Договор за лизинг: Същност, видове и правна уредба. Кой носи риска при договор за лизинг? Какви са правата и задълженията на страните при договор за лизинг? Закупуване на вещта от лизингополучателя при договор за лизинг. Прекратяване на договор за лизинг

• Съгласно чл. 342, ал. 1 ТЗ с договор за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като лизингодателят има задълженията на наемодател (чл. 344, ал. 1 ТЗ), а лизингополучателят – на наемател (чл. 345, ал. 1 ТЗ), вкл. задължението за връщане на вещта след изтичане срока на договора.
• Договорът за лизинг е двустранен, възмезден, каузален, комутативен и консенсуален.
• По своята същност договорът за лизинг, като вид наемен договор (сравни чл. 342 от Търговския закон), е консенсуален, а не реален договор. Особено в хипотезата на чл. 342, ал. 2 ТЗ, при която страните са се съгласили, че лизингодателят ще придобие и ще предостави (т.е. в бъдеще) на лизингополучателя ползването на уговорената вещ.
• Лизингът може да се разглежда като форма за предоставяне за временно ползване на вещи, най-често машини и съоръжения със стопанско предназначение; т. нар. „оперативен лизинг”.
• Договорът за лизинг се счита за сключен от момента на постигнатото между страните съгласие за лизинговата вещ и нейната цена, а не от момента, когато тази вещ ще бъде реално предадена.
• Правната уредба на лизинга в България се намира в **Закона за задълженията и договорите, Търговския закон и специални нормативни актове**.

• Лизингът може да бъде финансов и оперативен.
• Разпоредбата на чл. 342, ал. 3ТЗ дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор /в двете му разновидности – оперативен и финансов/ съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба.
• С договора за оперативен лизинг лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу възнаграждение /чл. 342, ал. 1 ТЗ/, а с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
• Оперативен лизинг:
• При договор за оперативен лизинг или т.нар. експлоатационен, той се приравнява на наемен договор за определен срок на ползване на лизинговата вещ, като след изтичането на определения срок, вещта се връща на лизингодателя, като и при него е възможна опция за прехвърляне правото на собственост. Затова той се различава от договора за финансов лизинг, който предвижда, че след заплащане на всички лизингови вноски, вещта се придобива в собственост на лизингополучателя.
• Оперативният лизинг е разновидност на класическия договор за наем със следните особености:
  • Срокът на договора не се ограничава c максимална продължителност (както при обикновения договор за наем);
  • Задължението за поддържане на вещта и разноските за това са за сметка на лизингополучателя, за разлика от класическия договор за наем, където се прави разграничение за обикновеното поддържане (за сметка на наемателя) и поддържането при т. н. съществени ремонти на вещта (за сметка на наемодателя);
  • Правилото за мълчаливо продължаване на договора е неприложимо;
  • Неприложими са правилата за прекратяване на договора (освен, ако то не е изрично уговорено);
  • Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.
• Финансов лизинг:
• Съгласно чл. 342, ал. 1 от ТЗ, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Според ал. 2, с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. В ал. 3 е предвидено, че лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането му. Следователно при финансовия лизинг участват най-малко три лица – лизингодател, лизингополучател и трето лице – продавач на обекта на лизинга. Между тези лица се сключват два договора.
• Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка и договор за наем, а по своите правни последици се доближава до покупко-продажба на вещ на изплащане със запазване на собствеността и в този смисъл той може да се разглежда като форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране.
• С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг/ чл.342, ал.1 ТЗ/, финансовият лизинг/ чл.342, ал.2 ТЗ/ съчетава мандатния елемент – поръчката на лизингополучателя, с финасово-кредитния елемент – придобиване на вещта от лизингодателя от трето лице, с негови средства, както и с договора за наем – предоставянето на вещта за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на лизингодателя на лизингови вноски. Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. При финансовия лизинг съществена част от всички рискове и изгоди от собствеността върху лизинговата вещ се прехвърлят върху лизингополучателя.
• Съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора, плащането на лизинговите вноски е периодично, с падеж, който настъпва през предварително определени интервали от време, при предварително определен размер на плащанията, като се касае за повтарящо се изпълнение на парични задължения, имащи единен правопораждащ факт. Относно вземанията по периодични плащания е приложима специалната тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, която е приложима и към вземанията за вноските по договора за финансов лизинг.
• Обратен лизинг:
• Сключеният договор за обратен лизинг, разновидност на финансовия лизинг, е в съгласие с принципа на договорната свобода и макар да няма изрична уредба в закона, договорът е действителен с тази особеност, че едно лице встъпва в правоотношение веднъж в качеството на продавач по съпътстващия договор, и наред с това, и като лизингополучател.
• Сублизинг:
• Според чл. 346 ТЗ предмет на договора за сублизинг е предоставяне ползването на вещта от лизингополучателя другиму, със знанието на лизингодателя.
• Договорът за лизинг е уреден в Търговския закон. Приемане на плащането от кредитора на задължението на длъжника от трето лице обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице съгласие за сключване на договор за сублизинг между третото лице и лизингодателя.

