Зелени сертификати и ваксини

Поробеният ум се пита – това законно ли е? Умът на свободния пита – това правилно ли е?

Дълго време отлагах момента, когато ще трябва да седна да пиша този анализ. Причината е преди всичко липсата на достатъчно информация, както и множеството противоречиви въпроси, които възникнаха при въвеждането им. Вероятно, именно това доведе и до огромното разделение и противопоставяне сред всички нас. Този анализ е правен прочит на събитията и лично мнение на автора. Той няма претенциите да бъде изчерпателен, нито да налага мнение на някого, а ще опита да даде отговор на два важни въпроса.

1. Нарушават ли правата ни зелените сертификати?
2. Допустима ли е задължителна “ваксинация” с препарати срещу Sars Covid-19 ?

И така – законни ли са тези “зелени сертификати”?

Повечето от хората биха си казали – ако е написано в закона или щом има заповед на министъра, значи е законно.
Това не е точно така. Първо следва да изясним понятията “законност” и “обществен ред”.
В историята на човешките общества са налице стотици примери, когато нещо приемано за скандално и чудовищно, в миналото е било обичайно и дори облечено в закон. Всичко опира до това, как се възприема дадено действие, отношение, ситуация от обществото към конкретния момент. В това е вложен и част от смисъла на понятията “добри нрави”, обществен ред, обществен морал и т.н. Самата правна наука е създадена именно с тази цел. Правото е система от правила и норми, които определят правилата за поведение на всеки отделен индивид, за да участва пълноценно в това общество и без да уврежда другите членове или правата им.
С други думи, ако обществото приема за приемливо дадено отношение или действие, то се счита, че това съответства на обществено-приемливите норми като правило за поведение.
В съвременния свят имаме цели системи от правила за грижа и отглеждане на децата с увреждания. В древена Спарта обаче е било и общоприето, и законно новородените с увреждания да бъдат изоставяни да загинат.
Назад във времето е било законно, морално и общоприето други човешки същества да напълно лишени от основите си права, и на практика да бъдат третирани като вещ. Робството има своите корени далече назад във времето – Древния Рим, Древна Спарта и много по-късно, при това в много от отделните общества. Всъщност, то е било напълно приемливо само допреди около 250г., в Новия свят, отвъд океана – в първите 100 години след възникването на Съединените Американски Щати.
В генезиса на конфликта, довел до гражданската война, стоят именно противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на робски труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. В част от южните щати, дълго време дори и след победата на Севера над Юга са имали уклон да третират неравноправно и унизително част от хората.
В Европа пък, още по-скоро – само преди 85г., в част от държавите е битувало схващането, че една раса е по-висша от други и те следва да се третират като “второкласни” и “низши”.
Много дълго време и то почти по целия свят е било напълно приемливо и общоприето за нормално жените да нямат равни права с мъжете. Масово те дори не са можели да гласуват и то почти до средата на миналия век.
За пълнота следва да отбележим, че И В МОМЕНТА, има близкоизточни държави в които и сега жените нямат тези права. В част от държавите там, жените нямат право да гласуват, шофират, да се образоват и дори да се движат без придружител – мъж от семейството. Безправието им стига дотам, че се счита за нормално и общоприето мъжете им да имат “законното” право да ги бият и малтретират физически. Звучи абсурдно, нали? Но там е прието за “обществен ред”.
Има и в момента държави в по-далечния изток, където изяждането на животни – отглеждани при нас като домашни любимци, е напълно нормално и общоприето. Това пък е считано в огромна част от западния свят за отвращаващо и шокиращо.
Имало е огромни периоди в който обществото е приемало естествената голота за нещо напълно нормално, после е имало периоди в които дори показването на голота дори само на малка част от краката е недопустимо и скандализиращо обществото. И в момента има места, където общоприетото за морал и благоприличие изисква те да бъдат изцяло покрити с плътна дреха или воал. В дадените общества това е нормата за обществен ред. Закрепен в правни норми – в страните възприели за правна система правилата на Шериата, разписаното в правилата за религията се прилага и като обществени правила за поведение.
Тоест – отново стигаме до момента какво е възприето за нормално и приемливо в дадено общество, през даден период.
Е, щом нещо напълно неприемливо е било нормално и законно в миналото или пък става законно в бъдеще и това зависи от даденият обществен ред, то все пак трябва да има някаква система от неотменими права, които да действат общо за всички или поне за по-голямата част от обществата.
Именно това е била основната идея и за създаването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По-късно и на базата на ЕКЗПЧОС е създадена ХОПЕС – Хартата за основните права в ЕС.

