преработване и присъединяване адвокат рашков

Какво означава преработване на вещ?

 

  • Преработването на една вещ може да съставлява предмет на облигационни отношения, например на договор за изработка . Но твърде често преработването на една вещ от лице,което не е неин собственик ,поражда и вещни правоотношения ,особено ако стойността на труда е много по-голяма от стойността на материалите и ако материалите принадлежат на различни лица.

 

Фактически състав на преработването.

  • Съгласно чл.94, лицето, което е направило нова вещ от чужди материали, става собственик на вещта, ако стойността на изработването надминава стойността на материала и ако лицето не е знаело,че материалът принадлежи на друг.” За да стане обаче собственик лицето ,което е направило нова вещ е необходимо да осъществи фактическия състав на чл.94 .
  • Елементите на този фактически състав са следните :

  • Да е налице изработване което е направило нова вещ от чужди материали ,става на вещ, т.е. определен трудов резултат,довел до създаване на самостоятелна веЩ . Трудовото въздействие върху чуждите материали обаче не трябва да е осъществено по силата на договор,например договор за изработка или трудов договор или въз основа на друго предхождащо облигационно отношение.
  • Тази вещ трябва да е нова , т.е. да има нова качествена характеристика ,различна от характеристиката на съставящите я елементи,материали. Затова не е преработване по смисъла на чл.94 от ЗС подмяната на елементи в една съставна вещ,например при ремонт на автомобил.
  • Стойността на изработване , т.е. на труда да надминава стойността на материала към момента на възникване на вещта.
  • Изработващият да не знае ,че материалът е чужд , в момента на изработване на вещта . Без значение е последващото узнаване ,напр. след завършване на вещта. Съществува в този смисъл предположение за незнание.
  • Всички тези условия трябва да съществуват кумулативно. Ако липсва някой от елементите на фактическия състав на чл. 94 , ал.1 от ЗС , собственикът на материала става собственик на новата вещ , но той може да се откаже от нея ( чл.94 , ал.2 от ЗС ).

Собственост на различни лица. Главен материал.

  • Възможно е материалите ,от които е изработена новата вещ да принадлежат на различни лица. Тогава собственик на вещта става този ,на когото принадлежи главният материал ( чл.95 , ал.1 от ЗС ).
  • Главен материал ще бъде този ,чийто стойност е по-висока.
  • Ако материалите на различните собственици имат еднаква стойност , за главен материал следва да се приеме този ,който е по-голям по обем. Следователно – неговвият собственик, ще стане собственик на новата вещ.
  • Във всички случаи обаче последиците на чп.95 от ЗС ще настъпят само ако стойността на изработването е по-ниска от стойността на материала. Ако това не е така ,лицето,което е изработило вещ,става неин собственик по силата на чл.94 от ЗС.
  • Член 95 от ЗС в ал.2 предвижда още една хипотеза – когато нито един от материалите ,които принадлежат на различни собственици , не може да се счете за главен, върху новосъздадената вещ възниква съсобственост.
  • Както при присъединяването ,така и при преработването чуждата вещ загубва своята самостоятелност.
  • За разлика от присъединяването ,характерно за преработването е ,че се посяга върху субстанцията на чуждата вещ (материала),която се преработва ,докато при присъединяването се извършва прикрепване,свързване и ако присъединената вещ може да се отдели без съществено повреждане няма да настъпи вещноправния ефект на присъединяването.
  • Освен това при присъединяването няма значение добросъвестността на собственика на главната вещ ,още повече ,че то може да бъде извършено и от трето лице.
  • Не е така при преработването – чл.94 от ЗС изисква преработващия да е добросъвестен,да не е знаел,че материалът принадлежи на друг. И най-сетне , при присъединяването не се създава нова вещ,а има съотношение на вещите ,една от които е главна,а другата (другите) второстепенна.

Собственост на материалите. Неоснователно обогатяване и задължение за обезщетяване.

