Прилики и разлики между престъплението хулиганство по чл. 325 НК и т.нар. „дребно хулиганство“ по УБДХ
Хулиганство по чл 325 нк и УБДХ.
Престъплението по чл. 325 от Наказателния кодекс (НК) и института на т.нар. „дребно хулиганство“ по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) имат редица сходства и лесно могат да бъдат пропуснати разликите между тях. Настоящата статия прави опит да изясни същността на всеки от двата института и ги разграничи.
На първо място ще бъде разгледано престъплението хулиганство. Именно това е основната негова черта. Т.нар. „едро хулиганство“ или хулиганстото по НК е въздигнато от закона в престъпление. Извършителите на действия, описани в нормата на чл. 325 НК носят наказателна отговорност за тях.
Систематичното място на състава в Глава Десета на Наказателния кодекс определя хулиганството като едно от престъпленията против реда и общественото спокойствие. Характерно за тази група престъпления е, че те представляват посегателство над интересите както на обществото като цяло, така и на отделни негови членове. Обект на защита на хулиганството по чл. 325 НК са обществените отношения, свързани с правилата на морала, обществените порядки, подсигуряващи общественото спокойствие и ред.
Присъщо за хулиганството е, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на обществото и принципите, върху които то е изградено, и именно тази демонстративна, провокираща непристойност на действията му характеризира същите като посегателство срещу установения обществен ред.
Изпълнителното деяние е обозначено с израза „извърши непристойни действия“. Множественото число, което законодателят използва в разпоредбата, следва да покаже принципната възможност този признак да бъде осъществен от извършването на повече от едно действие. Разпоредбата не следва да се тълкува в смисъл, че е задължително извършването на поне две действия. Хулиганството може да бъде съставомерно при осъществяване на дори едно непристойно по своя характер действие. Такова „непристойно действие“ е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на възприетия. Често действието е извършено на обществено място или пред други лица.
В съдебната практика съществува известно противоречие относно това доколко влияе на съставомерността мястото, на което са извършени действията. Преобладаващото виждане обаче е, че хулиганство е налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. Извършените едно или повече скандални действия трябва да бъдат обективно годни да бъдат възприети от неограничен брой хора.
Престъплението може да бъде осъществено само с действие – бездействието не е възможно. Този извод може да бъде направен тълкувайки текста на нормата. Законът казва „извърши непристойни действия“. Подборът на думи, направен от законодателя, предполага активно поведение от страна на дееца.
Престъплението хулиганство е резултатно. Неговият престъпен резултат се изразява в грубо нарушаване на обществения ред. За грубо нарушаване на обществения ред говорим, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред, нарушава важни обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.
Следващият момент, който трябва да присъства, е явното неуважение към обществото, изразено чрез действията на дееца. Явно неуважение към обществото е налице, когато с действията си деецът изразява открито висока степен на неуважение, като характера на тези антиобществени действия се съзнава както от него, така и от другите лица, на които са станали достояние.
За да е осъществено престъплението от обективна страна е необходимо и двата признака (грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото) да са осъществени. Действията на дееца могат да бъдат в няколко насоки: грубо нарушаване на общественото спокойствие, предизвикателно нарушаване на морала чрез демонстративно изразени цинизми, неприлично държание и др., както и засягане на телесната неприкосновеност на граждани, тяхната чест, половата им неприкосновеност, повреждане на вещи.
От субективна страна хулиганството е умишлено престъпление. Това, което превръща тези действия в хулиганство, е психическото отношение на дееца към извършването – съзнава, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява абсолютното си незачитане към обществените порядки.
Съставът на чл. 325 НК обаче може да бъде осъществен и при форма на вина евентуален умисъл. Това е хипотезата, при която деянието бива извършено в преследване на друга цел, но деецът допуска това да стане в обстановка и по начин, въздигнати в състава.
Чл. 325, ал. 2 предвижда и квалифицирани състави на хулиганството. Първият е при съпротива срещу орган на власт, а вторият при проявен изключителен цинизъм или дързост. Под цинизъм се разбира поведение, при което непристойните действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушаващи морала, нравствените принципи и чувства на гражданите. Такива например са публични развратни действия. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление. На практика в почти всички случаи, когато хулиганството е съпроводено с оръжие, деянието бива квалифициран по този състав.
Квалифицирани състави са предвидени и за извършване на хулигански действия при управление на МПС, както и при повторно извършване и в условията на опасен рецидив. При всички тях законодателят е отчел още по-високата степен на обществена опасност, предвиждайки по-високи наказания.
Имайки предвид гореизложеното, следва да бъде изяснена същността и на „дребното хулиганство“ по УБДХ, като това ще бъде направено чрез съпоставка с престъплението „хулиганство“.
Чл. 1 на УБДХ дефинира „дребното хулиганство“ като „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.“
Разграничителният критерий между двете правонарушения е степента на обществена опасност. Разликата се състои в интензитета на извършените конкретни действия. Макар и разликата да е изключително тънка, последиците от извършването на двата вида хулиганство се различават в значителна степен.