Основните права. Принципи и изключения

В България си имаме и един основен закон – Конституцията. Той се явява гарант за защита от произвол срещу спорни, новосъздадени и тенденциозни правила, установени не в интерес на цялото общество.
В светлината на горното – за да направим преценка за истинска “законност” е необходимо да са налице достатъчно гаранции, че са спазени основните права, гарантирани от ЕКЗЧПОС, ХОПЕС и преди всичко от Конституцията на Република България.
Разбира се, правилата и в КРБ, и Конвенцията дори могат и вероятно ще бъдат променени през годините, за да съответстват новите обществени нужди и обществен ред. Винаги обаче, ще следва да се съблюдават същите основни принципи заложени в КРБ, Конвенцията и производните. Принципите като система от правила, създадени в интерес и на обществото, но и на отделния човек.
Може би, най-определящ е принципа на пропорционалността и баланса между правата и интересите на отделния индивид, и тези на цялото общество.
Тоест, отделният индивид трябва да търпи ограничаване на личните си права и свободи САМО и ЕДИНСТВЕНО, ако това е в сигурен интерес на цялото общество. Ограничаването на отделни права е допустимо САМО и единствено, ако обратното би застрашило или увредило права на общността. Важно е да се отбележи – освен, че ограничаването на индивидуални права не е абсолютно, но и някои от тях не подлежат на суспендиране или отмяна – например правото на живот.
В най-общи линии, израз на този разумен баланс е текстът закрепен като изключение в края на почти всеки член от ЕКЗПЧОС = “…подлежи само на такива ограничения, които са предвидени
от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.”
Видно от тази дефиниция, един от основните аспекти на защита е свързан с опазването на общественото здраве. Под обществено здраве следва да се разбира грижа преди всичко здравето на едно цяло общество, а не просто здравето на всеки отделен индивид.
Под опазване на общественото здраве следва да разбираме, мерки в интерес на опазване на едно цяло общество от увреждане или застрашаване на здравето на всички неговите отделни членове.
Съответно, за да бъде допустимо ограничаване на едно основно право, гарантирано от Конвенцията и/или Конституцията би било допустимо само ако това е за защита на друго основно право гарантирно от тях. Тук следва да бъде поставен въпрос – какво следва да се приложи при колизия между защитата на такива права? Отговорът е – въпрос на приоритет и важност на правото.
До правото на живот, веднага се нарежда правото на свобода. Пиша не “след него”, а “до него”, защото за много хора(сред които и автора) правото на лична свобода е водещо и е по-важно дори от живота им. В това никога не може да има нищо укоримо, стига да не увреждат физическата цялост, личността или правата на друг. Но дори и тук има изключения и условности – десетки милиони са платили с живота си, за правото да са свободни. За тях и тези след тях. На знамето е пишело “Свобода или смърт”. Ако някой би отрекъл това, значи вероятно следва да отрича повечето български национални символи.
Свободата е даденост – ние се раждаме свободни и със свободна воля. Именно затова, теологията и в частност – християнството – се разглежда именно “свободната воля”, като най-голям дар от Бог.
В Конвенцията правото на свобода е защитено ведно с правото на сигурност, но това е дискусионно, ако се разглежда в исторически план. Винаги, когато някой е разменял свободата си за малко сигурност, много скоро се е оказвал без свобода и без сигурност.

Какво казва Конституцията на Република България?

