Измама

 

Измамата е едно от престъпленията против собствеността, регламентирани в глава V на Наказателния кодекс. Правото на собственост е закрепено в Конституцията. Съгласно чл. 17 КРБ, то е гарантирано и защитено от закона. Иманентна част от правото на собственост (наред с владението и ползването) е правомощието на разпореждане с имуществото. Конституцията също така прогласява, че частната собственост е неприкосновена. Това означава, че собственикът може да бъде ограничаван да се разпорежда със своето имущество по начин и при условия, каквито той намери за добре.

            Съставите по чл. 209-211 НК охраняват именно обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждането с движимо или недвижимо имущество. За измама говорим, когато върху едно лице се оказва въздействие, така че у него да се създадат или да се поддържат представи относно определени факти и обстоятелства, които не отговарят на действителността. В резултат на това измаменият извършва действия на разпореждане с определено имущество, които иначе не би извършил.

 

Какво точно е измама по смисъла на НК?

 

  • Изпълнително деяние

Престъпният състав по чл. 209, ал. 1 НК, така наречената „обикновена измама“, може да бъде осъществен с две форми на изпълнителното деяние: възбуждане на заблуждение и поддържане на заблуждение. За да е налице първата хипотеза, е нужно деецът да е проявил активни действия за въвеждането на измамения в заблуждение. Това означава, че той създава невярна, неправилна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго лице имотна вреда.[1] Тази форма на изпълнително деяние предполага активно поведение, проявено в измамливи действия с цел извличане на облага, чрез които се повлиява волята му да се разпореди с конкретно имущество.

Другата форма на изпълнително деяние – поддържането на заблуждение, също изисква активност, но с оглед утвърждаването на създадената заблуда.[2]   При тази хипотеза невярната представа вече е създадена в съзнанието на заблуденото лице, но деецът със своите действия я поддържа. Поддържането на заблуда представлява потвърждаване на вече оформена без умишленото участие на дееца заблуда у адресата на измамата или намаляне на възможността той да я осъзнае и преодолее.

Чл. 209, ал. 2 предвижда още една форма на изпълнителното деяние: използване на заблуждението, неопитността или неосведомеността на пострадалия или т.нар. „пасивна измама“. Това е типичен случай на извършване на престъпление чрез бездействие. Изпълнителното деяние се изразява в това, че деецът се възползва от наличието на неверни или липса на представи, които възпрепятстват или поне улесняват имотното разпореждане. В тази форма на изпълнителното деяние деецът не съдейства за пораждането на заблудата, но не й противодейства, не уведомява заблуденото лице за допуснатата грешка.

За използване на заблуждението говорим, когато у адресатът на измамата вече има създадена невярна представа. Деецът нито я създава, нито предприема активни действия, за да я поддържа. Той само се възползва от нея.

Неопитността на измаменото лице представлява липса на теоретични или практически познания, свързани с имущественото разпореждане, в резултат на което настъпва вредата. Тук отново извършителят само се възползва от наличието на неопитност.

Третата хипотеза на „пасивната измама“ е „използване на неосведомеността“ на адресата на измамата. Тя е налице в случай, че деецът използва незнанието на конкретни факти, касаещи имущественото разпореждане. Липсата на осведоменост за дадени текущи обстоятелства пречат на измаменото лице да направи изгодно имуществено разпореждане, което от своя страна води до настъпването на вреда в неговата или чужда имуществена сфера.

 

Имуществено разпореждане

Измамливите действия на дееца са насочени към пораждане, поддържане или използване на заблуждението у адресата на измамата така, че той да осъществи някакво правнозначимо поведение. То може да се изразява в това да извърши нещо – например да плати без да дължи, да дари дадено имущество, да поеме чуждо задължение и т.н. Също така  поведението, към което е насочен измамения, може да представлява пропускане на полза. Пример за това е пропускане на срок, в който да потърси вземане.

 

Вреда

 

Следващият елемент, който трябва да е налице, е настъпването на имотна вреда. Имотната вреда трябва да е пряка последица от имущественото разпореждане. Именно вследствие на разпореждането, направено от измамения, следва да са настъпили имуществени вреди. Този елемент от състава на престъплението го характеризира като резултатно. Съставът му е изпълнен при реалното настъпване на имотната вреда. Вредата може да бъде претърпяна както от измаменото лице, така и от трето лице. НК казва „и с това причини нему или другиму имотна вреда“. Тълкувайки текста на разпоредбата, става ясно, че измамения и лицето, претърпяло вреда, може да бъдат различни лица. Претърпелият вреди може да бъде както физическо, така и юридическо лице.[3]

 

Субективна страна

 

От субективна страна, за да бъде съставомерно деянието, трябва да има налице пряк умисъл и специфична користна цел. Прекият умисъл се изразява в това, че деецът предвижда, че в следствие на неговите действия у измаменото лице ще възникнат или ще се поддържат неверни представи и в резултат на това то ще извърши акт на разпореждане със свое или чуждо имущество.

За да бъде изпълнен съставът на престъплението, измамливите действия трябва да бъдат извършени от дееца с целта той да набави за себе си или за другиго имотна облага. За осъществяването на състава на измамата е достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и без получаването на имотната облага, но при причинена вреда, имуществото да е напуснало патримониума на неговия собственик – фактическата власт над него да е преминала в дееца или друго лице.[4]  Достатъчно е целта да бъде поставена, не е нужно обективно да бъде постигната. Този признак на престъплението е част от субективната страна. Въпросната облага може да бъде целена да се набави, както за физическо, така и за юридическо лице.[5]

 

Квалифицирани случаи на измама

 

НК предвижда и квалифицирани случаи на измама. Те могат да бъдат обособени съобразно два критерия – според дееца и според престъпния резултат. Спрямо дееца чл. 210 НК предвижда състави: измама, извършена от две или повече лица при предварителен сговор; измама, извършена от длъжностно лице или пълномощник; от лице, което извършва по занятие сделки с валута в наличност; измама извършена от лице, представило се за длъжностно лице или пълномощник; измама, извършена повторно в немаловажни случаи; както и измама, извършена в условията на опасен рецидив.

Съобразно причинената вреда квалифицирани състави биват два. Единият е, когато вредата е в големи размери, а вторият в особено големи размери, като същевременно представлява особено тежък случай (чл. 211 НК).

 

[email protected] | +359 888 30 82 82

          • Консултация с адвокат

          • Правна помощ и защита при задържане под стража
          • Пишете ни на [email protected] или +359 888 30 82 82

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало ]

    Дайте оценка 5 звезди