придобиване по давност адвокат рашков

Какво означава придобиване по давност?

  • Придобиване по давност.
    Придобивната давност се определя като способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време.
  • Характеристика
    Придобиване по давност включва два елемента: Владение; Давностен срок
    Владението се определя така, както го дефинира чл. 68, ал. 1 ЗС.
    Давностният срок се поставя в зависимост от характера на владението и характера на вещта.
    Срокът е обективен елемент. Представлява период от време, с чието изтичане законът свързва придобиване на право на собственост при положение, че вещта е владяна през целия период.
    Придобивната давност е универсален способ. При придобивната давност се придобиват права ,а при погасителната давност се погасява правото на иск.
    Законодателят, по пътя на отрицанието, е посочил само това, което не може да се придобива:
    1.Не могат да се придобиват по давност движими вещи, когато владението е придобито чрез престъпление;
    2.Не могат да се придобиват по давност вещи, които са държавна или общинска публична собственост.
    Всички останали обекти са годни за придобиване по давност.

Видове придобивна давност

  • Според вида на владението бива: кратка и обща
    Кратката , 5-годишна давност , се прилага за придобиване на недвижим имот чрез добросъвестно владение ,а общата (дългата) 10- годишна давност , важи за придобиване на недвижим имот , когато владението върху него е недобросъвестно.
    Придобивната давност е различна за недвижими и движими вещи. Движима вещ ( извън приложното поле на чл.78 ) се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години ( чл. 80 ЗС ) .

Спиране на придобивната давност

  • Сроковете са давностни, поради което в закона са установени правила за тяхното спиране или прекъсване. В миналото погасителната и придобивната давност са били уредени в един закон – Закон за давността (ЗД). Като продължение на това неудачно законодателно решение е разпоредбата на чл. 84 ЗС, която предвижда, че към придобивната се прилагат правилата на спиране и прекъсване на срока на погасителната давност. Те са уредени в ЗЗД и към придобивната давност трябва да се прилагат съответно, а не директно.
    Спирането на срока е такъв юридически факт, с чието настъпване изтичащият за напред период от време се счита за ирелевантен, но изтеклият до момента запазва своето действие. След отпадането на юридическия факт започва да тече нов срок, който се събира с изтеклия до момента. Основанията за спиране на срока са посочени в чл. 115 ЗЗД. Към тях обаче трябва да се добави още едно. Срокът спира да тече, когато това изрично се предвиди в закона. Това изрично е направено в ЗИДЗС ДВ бр. 105/2006 г. Според закона давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2007 г.
  • Придобиване по давност не може да възникне между деца и родители, докато последните упражняват родителски права;
    Същото се отнася за настойници и попечители;
    Между съпрузи;
    Давност не тече и за вещи на лица , които по закон или по разпореждане на съда се намират в управление на друго лице, докато то ги управлява;
    За вещи на ненавършили пълнолетие лица или на поставени под запрещение , за времето , през което нямат назначен законен представител или попечител или 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяване на недееспособността им ;
    При петиторен иск(искове за защита на вещно право) давност не тече докато трае процесът.
    Ако давността изтича по време ,когато собственикът или владелецът са военно мобилизирани ,искът може да бъде предявен до 6 месеца след демобилизацията.
    Не може да се прдобиват по давност имотите на юридическо лице от негов управител,представител директор ,нито от работника ,защото последният е държател .

Прекъсване на придобивната давност

    • Прекъсването на придобивната давност е уредено както в ЗЗД, така и в ЗС. Теорията нарича основанието за прекъсване по чл. 81 от ЗС за естествено, докато тези в ЗЗД се наричат граждански.
      Според чл. 81 от ЗС давността се прекъсва с изгубване на владението за повече от 6 месеца. След като не се владее вещта за продължителен период не е логично да настъпят последиците на придобивната давност.
      Основанията в чл. 116 от ЗЗД са уредени с оглед погасителната давност за това трябва да се транспонират към придобивната.