Основните права на гражданите са разписани в чл.26 до чл. 61 от Конституцията. Част от тях подлежат на временно ограничение, но само при военно или извънредно положение. Има обаче права, които не може да бъдат ограничавани дори и в тези случаи.
КРБ Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
КРБ Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
КРБ Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Далеч преди тях обаче стои разпоредбата на чл. 6 КРБ –
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. От внимателния прочит на разпоредбите в цялост, става ясно, че дори и по време на извънредно или военно положение(каквото може да се гласува само със закон от НС и каквото нямаме в момента), никой не може да налага различно третиране на определени групи от хора, а по мое мнение и нито да бъде допускана привилегия, произтичаща от медицинско “сертифициране” със скрито принудителен характер.

Нека да видим какво какво казва и ЕКЗПЧОС?

ЧЛЕН 8

Право на зачитане на личния и семейния живот
1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
Изключенията:
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона
и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на
правата и свободите на другите.

Забрана на дискриминацията

Член 14

Упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

Следвайки темата за общественото здраве и правото на личен живот стигаме и до емблематичното дело в ЕСПЧ – Вавричка и др. срещу Чехия, с решение от 2021г.

По делото Вавричка и други срещу Чешката република Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че задължението да се ваксинират деца срещу определени инфекциозни заболявания (дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенца тип Б, полиомиелит, хепатит В, морбили, паротит, рубеола и – за деца със специфични показания – пневмококови инфекции) е по принцип намеса в тяхното право на личен живот, гарантирано от член 8 от Европейската конвенция по правата на човека.
Както се вижда по-горе ал.2 на тази разпоредба от Конвенцията дава възможност за оправдаване на някаква намеса, ако тя е предвидена в закон, преследва една или няколко от легитимните цели, изрично формулирани в нея и е необходима в едно демократично общество. Мерките за намеса трябва да са пропорционални на преследваната цел и да е налична належаща обществена нужда.
В конкретния случай ЕСПЧ не установява нарушение, тъй като според него задължителното ваксиниране на деца в Чехия е било предвидено в закон, преследвало е легитимни цели – защита на здравето и на правата и свободите на другите, а начинът на неговото налагане бил съответен на стандартите на едно демократично общество. По-специално, то е било добре обосновано, за да отговори на належаща обществена нужда – да се защитят отделните хора и обществото като цяло от инфекциозни заболявания. Не на последно място е прието, че средствата с които задължението е било наложено – еднократни невисоки глоби на родителите в случай, че не представят децата си за задължително ваксиниране, както и неприемане в детска градина на неваксинираните деца – са били пропорционални на преследваната цел.

Ето и сериозните разлики, показващи защо изводите по делото Вавричка НЕ могат да бъдат ползвани за отправна точка при анализ на предложенията за задължително ваксиниране с препарати срещу COVID-19.

Но! Преди всичко, в процесното дело ЕСПЧ се произнася по задължение за ваксинация въведено със закон и то за ваксини преминали десетки години изпитания, докато препаратите срещу Sars Covid-19 са с условно разрешение за пускане на пазара и за ефективността и безопасността им може да се направят категорични изводи едва в края на 2022г., а за някои от тях – 2024г. Това е ясно описано дори в указанията за употреба. приложени от производителя към всеки препарат.
Във всяко от тях е посочено че :
‘Това е разрешение за употреба под условие и съгласно чл. 14-а от Регламент (ЕО) № 726/2004 в определения срок ПРУ трябва да изпълни следните мерки’

Нека да видим какво казва чл. 14а от Регламент (ЕО) № 726/2004, който касае установяване на процедури на Съюза за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата.

1. В надлежно обосновани случаи, за да се отговори на неудовлетворени медицински потребности на пациентите, разрешение за търговия с лекарствени продукти, предназначени за лечение,
превенция или медицинско диагностициране на тежки инвалидизиращи или животозастрашаващи заболявания, може да се предостави преди представянето на подробните клинични данни, при условие че ползата от незабавното предоставяне на съответния лекарствен продукт на пазара има превес над риска, свързан с факта, че все още са необходими допълнителни данни.

В спешни случаи разрешение за търговия с такива лекарствени продукти може да бъде предоставено и когато не са били представени изчерпателни предклинични или фармацевтични данни.

