наказателно право адвокат рашков

Адвокат Росен Рашков. Защита и правна помощ София Sofia Attorney at law
Адвокат Росен Рашков

Адвокат по Наказателно право и наказателни дела - София. Sofia Attorney at law. Защита на обвиняем в досъдебна фаза. Защита на подсъдим в съда. Повереник на пострадал. Частен обвинител. Частен тъжител. Граждански иск в наказателния процес.

Адвокат Росен Рашков. Защита и правна помощ София Sofia Attorney at law

Адвокат наказателно право София. Защита на обвиняем в досъдебна фаза

Наказателно право. Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление. По вече образувано досъдебно производство, качеството “обвиняем” се придобива, след съставяне на това постановление за привличане от органите по разследване и предявяването му на лицето. От този момент възникват и правата на обвиненото лице, предвидени в чл. 55 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК.

Обвиняемият има следните права:

  • да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства
  • да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението
  • да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения
  • да представя доказателства; да участва в наказателното производство
  • да прави искания, бележки и възражения
  • да се изказва последен
  • да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник
  • обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.

Привличане на обвиняем в досъдебна фаза

Обвиняем, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права.

В някои случаи, привличането на лицето като обвиняем може да стане и с протокола от първото действие по разследване срещу него.

Постановление за привличане на обвиняем в досъдебна фаза

В постановлението за привличане на обвиняем и в протокола за действието се посочват:

Разследващият орган предявява постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, като им дава възможност да се запознаят с пълното му съдържание, а при нужда дава допълнителни разяснения. Разследващият орган връчва срещу подпис препис от постановлението на обвиняемия.

  1. датата и мястото на издаването му;
  2. органът, който го издава;
  3. трите имена на лицето, което се привлича като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация;
  4. доказателствата, на които се основава привличането, ако това няма да затрудни разследването;
  5. мярката за неотклонение, ако такава се взема;
  6. правата му по чл. 55, включително и правото му да откаже да даде обяснения, както и правото му да има защитник по пълномощие или по назначение.

Призоваване на обвиняем в досъдебна фаза

В призовката се вписват конкретните действия, за които се призовава лицето, правото му да се яви със защитник и възможността да му бъде назначен защитник в случаите на задължителна адвокатска защита, както и възможността за принудително довеждане при неявяване без уважителни причини. Призовката се връчва не по-късно от три дни преди предявяване на обвинението.

Когато обвиняемият е редовно призован и не се яви без уважителни причини, се довежда принудително.

Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник или бъде принудително доведен, разследващият орган извършва действията, за които е призован обвиняемият, като в случаите на задължителна адвокатска защита по закон  му назначава защитник.

Разследващият орган не може да извършва действия по разследването с участие на обвиняемия, докато не изпълни задълженията си описани по-горе.

Кога е задължителна адвокатската защита?

Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
  1. обвиняемият е непълнолетен;
  2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
  3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;
  4. обвиняемият не владее български език (участието не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник);
  5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник; (участието не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник);
  6. е направено искане за задържане под стража или обвиняемият е задържан;
  7. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
  8. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.

Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник – адвокат наказателно право

Извън гореописаните случаи,  по дела за тежки престъпления прокурорът или съдът по реда на Закона за правната помощ може да назначи на обвиняемия резервен защитник, независимо от упълномощаването на защитник, когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок.

В случаите на задължителна защита служебно назначеният адвокат продължава участието си в наказателното производство като резервен защитник, когато обвиняемият упълномощи друг защитник или се откаже от защитник, ако са налице условията за това.

Резервният защитник се запознава с делото, прави необходимите извлечения и присъства при провеждане на процесуални действия с участието на обвиняемия. Другите права  упражнява по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие – когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини.

