съдебен контрол, доколкото има текст, който сочи, че задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането, а съдът се произнася по жалбата незабавно. В съдебната практика обаче тази разпоредба е тълкувана като позволяваща последващ съдебен контрол на самата заповед за задържане, което би могло да доведе САМО до основание за последващо присъждане на обезщетение(ако заповедта бъде счетена за незаконосъобразна), но не и за самото фактическо задържане, а именно това е “Habeas corpus”

Тоест, разпоредбата не дава изрична възможност да се иска освобождаване. Освен това жалбите се разглеждаха по реда на АПК –  производствата  продължават с месеци, дори години, заради забавяне при касациите пред Върховния административен съд. Затова и Европейският съд по правата на човека(ЕСПЧ) е посочил, че това средство за защита не отговаря на изискванията на чл. 5 § 4 от Конвенцията.

Приел е още, че националното законодателство на България не  предвижда достатъчни гаранции срещу произвол, а доколкото е предвижда такива, те не са достъпни за жалбоподателите. В производството по издаване на заповедта   задържаният най често не е своевременно и непосредствено уведомен за фактическите и правни основания за задържането и не са разяснени правата му, с което е нарушен принципа за защита от произвол, съгласно чл.5§2 Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи(ЕКЗПЧОС).

Защита все пак  имаше и преди промените, но не на основание националното право, а пряко – на осн. чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Адресирано до съответния районен съд.

 

Опитите за промени

 

И към настоящия момент, националното законодателство продължава да няма такава обща habeas corpus процедура, въпреки заявените намерения на родните нормотворци. Направените през 2019г. законодателни изменения, доведоха единствено до процесуален хаос и размиване на подсъдност.

След едно крайно несполучливо измение на цитираната норма през 2019г., тя придоби следният вид:

чл. 72, ал.4 ЗМВР  – “Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.” 

Отново не става ясно, законността на заповедта ли ще може да обжалва или фактическото си задържане.

Първоначално, изглеждаше като да е уредена възможност за съдебен контрол именно на фактическото задържане за 24ч., а обжалването на самата заповед да си остане пред административните съдилища. Уви. Започна масово препращане от административен към районен съд, когато се обжалва Заповед за задържане и районните започнаха да гледат именно това производство, което дефинитивно следваше да е специализация на административните.

На практика – почти никаква разлика с предходната уредба, освен, че подсъдността за обжалване на самата Заповед отиде в районните съдилища, разглежда се от наказателни състави, които обаче нямат указания за процесуален ред в тази фаза.

Процесуален ред има посочен, но забележете – едва за “касационното обжалване” – по АПК, пред съответния административен съд, като основанията остават неясни. Дали ще ги търсим в НПК или АПК е въпрос отново на преценка на дадения съдебен състав. Няма и яснота за сроковете по администриране на жалбата, доколкото е указано, че следва да е незабавно, но пък се обжалва самата заповед, а това изисква събиране и прилагане на административна преписка от административния орган, а това отнема много над 24ч.

Пълен хаос и абсурд. А обжалването на фактическо задържане(habeas corpus) отново остана без ясна уредба.

Страничният наблюдател остава с впечатление, че резултатът е бил просто разтоварване на този вид дела от Върховния административен съд, доколкото отново съдът гледа само и единствено самата заповед. Много удобно, но не за хората и правата им.

С оглед на изложеното и доколкото в българското законодателство все още  няма ясно разписана обща habeas corpus процедура, която да е приложима към всякакъв вид лишаване от свобода, считам, че продължава да налице нарушение на чл. 5 § 4 и чл.5§2 от ЕКЗПЧОС .

Защитата

Защитата за незаконно фактическо задържане остана отново в ЕКЗПЧОС – на осн. чл. 5 от нея, адресирано до Районен съд, доколкото тя е пряко приложима и дори има “примат” над националните норми, т.е. при колизия – съдът е длъжен да прилага нормите на Конвенцията. (по арг. от чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България). Процесуален ред съдът следва да намери сам, по аналогия. Най-често приложими са част от правилата на чл. 63 и сл. НПК, макар някои състави да ползват тези на ЗАНН.

 

 

 

Дайте оценка 5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.