шофиране след употреба на наркотици

  • Шофиране след употреба на наркотици или техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е неотносимо дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при шофиране след употреба на наркотици все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката, за установяване на влиянието на употребените наркотични вещества или техни аналози.
  • Нормата на чл. 343б ал.3 от НК не е бланкетна, поради което не е необходимо обективните признаци на престъпния състав да се попълват с норми от други закони или подзаконови нормативни актове.
  • Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление.

Какви са разликите при шофиране след употреба на наркотични вещества и след употреба на алкохол?

  • Употребата на алкохол поначало е разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато е налице шофиране след употреба на наркотици, което поначало е забранено от закона.
  • Докато управляването на МПС е забранено в „пияно състояние”, то и особеното състояние, в което се намира водачът „след употреба на наркотични вещества или техни аналози” е също толкова общественоопасно и по-сериозно наказуемо, без да е необходимо изследване на причинно-следствената му връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП със съответния престъпен резултат.

Как може да се установява наличието на наркотици при шофиране след употреба на наркотици?

  • Дълго време действащата правна уредба на чл. 343б, ал.3 НК, гласеше: “Който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.”
  • В наказателния процес доказателствата нямат предварително установена от закона тежест и съдът дължи разкриване на обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
  • В тази връзка, да се приемеше, че при обвинение за шофиране след употреба на наркотици или техни аналози доказателствените средства по НПК са допустими само когато е невъзможно събирането им по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., на практика означаваше да се въвежда извънпроцесуален критерий за селекция на доказателствените източници, без изобщо да има подобна уредба в закона.
  • С други думи – доказването на обстоятелството, че е налице шофиране след употреба на наркотици, преди изменението в в бр.67 на ДВ/04.08.2023г.,  можеше да се извърши с всички допустими доказателствени средства – гласни, писмени или веществени, както и по експертен път.
  • След ЗИДНК обаче, законодателят добави допълнението ” установена по надлежния ред”, като  изменение  бе направено в бр.67 на ДВ(04.08.2023г.). Всички нормативни актове се публикуват и започват да пораждат правни последици в тридневен срок от тяхното обнародване в Държавен вестник освен, ако не е определен друг срок. Доколкото не се предвиди изричен срок, се прилага общият vacatio legis на чл. 5 ал. 5 от КРБ – 3 дни. 
  • Тоест – от 07.08.2023г. вече установяването ще може да е само по надлежния ред – Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Има ли значение какъв вид са наркотиците?

  • Накратко – не. Криминализирано е шофиране след употребата наркотици – т.е на всички вещества, които попадат в списъците на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена във връзка с Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите.
  • 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат;
    2. за всички вещества, използвани при производството на упойващи и психотропни вещества, класифицирани като прекурсори.
  • С наредбата, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:
    1. Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
    2. Списък II – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
    3. Списък III – Рискови вещества.

Какво е значението на концентрацията на наркотици в кръвта?

    • От обективна страна съставът по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, като не се изисква да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала неспособност за управление на превозното средство.
    • За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката.
    • Когато водачът е бил повлиян в значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би било отегчаващо неговата отговорност и би било ценено в такава насока.

Под въздействие или след употреба?

  • Тук е редно да се посочи, че решението да е криминализирано шофирането след употреба на наркотици, а не “под въздействие”, е законодателно. Тоест, макар действително с оглед вида на обществените отношения, които се охраняват(безопасност на транспорта), да следва за престъпление да се обяви управлението под въздействие, то при това законодателно решение съдът просто няма избор.
  • Въпрос на законодателна инициатива и промени е да се въведе промяна в текста, която да изисква по несъмнен и безспорен начин да се установи, че приемът на наркотични вещества е довел до промени в съзнанието/поведението на водача. Съответно, които са го направили опасен за движението, поради което той следва да понесе наказателна отговорност, но само като се установи този престъпен резултат.
  • Безспорно е, че наркотичните вещества водят до такива промени в съзнанието на водача, но само откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не следва да е достатъчно за реализирането на такава именно заради тяхната особеност – да се натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола. Към настоящия момент обаче, това не е факт. Трябват промени в закона за да не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, а да е необходимо поведението му да е повлияно от техния прием и това да се установява с допустимите от НПК средства.
  • Съдебната практика има известни вариации в тълкуването, но решенията, които изследват въпросите с въздействието, т.е – дали поведението на водача е повлияно от употребата, са изолирани.
  • Други са само с оглед приложението на института на малозначителност – когато деянието, макар формално за изпълнява признаците на престъпление, то обществената опасност липсва или е явно малозначителна.
  • По дефиниция обаче, поне към настоящия момент, едно шофиране след употреба на наркотици е престъпление и всеки водач е длъжен да съобразява този факт.