• Съгласно чл. 343 ТЗ – “Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя”.
• При договор за оперативен лизинг:
• При оперативния лизинг рискът е за лизингодателя, докато при финансовия – той е за лизингополучателя.
• При договор за финансов лизинг:
• При договор за финансов лизинг лизингополучателят носи риска от погиването на вещта до момента на прекратяването на договора, което прекратяване действа занапред.
• При договора за финансов лизинг всички рискове от повреждането, погиването на вещта, щетите, причинени от вещта на трети лица, и имущество, както и разноските по поддържане на вещта – предмет на договора, са за сметка на лизингополучателя. Тези особености при финансовия лизинг произтичат от кредитния му характер – всъщност лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си, той (лизингодателят) запазва собствеността върху вещта, но дава право на лизингополучателя да я изкупи, и то на цена, на практика надвишаваща покупната й цена, тъй като отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, но включват и други елементи.

• Права на лизингодателя: Да получава договорените вноски и да изисква връщане на вещта при неизпълнение на задълженията от страна на лизингополучателя.
• Права на лизингополучателя: Да използва вещта съгласно договора и да придобие собствеността, ако така е предвидено.
• Задължения на страните: Лизингодателят осигурява вещта, а лизингополучателят я поддържа в добро състояние и заплаща вноските.
• Задълженията по договора за финансов лизинг се характеризират като трайно повтарящи се парични задължения, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е изначално определен и произтича от единен правопораждащ факт.
• Задълженията на лизингополучателя за лизингови вноски се покриват с понятието „периодични плащания” в чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с тригодишна давност.
• И при двата вида лизинг плащането на лизинговите вноски е периодично, на определен падеж съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора за лизинг. Падежът е моментът, когато вземането трябва да бъде изпълнено и неговото настъпване прави задължението изискуемо. За да изпълни точно, длъжникът трябва да престира навреме.
• Лизингополучателят, на основание разпоредбата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, има задълженията на наемател, съгласно чл. 232 ЗЗД, и съобразно чл. 232, ал. 2 ЗЗД дължи заплащане на наемна цена.
• Поемането на задължение от страна на лизингодателя да застрахова лизинговата вещ за срока на действие на договора за финансов лизинг няма отношение към отговорността на лизингополучателя по чл.343 ТЗ, а обезпечава обезщетяването на вредите при настъпване на риска от погиване на вещта в рамките на договорния срок.
• Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 ЗЗД, а лизингополучателят – тези на наемателя по чл. 232 ЗЗД и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, но с тези две особености, че при финансовия лизинг първият е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта, а при наличието на такава опция, за втория, т.е. за изправния лизингополучател, отпада задължението да върне вещта след изтичането на срока за договора.
• При финансовия лизинг задължението на лизингодателя е да осигури предаването, което фактически се изпълнява от третото лице-доставчик.

