Обжалване на заповед за полицейско задържане по член 72 ЗМВР

 

 

Обжалване на заповед за полицейско задържане

 

Какво представлява Заповед за полицейско задържане по чл. 72 ЗМВР?

 

Заповед за полицейско задържане на лице, издадена на основание чл.72 от ЗМВР, е вид принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН.

 

Каква е възможната форма на Заповед за полицейско задържане по чл. 72 ЗМВР?

 

Единствената възможна форма е писмената, нормативно определено от законодателя – чл.74, ал.1 ЗМВР – “За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.”

Ако липсва форма – то тя е НИЩОЖНА, тоест – просто няма Заповед за задържане.

Може ли да има Заповед за полицейско задържане по чл. 72 ЗМВР в устна форма?

НЕ! Не съществува никаква възможност да се издаде Заповед за полицейско задържане по член 72 ЗМВР в устна форма. Ако лицето е задържано е абсолютно задължтиелно да има издадена писмена заповед.

Какво трябва да съдържа една Заповед за полицейско задържане по чл. 72 ЗМВР?

В заповедта се посочват:
1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
2. фактическите и правните основания за полицейското задържане;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;

Какви права на задържания следва да са разяснени в Заповедта за полицейско задържане?

6. правото му:
а) да обжалва пред съда законността на полицейското задържане;
б) на адвокатска защита от момента на полицейското задържане;
в) на медицинска помощ;
г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;
д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за полицейско задържането му и с които желае да осъществи връзка;
е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Какви декларация се предоставят за попълване от задържания?

Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви “б” – “е”. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.
Можете ли да откажете да я подпишете?
Да. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.
Заповедта за полицейско задържане се вписва в специален регистър.

Връчва ли се копие от нея?

Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.
Важно е да се отбележи, че подписите са ДВА. Един под съдържанието, който може да се откаже и още един, за получено копие от самата заповед.
Може да се подпишете съдържанието, до да получите копие срещу подпис.
По-добре е да разполагате с копие от нея, което да предоставите на адвоката си, за да придвижи незабавно обжалването и.

 

Какво трябва да е спазено за да се приеме, че една Заповед за полицейско задържане по член 72 ЗМВР е законосъобразна?

 

Всяка една принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

Заповедта за полицейско задържане представлява и индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК, доколото с нея непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК, включително съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ.

Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. Дефинитивно ЗППАМ следва да обезпечава изпълнение на конкретно задължение или някаква нужда на органа постановил налагането и.

Например, за прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление.

Като всяка ПАМ и полицейското задържане за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител.

 

Трябва ли да има безспорни доказателства?

Действително, за прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление, както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно е наличието на данни обосноваващи предположение, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Тези данни трябва да са обективирани в ЗППАМ.

 

Къде се да търсят пороците на една Заповед за полицейско задържане по член 72 ЗМВР?

 

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, в заповедта за полицейско задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР винаги следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява полицейско задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.

Много често обаче, такива факти и информация просто липсват. Липсва дори правна квалификация. Проблем има именно когато в процесната ЗППАМ, по никакъв начин, не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването и, както и постановеното с нея полицейско задържане.

В нея следва да са вписани конкретни обстоятелства и деяния, а когато такива липсват, всъщност липсват фактическите основания за нейното издаване, доколкото това изискване по чл.74, ал.2 т.2 ЗМВР. Именно това следва да са мотивите, които да обосноват издаването на административния акт.

Разписаното в ЗМВР изискване, заповедта да бъде изготвена в писмена форма и същата да бъде връчена на задържаното лице, е скрепено с допълнително изрично задължение за описване на пълни и безпротиворечиви сведения, които задържаният следва да получи относно причината за ограничаване правото му на полицейско задържане.

Иначе казано, е абсолютно задължително в заповедта да са посочени конкретни фактически обстоятелства, като основание за полицейско задържането на жалбоподателя. – чл. 74, ал.2, т.2 ЗМВР

Ако докладна записка или АУАН, която описва в подробности хипотезата, при която е било реализирано полицейското задържане, не е била изготвена към момента на съставяне на самата заповед, не следва да бъде възприемана като част от мотивите към същата. Отсъствието на мотиви и излагане на фактически основания за издаване на акта, препятстват проверката за неговата законосъобразност и нарушават правото на защита на жалбоподателя. Цитирането на закона и липсата на факти или информация, сочеща на конкретни данни за извършено престъпление(т.1) или пък на конкретното служебно задължение, чието изпълнение е било възпрепятствано(т.2), не могат да бъдат преодолени с последващи уточнения в о.с.з.