2. За целите на настоящия член изразът „неудовлетворени медицински потребности“ означава заболяване, за което не съществува задоволителен метод за диагностициране, превенция или лечение, разрешен в Съюза, или дори ако такъв метод съществува, въпросният лекарствен продукт би допринесъл значителна терапевтична полза на болните.
3. Разрешения за търговия могат да се предоставят по силата на настоящия член само ако съотношението риск – полза на лекарствения продукт е благоприятно и заявителят вероятно ще бъде в състояние да предостави изчерпателни данни.
4. Предоставянето на разрешение за търговия по силата на настоящия член е обвързано със спазването на специални задължения. Посочените специални задължения и, когато е целесъобразно, срокът за привеждане в съответствие с тях се посочват в условията на разрешението за търговия. Агенцията преразглежда ежегодно посочените специални задължения.
5. Като част от специалните задължения, посочени в параграф 4, титулярят на разрешение за търговия, предоставено по силата на настоящия член, е длъжен да завърши провежданите изследвания
или да проведе нови изследвания, за да се потвърди, че съотношението риск – полза е благоприятно.

В обобщението на характеристиките на продукта и в листовката с упътвания в опаковката на продукта ясно се отбелязва, че предоставянето на разрешението за търговия с лекарствения продукт е обвързано с изпълнението на специалните задължения, както е посочено в параграф 4.

Например – на стр. 15 препаратите на Moderna срещу COVID-19 е посочено :
‘За да се потвърдят ефикасността и безопасността на ваксината на Moderna срещу COVID-19, ПРУ трябва да представи окончателния доклад от клиничното проучване за рандомизираното, плацебо-контролирано, заслепено за наблюдателя проучване mRNA-1273-P301. – Декември 2022 г.’
Или на стр. 14 препаратите на COVID-19 Vaccine AstraZeneca е посочено :
‘За да се потвърди ефикасността и безопасността COVID-19 Vaccine AstraZeneca, ПРУ трябва да предостави първичния анализ (въз основа на заключването на данните от 7 декември (след заключване на базата данни) и окончателен анализ от сборните основни проучвания. Първичен анализ: 5 март 2021 г. Окончателен сборен анализ: 31 май 2022 г.
За да се потвърди ефикасността и безопасността на COVID-19 Vaccine AstraZeneca при хора в старческа възраст и такива с подлежащи заболявания, ПРУ трябва да предостави преглед и резюме на първичния анализ и окончателен доклад от клиничното проучване за проучване D8110C00001. – Първичен анализ: 30 април 2021 г. Окончателен CSR: 31 март 2024 г.’
Макар да имат някакво разрешение за употреба (под условие), липсата на окончателни гаранции за безопасността и ефективността на тези препарати, вероятно ги прави експериментални в някакъв аспект, доколкото не е завършен стандартния цикъл на пълно клинично изпитване или не са представени подробните клинични данни.
Това повдига един изключително важен въпрос. Ако бъде въведено задължение за прилагане на препарати с условно разрешение за продажба, дали това не се явява пряко нарушение на права по чл. 29 , ал.2 от КРБ – Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Дори само това е достатъчен аргумент, който сочи невъзможност да бъде правен аналог.

По това дело обаче, ЕСПЧ обръща внимание на четири други условия, които следва всякога да бъдат ползвани при формирането на критерии за преценка.

прилаганите ваксини да са доказано ефективни за предотвратяване на сериозни инфекциозни заболявания ;

националното законодателство да допуска изключения от задължението за ваксиниране в случай на противопоказания;

да е допустимо изключение за силно мотивираните „отказници по съвест“ ;

нежелаещите да се ваксинират по една или друга причина са имали ефективно средство за защита на национално ниво, включително чрез жалба до Конституционния съд;

Така стигаме до най-същественото.
Дали има гаранция, че хората имащи поставена ваксина, не пренасят заразата и не заразяват отново останалите? Отговорът е – по-скоро НЕ.

