представителство пълномощно упълномощаване адвокат рашков

Какво значи представителство?

  • Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за сметка на друго и от името му, с непосредствен ефект за другото лице. Представителството може да бъде пряко или косвено.
  • Най-често представителството се реализира чрез упълномощаване. Упълномощителят определя какъв да бъде обемът на представителна власт.
  • Ако пълномощникът е действал без представителна власт, превишавайки обема на правомощията си, лицето, от чието име е действал, може да потвърди действията му.
  • Упълномощаването е волеизявление само на упълномощаващия. При извършването на правни действия чрез представител, той изразява своята воля, но с цел правното действие на волеизявлението да настъпи за друго лице – представлявания

Може ли едно лице да действа за сметка на друго без представителна власт? Мним представител.

  • По принцип правни действия от чуждо име пораждат специфичното за представителството действие само когато са извършени при наличие на действително породена представителна власт и в нейните граници. Правно действие, извършено от чуждо име без представителна власт или при превишаване на нейния обем не поражда правни последици за мнимо представлявания, нито поражда такива последици в отношенията между мнимия представител и третото лице, с което той е договарял. Тези действия обаче могат да породят правни последици и то с обратна сила, ако лицето, от чието име са извършени, ги потвърди.
  • Тоест, договор, сключен от лице, което е действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, като същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Ако липсва потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници, но не и насрещната страна.

Има ли изисквания за форма при представителството?

  • Формата на упълномощителната сделка е уредена в чл. 37 ЗЗД, от чиято разпоредба следва заключението, че упълномощаването е формална сделка, само когато представителната власт включва правни действия, за които се изисква форма като условие за действителност. Формата на упълномощителната сделка е същата като тази за правното действие, за което се дава пълномощно.
  • Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
  • Потвърждаването, направено без специална форма, не поражда правни действия, както всяка сделка, в която не е спазена формата.
  • Формата на упълномощителната сделка е уредена в чл. 37 ЗЗД, от чиято разпоредба следва заключението, че упълномощаването е формална сделка, само когато представителната власт включва правни действия, за които се изисква форма като условие за действителност. Формата на упълномощителната сделка е същата като тази за правното действие, за което се дава пълномощно.

Какво е обем на представителна власт?

  • Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт се определят се определят изцяло чрез изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.
  • Отношенията които се създават между упълномощителя и неговия пълномощник са на доверие и от степента на доверието зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното.
  • По своя воля той може да овласти избрания пълномощник да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, така и да ограничи представителната му власт във всяка една от тези насоки, като дори сведе обема до обикновено пратеничество.
  • При доброволното представителство юридическият факт, който поражда представителната власт, е упълномощителна сделка, определяна в българската правна система като едностранна. Представителната власт възниква по волята на представлявания, в чиято правна сфера настъпват последиците от действията на представителя.

Пълномощно

  • Пълномощието по своята правна същност най-общо представлява волеизявление на едно лице, физическо или юридическо, да бъде представлявано от друго при извършване на известни правни действия.
  • Пълномощно, което ясно и еднозначно обективира волята на упълномощителя за извършване на разпоредителни сделки с имуществото му от негово име чрез упълномощеното лице, е достатъчно за валидността както на самата упълномощителна сделка, така и за валидността на извършените от пълномощника разпоредителни сделки или действия.
  • За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, като не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и прочие, нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Само когато правната норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях.
  • Изискването пълномощното да е „изрично” или „специално” е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи – чл. 22, ал. 2 ТЗ, изр. 1; чл. 26, ал. 2 ТЗ, изр. 1; чл. 34, ал. 3 ГПК.
  • В действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното с оглед валидността на упълномощителната сделка, респ. такава, която да ги класифицира като такива за разпореждане или за действие на обикновено управление – за сравнение, такава е била нормата на чл. 487 ЗЗД (от отменения ЗЗД от 1892 г.), изискваща изрично упълномощаване за всички действия, „които надминават обикновеното управление”.

Изрично и общо пълномощно, какво представляват?

