ПТП. Престъпления при управление на МПС

Транспортните престъпления са уредени в раздел II на глава XI от НК. Техен обект е от една страна транспортната безопасност, а от друга – обществените отношения, свързани с живота, здравето и имуществото на гражданите.

Най-общо видовите престъпления по транспорта се отнасят до: престъпно (общоопасно) повреждане на транспортно средство или съоръжение (чл. 340-341 НК); престъпно нарушаване на правилата за движение (нарушаване на съществени изисквания за осъществяване на транспорта – чл. 342-343в НК); служене с нередовни контролни знаци и заличаване или подправяне на идентификационен номер на моторно превозно средство (чл. 345-345а НК); премахване или преместване на знаци или сигнали относно сигурността на транспорта (чл. 344 НК); противозаконно отнемане или проникване във моторно превозно средство (чл. 346 – 346бНК)
Предвид сериозният обем на този вид престъпления, изчерпателното им разглеждане не е възможно в една кратка статия. Във връзка със завишения обществен интерес, с няколко изложения ще бъдат разгледани само по-често срещаните хипотези, свързани с нарушаване на правилата за движение.

Престъпно нарушаване на правилата за движение.

Чл. 342. (1) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго.

Неспазването на правилата за управление на МПС невинаги съставялва престъпление. Наказателно се преследват само тези деяния, които са прогласени като престъпни в Накзателния кодекс. Те са такива с по-висока степен на обществена опасност, и именно това налага използването на наказателна репресия срещу извършителите им. Нарушаването на правилата за движение само по себе си не е престъпление по смисъла на НК. Същото е обявено за такова в случай, че се съпътства от настъпването на допълнителни общественоопасни последици или е извършено с умисъл за предизвикването на определен в закона резултат. Освен това е необходимо между допуснатото нарушение и настъпилите общественоопасни последици да има причинна връзка. В противен случай, нарушенията на правилата за управление по своята същност са администраивни и се санкционират по реда на ЗАНН, с административно наказание, предвидено за съответното нарушение в ЗДвП.
Чл. 342 от НК урежда хипотезата, при което лицето нарушава правилaта за движение с евентуален умисъл за причиняване на телесна повреда или смърт другиму. От обективна страна, престъплението е довършено със самото нарушаване на правилата за управление. Tук субективният елемент е характерен, поради което на практика съставът се прилага сравнително рядко. При криминализиране на деянието законодателят държи сметка за отношението на водача към възможните последици, които биха настъпили от това нарушение, а не към самото нарушаване на съответните правила за поведение. Умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила за движение не определя формата, а само степента на вината и е от значение при определяне размера на наказанието. – В тази връзка Постановление 1 / 1984 от Пленум на Върховния съд. ”

Умисъл при транспортните престъпления.

За умисъла има няколко теории , но родният законодател е възприел волевата теория за умисъла, основана на резултата – трябва да е съзнаван и искан. Тя е въплътена в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 НК.
Към интелектуалния момент на умисъла, чл. 11, ал. 2 НК отнася съзнаването на общественоопасния характер на деянието и предвиждането на общественоопасните му последици. „Съзнаване, а не само знание, защото едно нещо може да се знае, без да се съзнава, т.е. без представата за него, да е изплувала в полето на съзнанието” – проф. Долапчиев Н., Наказателно право, 1994, с.276
Волевият момент на умисъла се свежда до искане или съзнателно допускане (съгласяване, примиряване , проява на безразличие) на предвижданите общественоопасни последици. Съобразно него законът подразделя умисъла на пряк (директен) и евентуален (косвен).
За да се квалифицра деянието като престъпление по чл. 342, ал. 1 от НК, е необходимо лицето да е действало с т.нар. „евентуален /косвен/ умисъл” Евентуалният умисъл е подвид на умисъла като форма на вина. При него деецът осъзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици, но за разлика от прекия умисъл, при който иска те да се реализират и ги цели пряко, тук той само се съгласява с този резултат, отнася се безразлично към него, като крайната му цел е друга, а телесната повреда или смъртта може да се явяват само част от пътя за постигането й.
Или, в контекста на разглежданата хипотеза, съставът на чл. 342 НК ще бъде изпълнен, когато водачът на превозното средство е осъзнавал, че допускайки нарушение на правилата за движение е възможно да причини другиму телесна повреда или смърт, но въпреки това решава да предприеме съотвеното действие, съгласявайки се с този възможен резултат. Такова субективно отношение на дееца към престъпния резултат е налице например, когато същият минава не червен светофар на оживено кръстовище през деня, когато има множество пещеходци. В тази ситуация в съзнанието на водача се отразява, че преминава през оживен участък и че извършва нарушение на правилата за управление, разбира, че поведението му може да предизвика пътнотранспортно произшествие и въпреки това преминава на червен светлинен сигнал, отнасяйки се безразлично към тази възможност или разчитайки на шанса, че тя няма да се реализира. Показателен за това е например липсата на спирачен път. Разликата със самонадеяността като разновидност на непредпазливостта е много тънка и намира израз най-вече в действията, предприети за предотвратяване на вредоносния резултат. При самонадеяността, водачът съзнава, че действията му могат да причинят телесна повреда или смърт, но действа с убеждението, че ще успее да ги предотврати, разчитайки на конкретни обстоятелства и умения, например шофьорските си качества. При косвения умисъл, лицето се отнася с безразличие към възможния престъпен резултат, разчитайки единствено на шанса, че в конкретния случай няма последици няма да настъпят – например при шофиране със затворени очи. Текстът на чл. 342, ал. 1 от НК е приложим когато смърт или телесна повреда на другиго не е настъпила, а е създадена само опасност за причиняването им.