Когато беше постановено решението по делото Вавричка, ситуцията беше съвсем различна. Ваксините срещу бяха прясно преминали през “експертната оценка” на няколко независими(поне официално) от производителя органи. Резултатите обаче бързо развенчаха оценките и обориха твърденията им.
Основният проблем всъщност е, че в много от страните, където бяха масово приложени, препаратите срещу Ковид-19 на практика не доказаха ефективността си, доколкото не само не спират и премахват заболяването, но дори не могат да ограничат неговото разпространение . Липсват и достатъчно доказателства, че значително се намаляват неговите увреждащи ефекти.

Ако обаче ваксинацията не гарантира спиране на разпространението, какъв е точно “общественият интерес”, в защита на това “обществено здраве”, който следва да бъде основание за това грубо ограничаване на основни права.
По мое мнение, по-скоро е никакъв.

Основните аргументи на ЕСПЧ по делото “Вавричка”, да няма нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, са именно, че ваксинацията попада в изключенията на ал.2 – предвидени в закона и необходими в едно демократично общество за защита на здравето на другите. Проблемът е именно там. Че тази констатация се оказва изключително спорна. Това е особено валидно при най-масово разпространената мутация на вируса в момента – Омикрон.
Тази му версия, на практика напълно изпразва от смисъл всички досегашни усилия, защото се оказва, че ваксинирането не предпазва от заразяване и съответно от разпространение на вируса.

Това е видно дори само от най-елементарна справка в официалната статистика за разпространението на Ковид-19, в световен мащаб.

Страните с огромен процент напълно ваксинирани, също се оказаха “потопени” в нова вълна от заболяването. На практика, в голяма степен същото важи и за останалите две групи, описани в “зелените сертификати”. Няма никакви гаранции, че преболедувалите и дори тези с отрицателен тест, не могат да пренасят и разпространяват заразата.
Мисля, че допълнителни доказателства в тази посока дори не са необходими, доколкото всеки може да може да си направи най-бързата проверка, като отвори официалната статистика на разпространението на заболяването.

Основен принцип при съблюдаване защитата на основните права е, че за да бъде оправдано ограничаването на едно основно човешко право, средствата, с които то се осъществява следва да бъдат най-малко рестриктивните за постигане на целта. Тоест, ако друго – по-малко рестриктивно средство постига същата цел, каквато може да се постигне и с по-рестриктивното, изборът на последното се явява в нарушение. В случая на правото на личен живот по см. на чл. 8 ЕКЗПЧОС.

Съвсем разлино би било положението, ако препаратите предпазваха от заразяване и успяваха да спрат разпространението. Уви, резултатите сочат друго, поне по мое мнение.

Дори препаратите да помагат за по-леко протичане на болестта, доколкото има такива данни, то ефективността им не е достатъчна за да обоснове толкова груба намеса в основните права.

Налагането на задължение за ваксиниране съответно – “зелен сертификат” без оглед на средствата, с които това става, категорично би нарушило правото на личен живот освен по см. на чл. 8 ЕКЗПЧОС и по см на чл. 32 от Конституцията на Република България.

Тоест, разгледано през призмата на КРБ и ЕКЗПЧОС, ограничаване на правото на свободен избор би било допустимо САМО и ЕДИНСТВЕНО, ако това би дало сигурни гаранции, че ще се спре разпространение на дадена зараза.

В светлината на последните резултати, задължителната ваксинация – съответно задължителните “зелени сертификати” – ще са нарушение на правото на личен живот. Доколкото става ясно, че средствата за неговото налагане са непропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.

Налагането на ограничения на основни права и свободи, със спорни агрументи в посока – “по-леко индивидуално преболедуване” са категорично неприемливи. Особено в светлината на обсъденото по-горе – липсата на завършен страндартен изпитателен цикъл. Аргументи в посока, че това били най-тестваните препарати в историята, поради огромния им брой приложения (8+ млрд.) са меко казано абсурдни.

Основният критерий за преценка на въздействието на един такъв препарат винаги е основно темпорален, а не само числов. Мнбого от страничните и нежелани реакции при стотици други ваксини, прилагани назад във времето, са станали известни след десетки години.