  • Пълномощните условно могат да се разделят на общи и изрични
  • Изричното пълномощно в най-простия му вид би могло да се сведе до буквално пренасяне на волята на упълномощителя и пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията. В други случаи изричното пълномощно дава известна свобода на пълномощника.
  • Общото упълномощаване налага тълкуване на действителната воля на упълномощителя и поражда редица проблеми, свързани с липсата на представителна власт, споразумяването във вреда на представлявания и други.
  • Изричното пълномощно обикновено не създава такива трудности, тъй като волята на упълномощителя и съответно представителната власт се ограничава само до ясно и конкретно посочените правни действия.В най-чистия си вид то представлява буквално пренасяне на волята на упълномощителя, която пълномощникът единствено възпроизвежда, без да има право да се отклони от указанията. Разбира се, това не следва да се тълкува буквално – изричното пълномощно позволява известни малки отклонения, ако те са лесно обясними с правилата на логиката и интересите на представлявания. То обаче не може да бъде произволно тълкувано и превърнато по този начин в общо пълномощно.
  • Когато съдържанието на използваните за упълномощаването думи и изрази не буди никакво съмнение относно действителната воля на упълномощителя, обхватът на упълномощаването не може безпричинно да се разширява и да се обосновава с предположения.

Съдържание на пълномощното

  • В действащото законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощаването и/или на последващата я правна сделка или действие, извършени чрез пълномощника. Само когато правната норма установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания.
  • Упълномощителят може, но не е длъжен (при липса на обща правна норма за това, респ. – освен в изрично предвидените от закона особени случаи) да посочи в пълномощното само една или повече конкретни разпоредителни сделки или действия; да определи параметрите на един, повече или на всички техни елементи (съществени, допълнителни или естествени), включително – да посочи точно определена цена (стойност), определяема такава (например – „по данъчна оценка”) или в дадени граници; да посочи едно или друго свое имущество (недвижим имот, движима вещ, вземане и пр.) като предмет на бъдещото разпореждане чрез пълномощника; да визира точно определено лице или даден кръг лица (например – „да ипотекира в полза на което и да е от децата ми”), което да придобие или да се облагодетелства от разпореждането с това имущество. Упълномощителят може да ограничи или да не ограничи упълномощаването и с определен срок (кратък или продължителен) или с постигането на определен резултат.
  • Поради отсъствие на обща правна норма в действащото законодателство, която да установява изрични изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действия, извършени чрез пълномощника или да разграничава и квалифицира пълномощните, според това дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки или действия, или за извършването на такива на обикновено управление на имуществото на упълномощителя, обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.

Действие и предели на представителната власт при упълномощаване.

  • Пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания. С упълномощаването възниква материалното представителство. То учредява представителната власт на пълномощника, който действа от името на упълномощителя. Извършените от пълномощника действия пораждат правни последици направо в патримониума на упълномощителя.
  • Представителна власт може да възникне само по волята на представлявания. Правоотношението между упълномощителя и пълномощника възниква въз основа на изрично упълномощаване, като обемът на представителната власт се определя от заявеното от упълномощителя. Отношенията между последния и неговия пълномощник са такива на доверие, като от степента на доверие между страните зависи какви по обем права упълномощителят ще предостави на своя пълномощник и за какъв срок. От пълномощникът се очаква да действа в интерес на упълномощителя и съобразно възложеното му.
  • Осъществената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания, но само ако представителят е имал надлежно учредена представителна власт.
    За да породи действието си упълномощителната сделка се нуждае от получаване. Извършеното чрез получената едностранна сделка упълномощаване определя обема на представителната власт на представителя и съдържанието на външните отношения с него.
  • За извършването на разпоредителна сделка пълномощното овластява, не задължава. Задължението на пълномощника е не да сключи непременно и веднага сделката, а да действа в полза на този, който му доверява интереса си.
  • Изявления на пълномощник, с които се признават неизгодни факти, обвързват упълномощителя на основание чл. 36, ал. 2 ЗЗД.
  • Предоставяне на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителката относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване.

Договор за поръчка

  • Предмет на договора за поръчка е извършването на правни действия: сключване на правни сделки и всички други действия, чрез които се сключват сделки, например участие в преговори, спазване формални изисквания, предвидени в закона, действия по изпълнение на сделки и други. Така възниква хипотезата на т. нар “косвено представителство”. При него няма нарочно упълномощаване с едностранна упълномощителна сделка, а правата възникват по силата на договора за поръчка. Ако по договора за поръчка доверителят упълномощи довереника за извършването на правните действия, възниква пряко представителство по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗД. Упълномощителната сделка поражда представителна власт за довереника-пълномощник да извършва правни действия за доверителя и от негово име. Последиците от извършените правни действия се отразяват направо в патримониума на доверителя.
  • Договорът за поръчка може и да не бъде съчетан с упълномощаване. В този случай ще е налице косвено представителство (скрито пълномощие). За разлика от прякото представителство, при косвеното представителство довереникът извършва правните действия от свое име и последиците от извършените правни действия възникват за него, а не за доверителя. Ето защо, законът вменява в задължение на довереника да предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, като му предостави и сметка. Но и без осъществяване на тази прехвърлителна отчетна сделка правата, придобити от довереника по сделки с трети лица, се смятат за права на доверителя във вътрешните отношения между довереника и доверителя. Тези права се смятат за права на доверителя и по отношение на трети лица, които знаят, че довереникът действа като косвен представител по отношение на доверителя.
  • Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго правоотношение, от което произтича овластяването), за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т.ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт.

