Неоснователно обогатяване адвокат рашков

Кои са основните аспекти при неоснователното обогатяване?

    • Институтът неоснователно обогатяване съществува още от римско време, където е известен като кондикция – “condictio”.
    • Нормативната уредба за неоснователно обогатяване у нас е разписана в чл. 55 – 59 ЗЗД, като е разделена условно на две групи. Уредбата на чл. 55 – 58 ЗЗД включва искове за връщане на получено без основание, неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена престация или отпаднало основание. Те са известни в доктрината като “престационна кондикция”, защото неоснователното обогатяване е резултат от имуществена престация между страните, ерго – резултат от действия на обеднялото лице.
    • Чл. 59 ЗЗД урежда хипотезата на т.нар “непрестационна кондикция” или иначе казано, когато обогатяването е последица от действия от страна на обогатилия се. Действията могат да бъдат както на правомерни, така и неправомерни.

Дело и иск за неоснователното обогатяване?

    • Искове по дела за неоснователно обогатяване се предявяват пред гражданския съд, съгласно общите правила за местна и родова подсъдност.
    • Кондикционните искове могат да се предявяват самостоятелно или да се съединяват с други, например – иск за установяване на нищожност на договор, съединен с иск за връщане на даденото по него без основание.
    • Вземанията за връщане от този, който се е обогатил неоснователно нямат договорен характер, дори когато се иска връщане на нещо, дадено в изпълнение на договорно задължение. Задължението за връщане не произтича от договора, а от заличаването на договорната връзка с обратна сила.
    • Обедняването може да се изразява в различни форми – може да е не само изгубване на имуществени блага, но и пропускане на иначе сигурно увеличение на имуществото.
    • Съгласно общото становище при съзнателно изпълнение на нравствен дълг е налице основание за престиране и даденото не подлежи на връщане. Отношенията между страните във връзка с онова, което е дадено на плоскостта на развален договор следва да се уреждат съгласно разпоредбата на чл. 55 ЗЗД.
    • Основен постулат гласи, че: всеки дължи връщане на нещо дадено на отпаднало основание или неговата равностойност, ако полученото не е налице в неговия патримониум или връщането му е невъзможно по други причини.
    • Получаването на нещо означава установяване на фактическа власт върху определена имуществена ценност. В тежест на ищеца е да докаже даването, а ответникът следва да доказва основанието, на което го е получил и правото да го задържи.

Давност за погасяване на вземане от неоснователно обогатяване?

    • Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, вземанията, които произтичат от фактическите състави на неоснователното обогатяване се погасяват с общия давностен петгодишен срок, с изключение на чл.55, ал.3 ЗЗД, където основанието е налице към момента на извършване на престацията и тя не може да се иска обратно, докато то съществува, вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието.
      В случаите на първия фактически състав визиран в нормата на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който е получена престацията. Във втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД давност започва да тече от момента на невъзможност да се осъществи основанието, а при третия – при отпадане на основанието.

Какво представлява началната липса на основание?

      • В чл.55 ал.1 ЗЗД е разгледан случай на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. Първичната липса на основание може да се отнася както до цялата получена облага, така и до част от нея.
        Липсва основание, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, или в случаите на унищожаемост – когато предаването се е състояло след като е прогласена унищожаемостта.
        В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът трябва да докаже единствено предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Не е в негова тежест да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на цената е извършено без правно основание.
        Задължението да се врърне даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер. То не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение. В тази хипотеза длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

Какво представлява неосъщественото или отпаднало основание?

        • Приложението е при унищожаване на договорите: поради пороци във волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие. Престацията е недопустимо да се иска обратно, докато съществува основанието.
          Когато се разваля договор, ако по него има размяна на престации, всеки дължи връщане на полученото, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Какво е значението на добросъвестността?

          • Ако вещта получена без основание се намира у получателя, без значение, дали е добросъвестен или не, той дължи връщането й с плодовете от съответния момент. Ако обаче вещта е погинала, отчуждена е или е изразходвана, отговорността на получателя зависи от неговата добросъвестност: получателят, който е недобросъвестен дължи равностойността на вещта (или получената цена, ако е по-висока), а добросъвестният онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.
          • Когато e отпаднало основанието и обогатилият се е бил недобросъвестен, равностойността на вещта се определя към момента на предявяването на иска.

Какво се дължи като стойност?

            • Когато този, който се е обогатил е бил добросъвестен и към момента на отчуждаването на вещта, той дължи получената вещ, пари или друго, или нейната равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен.
            • Когато обогатилият се е недобросъвестен, стойнмостта на вещта се определя към различни моменти: към датата на предявяване на иска, към датата на отчуждаване, или към друг момент, ако това е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия.

Какво се случва, ако вещта погине?

            • При всички хипотези, при които има неоснователно обогатяване, получената без правно основание вещ, следва да се върне в натура на лицето, чието имущество е обедняло в резултат на отнемането й.

Какво се случва, ако вещта погине и се отчужди?

  • Ако след получена покана вещтта подлежаща на връщане погине или получателят я отчужди или разходва, след като узнае, че я държи без да има основание, ще дължи стойността й или цената, която е получил за нея. Ако обаче получателят е бил добросъвестен и погиването или разходването се случат преди поканата да е получена, тогава ще дължи само онова, от което се е възползвал.li>

Как следва да се определя обезщетяването при неоснователно обогатяване?

  • Паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД, което се дължи от неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик възниква ежедневно. Ищецът, който предявява иск по чл. 59 ЗЗД, може да претендира само онова, с което имуществото му е намаляло, затова обезщетението съгласно чл. 59 от ЗЗД се определя като разлика между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази разлика се ввъзмездява от съда с оглед събраните факти.
  • Горните изводи са част от анотираната практика на Върховен касационен съд. Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало
    Дайте оценка 5 звезди