Умишлено причиняване на значителни имуществни вреди, телесна повреда или смърт .

чл. 342
…
(3) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е:
а) при причиняване на значителни имуществени вреди – лишаване от свобода от една до десет години;
б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди – от три до дванадесет години;
в) (изм. – ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви “а” и “б” – лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.
(4) В случаите по алинея 3, букви “а” и “б” съдът лишава виновния от правата по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7. В случаите по буква “в” лишаването от тези права е завинаги.

Третата алинея на чл. 342 от НК урежда хипотеза, при която деянието е извършено умишлено и със същото са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго. . От обективна страна, тук е необходимо съответният престъпен резултат не само да е допуснат като възможен, но и да е действително настъпил, поради което и предвиденото наказание е съществено завишено. Според тълкувателната практика на ВКС значителните имуществени вреди се отграничават от незначителните, като се изхожда от абсолютния им размер, и минималният им размер следва да е не по-малко от хиляда лева. Дали причинените имуществени вреди са значителни или не е въпрос, който се преценява от съда за всеки отделен случай, като се държи сметка за всички съпътстващи обстоятелства. При изчисляването им следва да се обхванат всички разходи за пълното възстановяване на повреденото имущество, по цени на дребно. Не се включват разходите, произтичащи от причиняването на средна или тежка телесна повреда.
Законодателят си служи с термина „умишлено”, което включва, както прекия, така и евентуалния умисъл. Разграничтелният критерий е дали лицето е целяло пряко настъпването на конкретния престъпен резултат или само е допускало възможното му причиняване. При прекия умисъл лицето цели, иска настъпването на общественоопасните последици, поради което и престъпленията извършени при тази форма на вина са по-укорими обществено и по-тежко наказуеми. Много тежко е наказанието при причиняване на смърт на едно или повече лица, а когато случаят е особено тежък, е предвиден дори и довживотен затвор. И в двата случая предвиденото от закона наказание е в едни и същи граници, като дали се касае за пряк или евентуален умисъл ще бъде отчетено от съда при определяне на конкретният му размер.
Чл. 342, ал. 3 е специален по отношение на общите състави на умишлено причиняване на смърт или телесна повреда и когато същите са причинени при ПТП, винаги се прилага коментираната разпоредба от закона. В тази насока – Постановление 1 от 1983г на Върховния съд
Разграничавайки възможното субективно отношение на дееца към престъпния резултат и спецификите на транспортните престъпления(вината) ВС приема, че водач на моторно превозно средство извършва престъплението по чл. 342, ал. 3, вр. с ал. 1 НК при евентуален умисъл, когато умишлено нарушава правилата за движение, съзнава възможността по този начин да причини посочените в закона общественоопасни последици и продължава да управлява моторното превозно средство по същия начин без да предприема каквито и да било мерки за предотвратяването им и без да разчита на някакви други обстоятелства (обективни или субективни), които да създават у него увереност, че ще ги избегне. Същевременно, увереност за ненастъпване на общественоопасни последици не е налице, когато деецът не разчита на конкретни обстоятелства, а на шанса, на това, че много пъти е имало подобна ситуация и до причиняването предвидените по закон вредни последици не се е стигало. Според ВС разграничението между съзнаваната непредпазливост и евентуалния умисъл при тези случаи се състои именно в наличието или отсъствието на почиваща на конкретни обстоятелства увереност в предотвратяването на общественоопасните поледици, а не в наличието или липсата на безразлично отношение на дееца. – Решение 59 от 1984 на ОСНК на Върховния съд
В друго свое решение ВС приема, че за да е налице извършено транспортно престъпление при евентуален умисъл, е необходимо деецът да е станал негоден да управлява моторно превозно средство поради пияното си състояние и да разчита единствено на шанса да не предизвика автопроизшествие със съставомерни последици. Както и, че от субективна страна той следва да съзнава тези обстоятелства и въпреки това да поеме управлението на моторното превозно средство, като се отнася с безразличие към настъпването на престъпните последици. – Решение 400 от 1987 на ІІІ н.о на ВС