Формата на вина при шофиране след употреба на наркотици.

  • Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е резултатно, а формално, на просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален.
  • За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши.
    За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението.
  • С други думи, не е необходимо да има настъпило ПТП или да се установява отделно създадена опасност за безопасността на участниците в движението. Законодателят е преценил, че самото управление на мпс, след употреба на наркотични вещества, всякога създава такава опасност.

 

  • Горните изводи са част от анотираната практика на Върховен касационен съд.

    Нашият Подход

    Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.

    Качество и Съдържание

    • Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
    • Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
    • Добавяме инсайтфул анализ и интересна информация, извън очевидното.
    • Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
    • Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
    • Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.
    • Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.
    • Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.

    Експертност и Доверие

    • Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
    • Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
    • Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
    • Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.

    Потребителски Опит

    Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.

    Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.

    Горе

 

Law@rashkov.eu | +359 888 30 82 82

      • шофиране след употреба на наркотици
      • шофиране след употреба на наркотици адвокат
      • шофиране след употреба на наркотици задържане
      • шофиране след употреба на наркотици наказания
      • шофиране след употреба на наркотици наказания 2022
      • Консултация на law@rashkov.eu или на телефон +359 888 30 82 82

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    [wpgdprc "С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт."]


    Начало

    Държавен вестник


              Брой: 22, от дата 15.3.2025 г. (извънреден)
    Изтегли броя
    Съдържание на Държавен вестник, официален раздел

    Народно събрание
    Решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната
      стр. 2
     Преглед на материала



    Народно събрание
    Решение за прекратяване пълномощията на народен представител
      стр. 2
     Преглед на материала



    Конституционен съд
    Решение № 1 от 13 март 2025 г. по конституционно дело № 33 от 2024 г. (обединено)
      стр. 2
     Преглед на материала



    Централна избирателна комисия
    Решение № 4157-НС от 13 март 2025 г. относно изпълнение на Решение № 1 от 13 март 2025 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 33/2024 г.
      стр. 43
     Преглед на материала



    Централна избирателна комисия
    Решение № 4158-НС от 13 март 2025 г. относно изменение и допълнение на Решение № 3998-НС от 31 октомври 2024 г. и Решение № 4086-НС от 16 януари 2025 г. на ЦИК в изпълнение на Решение № 1 от 13 март 2025 г. по конституционно дело № 33/2024 г.
      стр. 55
     Преглед на материала



    Централна избирателна комисия
    Решение № 4159-НС от 14 март 2025 г. относно обявяване на Иван Данаилов Иванов за народен представител от Единадесети изборен район – Ловешки, в Петдесет и първото Народно събрание
      стр. 57
     Преглед на материала



    Централна избирателна комисия
    Решение № 4160-НС от 14 март 2025 г. относно обявяване на Станислав Димитров Анастасов за народен представител от Двадесет и девети изборен район – Хасковски, в Петдесет и първото Народно събрание
      стр. 57
     Преглед на материала



     
              Съобщения на редакцията


    Дата на публикация: 2.1.2024
      Абонамент
      [Още ....]



    Дата на публикация: 2.1.2024
      Притурки на "Държавен вестник"
      [Още ....]



    Дата на публикация: 18.7.2023
      Такси за обнародване в неофициалния раздел
      [Още ....]



    Дата на публикация: 2.6.2023
      Редакция „Държавен вестник“ преустановява издаването на фактури за платени такси
      [Още ....]




    5/5 - (10912 votes)