  • При преработването едно лице става собственик на вещ, изработена от чужди материали. Собствениците на вложените материали, загубват своето право на собственост. Друго лице – преработващият се е обогатил с тях, а собственикът на материала е обеднял.
  • Същото е и ако собственикът на материала придобие новата вещ изработващият обеднява с това, че е вложил труд,време,средства за изработване. Налице е едно имуществено несъответствие.
  • Затова чл.96 от ЗС свързва с фактическия състав на преработването възникване и на облигационни отношения – онзи,който стане собственик на новата вещ дължи обезщетение за стойността на материала или за изработването,както и за други вреди,ако има такива. В основата на това правило лежи принципът за неоснователно обгатяване.
  • Между лицето,което изработва новата вещ и собственикът на материала няма правоотношения ,поради което няма и правоприемство. Онзи,който става собственик на новата вещ,черпи своите права също ex lege , пряко по чл.94,95 от ЗС. При преработването винаги възниква нова вещ,която се придобива първично от преработващия или от собственика на материала.
  • Затова преработването също е първичен способ за придобиване на право на собственост.

Какво представлява присъединяването на вещ ?

  • Присъединяването е отделен способ за придобиване право на собственост.
    Чл. 97 “когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин,че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ,собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част , при задължение да обезщети нейния собственик”.

Начин на присъединяване :

  • Присъединяването трябва да е извършено по такъв начин,че присъединената вещ да не може да се отдели без съществено повреждане на главната вещ.
  • Освен това ,присъединената вещ трябва да принадлежи на друго лице .
  • В приложното поле на чл.97 попадат главно случаите на присъединяване на движими към недвижими вещи.
    Например: За да се довърши постройката,собственикът е вложил няколко чужди греди и тухли -те не биха могли да се отделят без съществено повреждане на главната вещ- постройката.
  • Възможно е обаче и присъединяване на недвижими вещи ,както и едновременно действие на приращение и присъединяване.
    Например в случаите когато по време на брака към имот ,придобит от единия от съпрузите преди брака,бъдат присъединени части от други имоти по регулация,собственик на тези части е съпругът,който е притежавал основния ,главния имот.Затова придадените части не стават общи на съпрузите.
  • При присъединяването нямат значение причините,поради които то e извършено , нито добросъвестността на собственика на главната вещ.
    Важна е връзката между тях – присъединената вещ загубва своята самостоятелност . Член 97 обаче няма предвид, т .нар. смесване – случаите, когато еднородни и заместими вещи се съединяват – например две бъчви вино , две купи сено и др. Тук няма главна вещ,нито второстепенна.
  • Член 97 от ЗС има предвид случаите, в които една вещ се третира като главна. Коя вещ е главна ,законът не определя.При всеки конкретен случаи трябва да се решава,коя вещ е главна и коя присъединена.

Последици от присъединяването на вещи?

  • Присъединяването като юридически факт има тази последица ,че собственикът на главната вещ става собственик и на присъединената вещ.
  • И при чл.97 от ЗС ,приобретателят не получава своето право от собственика на присъединената вещ затова и тук няма правоприемство.
  • Собственикът на главната вещ ,става собственик и на присъединената ex lege , по силата на закона. Затова и присъединяването е първичен способ за придобиване право на собственост.
  • При присъединяването собственикът загубва правото си на собственост върху присъединената вещ. Обаче между него и собственикът на главната вещ възникват облигационни отношения.Последният трябва да обезщети собственика на присъединената вещ.
  • Необходимо е присъединяването да се разграничи от приращението ,при което съединяването също е трайно ,но то е към земята ,докато при присъединяването една вещ се свързва неделимо с друга глвна вещ.
  • Присъединяването по чл.97 не трябва да се смесва с правилото на чл.98 от ЗС,който постановява,че ,,принадлежността следва главната вещ,ако не е постановено или уредено друго “.
  • За разлика от присъединяването ,тук принадлежността е вещ,която запазва самостоятелността си,но по своето предназначение тя е създадена да обслужва друга,главна вещ .Нейното самостоятелно използване няма особен стопански смисъл.
  • Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд.

[email protected] | +359 888 30 82 82

      • Консултация с адвокат при

      • преработване на вещи
      • присъединяване на вещи
      • Пишете ни на [email protected] или +359 888 30 82 82

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало ]
    Дайте оценка 5 звезди