С други думи – дори само хипотетично, ако даден препарат създава нежелани реакции и/или увреждания върху човешкия организъм, които обаче се “отключват” и проявяват след 5г., това че е е поставен върху 8 млрд. няма да им помогне с нищо.

Показателно е и обстоятелството, че за да “приспособи” и улесни пускането им на пазара, Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) за 2г. няколко пъти прави промени в дефиницията за “ваксина”. От препарат, който създава имунитет и предпазва от заболяване, дефиницията бе променена в посока – препарат, който подпомага имунитета. На практика е доста спорно, дали тези препарати покриват дори някогашните изисквания за “ваксина” срещу грип, където има създаване на имунитет, макар и нетраен.

Аргументите в посока “разтоваране на здравната система” са несъстоятелни и доколкото още задължението за медицинско обслужване и здравеопазване е на дадена държава и то произтича от данъците, и най-вече от задължителните осигуровки, които плаща всеки един гражданин на тази държава.
Аргументи в посока “по-леко боледуване” пък се явяват напълно абсурдни, доколкото това е право на личен избор, а и е доста спорно дали такъв ефект е гарантиран от ваксинирането, а съвсем отделно се носи тежестта и риска от нежелани последващи странични реакции, както вече бе посочено по-горе.

____________

Редно е да разгледаме какво се случва и в страната с най-голям брой засегнати – САЩ.

Федерален съд в САЩ блокира намеренията на администрацията на президента Джо Байдън да наложи задължителната ваксина срещу COVID-19 за здравни работници в 10 щата, съобщава Washinton Examiner. Окръжният съд на САЩ за Източния окръг на Мисури издаде предварителна забрана за заповедта, която изисква здравните работници да бъдат ваксинирани до 4 януари. Временното решение произтича от делото “Мисури срещу Байдън”.

Предварителната забрана се прилага за медицински заведения в щатите Аляска, Арканзас, Айова, Канзас, Мисури, Небраска, Ню Хемпшир, Северна Дакота, Южна Дакота и Уайоминг.
10-те щата съдиха администрацията на Байдън, като твърдят, че заповедта за задължителна ваксинация е противоконституционен.

Още в началото на ноември 2021г., Апелативният съд на САЩ спря действието на наложеното от президента изискване за задължителната ваксинация на служители на големи компании.
Съдът тогава се позова на “сериозни законодателни и конституционни” нарушения, причинени от установеното изискване.

Най-важното – делото пред Съда на ЕС

Пред Съда на ЕС е висящо производство Т- 523/21
по жалба на Stefania Abenante (Ферара, Италия) и други 423 жалбоподатели срещу Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз
като жалбоподателите молят Съда като спешна временна мярка преди постановяването на решение, да спре незабавно прилагането на член 1, параграф 1, букви а) и б),
като главно искане по същество, да отмени изцяло обжалвания регламент, при условията на евентуалност спрямо главното искане по същество, да отмени окончателно член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2021/9531 ; да отмени окончателно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/953 и/или докато в регламента бъде включена изрична разпоредба, че положителен случай на COVID-19 е само този, който отговаря на протоколите, предвидени от Световната здравна организация (СЗО) и от Европейския цeнтър за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) в областта на тестовете RT-PCR спрямо безсимптомните лица и лицата със симптоми, що се отнася до циклите на развитие,

при условията на евентуалност спрямо предходното, с оглед на възможното балансиране на конкретните изисквания на страните, да отмени текста на член 3, параграф 1, букви а) и б) от обжалвания регламент и да измени частично тази разпоредба, като предвиди на нейно място за издаването на сертификата на ЕС задължение на всеки европейски гражданин да се подложи в посочените в регламента случаи на слюнчен тест и при положителен резултат от него да се придържа към протоколите на СЗО и ECDC за действителната проверка на потвърдения случай на Sars Cov 2 на Covid 19,Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с нарушение на Резолюции на Съвета на Европа № 2383/21 и № 2361/2021.

В това отношение се изтъква, че обжалваният регламент, като отдава предпочитание на ваксинираните пред неваксинираните срещу Covid 19 лица поради неправилното научно предположение, че първите не заразяват, представлява незаконосъобразна дискриминация по отношение на упражняването на свободата на движение, изрично забранена от Съвета на Европа, изпълнителен орган на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“), организация, в която членуват държавите и Съюза, и от насоките на която следователно не могат да се отклоняват.