Наказателно право. Защита на подсъдим в съдебна фаза

  • Когато процесът премине в съдебна фаза, обвиняемият става подсъдим.
  • Правото на подсъдимия да вземе участие във всички стадии на наказателния процес е самостоятелно право по НПК, извън установеното по кодекса право на защита и елемент на конституционно установеното право на защита.
  • Подсъдимият има право във всеки момент да се откаже от участието на защитник, освен в предвидените в чл. 96, ал. 1 от НПК случаи. Когато в съдебно заседание участва служебен защитник, подсъдимият има право да поиска продължаване на производството с друг защитник, лично избран и упълномощен от него, като съдът е длъжен да му осигури упражняването на тази възможност, включително и да отложи производството по делото. Процесуална гаранция за упражняването на това право е въведена в чл. 96, ал. 2 от НПК. Срокът на отлагане трябва да бъде достатъчен (по преценката на съда), за да се осигури упълномощаването на договорения защитник, подготовката му по обвинението и явяването му в съдебното заседание.
  • Извършването на процесуални действия по събиране и проверка на доказателствата, изслушване на устните прения и постановяването на актове по същество на делото при незачитане на това искане на подсъдимия води до съществено нарушение на правото на защита по чл. 15, ал. 1 – 3 от НПК.
  • Правата на обвиняемия, съответно подсъдимия, да участват лично в наказателния процес и обективират защитната си теза, имат диспозитивен характер и не могат да бъдат упражнявани във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно правосъдие, препятствайки постигането на целите на наказателния процес.
  • Лицата, срещу които е образувано наказателно производство, но са разпитани само като свидетели по него, са заинтересована страна относно изхода на наказателното производство със съответен акт на прокурора или съда.
  • За съда не съществува задължението, когато разяснява на подсъдимия процесуалните му права и му осигурява условия да ги упражни да му разясни и възможността за прекратяване на наказателното производство със споразумение.
  • Обезпечаването на правото на подсъдимия да дава обяснения по обвинение е свързано с положението му на субект в процеса.

Права на подсъдимия

  • Тук подсъдимият отново има правата по чл. 55 НПК, но са допълнени и нови.
    • да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства
    • да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението
    • да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения
    • да представя доказателства; да участва в наказателното производство
    • да прави искания, бележки и възражения
    • да се изказва последен
    • да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник
  • Подсъдимият има право и на последна дума.
  • Защита на пострадал от престъпление

  • Участието на едно лице в съдебната фаза на наказателния процес като граждански ищец и/или частен обвинител е обусловено от това дали същото това лице има качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, т.е. дали е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Следователно, качеството на пострадал е материално-правна предпоставка за надлежното упражняване процесуалните права на частния обвинител и/или гражданския ищец.
  • За качеството на пострадал от престъплението по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни вреди, а е достатъчно да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление въобще, без да се придават други законови критерии.
  • Въпросът дали даден правен субект има качеството на пострадал като предпоставка да бъде допуснат до участие като страна в съдебната фаза на процеса изисква да бъдат съобразени и основният и непосредственият обект на престъплението, съдържанието на изпълнителното деяние, наличието на квалифициращи признаци и т.н.
  • Пострадалият може да упълномощи адвокат наказателно право – повереник, който да го представлява още в досъдебна фаза.
  • Процесуалната правоспособност, а съответно – и допустимостта на искането за участие в съдебното производство като граждански ищец (а това се отнася и за искането за конституиране като частен обвинител), се свързва единствено със съставомерните вреди, пряка и непосредствена последица от престъпното деяние – предмет на разглеждане в наказателното производство.
  • За да потърси обезщетение за вреди по правилата на наказателния процес пострадалият следва да бъде уведомен от разследващия орган съгласно разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и 3 от НПК. Той трябва своевременно ги заяви и установи по размер най-малкото при предявяване на материалите от разследването. Това е необходимо, за да бъдат съобразени от прокурора, съответно и при произнасянето му по направени в тази насока искания.
  • Процесуалното положение на гражданския ищец в наказателния процес се определя от това, че той встъпва в производството, за да осъществи своето право на обезщетение за причинените му с деянието вреди, а не наказателната отговорност на подсъдимия. Именно заради това законодателно установена е и невъзможността същият да използва предоставените му процесуални права във връзка с въпросите на наказателната отговорност, включително и да атакува постановените съдебни актове в наказателната им част.[/vc_row]