• Клаузата за изкупуване не представлява съществен елемент, както на договора за оперативен лизинг, така и на договора за финансов лизинг.
• За да може да претендира да придобие собствеността върху лизинговата вещ, лизингополучателят следва или точно да е изпълнил своите договорни задължения или да удовлетвори интереса на лизингодателя, като му заплати дължимите се суми по договора за лизинг: вноски, лихви и разноски така, че той да няма интерес от развалянето на договора за лизинг и да възникне правото на придобиването на собствеността на лизинговата вещ.
• Право да придобие лизинговата вещ – право да иска да изкупи лизинговата вещ, има лизингополучателят при точно изпълнение на договорните си задължения или в случаите, когато неговото неизпълнение е минимално и незначително с оглед интереса на лизингодателя.
• Ако лизингополучателят не е изправна страна по договора и изпълнява неточно или не погасява своите задължения, той няма право да придобие собствеността при изтичане на срока на договора, тъй като интересът на лизингодателя да му бъде възстановена сумата, с която е кредитирал лизингополучателя със съответната печалба, не е удовлетворен.
• Клауза, даваща възможност на лизингополучателя да придобие собствеността, тълкувана с оглед цялостното съдържание на лизинговия договор, може да бъде разглеждана като предварителен договор за покупко- продажба на определена вещ – доколкото са ясни страните, предмета на договора и цената по сделката и страните са предвидили възможност за окончателно прехвърляне на правото на собственост на лизинговата вещ от лизингодателя на лизингополучатя.
• В хипотеза на наличие на клауза, даваща възможност на лизингополучателя да придобие собствеността, пораждането на правото да се претендира прехвърляне на правото на собственост е под условие; под условие следва да се разглежда и възможността да се търси прехвърлянето на правото на собственост на лизинговата вещ чрез обявяване на съдържащия се в лизинговия договор предварителен договор за покупко- продажба в окончателен.
• С прехвърлянето на собствеността на лизингованата вещ се прехвърлят и всички права на лизингодателя срещу доставчика. Тези договорености са в изпълнение задълженията на лизингодателя по чл. 344, ал. 2 ТЗ, според който лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърляне собствеността върху вещта. Тази норма визира не договора за лизинг, а продажбата, която се сключва между страните по договора за лизинг на основание чл. 342, ал. 3 ТЗ.

• Договорът може да бъде прекратен **при изтичане на срока, неизпълнение от страна на лизингополучателя или предсрочно погасяване**.
• При предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности /оперативен и финансов/ и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор, като в този случай лизинговите вноски, чийто падежът не е настъпил към прекратяване на договора, не се дължат на лизингодателя поради прекъсване на договорното правоотношение.
• Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – лизингодател преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя.
• Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до края на срока му, излиза извън функциите на неустойката, тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.
• С оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена/ развалянето на договора има действие занапред.
• При развален договор за лизинг и върната лизингова вещ на лизингодателя, няма основание на последния да се дължат лизинговите вноски с ненастъпил падеж за периода след разваляне на договора. Това е така, тъй като с прекъсването на облигационната връзка между страните отпадат и задълженията основани на нея. Самото връщане на лизинговата вещ на лизингодателя изключва накърняване на неговото материално благо.
• При разрешаването на въпроса за връщане на даденото по договор за финансов лизинг следва да се отчита обстоятелството, че уговорените лизингови вноски представляват лизингово възнаграждение /наем/ за ползване на избраната от лизингополучателя и придобита от лизингодателя вещ, като само неговият размер е калкулиран по такъв начин, че да покрие значителна част от стойността на вещта, разноските на лизингодателя и неговата печалба.
• При предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор.
• Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд.
  

  Нашият Подход

  Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.

  Качество и Съдържание

  • Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
  • Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
  • Добавяме инсайтфул анализ и интересна информация, извън очевидното.
  • Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
  • Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
  • Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.
  • Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.
  • Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.

  Експертност и Доверие

  • Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
  • Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
  • Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
  • Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.

  Потребителски Опит

  Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.

  Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.

  Тази страница не е правна консултация, тя не е изчерпателна и има информативен характер. За да получите в цялост обсъждане на конкретния Ваш казус – трябва да запишете консултация.

  Горе