Умисъл като форма на вината.

• Умисъл е съзнателна форма на вина, чиято обществена укоримост е по-голяма в сравнение с тази на непредпазливостта.
  Леаглно определение за умисъл ни дава чл. 11 НК „Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им”.

• Интелектуален момент на умисъла – интелектуалните психични процеси у дееца. Деецът съзнава обществено опасният характер на деянието и предвижда обществено опаснните последици. Какво е деецът да предвижда обществено опасните последици? В наказателното право това предвиждане е, деецът да съзнава, възможността за настъпването на обществено опасните последици. Осъзнаване на деянието и неговите особеностите. Да предвидиш обществено опасните последици е да осъзнаеш, че те могат да настъпят. За да осъзнаеш възможността на последиците, е да се осъзнаят фактическите особености на деянито, т.е, какво е това, което извършваш или какво не извършваш и какво то може да предизвика като промяна в действителността. Деецът при умисъл предвижда конкретни обществено опасни последици. Деецът съзнава обществено опасния характер на последиците и на деянието. Както при пряк, така и при евентуален умисъл, законът изисква деецът да е с съзнавал обществено опасния характер на деянието (чл.10), трябва да осъзнава обществената опасност.
  1. Деецът трябва да има представи относно обективните съставомерни признаци – ако няма осъзнаване за тях, ще е налице грешка, а тя е обстоятелство, което изключва умисъл. Предвиждане на последиците и съзнаване на обществено опасния характер на деянието са взаимно свързани. Заедно формират интелектуалния момент на умисъла. Предвиждането на последиците на деянието, предпоставя да се осъзнава обществено опасния характер на деянието. Ако не мога да предвидя какви последици ще настъпят, как да осъзная, че е обществено опасно?
  Може да осъзнава деянието си, но не и обществено опасния характер на това, което извършва (мнима неизбежна отбрана – погрешно той мисли, че се отбранява).

• Волеви момент на умисъла – деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е искал или ги е допускал. Въз основа на волевия момент се очертават двата вида умисъл. При пряк умисъл, деецът желае настъпването на последиците. Целенасочено извършва деянието си, а при евентуалния умисъл, деецът допуска тези последици. Това са странични допълнителни последици, които той цели, а настъпват тези, които са престъпните, и който той не цели. Въпреки че съзнава, че могат да настъпят и обществено опасните последици, той се съгласява с тях. Освен желаната цел ще настъпят и други последици, които не цели, но това не е контрамотив да се откаже да го извърши. Може да има пряка цел, която желае, но и странична, която настъпва и която допуска, че може да настъпи.
• При евентуален умисъл, деецът допуска настъпването на обществено опасните последици, те са стрнични и допълнителни, които деецът не цели, но за да постигне своята цел ( може да е и правомерна ), деецът допуска и тези последици, осъзнава, че те ще настъпят, примирява с тях. Въпреки че те ще настъпят, той не се отказва да извърши деянието.

• Интелектуалният и волевият момент заедно образуват умисъла като форма на вина. Деянието може да е умишлено само при едновременната им наличност.
  Но съзнанието за бъдещото настъпване на последиците е предпоставка за формиране на волевото отношение. Без предвиждане на последиците не може да се стигне до формиране на волевия момент (интелектуален è волеви).

• Деецът знае, че конкретното негово поведение застрашава или уврежда непосредствения обект на престъплението от съответния вид.
• При резултатните престъпления деецът ще действа с пряк умисъл, когато цели да предизвика опасността, съставомерна последица от деянието или предвиденото в състава увреждане на обекта при увреждащите престъпления.
• При престъпленията на просто извършване деецът преследва определена цел, като съзнава, че нейното постигане не е възможно без осъществяване на изпълнителното. Затова е достатъчно той да съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на дадения вид престъпление.

