вещно укривателство адвокат рашков

Вещно укривателство

Вещното укривателство е едно от престъпленията против собствеността по Глава пета от Наказателния кодекс. То засяга отношенията, свързани с установяване и разкриване на вече извършено друго престъпление.
Разпоредбата на чл. 215 НК гласи:
„Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние, се наказва…“
Вещното укривателство винаги е една вторична престъпна дейност. За да има вещно укривателство, е необходимо да е извършено някакво друго основно престъпление. Това „основно“ престъпление трябва да е довършено, а не само да бъде замислено. Това е така, защото именно придобитото от него служи по-нататък за предмет и на вещното укривателство. Затова вещното укривателство във всички случаи представлява една последваща престъпна дейност. В мнозинството от случаите предхождащото престъпление е отново престъпление по Глава пета – против собствеността. Разбира се, напълно е възможно и да е деяние с различен обект, например контрабанда или подкуп. Критерият тук е чрез това „основно“ престъпление да е придобито владение над вещта.

Кой може да извърши вещно укривателство?

Особеното при вещното укривателство е, че субектът на престъплението трябва да не е взел участие в предхождащата престъпна дейност. В противен случай би носил отговорност като съучастник. Съучастието на дееца в „основното престъпление“ изключва както вещното укривателство, така и съвкупност между двете престъпления. Такъв е случаят, когато деецът е обещал на извършителя на предхождащото престъпление, че ще укрие дадена вещ след извършването на престъплението. При тази хипотеза укриващият ще носи отговорност като помагач по основното престъпление и тази отговорност ще “погълне” вещното укривателство.

За да бъде съставомерно деянието, трябва извършителят на основното престъпление да не се противопоставя на вещното укривателство. Това не го прави съучастник по престъплението по чл. 215 НК.

Изпълнително деяние на вещно укривателство.

Изпълнителното деяние на вещното укривателство може да има три форми: укриване, придобиване и спомагане да бъдат отчуждени чужди движими вещи. И трите форми на изпълнително деяние предполагат активно поведение от страна на извършителя. Т.е. престъплението може да бъде осъществено само с действие. По естеството си деянието представлява дейност по обезпечаване и реализиране на възможността за извличане на полза от придобитите чрез основното престъпление вещи.
Укриването представлява поставяне на вещта на място, което затруднява узнаването на местонахождението й от нейния владелец или от органите на реда. За да бъде съставомерно деянието, не е необходимо пострадалият или съответните държавни органи да търсят предмета на престъплението. Без значение е периодът, за който е укрита вещта.
Придобиването от своя страна представлява юридическа дейност, която води до прехвърляне на вещта в собствена полза. Основание за придобиване на вещта от вещния укривател може да бъде както едностранна сделка, така и договор, бил той възмезден или безвъзмезден. Според съдебната практика дори и при консенсуални договори, моментът на придобиване е моментът на получаване на фактическата власт. Тази фактическа власт може да бъде придобита както за вещния укривател, така и за трето лице, което не е участвало в основното престъпление.
Третата форма на изпълнителното деяние се осъществява, когато субектът спомогне да бъде отчуждена вещта, придобита от другиго чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. В този случай вещният укривател не придобива фактическа власт върху вещта, а само улеснява преминаването на тази власт за разпореждане от извършителя на основното престъпление върху трето лице. Може да се осъществи както с физически действия, така и с интелектуални действия.

Предикатно престъпление (предхождащо престъпление)

Както беше изтъкнато и по-горе предмет на вещното укривателство са „чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление“. Т.нар. „основно“ престъпление може да е отново против собствеността (по Глава пета НК), но и по друга глава от кодекса. Законът обаче продължава: „или чрез друго общественоопасно деяние“. Съществува известен спор по въпроса какво точно означава изразът „друго общественоопасно деяние“. Той може да бъде тълкуван в смисъл, че това деяние съставлява някакво друго нарушение, което не е съставомерно по НК. Такова е например административното нарушение. Някои автори в доктрината застъпват, че
„друго общественоопасно деяние“е такова деяние, което отговаря на критерия на чл. 9, ал. 1 НК за обществена опасност и разкрива белезите на престъпен състав, но поради определени причини не може да се реализира наказателната отговорност за първоначалното престъпление – например поради липса на годен субект на престъплението или поради невъзможност да се реализира наказателна отговорност поради давност, имунитет, помилване, смърт на дееца).

Във всички случаи обаче вещното укривателство е немислимо без извършването на друго престъпление, било то умишлено или непредпазливо, независимо от това, дали деецът му се явява извършител, или съучастник. Няма значение за съставомерността дали е имало наказателно преследване по отношение на предхождащата престъпна дейност. Предхождащото престъпление следва да е извършено непосредствено преди вещното укривателство. Затова не може да има вещно укривателство, когато придобитата чрез първоначалното престъпление движима вещ е била междувременно предмет на друга дейност, било тя престъпна или не.

Вещното укривателство е резултатно престъпление, т.е. за да е осъществено това престъпление е необходимо да са настъпили и определени общественоопасни последици. В зависимост от осъщественото изпълнително деяние, то ще е довършено, когато вещта бъде скрита, когато премине от фактическата власт на извършителя на основното престъпление в тази на вещния укривател (при придобиването) или на трето лице (при спомагането да бъде отчуждена). При вещното укривателство е възможен опит, но само недовършен, защото с довършване на изпълнителното деяние настъпва и резултатът.

Субективна страна

Вещното укривателство може да бъде извършено само при форма на вина пряк умисъл. В съзнанието на дееца трябва да се е отразил факта, че укрива, придобива или спомага да бъдат отчуждени вещи, придобити от другиго чрез престъпление. Той може да знае със сигурност за този факт или да предполага това. Достатъчно е деецът да предполага, че вещта е била придобита по този начин. Това отклонение от чл. 14 НК е изрично предвидено в нормата на чл. 215 НК. Законодателят е използвал израза а „знае или предполага“, за да опише когнитивния момент на престъплението.
Налице трябва да има и специална цел – да набави за себе си или другиго имотна облага. Деецът трябва да действа именно преследвайки този резултат. Тази користна цел може да бъде реализирана например чрез получаване на „възнаграждение” в пари или в натура за укриването или за спомагането вещта да бъде отчуждена, чрез нейното безвъзмездно придобиване или купуването й на цена, по-ниска от пазарната за свои нужди или за продажба. Не е релевантно дали набавяне на имотна облага да бъде действително постигнато, тъй като специалната цел е елемент от субективна страна.

Квалифицирани състави

Наказателният кодекс предвижда по-високи наказания, когато укривателството е в големи размери, негов предмет са вещи, поставени под специален режим, извършва се по занаят или е извършено повторно или представлява опасен рецидив.

[email protected] | +359 888 30 82 82

          • Консултация с адвокат

          • Правна помощ и защита при задържане под стража
          • Пишете ни на [email protected] или +359 888 30 82 82

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало ]

    Дайте оценка 5 звезди