Допуснатите нарушения в производството по издаването на заповедта са съществени, като ограничават правото на защита на оспорващия, са самостоятелно, основание за отмяна на процесната ЗППАМ, на формално основание.

 

Какво казва съдебното тълкуване?

 

Както бе посочено – Заповедта за полицейско задържане по чл.72, от ЗМВР е индивидуален административен акт по см. на чл. 21 АПК.

Нормативната уредба на АПК съдържа почти идентични изисквания към реквизитите на административния акт, като тези в ЗМВР.

Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК , в административния акт следва да се посочат фактическите и правните основания за издаването му. Последните представляват именно част от мотивите за издаване на административния акт и са предпоставка за законосъобразността му. Основание за законосъобразността на акта е при издаването му да е спазен законоустановеният процесуален ред. Изискването за посочване на безпротиворечиви мотиви и спазване на процесуалните правила всякога е свързано с гарантиране правата на адресатите на акта, с осигуряване възможността на Съда да проведе ефективен контрол върху неговата законосъобразност и правилно приложение на материалния закон.

Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Ако в заповедта мотиви и фактически основания липсват, не може да се приеме, че изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е спазено.

Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Съгласно т.2 на ТР №4 на ВАС по т.д 4 /2002г. всякога, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт.

Описването на фактическите и правните основания, обуславящи издаването на акта, представлява задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна.

Не може да се приеме за достатъчно дори само това, по най-общ и без каквато и да е конкретика начин да се възпроизвежда (цитира) разпоредбата на закона(в много случаи липсва дори цитирана законовата разпоредба). В тези случаи това категорично изискване не е спазено и същото се явява достатъчно основание за отмяна на процесната заповед поради противоречието й гаранциите за свобода и сигурност, съобразно нормите на ЕКЗПЧОС (Конвенцията).

Това право е регламентирано в чл.5 §1 от Конвенцията, която е ратифицирана със закон, ДВ, бр.66/1992 г. и е част от вътрешното законодателство на Република България от 07.09.1992 г./ След прогласяването на основното право в първата разпоредба на Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително.

Именно това е подходът, който съответства на целта на чл.5 – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в ЕКЗПЧОС. Чл.5§1 изисква на първо място полицейско задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан в националния закон. Така чрез изискването за законосъобразност Конвенцията препраща по същество към националното законодателство.

Съгласно чл.4, ал.2 АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона, а чл.6 АПК въвежда принципа на съразмерност като материалноправно изискване за законосъобразност на административния акт. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ лишаването от свобода е изключение и следва да бъде реализирано единствено при стриктното спазване на гаранциите на самата Конвенция. В тази връзка, изключението по чл.5, б“б“ ЕКПЧ изисква лицата да се задържат за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона.

В съдебната фаза на обжалването, съдът не може поправя и не замества липсващите мотиви на акта, а само проверява неговата законосъобразност.

Гореописаните пороци в производството по издаването на ЗППАМ представляват и съществени нарушения на административно производствените правила, довели до ограничаване правото на защита на оспорващия. След като липсата на фактическите основания за издаване на заповедта , (което на практика се приравнява на ПЪЛНА липса на мотиви) , всякога води до нарушено право на защита и е самостоятелно основание за отмяна на оспореният акт. Още повече, че съдът не е ограничен в предмета на проверката от основанията посочени от жалбоподателя, по арг. от чл. 168 АПК

 

В тази посока е налична константна съдебна практика, част от нея обективирана в :

Решение № 4709 от 29.03.2019 г. по адм. д. № 11581/2017 на Върховния административен съд

Решение № 9338 от 18.06.2019 г. по адм. д. № 426/2019 на Върховния административен съд

Решение № 1914 от 20.3.2019 г. по адм.д. № 2383/2018 г. на Административен съд – София

Решение № 1005 от 18.10.2018 г. по а.д. № 593/2018 г. на Административен съд София – област

Решение № 8559 от 06.06.2019 г. по адм. д. № 6030/2018 на Върховния административен съд

Решение № 387 от 10.01.2019 г. по адм. д. № 6514/2017 на Върховния административен съд

5/5 - (27 votes)