Непредпазливо причиняване на значителни имуществени вреди, телесна повреда или смърт.

Тук е и вододелът, които се оказва особено значим, предвид много по-тежката наказуемост на умишлените състави, както и законодателното ограничаване(369а НПК) на благоприятното за дееца(даващо възможност за намаляване на определеното наказание с 1/3) съкратено съдебно следствие, което е допустимо само при непредпазливото причиняване на смърт. От съществено значение, е и обстоятелството, че при непредпазливите деяния максималният срок за задържане под стража в досъдебна фаза е законодателно ограничен – не повече от два месеца. За сравнение – в хипотезите на умишлено причиняване на значителни имуществни вреди, телесна повреда или на смърт по чл. 342 ал.3, букви „а“, “б“ и първата хипотеза на буква “в“ задържането под стража в досъдебното производство може да продължи до 8/осем/ месеца. В последната хипотеза на буква „в“ пък (особено тежък случай) задържането може да продължи до 1 година и шест месеца. Тоест, повдигането на съответното обвинение за умишлено(342НК) или непредпазливо(343НК) престъпление, се оказва сериозен фактор, за продължителността на задържането под стража. Разбира се, вземането на самата мярка и последващият контрол се осъществяват от съда, но като цяло, ограничаването на свободното придвижване за дълъг период и тежките условия в арестите, обикновено водят до сключване на споразумение в полза на държавното обвинение.

Чл. 343. (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени:
а) значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;
б) тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква “а”, наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда;
в) смърт, независимо дали са настъпили последиците по буква “а”, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години.
(2) Наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това:
1. за престъпления по ал. 1, буква „а”;
2. за престъпления по ал. 1, буква „б”, когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно производство на това основание през последните пет години.
(3) Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е:
а) при тежка или средна телесна повреда – лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от две до десет години;
б) при смърт – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години.
(4) Наказанието по буква “б” на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.

Чл. 343 НК регламентира случаите, в които горното деяние е извършено при форма на вината непредпазлвиост, която може да е както съзнавана /самонадеясност/, така и несъзнавана /небрежност/. За самонадеяността а характерно, че деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последиции, но е мислел да ги предотврати и/или е предприел конкретни действия за ненастъпването им. Тук отново следва да се припомни разграничението между съзнавана непредпазливост/самонадеяност/ и косвен умисъл.
При косвения умисъл, деецът осъзнава и възприема вероятността за настъпване на резултата(да причини смърт или телесни повреди на други лица) и по принцип, и в конкретния случай, но се отнася към това безразлично – с неутрална оценка. При самонадеяността, той осъзнава опасността за настъпване на резултата по принцип, но оценката му е отрицателна, тоест той не иска да настъпят, защото мисли, че в конкретния случай, ще успее да ги избегне, като разчита на конкретни фактори – обективни(особености в обективната действителност) и субективни(лични качества и умения) . Когато просто разчита на шанса, на случайността, без да са налице конкретни фактори, деянието се счита за извършено при евентуален умисъл. При небрежността пък, лицето изобщо не е предвиждало настъпването на престъпния резултат, но е било длъжно и е могло да го предвиди.

По-тежко наказуеми случаи.

