Какво трябва да знаем за непредпазливостта?

  • Непредпазливостта е вората форма на вината чл.11, ал. 3 Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Непредпазливостта има две форми – самонадеяност и небрежност.
    Самонадеяност е вид непредпазлива вина при която деецът предвижда възможното настъпване на съставомерните обществено опасни последици, но е бил уверен, че ще ги избегне поради наличието на препятстващи фактори.
    1. Интелектуален момент – характеризира се с това, че деецът предвижда обществено опасните последици, но ги предвижда абстрактно. Деецът има представи за налиличието на препятстващи фактори, затова той е субективно уверен, че последиците няма да настъпят.
    Предвиждането на обществено опасните последици е абстрактно – деецът има познания за това, че при подобни обстоятелства по принцип деянието би могло да предизвика последици от определен вид. При умисъла предвиждането на последиците е конкретно. Съзнаването е, абстрактно, че ще настъпят обществено опасните последици.
    По принцип като навлизаш с превишена скорост в населено място, предвиждаш, че на платното може да се появи пешеходец и това не е свързано с конкретна жертва. При самонадеяност задължително деецът трябва да има представа за наличието на препятстващи фактори. Деецът надценява определени свои възможности, подценява значението на други обстоятелства и у него се формира погрешна представа за действителното състояние на нещата. В съдебната практика самонадеяността се нарича престъпно лекомислие!!! Тези препятстващи фактори могат да бъдат умения на дееца, особености на средството, онези обстоятелства, поради които деецът е сигурен, че обществено опасните последици няма да настъпят.
    Деецът има субективна увереност, че факторите ще попречат да настъпят последиците – „голата надежда, че няма да настъпят последици е евентуален умисъл“.
    2. Волеви момент – деецът е мислил да предотврати последиците. Деецът формира в себе си субективна увереност, че съставомерните последици няма въобще да настъпят. В съдебната практика се подчертава, че увереността на субекта относно ненастъпването на обществено опасни последици трябва да се основава на конкретни фактори. Ако деецът разчита на случайността, надява се да не настъпят ще е налице евентуален умисъл. Субективна увереност, че последици няма въобще да настъпят е решаващият мотив за извършване на деянието!!!
    Възпрепятстващите фактори могат да бъдат фактори с различен характер. Специални знания и умения.Небрежност е вид непредпазловост. Престъпната небрежност – при нея, когато извършва деянието, деецът не е предвиждал обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ще настъпят. За разлика от пряк умисъл, евентуален, самонадеяност, тук няма волеви моменент, защото не предвижда обществено опасни последици.

Тогава защо ще се търси наказателна отговорност за непредпазливост?

  • Деецът да не предвижда обществено опасните последици значи, деецът да не предвижда резултатът от деянието си. Той няма представа за въздействието, което ще окаже неговото деяние. Това е отрицателният момент – какво деецът не предвижда.Какво обаче е трябвало да бъда налице? – това, което не е налице е предвиждане на последиците, а наказателна отговорност ще се търси, защото деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците.

Какво значи да е бил длъжен?

  • Изисква се задължение за дееца да предвиди възможността да предвиди последиците и това задължение трябва да произтича от определени правила. Те могат да са от нормативен акт, може да не са, да са обществени правила. Освен задължението да предвиди, той трябва да е имал възможността да го направи, т.е. да е могъл – това се случва в обстановка, в която деецът реално да е могъл да възприеме със съзнанието си всички факти и обстоятелства, които са необходими за предвиждане на последиците. Трябва да е разполагал и с необходимото време да протекат онези процеси в съзнанието, които ще доведат до предвиждане на резултатите. Субективната възможност за предвиждане е свързана с личните качества на дееца, с извършване на мисловната дейност, които да доведат до предвиждане на резултата. Неговите интелектуални възможности необходими за предвиждане на конкретните последици в конкретната ситуация.
    Деецът извършва деяние, но то има цел, с която не се искат конкретните последици. Нарушаването на правилата поражда задължението му да предотврати последиците. Ако е спазил правилата не е длъжен да предотврати последиците. Ако е спазил правилата няма да има последици, няма да има вина. Непредпазливите престъпления са довършени с настъпването на определен резултат. По начало всички непредпазливи престъпления са резултатни, затова за да са извършени трябва да настъпи съставомерния резултат.Смесена вина – едно лице е възможно да има умисъл за по-леките последици и непредпазливост по отношение на по-тежките. Р. Костадинова не приема понятието смесена вина.

    Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало
    Дайте оценка 5 звезди