При хулиганството по НК деянието бива санкционирано с най-тежката форма на държавна принуда – наказателната отговорност. Освен, че с влязла в сила присъда бива наложено наказание (което не е в никакъв случай пренебрежимо, както ще бъде обсъдено по-долу), от този момент нататък държавата третира дееца като осъждан. В случая на дребното хулиганство по УБДХ отговорността, която носи лицето, е административно-наказателна. При нея също била наложено наказание – санкция от държавен орган, но няма същите последици като наказателната. Още повече, че УБДХ изрично казва, че проявата „не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс.“
Интересен е въпросът какво следва да бъде предприето в случай, че проявата е санкционирана първо като „дребно хулиганство“ по УБДХ, но впоследствие се установи, че изпълнява състава на престъплението по НК. ВС е имал възможността да се произнесе по въпроса в две тълкувателни решения. Според ВС решението на районния съд, постановено по реда, предвиден в УБДХ, няма силата на присъдено нещо по смисъла на НПК и не е законна пречка за съдене на виновния за същото деяние, щом като то съдържа признаците на престъплението хулиганство по чл. 283 НК. Изтърпяното наказание “задържане в поделенията на МВР”, наложено за административно нарушение по Указа за дребно хулиганство се приспада по чл. 59, ал. 1 НК, ако се установи, че същото деяние е престъпление по чл. 325 НК и на дееца се наложи наказание лишаване от свобода или поправителен труд. Съдът се мотивира с аргумента, че противното тълкуване би означавало да се влезе в противоречие с основния принцип на наказателното право, според който за едно деяние може да се наложи само едно наказание.
Същностната разлика между двата института се състои в изискването на НК за „грубо нарушаване на обществения ред“. В Постановление на Пленума на ВС № 2 от 1974 г. е прокаран вододела между „едрото“ и „дребното“ хулиганство. Според ВС „Разграничаването се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според чл. 1, ал. 2 УБДХ, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК. От определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи. Законодателят е подчертал по-ниската обществена опасност на дребното хулиганство в сравнение с престъплението в някои изрази, залегнали в текстовете. Така например текстът за дребното хулиганство си служи с понятието “непристойни прояви”, а в чл. 325, ал. 1 НК е употребено понятието “непристойни действия”. В разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК са дадени в обобщен вид белезите, които характеризират обективния състав на престъплението. Чрез тях грубо се нарушава установеният ред и се изразява явно неуважението към обществото…”
Предвидените наказания за двете нарушения са различни. От една страна, чл. 325, ал. 1 НК предвижда лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, а при квалифицираните състави по следващите алинеи наказанието може да достигне до пет години лишаване от свобода и дори шест при условията на опасен рецидив. От друга страна, съгласно чл. 1, ал. 1 УБДХ „дребното хулиганство“ се наказва със задържане до 15 денонощия или глоба глоба от 100 до 500 лв. От 23.12.2021 УБДХ предвижда и наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото при повторно извършване.
Друга разлика е свързана със субекта на престъплението или съответно на административното нарушение. Престъплението по чл. 325 НК може да бъде извършено от всяко наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 2 НК това са всички физически лица над 14 години.
УБДХ от своя страна предвижда по-висока възраст за извършителите на „дребно хулиганство“. Отговорност по УБДХ могат да носят само лица, навършили 16 години (чл.2, ал.1 УБДХ).
Интерес представлява въпросът дали може да говорим за пострадало лице и при двата института. Дори при изпълнителното деяние на хулиганството по НК да бъде увредено някакво имущество (напр. чупене на витрини на магазин) или по някакъв начин да бъде засегнато физическо лице, то от хулиганската проява е възможно да настъпят вреди извън съставомерните признаци на престъплението. Хулиганството може да засегне едновременно лични и обществени интереси. Хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми и една от тях е именно посегателство върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. Когато самите хулигански действия по чл. 325 НК са свързани с нанесени обидни думи, лицето, към което те са били насочени, може да търпи вреди от престъпното деяние и евентуално може да има качеството страна в наказателното производство срещу извършителя.
Не във всички случаи обаче престъпното хулиганство причинява вреди и поражда фигурата на пострадалото лице. Предвид обекта на престъплението, е възможно деянието да рефлектира единствено върху спазването на реда и общественото спокойствие и да не засегне правата на конкретни лица. Посегателството към личността или имуществото не е необходим елемент от изпълнителното деяние, нито конкретните вреди са елемент от престъпния резултат. При хулиганството деецът не се интересува и не предвижда непременно посегателство върху личността или имуществото на другиго. Още по-малко се интересува кое точно лице или чие точно имущество ще бъде засегнато от действията му. Евентуалното включване в изпълнителното деяние и на такива детайли не променя вида и характера на обществената опасност на деянието – нарушаването на обществения ред.
Сходна е ситуацията и с „дребното хулиганство“, но разбира се на плоскостта на административното наказание. Отношение към въпроса имат следните разпоредби: На първо място това е чл. 4, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на УБДХ, съгласно която в Актът за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 УБДХ следва да се впишат и данните на претърпелият вреди от хулиганската прояви. Такава възможност е предвидена и в ЗАНН, който се прилага субсидиарно за неуредени в УБДХ въпроси (чл. 9, ал. 2 УБДХ). Това изискване не следва да се счита за необходима предпоставка за търсене на обезщетение за вреди. Изявлението на органа, установяващ нарушението, може да спомогне за доказване на причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди. Претърпелият вреди може да търси обезщетение по граждански ред съгласно института на непозволеното увреждане. В такъв случай деянието, което осъществява признаците, предвидени в чл. 1, ал. 3, ще изпълни признака „противоправност“ на непозволеното увреждане. Всички останали признаци обаче следва да бъдат доказани от увредения (с изключение на вината, за която важи оборима презумпция).
В обобщение всеки, претърпял вреди от което и да е от правонарушенията може търси тяхното възмездяване.