Какво е вменяемост?

    • В НК се съдържа дефиниция за невменяемост. Вменяемостта е способност на ФЛ, при която то е могло да разбира свойството и значението на извършеното, и е могло да ръководи постъпките си. Вменяемо е лицето, при което кумулативно са налице тези 3 възможности: да разбира свойството, да разбира значението и да е могло да ръководи постъпките си.
      Да разбира свойството на извършеното е интелектуална способност на лицето да осъзнава фактическите последици на деянието.
      Освен деянието субектът трябва да може да разбира и съзнава фактическите последици. Разбирането свойството на извършеното представлява осъзнаване на деянието и предизвиканите от него последици.
      Деецът трябва да може да разбира значението на извършеното – това е интелектуална психическа способност. Деецът осъзнава общественоопасния характер на деянието и последиците. Деецът трябва да може да осъзнае обществената оценка за своето поведение. Той ще извършва нещо, което е отрицателно и негативно за обществото като цяло, което не значи, че трябва да осъзнава противоправност. Той трябва да осъзнава, че деянието е негативно за обществото.
      Да може да ръководи постъпките си – това е една волева способност, психическа на лицето да се въздържи от извършване на деянието, тъй като има свободна воля. Предпоставка това да се случи е наличието на предходните две точки. Лицето трябва да може да се въздържи от извършване на престъпното деяние.

  • Качество на субекта на престъплението. Ако липсва вменяемост няма годен субект.
     Задължителна предпоставка за формиране на вина е вменяемостта. Единствено вменяемото лице може да формира виновно отношение към извършеното, ако не е налице вменяемо лице няма годен субект на престъплението. Без вменяемост не може да се извърши деяние, то има психологичен елемент. Невменяемото лице не може да формира вина.
  • За невменяемост има легална дефиниция – чл. 33, ал. 1 НК „Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.”
    Невменяемостта е налице, когато отсъстват било интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, било само волевият момент.

Какви са критериите за невменяемост?

1)

  • Медицински- указва защо са засегнати способностите на лицето (причините). Психиатричният критерий указва причините, поради които са засегната способностите на лицето. Те са 3:
    – умствена недоразвитост – известна като вродено слабоумие е крайно състояние, което се дължи на органични поражения (вродени дефекти в мозъка, които разрушават нервната тъкан и препятстват нормалното психическо, умствено развитие на личността). Може да е в три вида умствената недоразвитост:
    *идиотия – това е най-тежката степен на умствена недоразвитост. При идиотията е налице пълно отсъствие на втора сигнална система. Идиотите се отличават с пълна невъзможност за каквото и да е съзнателна или волева дейност. Идиотията е безпорна причина за невменяемостта.
    *имбецилност – втората /средна/ степен на олигофрения. При нея има наченки на втора сигнална система, защото се наблюдава наличие на възможност за научаване на елементарни действия, на отделни прости думи и тяхното значение. Но при имбецилите отсъства каквато и да е способност за абстрактно мислене и съзнателна, волева дейност è Имбецилите също винаги са безспорно невменяеми.
    *дебилност – дебилността е най-леката форма на умствена недоразвитост (олигофрения). Дебилите притежават способност за елементарна практическа ориентация, но са неспособни за абстрактно мислене и за оценяване на различни по-сложни ситуации. Теоретично се приема, че те могат да са вменяеми в някои по–прости ситуации – кражба, телесна повреда.

Какво представлява разстройството на съзнанието?

  • Разтройството на съзнанието е втората медицинска причина за невменяемостта по нашия закон и се изразява в съществено нарушаване на нормалната психична дейност, на правилното функциониране на главния мозък.
  • -краткотрайно разстройство на съзнанието – е едно временно смущение във функционирането на главния мозък, което се дължи на временно действаща външна причина. Крайният ефект при него все пак е нарушаване на правилното функциониране на главния мозък. Но тук за разлика от продължителното разстройство имаме една външна причина и когато тя отпадне, нормалното функциониране на гланвия мозък се възстановява. Именно затова е краткотрайно. Такива временни причини могат да са: хипноза, наркотичен глад, патологичен афект и др.
    Умствената недорарзвитост и разстройството на съзнанието по нашето право са единствените медицински причини, които обуславят невменяемост. Други по-леки отклонения като психози, неврози, полови извращения и пр. не са причини, обуславящи невменяемост.
  • *патологично алкохолно опиване – нарушеност на съзнанинето и не е обикновеното алкохолно опиване.
  • * патологичен ефект е форма на краткотрайното разстройство на съзнанието. Носи се наказателна отговорност. Възниква внезапно по външен повод – травмиращо преживяване, съпроводен със замъгленост на съзнанието. Налице е причина за двигателна възбуда, има причина за изключване на вменяемостта за разлика от физиологичния афект, при които се носи наказателна отговорност – чл. 118 НК. По различни причини при краткотрайните разстройства се засяга в определена степен съзнанието/ психичната дейност.

Какво отразяват юридическите критерии?

2)

    • Юридически критерии – отразява характера и степента на засягане на психиката на човека в резултат конкретно заболяване. Той се установява, ако е налице медицинска причина. Тук важността е в това, дали лицето би могло да разбира свойството и значението на извършеното, дали има тези интелектуални възможности. Трябва да се изследва и при наличието на медицинската причина, може ли лицето да ръководи постъпките си. Когато психиката е дотолкова засегната, че лицето да не може да разбира свойството и значението и ако разбира свойството и значението, но не може да ръководи.
    • Частична невменяемост – субектът не може да разбира свойството и значението на някои по сложни от фактическа и обществена гледна точка общественоопасни деяния – дебили – може да извърши кражба, но не и усложнено престъпления. Тук има капацитет и затова ще отговаря, но не и за по-сложни.
    • Пълна невменяемост – категорично не разбира – идиотия, напреднал стадий шизофрения, имбецилност.
    • Намалена вменяемост: физиологичният афект в хипотезата на чл. 118. Това е състояние на силно раздразнение и емоции и чувства надделяват на разума.

    • невменяемото лице не може да е субект на престъплението, не може да носи наказателна отговорност.

    • Принудителните медицински мерки не са наказания – те са вид държавна принуда на лица, които са извършили обществено опасно деяние в състояние на незменяемост!
    • Онези, които вменяеми са извършили престъпление, но в хода на наказателното производство са изпаднали в невменяемост не се носят наказателна отговорност,но ако оздравеят могат да бъдат наказани. Към момента на невменяемост могат да се наложат принудителни медицински мерки.
    • – щом не може да е субект, по отношение на него не може да се реализира Наказателна отговорност, тя не възниква съответно не може да се налага наказание.
    • – единствено по отношение на тях може да има принудителни медицински мерки.

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало

    Дайте оценка 5 звезди