Цели на наказанието:

  • Цели на наказанието – от древността обществото се опитва да противодейства на онези членове, които не спазват общите правила. Първоначално обичаите регулират отношенията между хората. По-късно законите съдържат ПП от неспазването на правилата. В различните етапи от развитие на обществото се променят способите за извършеното престъпно посегателство. Противодейства се чрез формите на наказанието, както и с предметите на наказване. Наказвали са се вещи, мъртви хора – това идва, за да покаже, че разбирането за наказанието на неговите форми, наказание и цели се е повлиявало от политическо-икономическо развитие на обществото. В исторически план се обособяват теории – относителни и абсолютни.

Защо наказваме? Какво се цели с наказанието?

  • Наказанието според съвременното българско наказателно право.
    1) Деецът да бъде освободен от наказателна отговорност.
    2) Да има наложено наказание, но деецът да бъде освободен от изтърпяване на наказанието – реабилитацията (отпада съдимостта).
    Предвиждане и налагане на наказание е основният метод, който използва наказателното право, но съществуват и други начини за наказателно правно въздействие.

Има ли легална дефиниция за наказанието?

  • Дефиницията за наказанието е теоритична, не и легална.
    1) Наказанието е установена от държавата мярка на държавна принуда на лице, което е участвало в престъпление, засяга определени права или интереси на това лице, изразява укора на държавата т.е., че това, което правиш е лошо и не само лошо, а нещо повече – противоправно и неговото деяние се използва за постигане на определени цели.
    2) Основни характеристики – от основната дефиниция се извеждат, защото се съдържат в нея.
    1. наказанието е вид държавна принуда – най-тежката. Принуда, защото правата и интересите на осъдения се засягат против неговата воля, независимо от неговото съгласие. Не се взима в предвид, дали желае или не желае. Наказанието не може да съществува без принудата. Налага се и се изпълнява посредством специализираните държавни органи. Частни лица не могат да осъществят тази принуда, т.е не може да се делегират правомощията на държавата.
    2. Наказанието засяга отрицателю правата и интересите на осъдения. Увреждат се права, които деецът притежава в действителност, към момента на своето осъждане.
    3. Наказанието се налага единствено от съд – наказателния. Това е гаранция, че тази най-тежка форма на държавна принуда, че ще се използва единствено въз основа на закона и в предвидените от него случаи.
    4. Порицаването на дееца е отрицателната общ.оценка на извършеното от него престъпление.
    5. Защо се налага наказанието? – за да се посигнат целите му, регламентирани в чл. 36 НК.

кои са целите на наказанието?

    1.

  • Изрично указани в 36 НК – част от тях са насочени към дееца, а друга към обществото. Целят се конкретни резултати по отношение на дееца – СПЕЦИАЛНА превенция, а по отношение на обществото – ГЕНЕРАЛНА.

Кой са целите спрямо дееца?

    • Цел на наказанието са резултатите до които трябва да се стигне с налагането на наказанието. Крайната цел на чл.1 НК.
      1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави. Какво е поправяне и превъзпитание на осъденото лице. Постигат се чрез въздействие върху интелекта на осъдения – да осъзнае извършеното и че то нарушава нак.правните запрети. Цели се за в бъдеще той да не върши вече престъпления. Поправянето е психично въздействие – ако неговите отрицателни възгледи бъдат отстранени, той няма да извърши ново престъпление. Превъзпитанието цели у лицето да се формират нови възгледи, съответни на законовите предписания. Ако те се изградят, лицето по нов начин ще оцени действителността и няма да върши нови П.
      2) да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Ако извърши ново П ще бъде наказана и то по-тежко, защото ще е рецидивно.
      3) Да се отнеме възможността да се върши П – да се ограничи възможността*. Ограничава се възможността да се върши П между нас, но не се ограничава в затвора.
      4) Генералната превенция има две направления: възпитателно – върху другите членове на обществото. Да въздейства върху интелекта на другите граждани, за да се знае, че извършеното е укоримо. Предупредителното е по линия на сплашването – контра мотив срещу извършване на П.
      Чл. 60 НК регламентира наказание на непълнолетните , важат тези по чл. 36 НК, но се изтегля на преден план тази по възпитанието.

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало

    Дайте оценка 5 звезди