Фишът за неправилно паркирано моторно превозно средство е уреден в чл. 186, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съгласно посочената разпоредба, фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното ѝ заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.

Откъде идват проблемите?

На първо място, липсва предвиден в закона ред за защита на лицето, срещу което е издаден фишът за неправилно паркиране. Такъв ред е предвиден за електронния фиш, по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който може да бъде обжалван пред съда, в 14-дневен срок от връчването му, както и за фиша за нарушение, установено в момента на извършването му, по чл. 186, ал. 1 от ЗДвП, за който ал. 2 на същия член, предвижда възможността за нарушителя да оспори, на място, извършеното от него нарушение или размера на наложената с фиша глоба, в който случай контролния орган следва да състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН), но не и за разглеждания в настоящата статия фиш за неправилно паркиране.

На второ място, впечатление прави възможността за контролния орган да издаде фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя.

По правило, отговорността за извършено административно нарушение е лична (чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания). Това означава, че за извършено административно нарушение не може да бъде наложено наказание на лице различно от нарушителя. В тази връзка, контролните органи са длъжни да издирят нарушителя и да установят неговата самоличност, за да бъде ангажирана отговорността му. Изключение от това правило, са случаите, в които нарушението е установено с техническо средство (камера или радар). Така, съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, на собственика на моторното превозно средство, а когато то е собственост на юридическо лице – на управителя му, се изпраща покана, да се яви в съответната служба за контрол (КАТ), в едномесечен срок от получаването и, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставил управлението на МПС, с което е извършено нарушението. Същият ред за защита на собственик на МПС, който не е управлявал същото е предвиден и при електронните фишове (чл. 189, ал. 5 от ЗДвП), с тази разлика, че не се изпраща покана, а срещу него се издава електронен фиш, като в 14-дневен срок от получаването му собственикът може да предостави в КАТ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Тези процедури, обаче, са предвидени само в случаите, в които нарушението е установено с техническо средство, поради което възниква въпросът дали при издаден фиш за неправилно паркиране, в отсъствие на нарушителя, собственикът на МПС има право да посочи действителния нарушител.

Най-големият проблем, произтича от обстоятелството, че фишът за неправилно паркиране се счита връчен от датата на закрепване към МПС, на уведомлението за издадения фиш.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Това означава, че сакнционният акт се връчва лично на извършилото нарушение лице, като правилото се прилага и по отношение на фишовете. Правилото е въведено с оглед гарантиране упражняването, на предвиденото в чл. 56 от Конституцията на Република България право на защита, като съгласно посочената разпоредба, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията следва да се тълкувана съобразно с нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), по която Република България е страна и която е част от вътрешното право на страната. Съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, достъпът до съд трябва да бъде гарантиран по отношение на всяко едно наказателно обвинение. Доколкото налагането на глоби по повод извършени административни нарушения е наказателноправно по своята природа, правото на защита по чл. 56 от Конституцията, тълкуван в светлината на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, включва задължителен достъп до съд във всички случаи, когато се налагат административни глоби на граждани.

Ако допуснем, че е възможно акт, с който се налага наказание, да бъде връчен в отсъствие на адресата му, това би довело до случаи, в които срокът за обжалването на акта да изтече и съответно да бъде пропуснат, преди лицето срещу което е издаден актът да узнае за неговото съществуване, което от гледна точка на правото е немислимо и абсолютно недопустимо. В светлината на изложеното по-горе, връчването на държавен властнически акт, с който се налага наказание, в отсъствие на неговия адресат, ограничава и нарушава правото на защита на обвиненото лице.           

Нещо повече, възможно е прикрепеното към МПС уведомление за издадения фиш да падне или да бъде премахнато от друго лице, а екземпляр от фиша да не бъде получен от нарушителя или да му бъде изпратен със закъснение (и двете хипотези са често срещани в практиката), в който случай собственикът на автомобила изобщо да не разбере за издадения срещу него фиш.

Положението на лицето, срещу което е издаден фиш за неправилно паркиране е допълнително утежнено предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се счита за влязло в сила наказателно постановление. В тази връзка, е възможно да се стигне до друг законодателен абсурд. През последните няколко години се наблюдава недобросъвестна практика от страна на КАТ, да съставя актове и временно да отнема свидетелства за управление на МПС на водачи, които имат наложени, но неплатени и влезли в сила глоби. Въпросната практика буди изумление, доколкото в чл. 79, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания, а този ред е предвиден в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и се изразява във възлагането за събиране на държавното вземание, каквото представлява глобата, на публичен изпълнител към НАП (лице със сходни на държавните и частни съдебни изпълнители функции и правомощия).

Така, може да се стигне до ситуация, в която за издадения фиш, собственикът на МПС да разбере едва, когато бъде спрян за проверка, от полицейски служители, които ще съставят акт за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, поради влязла в сила и незаплатена глоба и на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, ще издадат заповед за принудителна административна мярка, с която свидетелството за управление на МПС на водача ще бъде временно отнето, до заплащане на глобата.

Как да се защитим?

Макар в разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП да не е предвиден ред за защита срещу фиша за неправилно паркиране, следва да се приеме, че приложение намира предходната ал. 2 на същия член, съгласно която лицето срещу което е издаден фишът може да оспори писмено извършеното нарушение или размера на глобата, пред издалия фиша орган, в който случай следва да се премине към класическата форма на провеждане на административнонаказателно преследване, изразяваща се в съставяне на АУАН и издаване на наказателно преследване, като последното вече може да бъде обжалвано пред съда на общо основание. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Достатъчо е жалбата или възражението да бъдат подадени в предвидения в чл. 187, ал. 7 от ЗДвП 7-дневен срок за доброволно плащане на глобата по фиша. Тук, обаче, възниква въпросът за защитата ако 7-дневният срок за доброволно плащане бъде пропуснат, поради независещи от нарушителя причини, като например посочената по-горе хипотеза, в която прикрепеното към МПС уведомление за издадения фиш падне или бъде премахнато от друго лице, а изпратения екземпляр от фиша не бъде получен от собственика на МПС или бъде изпратен със закъснение, след изтичане на въпросния срок. В този случай, следва да се приеме, че 7-дневният срок започва да тече от получаването на предвидения за изпращане първи екземпляр от фиша или от момента на узнаването за него.

Що се касае до възможността за съдебно обжалване, следва да се отбележи, че нито ЗАНН, нито ЗДвП предвиждат ред за съдебно обжалване на фишовете по чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, на съдебен контрол подлежат единствено наказателните постановления и електронните фишове. Доколкото посочената разпоредба е процесуална и следователно императивна, поради което неподлежаща на разширително тълкуване, по аргумент от противното, фишовете по чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП, не подлежат на съдебно обжалване. Така, ако бъде подадена жалба срещу някой от изброените фишове, съдът ще я отхвърли като недопустима и ще прекрати производството с определение.

Независимо от това, обаче, считаме че е правно-логично след като делото бъде прекратено, съдът да изпрати преписката на административнонаказващия орган, който да състави акт за установяване на административно нарушение и да издаде наказателно постановление, което може да бъде обжалвано на общо основание или да анулира обжалвания фиш, в която насока е и преобладаващата съдебна практика. В този случай, подадената до съда жалба следва да се приеме за възражение срещу извършеното нарушение или размера на наложената голба, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от ЗДвП.