Косвено представителство.

  • При косвеното представителство са налице три сделки. Първата от тях е учредителна сделка, по силата на която представителят се овластява от свое име, но за сметка на представлявания, да извърши една или няколко сделки. Учредителната сделка може да бъде под формата на договор за поръчка или на неговите разновидности (комисионен или спедиционен договор). Втората сделка е изпълнителната, която се сключва между косвения представител и третото лице. Тъй като скритият пълномощник действа от свое име, правата и задълженията от изпълнителната сделка с третото лице възникват в неговата правна сфера. Третата сделка е отчетна, чрез която косвеният представител прехвърля придобитите в резултат на изпълнителната сделка права и задължения в патримониума на представлявания. Това може да бъде извършено чрез предаване на собственост, плащане, прехвърляне на дълг, цесия на вземане и др.
  • В изпълнение на договора за мандат, изпълнителят на поръчката (косвен представител) действа от свое име, но за сметка на друго лице. При косвеното представителство по чл. 292, чл. 2 ЗЗД, първоначално правата се пораждат в патримониума на косвения представител, след което се прехвърлят на представлявания. До прехвърлянето на придобитите права по мандата, спрямо третото лице и всички останали, правните действия пораждат последици по отношение на косвения представител. Затова той може да защитава пред съд от свое име правата, придобити в правоотношения с трети лица – в този случай той предявява пред съд свои права (привидно свои), а не права на упълномощителя си, поради което е материално и процесуалноправно легитимиран да ги претендира.

Пълномощно за разпореждане с неджижим имот.

  • Упълномощаване за разпореждане с недвижими имоти изисква изрично да се даде представителна власт за извършване на определени или всички разпоредителни действия. При продажба на недвижим имот пълномощното следва да съдържа описание на съществените признаци на конкретния договор, а именно на имота по площ, граници, местонахождение, т. е. необходимо е изрично упълномощаване с индивидуализация на продавания имот и посочване на цената. Когато е сключен от пълномощник от името и за сметка на продавача, без в пълномощното да е индивидуализиран имотът и цената, и без да е извършено потвърждаване от упълномощителя, договорът е нищожен поради липса на съгласие.
  • Упълномощено с изрично пълномощно само за сключване на договор за продажба на недвижим имот лице не се счита овластено да получи продажната цена, ако това не е изрично посочено в пълномощното от упълномощителя и не може да се изведе по несъмнен начин при тълкуване на сделката по критериите по чл.20 вр. чл.44 ЗЗД. Плащането от купувача на такъв пълномощник няма погасителен ефект по отношение на задължението за продажната цена, макар нотариусът да е удостоверил сделката въз основа на пълномощното, освен, ако кредиторът не потвърди плащането или ако се е възползвал от него.
  • Не може да се приеме наличие на представителна власт за дарение на недвижим имот само от наличие на пълномощно с нотариална заверка на подписа, включващо възможността на пълномощника по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за договаряне сам със себе си.

Оттегляне на пълномощията

  • Оттеглянето на пълномощията има действие за в бъдеще и не опорочава действията, извършени от пълномощника от името на упълномощителите в рамките на валидно учредената представителна власт. Тези действия ангажират правната сфера на представляваните, независимо дали пълномощникът им ги е уведомил за извършеното от тяхно име. Липсата на уведомление има значение в отношенията представител – представляван, но не и в отношенията представляван – трето лице, което е договаряло с представителя.

Как да разберем, дали едно лице действа за сметка на друго?

  • Дали едно лице действа като представител, т. е. от чуждо име за другиго, може да се разберем с оглед на конкретната обстановка, при която се сключват сделките.</li

Делегиране на правомощия.

  • Представляващият юридическото лице, в кръга на своите собствени правомощия (доколкото това не е изрично уредено от съответният нормативен акт или устройствени правила) може да упълномощи кое лице да изпълнява функциите му в негово отсъствие.

 

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало

     

    Дайте оценка 5 звезди