• Евентуален (косвен) умисъл – деянието е извършено при евентален умисъл, когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат.
  Интелектуалният момент на евентуалния умисъл се изразява в това, че субектът е предвиждал само вероятното настъпване на общественоопасните последици от деянието и е съзнавал общественоопасния му характер.
  За косвения умисъл е характерно, че субектът преследва някаква цел, но резултатът, който се цели, не са престъпните последици. Нещо повече – целеният резултат може да бъде и правомерен. При косвен умисъл съставомерните общественоопасни последици са възможен, вероятен, страничен или косвен резултат от деянието
  деецът има познание само за възможното, вероятното, евентуалното настъпване на конкретните общественоопасни последици. (евентуален умисъл)

• Волевият момент при евентуален умисъл е отразен в закона с термина „допускал”, т.е. деецът се е примирил с настъпването на престъпния резултат, отнасял се е безразлично към настъпването на съставомерните последици.
• И именно в това безразлично отношение е обществената укоримост на евентуалния умисъл, защото възможността за причиняване на престъпния резултат не се е оказала достатъчен контрамотив за дееца да се въздържи от извършването на съответното деяние.
• Разграничение между пряк и евентуален умисъл – следва да се направи при сравнение както на интелектуалните, така и на волевите моменти!
  Разлики в интелектуалния момент: И при двете форми на умисъл деецът
  винаги предвижда конкретни последиците –общо но при прекия умисъл той предвижда възможно или сигурно настъпване на последиците, а при
  евентуален умисъл – предвижда само възможното им настъпване.
• Разлика при волевия момент – основната различие между пряк и евентуален умисъл е в техните волеви моменти.
  При пряк умисъл субектът пряко цели именно престъпните последици, а при евентуален умисъл, той се съгласява, примирява с тяхното възможно настъпване в действителността, отнася се безразлично към тях.
  И тъй като при косвения умисъл общественопасните последици все пак не са пряка цел на престъпника, в практиакта по начало тази форма на умисъла се приема като по-малко укорима в сравнение с прекия умисъл.

• Винаги се съдържат основните белези на интелектуалния и на волевия момент или на прекия, или на евентуалния умисъл (т.е. те винаги са пряк или евентуален умисъл).
  Внезапен и предварителен умисъл – разликата е в интелектуалния момент.
• Внезапен умисъл е налице, когато деецът взема решение за извършване на престъплението веднага след като осъзнае дадена потребност от изменение на действителността и изпълнява решението незабавно след като го е взел или малко след това.
• Предварителен умисъл (предумисъл) е налице, когато деецът е извършил деянието по предварително решение, взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му. è характеризира се с кумулативното наличие на три особености:решението взето предварително, когато между вземането на решението и привеждането му в изпълнение е изминал по-продължителен период от време.
• Решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, когато деецът не е бил повлиян от външни дразнители и е могъл да обмисли престъплението.

• При внезапния решението се взема без предварително обмисляне и се пристъпва към неговото изпълнение веднага, при което отсъстват характерните особености на предумисъла.

• Афектен умисъл (чл. 118 НК) – за него са характерни два момента:- особеносто състояние на дееца при вземане на решението и
  – провокиращото поведение на пострадалия.
• При афектен умисъл субектът взема решението и действа в състояние на силно раздазнение. „Силно раздразнение“ – когато съзнанието му е овладяно от чувствата му до такава степен, че възможността му да вземе правилно решение е в значителна степен намалена, без той да е бил лишен от нея.

• Условен умисъл наричаме този, при който решението за извършване на престъплението съдържа известно условие, с чието сбъдване субектът свързва осъществяването на деянието. Условието е бъдещо и несигурно обстоятелство, при наличието на което деянието ще бъде извършено.

• Алтернативен усмисъл – налице, когато деецът се насочва към два или повече възможни,но различни по характер резултата, като цели или допуска настъпването само на един от тях, който и да е той.

• • Неопределен (абстрактен) умисъл – когато субектът се насочва към последици от определен вид, като няма ясна представа от конкретното засягане на обекта.