Какво е вина?

  • Вината е задължителен елемент на всяко едно престъпление. За нея няма легално определение в НК. За вината оабче има теоритично определение и то гласи:
    Вината е: проявеното чрез деянието конкретно психично отношение на дееца към деянието, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и общественоопасния му характер, което отношение се изразява в умисъл или непредпазливост и получава отрицателната морална оценка на обществото.

Защо се твърди, че вината е основание за наказателна отговорност?

  • Ако трябва да сме стриктни, единственото основание за наказателна отговорност е самото престъпление, но въпросът за вината се разглежда на плоскостта на това, че вината е едно от задължителните свойства на деянието, което го превръща в престъпление.

Колко възгледи има в правото за основанието на наказателна отговорност?

    • 1. Обективното вменение и
      2. Субективното вменение, или от кого следва да се търси наказателна отговорност.
      1. Обективно – наказателна отговорност се свързва с външната страна на деянието – какво то е причинило (характерно е за римското и старото германско право).
      2. Субективното вменение – според него наказателна отговорност е свързана с вътрешния мир и психиката на човека. Деянието се разглежда вече не само като външно проявление, а се разглежда и с вътрешния елемент. Под влияние на гръцките философи, римското право започва да обръща внимание на правната воля – волята на лицето. През феодализма – църквата обръща внимание на субективната страна, като стига до крайност да наказва за греховни мисли.
    • Съвременното разбиране за основанието на наказателна отговорност е че наказателна отговорност може да се търси само за виновно извършеното деяние.

1.

  • Психологическата теория –възприета е от българското наказателно право, според нея, вината има само психическо съдържание. Вината е субективното свойство на престъплението (част е от вътрешния свят на дееца), свързана е с неговите интелектуални и волеви процеси, които протичат в съзнанието. Вината е част от вътрешния свят на човека. Изгражда се от интелектуалните и волеви психически преживявания на дееца. Тя подлежи на доказване.
    2. Оценъчна/нормативна теория – за да има вина е необходимо оценка за съществуването ѝ под формата на външен укор от съда. Наличието на вина се определя от съда, който дава отрицателна оценка за извършеното, като противоречащо на нормативните предписания.

Що е вина по българското наказателно право?

  • Вината е субективно свойство на престплението.

Какво е обществено опасно деяние и обществено опасни последици?

  • За да отговорим дали едно деяние е виновно, трябва да изследваме отношението на дееца към онова, което е извършил и последиците от него. Тук ще се очертаят двете форми на вината и в рамките на тях двете подформи.

Какви са особеностите на вината?

    • Вариант 1:
      1. Психическото отношение на дееца, който се характеризира с интелектуален момент – той е свързан с отражението в съзнанието на дееца на определени обстоятелства от обективната действителност. Деецът трябва да съзнава деянието, възможният резултат от него и причинната връзка между тях. Въз основа на посоченото осъзнаване протича и оценъчен психичен процес в съзнанието на дееца. Формират се представи за отрицателното въздействие, което престъпното деяние ще окаже върху съществуващите обществени отношения. Извършителят осъзнава, че деянието ще увреди установените обществени отношения.
      2. Интелектуалната дейност – вкл. предвиждане на последиците, които са общественоопасни. Необходимо е да ги предвижда, защото оттук се поставя началото на волевият момент, който отразява отношението на дееца към общественоопасните последици, които са настъпили в резултат на неговото поведение. Възможно е дееца, осъзнавайки ги, да желае точно тези общественоопасни последици да настъпят и това е ПРЯК УМИСЪЛ.

Вариант 2:

  • Деецът да осъзнава деянието, да осъзнава последиците, преследва съвсем различна цел, но осъзнава, че при постигането на желаната от него цел ще настъпят и общественоопасни последици и въпреки това не се спира да извърши деянието. Налице е ЕВЕНТУАЛЕН УМИСЪЛ.
  • Възможно е деецът да не е обмислил деянието в такава степен, която да го мотивира да се въздържи от неговото осъществяване и макар да предвижда настъпването на общественоопасните последици да действа със съзнанието, че е способен да предотврати тяхното настъпване . Налице е САМОНАДЕЯНОСТ.
  • Емоционален момент – от значение е за мотивацията и взимането на решението или за това в каква степен и насока е обмислено. Характеризира чувствата и преживяванията на дееца. При преценка на това, каква е формата на вина – значение има само интелектуално-волевия елемент. Т.е емоционалният момент не се отчита при определяне основните форми на вина.
  • Субективната страна на престъплението вкл.вината (каква е формата на вина) и др елементи от субективната страна. В този емоционален елемент се вкючват: (цел, намерение, мотиви).
  • вината е конкретно психическо отношение – при изследване на вина се има предвид конкретно деяние.
    вината е психически факт в действителността (мисловен), нищо че не е с материален х-р и не можем да го пипнем и да го видим. Той подлежи на доказване.
    вината е отношението на дееца към момента, в който той осъществява деянието. Отношението на дееца след довършване на деянието няма значение за определяне формата на вина. Когато казваме, че вината е психическото отношение на дееца към момента на неговото извършване се има предвид това, че колкото и положителна да е промяната на дееца след извършване на деянието, това не може да заличи факта на самото извършване и вината, която е проявена. Тези положителни прояви след извършване на деянието биха могли да доведат до смекчаване на наказателната отговорност и понякога дори до нейното отпадане. Поощрителните правни норми в наказателното право, предвиждат благоприятни последици – ако няма изрична разпоредба в НК, това положително отношение на дееца след извършване на деянието ще се отчете при индивидуализация на наказанието. Пак няма да се заличи обаче вината.
    Вината е признак от субективната страна на престъплението, но тя не изчерпва субективната страна.
    В субективната страна се включват и други преживявания като особени цели, намерения, чувства.

Кои са формите на вината?

    • Форми на вината: вината като психическо отношение се изразява в една от двете форми – умисъл или непредпазливост.
      Ако няма едното или другото няма вина, ако няма вина, няма престъпление.
      Вменяемост е качество на психиката на човека и се изразява в потенциалната възможност за формиране на вина.
      При вменяемостта – да разбира свойството, да разбира значението и да ръководи постъпките си, ако липсва едно от тези неща, пак няма вменяемост.
    • Вина и деяние: вината като психическо отношение би могла да започне да се формира преди деянието, но ще се прояви единствено в деянието. Без деяние няма вина.

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало

    Дайте оценка 5 звезди