В ал. 3 са закрепени т.нар. „квалифицирани състави“, при които деянието е съпътствано от обстоятелства, допълнително завишаващи степента на обществена опасност – пияно състояние, употреба на наркотични вещества или техни аналози, телесна повреда или смърт на повече от едно лице, напускане на местопроизшествието, липса на правоспособност, пешеходна пътека.
Приема се, че „пияно състояние” е налице, когато по време на произшествието в кръвта на водача има алкохолно съдържание най-малко 0.50%. Важно е да се подчертае, че за приложението на този текст не е необходимо настъпването на ПТП-то да се дължи на количеството употребен алкохол. Щом се установи, че водачът е шофирал с алкохолно съдържание над допустимото той ще носи отговорност по квалифицирания състав, дори алокохолът да не се е отразил на реакциите му и да не е в причинна връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение. Счита се, че алкохолна концентрация в кръвта, надвишаваща посочената всякога прави водачът негоден правилно и безопасно да управлява превозното средство, без да поставя в опасност живота и здравето на другите участници в движението. Относно употребата на наркотични вещества, е важно да бъде отграничено обстоятелството, че е без значение дали деецът е под влияние на наркотиците и дали те са се оттразили на уменията и способността му за управление на МПС. Достатъчно е да е установи само употреба.
Във връзка с разглежданата хипотеза „пияно състояние”, следва да се засегне и върпосът кога е налице невменяемост по смисъла на закона и съответно кога има основание лицето да бъде освободено от наказателна отговорност.
За бягство от произшествието говорим, когато деецът е напуснал местопроизшествието без уважителна причина и с цел да се укрие, макар и временно, да заличи доказатеслтва или участието си в произшествието.

„Особено тежък случай“

Особено тежък случай на причиняване средни или тежки телесни повреди или смърт на повече от едно лице е този, при който извършеното престъпление по транспорта с оглед тежестта на настъпилите общественоопасни последици и на другите отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Не е достатъчно да се възпроизведе текстът на чл. 93, т. 8 от НК, а конкретно трябва да се посочат онези фактически признаци, които го обуславят и отличават от обикновените и квалифицирани състави. Общественоопасните последици трябва да са по-тежки от тези за обикновения квалифициран състав на това престъпление, например да са увредени или причинена смърт на повече от двама души или да е налице освен това и пияно състояние или употреба на наркотици или деецът да е избягал от местопроизшествието. Когато не са предвидени в състава – 342 НК, наличието на всяко от тях допълнително е възможно да обоснове особено тежък случай, а когато са предвидени( 343 НК), трябва да са налични кумулативно няколко. Такива са още и многото груби нарушения на правилата за движение, броят на жертвите или телесно увредените, отрицателни данни за личността на дееца, предишни осъждания, административни наказания за нарушение на правилата за движение или за експлоатация, ремонт и др. Ако вредните последици запълват съдържанието на квалифицирания състав, не е налице изключителната висока степен на обществена опасност на деянието. – в тази посока – Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС ; Решение № 153 от 6.05.1985 г. по н.д. № 124/85 г., III н.о.

По-леко наказуеми и случаи в които деецът не се наказва.

Най-благоприятна за дееца е хипотезата развита в ал.2 на чл. 343 НК.
Тя предвижда прекратяване на наказателното производство, без да бъде реализирана наказателната отговорност на дееца, ако с деянието са причинени само значителни имуществени вреди и пострадалият е поискал това.
В случаите на причинена тежка или средна телесна повреда, освен освен изричното желание на пострадалия, е необходимо деецът не се е ползвал от това прекратително основание през последните 5/пет/ години по предходно деяние.

В чл. 343а от НК е предвиден и т.нар. привилегирован състав, при който е намалена отговорността, когато по непредпазливост е причинена телесна повреда или смърт. За приложимостта му е необходимо след деянието водачът на автомобила да е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия/пострадалите. Помощта следва да е оказана на жив човек и да е насочена към спасяване на живота и запазване на здравето. Ако пострадалият не е жив, оказаната помощ се счита за безпредметна. Съдебната практика приема, че привилегированият състав следва да се прилага и в случаите, когато деецът, след като е откарал пострадалия в болнично заведение, незабавно се е върнал на местопроизшествието, за да изчака идването на контролните органи. Съставът по чл. 343а не намира приложение, в случай че водачът на МПС е извършил деянието в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието.

Извънредно положение – Обща Част

Защитни маски и Глоби

Декларации на КПП – престъпление или не

* Забележка:
Статията е тълкуване на правни норми, без да е изчерпателно. Тълкуването е общо и не следва да се счита за правен съвет или становище, свързано с конкретен казус или субект. При конкретен казус е наложително, да потърсите правна помощ от адвокат, за да бъдат добре защитени правата ви.