    Повереник на частен обвинител

  • Разпоредбата на чл. 76 от НПК предоставя възможност на пострадалия, респ., на най-близките му лица, да вземат активно участие в наказателния процес, като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора и съдействайки за осъждането на извършителя на престъплението, да получат морално възмездие за претърпените от тях вреди вследствие престъпното посегателство.
  • Конституирането на частен обвинител в наказателния процес се извършва до даването на ход на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
  • Правото едно лице да се конституира като частен обвинител в наказателното производство е лично по своя характер и упражняването му зависи единствено от волята на пострадалия от престъплението. Когато той не е упражнил това свое право или не е отправил искане до компетентния да го разгледа орган, в което недвусмислено да е изразил намерение да го упражни, същото не може да бъде упражнено от страна на неговите наследници.
  • Частният обвинител действа винаги и само наред с прокурора, без да може да го замести в неговите правомощия.
  • Частният обвинител може да упълномощи адвокат – повереник, който да го представлява в процеса. Повереникът не е страна в наказателния процес (чл. 253 от НПК), поради което процесуалният закон не регламентира негови самостоятелни права, за разлика от тези на защитника, уредени в чл. 99 от НПК.
  • Процесуалната функция на частният обвинител е да поддържа обвинението наред с прокурора. Именно поради същността на тази функция е изключено частният обвинител да използва предоставените му процесуални права (правото му да обжалва актовете на съда) във връзка с въпросите за гражданската отговорност на подсъдимия, реализирана по повод предявения граждански иск от друга страна.[/vc_row]

    Повереник на наследниците на пострадал от престъпление

  • Всеки наследник на починал частен обвинител и/или граждански ищец в наказателния процес, може да участва на мястото на наследодателя си за упражняване на неговите процесуални права и в рамките на неговите претенции. Правото му да встъпи и упражни правата на наследодателя си не е ограничено със срок в рамките на висящото наказателно производство.
  • Макар и наследимо, правото на едно лице да участва като страна в наказателния процес е лично и зависи изцяло от волята на носителя му.
  • Законодателната идея, вложена в разпоредбата на чл. 76 от НПК, е да предостави на пострадалия, респ. на най-близките му лица, възможност да вземат активно участие в наказателния процес. Те могат да поддържат обвинението наред и независимо от прокурора. Така съдействайки за осъждането на извършителя на престъплението, могат да получат морално възмездие за претърпените от тях вреди вследствие престъпното посегателство. Ето защо правото на едно лице да встъпи като страна в процеса винаги е функция от претърпените от него имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Например – когато става дума за син от друг брак, няма каквато и да било родствена или емоционална връзка с пострадалия. Липсата на такава обвързаност е основание да се приеме, че конституирането на този наследник, като частен обвинител е недопустимо.
  • При повторно внасяне на делото в съда се дължи наново произнасяне по всички искания за конституиране на страни. Необходима процесуална предпоставка за встъпването на едно лице в това процесуално качество е ново изявление от негова страна, че желае да встъпи в процеса като частен обвинител и/или граждански ищец. Липсата на изрично заявена воля за участие на пострадалия като частен обвинител след повторното образуване на съдебното производство съставлява абсолютна процесуална пречка за конституирането на неговия наследник.
  • Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди, то следва да бъде отчетено това, че същите имат личен характер и правен интерес от претендирането им е налице само ако пострадалият от престъплението е заявил намерение да упражни правото си на обезщетение. Ако той не е осъществил такова действие, това негово лично право не се наследява, респективно не може да бъде упражнено на основание чл. 74, ал. 2 НПК.
  • Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 НПК е приложима единствено и само когато предмет на гражданския иск е претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди. Единствено и само в тази хипотеза за наследниците на пострадалия имат правен интерес да бъдат установени като страни в производството и обезщетени за претърпени вреди от престъплението.
  • Горните изводи са част от анотираната практика на Върховен касационен съд по въпроси свързани с наказателно право и процес

    [email protected] | +359 888 30 82 82

        • Консултация с адвокат наказателно право за

        • Правата ви при задържане под стража
        • Мярка за неотклонение срок
        • Обжалването на мерки за неотклонение
        • Ред на свиждане при задържано лице
        • Правна помощ и защита от адвокат наказателно право
        • Пишете ни на [email protected] или +359 888 30 82 82

    Горе

    Консултация


    Направете запитване

    Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

      С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


      Начало ]
    • Дайте оценка 5 звезди