Второ основание: нарушение на член 20 и член 21, параграф 1 във връзка с членове 41—49 от Хартата и нарушение на член 54 от Хартата.

В това отношение се изтъква, че регламентът не посочва никакъв източник, от който да може да се изведе минимална насочваща или доказателствена подкрепа, че действително съществува научна несигурност по отношение на конкретния факт, че ваксинираните лица заразяват по-малко със Sars-CoV-2 в сравнение с незаразените лица. Липсва необходимото предварително провеждане на подходяща медицинска и научна консултация, която да може да обоснове самото изложено твърдение. Твърдението, че ваксинираните не заразяват, е в противоречие със съдържанието на регламента, в който се потвърждава, че трябва да се изчакат доказателства. Нито един европейски гражданин не може да бъде дискриминиран по отношение на пълноценното упражняване на пълното си право на движение без ограничения, при липсата дори на косвено доказателство за верността на научната обосновка на подобно ограничение.

Трето основание: нарушение на член 21 от Хартата във връзка със злоупотреба с власт и нарушение на принципа на законност, закрепен в член 49 от Хартата, поради липсата на научна обосновка на регламента

В това отношение се изтъква, че изпитването и разрешаването на търговията с ваксини с цел предотвратяване на разпространението на вируса Sars cov 2 никога не са имали за цел да попречат на ваксинираните да заразяват. Незаконосъобразно е разширяването на приложимостта на ваксините отвъд периметъра на изпитването и на разрешаването. Съществуват множество неоспорими и безспорни документни доказателства, основани на статистически данни във връзка с развитието на заразяванията в Европа и в света, които свидетелстват, че страните с най-високи равнища на ваксинация, са тези, в които е най-високият брой заразявания, и че ваксинираните лица благоприятстват разпространението на вариантите и по-специално на варианта „делта“. Съществуват доказателства, че смъртността от Covid 19 е по-висока сред ваксинираните лица.

Четвърто основание: нарушение на член 20 във връзка с член 35 от Хартата поради факта, че регламентът се отклонява от насоките на СЗО и на ECDC по отношение на използването на тестовете. Злоупотреба с власт.

В това отношение се изтъква, че амплификацията с тестовете Rt-PCR в лабораториите на някои страни е с по-висок брой цикли от предвидения като надежден от ECDC и СЗО. Тестовете се използват без предварителна и/или последваща клинична проверка, поради което неправилната амплификация фалшифицира резултата. В случай на положителен резултат изследването не се повтаря, както е предвидено в насоките на СЗО, поради което и от тази гледна точка изследването инвитро е напълно ненадеждно. Обжалваният регламент предвижда задължителен скрининг на безсимптомните лица, за да могат да получат сертификата на ЕС, докато в насоките на СЗО се счита за ненужно изследването с тест Rt-PCR и/или бърз тест на безсимптомните лица, при положение че няма доказателства, че заразяват. Единственото сериозно осъществимо разрешение за реализиране със същата степен на научна надеждност на декларираната в обжалвания регламент цел за възможно най-безопасно пътуване, е да се задължат ваксинираните и неваксинираните лица да направят слюнчен тест непосредствено преди изискваното необходимо използване и в случай на положителен резултат да се извърши амплификация с тест Rt-PCR с брой цикли, който е съвместим с насоките на СЗО и на ECDC.

Естественият имунитет

Друг много съществен въпрос е този с “естествено придобит имунитет” – след преболедуване и изграждане на антитела. Множество са вече научните изследвания, които сочат, че той е не само по-траен, но и по-силен – доколкото има данни да се изгражда срещу повече мутации на вируса. Разбира се, без да има категорични данни, трудно може да се каже, дали това е така. Доколкото обаче, тук риск от “нежелани реакции” няма установен, то решението дали и как ще боледува лично и персонално всеки един индивид е негово индивидуално право.