Според чл. 116 давността се прекъсва при:

  • 1.С признаване на правата на собственика – това признаване може да се извърши изрично или мълчаливо. На практика то означава, че лицето започва да държи вещта не като своя, т.е. липсва владение, а от там и недопустимост за придобиване по давност.
  • 2.С предявяване на иск или възражение. Практиката приема, че давността се прекъсва и при предявяване на установителен иск. С предявяването на иска всъщност давността спира. Тя ще се прекъсне, ако искът или възражението бъдат уважени, но то ще има действие към момента на предявяването.
  • 3.С предприемане на действие за принудително изпълнение. След приключване на процеса, ако вещта е отново у владелеца започва да тече нова давност. Ето защо предприемането на действия за принудително изпълнение ще прекъснат срока. Владелецът може да присъедини към своето владение това на праводателя си и по този начин да събере двата срока. Значение е владението на праводателя. Ако то е добросъвестно, добросъвестен ще бъде и приемника. За доказване на изтеклия срок в чл. 83 от ЗС е установена оборима презумпция: който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. Тази презумпция е от съществено значение при производството по чл. 483, ал. 2 ГПК.
  • Придобиване по давност не се прилага служебно от съда. За да се релевира изтеклият срок е необходимо изрично възражение от ответника при заведен срещу него петиторен иск.

Придобиване на движима вещ чрез добросъвестно владеене

    • Правилото, установено в чл. 78 ЗС се приема, че е възникнало в Средновековието и от там е уредено в новите законодателства – ФГЗ и ГГЗ. Неговата цел е да създаде сигурност в гражданския оборот като даде възможност за придобиване на вещни права, макар и от несобственик. Първоначално е уредено в ЗИСС, а днес ч чл. 78 ЗС. Самото придобиване включва следните елементи:

    • 1.Обект на придобиване по давност е движима вещ или ценна книга на приносителя. Това са такъв вид обекти на ГП, при които се счита, че лицето, което ги предявява е носител на правата, материализирани в тях, например лотариен билет. Необходимо е ценната книга да е налична.
    • 2.Лицето трябва да придобие посочените обекти на правно основание. Тук се приема единодушно, че правното основание е производен придобивен способ. Ако за него има предписана форма, то тази форма трябва да е спазена.
    • 3.Придобиване по давност трябва да се извърши от несобственик. В противен случай няма да съществува нищо специфично в способа.
    • 4.Лицето трябва да е добросъвестно, т.е. да незнае, че праводателят не е собственик.
    • 5.Правното основание трябва да е възмездно. Това е разликата между дефиницията за добросъвестно владение и чл. 78 ЗС. При чл. 70, ал. 1 ЗС основанията могат да бъдат и безвъзмездни. Тук основанието е възмездно и именно то (възмездността) лежи в основата на придобиването.

Права на загубилия вещта

  • Правилото се приема за универсално, т. е. важи за всички вещни права. В теорията се предлагат различни обяснения за способа, но с най-широка поддръжка се ползва разбирането, че чл. 78, ал. 1 ЗС урежда специфично първично придобивно основание. Като дава защита на възмездно придобилия вещта, законът същевременно защитава и собственика на откраднатата или загубена вещ. Хипотезите са ограничени до две – кражба или загуба.
  • Лицето, загубило вещта (или обект на кражбата) може да я иска от добросъвестния владелец в 3-годишен срок от кражбата или изгубването. Това е един специфичен иск по чл. 78, ал. 2 ЗС, който е близък до ревандикацията, но не се отъждествява с нея. Искът по чл. 108 ЗС не се погасява по давност, а с него се защитават вещни права както върху движими, така и върху недвижими вещи. Искът по чл. 78, ал. 2 ЗС се погасява в 3-годишен срок, а освен това с него се претендират само движими вещи. Освен това този иск е неприложим, когато вещта е придобита от държавно или общинско предприятие.
  • Придобиването по чл. 78 ЗС бе ограничено през 1997 г. с изменение на ЗС, което забрани да се придобиват по този ред движими вещи, за чието придобиване се изисква нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписа. В България нотариалната форма за придобиване на движими вещи не се изисква, а писмена с нотариална заверка на подписа е необходима при придобиване на кораби или леки коли (МПС с над 350 куб. см работен обем) след първоначална регистрация в страната. Колите, които не са регистрирани у нас се придобиват в обикновена писмена форма и разпоредбата не ги обхваща.
  • Горните изводи са част от анотираната практика на Върховен касационен съд. Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало
    Дайте оценка 5 звезди