клевета дело за клевета адвокат рашков

Какво трябва да знаем за клеветата?

  • Клеветата по чл. 147 НК е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление. За съставомерността на деянието от обективна страна е без значение, дали позорящите обстоятелства са възприети от дееца непосредствено като очевидец или са му станали известни от трето лице, дали са стигнали до знанието му като слух или като изразено от някого съмнение. Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят. Те трябва да са станали достояние на поне още един човек освен разпространителя и да са неистинни.
  • За да има изпълнен състав на престъплението клевета е необходимо да са налице следните обстоятелства: 1) разгласяване на позорни обстоятелства, включително приписване на престъпление за друго лице; 2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и 3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства.

Как да заведем дело за клевета?

  • Клеветата е престъпление от частен характер. То се преследва само по тъжба от пострадалия. Тъжителят е пострадал от престъплението от частен характер, но поради спецификата на процедурата при тази категория дела, той встъпва в процеса като страна, която осъществява обвинителната функция. По делата от частен характер, частният тъжител е страна в процеса, която предявява обвинението и го поддържа пред съда.
  • Най-често това се извършва от упълномощен наказателен адвокат – повереник на частния тъжител.
  • Наказателното производство по тъжба на пострадалия се образува само когато тя е подадена в шестмесечния срок от узнаване от пострадалия за извършеното престъпление. Ако тя е подадена след този срок, това е пречка за образуване на наказателно производство, независимо от това, че давността за преследване на конкретното престъпление не е изтекла.

Форми на деянието клевета?

  • Особената норма на чл.147, ал.1 от НК криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета:
    1. Разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго /довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия/ и
    2. Приписване на неизвършето от него престъпление /неотговарящо на действителността твърдение пред други лица, че пострадалият е осъществил някакво конкретно престъпление/. Двете форми са алтернативни, т.е., която и да е от тях самостоятелно реализира клевета.

Кога няма клевета?

  • Не може да се говори за разгласяване на позорно обстоятелство, когато вместо строго определени факти деецът използва общи епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения или умозаключения; когато прави лишени от конкретност предположения.
  • Ако разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан.
  • За да е налице клевета, осъществена посредством разгласяване на позорно обстоятелство, не е достатъчно последното да е неистинско и да е укоримо от гледна точка на общоприетите морални разбирания, предизвиквайки еднозначна отрицателна оценка на обществото. Необходимо е твърденията да носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Тоест, съобщените от извършителя факти, отнасящи се до оклеветения, да са обективни и конкретни. Не може да се говори за разгласяване на позорно обстоятелство, когато вместо строго определени факти деецът използва общи епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения или умозаключения; когато прави лишени от конкретност предположения.

Разгласяване на позорно обстоятелство.

  • Позорните обстоятелства са твърдения за съществуването на конкретни факти и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които накърняват доброто му име (репутация) в обществото.
  • Позорните обстоятелства могат да се отнасят до поведението на пострадалия, укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми. Те може да се отнасят до конкретни служебни и обществени постъпки или такива от личния му живот. Може да са отрицателни качества на личността му, които го характеризират негативно. Във всички случаи обаче се касае до прояви от миналия или настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили определени по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на човешкия душевен живот.

Приписване на престъпление.

  • При втората форма на изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1 от НК деецът излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е извършил престъпление, което трябва да е достатъчно описано, макар и не напълно конкретизирано.

Формата на вина при клеветата.

  • Престъплението по чл. 147 НК може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината “умисъл”. Това изисква извършителят му да съзнава неистинността на разгласените обстоятелства, това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им.
  • Клеветата би могла да се осъществи и при форма на вината евентуален умисъл. Това значи, че наказателната отговорност на извършителя може да бъде ангажирана и когато съзнава, че е вероятно разгласените позорящи обстоятелства да са неверни, но въпреки това приема за допустимо да накърни репутацията на пострадалото лице. Именно по тази причина съдебната практика и теория са категорични, че деянието би било съставомерно и в случаи, когато конкретните позорящи обстоятелства са представени като чуждо твърдение, като слух или като съмнение.
  • От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.
  • Тъй като клеветата е умишлено престъпление, деецът трябва да съзнава, че приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление. В представното му съдържание следва да е отразено обстоятелството, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от естество да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка. Същевременно трябва извършителят да иска (или допуска) настъпването именно на тези последици.

Кога клеветата е публична?

  • Изпълнителното деяние на престъплението “клевета, нанесена публично” се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства пред повече хора (повече от един) или на място, което позволява обстоятелствата да бъдат възприети от повече хора (повече от един).
  • Горните изводи са част от анотираната практика на Върховен касационен съд. Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало
    5/5 - (39 votes)