В заключение :

Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.” Думите са на Бенджамин Франклин(погрешно приписвани на Чърчил). Спорен въпрос е дали изобщо в случая се предлага някаква сигурност, срещу която се иска да се отстъпи и то в такъв огромен обем правото на свободен избор.

В много от държавите все още ваксинирането се води “доброволно”. КАкто и сдобиването със “зелени сертификати”. Това обаче е само привидно. На практика, следвайки принципа на постепенно въвеждане на ограничения и рестрикции(по Ноам Чомски), властите започват да упражняват скрита принуда върху нямащите “зелен сертификат”, което е недопустимо, разбира се.

Човек е социално същество. Оказвайки се в ситуация, в която не може да участва в огромна част от социалния живот на обществото, за всеки нормален член на това общество започа да се оформя психологически и социален натиск – не може да може да посещава обществени мероприятия, заведения за обществено хранене, развлекателни и културни мероприятия, търговски центрове. Стига се до абсурдни крайности – да трябва да избира дали децата му могат да посещават детска градина и учебни занятия присъствено.

В други държави пък директно налагат единствен вариант – ваксинация, като условие за влизане в страната, а за всички граждани като единствен вариант за “зелен сертификат”.
Без никаква адекватна логика се налага дискриминиращ признак, в пълно нарушение на основни права по см. на чл. 14 ЕКЗПЧОС и чл. 6 от Конституцията на Република България.

За пълнота следва да се посочи, че не може с лека ръка да се подмине въпроса с натоварването на здравните системи, както и наличието на определени групи от хора, при които има данни заболяването да протича тежко. Не трябва да бъде подценявана сериозността на вируса и огромните щети, които нанесе – почти всеки от нас вероятно има приятел или близък, който за съжаление е загубил битката с вируса.

До голяма степен обаче, това е резултат от бавното разработване и внедряване на препарати за лечение, за борба със самия вирус. И ако в самото начало бе възможно това да бъде обяснено и оправдано с липсата на информация за вируса и време за реакция, то в светлината на обстоятелството, че минаха ДВЕ години това изглежда все по-малко приемливо. Така стигаме до други важни въпроси.

Дали пък опитите за скрито – принудително ваксиниране нямат чисто икономически генезис?

Дали всъщност фармацефтичните компании и научни институти работещи към тях хвърлят достатъчно усилия за разработването и внедряването на средства за борба със самото заболяване? Или са решили първо да остойностят и възстановят с голяма печалба инвестираните средства в разработването на ваксинационните препарати?

Отговор на тези въпроси трудно може да бъде даден, поне в настоящите условия.

Считам обаче, че е при липсата на каквито и да е гаранции, че имащите “зелен сертификат” не могат да разпространяват и пренасят заболяването, е право на личен избор и свободна воля(като част от правото на личен живот по чл. 8 от ЕКЗПЧОС) за всеки индивид да вземе информирано решение дали да си постави ваксина и да получи такъв сертификат.

Ако бе запазен наистина доброволният му и препоръчителен характер “зеленият сефтификат” би бил полезен и би помогнал за разтоварване на здравната система, което разбира се не е без значение.

В този му вид обаче – при скрито принудителения му характер, моят прочит е, че “зелен сертификат” в този му вид, нарушава правото на личен живот освен по см. на чл. 8 ЕКЗПЧОС и по см на чл. 32 от Конституцията на Република България и на отделно основание се явява дискриминационен и е в нарушение на основни права по см. на чл. 29, ал.2 , чл. 14 ЕКЗПЧОС и чл. 6 от Конституцията на Република България.

Остава отворена темата – дали и каква група граждани ще потърсят правата си по съдебен ред. Защита може да бъде потърсена както от български съд, така и от Съда на ЕС.

Съвсем отделно, може да бъде сезиран ЕСПЧ, но за да бъде допустима жалбата пред него, трябва да са изчерпани всички възможности за защита от националния съд.

Горните изводи са правен прочит и лично становище на автора, и не претендират да са изчерпателни нито да налагат и създават мнение. Горе
Начало

Дайте оценка 5 звезди

Зелени сертификати

Зелени сертификати и ваксини