шофиране след употреба на наркотици

Какво трябва да знаем шофирането след употреба наркотици?

  • Шофиране след употреба на наркотици или техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е неотносимо дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при шофиране след употреба на наркотици все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката, за установяване на влиянието на употребените наркотични вещества или техни аналози.
  • Нормата на чл. 343б ал.3 от НК не е бланкетна, поради което не е необходимо обективните признаци на престъпния състав да се попълват с норми от други закони или подзаконови нормативни актове.
  • Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление.

Има ли значение какъв вид са наркотиците?

  • Накратко – не. Криминализирано е шофиране след употребата наркотици – т.е на всички вещества, които попадат в списъците на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена във връзка с Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите.
  • 1. за всички растения и вещества, класифицирани като упойващи и психотропни вещества, и препаратите, в които те се съдържат;
    2. за всички вещества, използвани при производството на упойващи и психотропни вещества, класифицирани като прекурсори.
  • С наредбата, приета от Министерския съвет, се определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:
    1. Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
    2. Списък II – Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина;
    3. Списък III – Рискови вещества.

Как може да се установява наличието на наркотици при шофиране след употреба на наркотици?

  • Нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не поставя изискване, употребата на наркотично вещество да е установена по „надлежен ред“, макар такъв да е наличен с Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
  • Установяването на употребата на наркотично вещество става чрез всички допустими и годни доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на НПК, а не по административен ред.
  • Тоест – по реда на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози.
  • В наказателния процес доказателствата нямат предварително установена от закона тежест и че съдът дължи разкриване на обективната истина чрез обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. С други думи – доказването на обстоятелството, че е налице шофиране след употреба на наркотици, може да се извърши с всички допустими доказателствени средства – гласни, писмени или веществени, както и по експертен път.
  • Идеята за степенуване на доказателствата и доказателствените средства, не намира никаква опора в закона, особено когато се формират аргументи за присъда. Ако се приеме, че при обвинение за шофиране след употреба на наркотици или техни аналози доказателствените средства по НПК са допустими само когато е невъзможно събирането им по Наредба № 1 от 19.07.2017 г., на практика означава да се въвежда извънпроцесуален критерий за селекция на доказателствените източници, без изобщо да има подобна уредба в закона. Разбира се, това влиза в пряка колизия с принципните правила на чл. 102, чл. 104, чл. 105, чл. 106 и чл. 107 от НПК.

Какви са разликите при шофиране след употреба на наркотични вещества и след употреба на алкохол?

  • Употребата на алкохол поначало е разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато е налице шофиране след употреба на наркотици, което поначало е забранено от закона.
  • Докато управляването на МПС е забранено в „пияно състояние”, то и особеното състояние, в което се намира водачът „след употреба на наркотични вещества или техни аналози” е също толкова общественоопасно и по-сериозно наказуемо, без да е необходимо изследване на причинно-следствената му връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП със съответния престъпен резултат.
  • За разлика от шофирането в пияно състояние(чл. 343б, ал. 1 НК), то при шофиране след употреба на наркотици(чл. 343б, ал. 3 НК) не се предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната злоупотреба по надлежен ред, макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г. Съответно – установяването може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, както вече бе посочено по-горе.
  • Ако за чл. 343б, ал. 1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1, 2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред”, то за престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, такова изискване липсва.
  • Оттук идва разликата и в начина за установяване. Докато при установяването на алкохолна концентрация в кръвта на далия кръв водач на МПС следва да се извършва само по „надлежния ред“, т.е чрез чрез лабораторно химическо изследване на кръвта или показанията на техническо средство(които се приемат само ако липсва и/или е отказана кръвна проба), въвеждането на каквато и да е друга хипотеза [от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.], му ще представлява недопустимо разширително тълкуване на закона.

Какво е значението на концентрацията на наркотици в кръвта?

    • От обективна страна съставът по чл. 343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, като не се изисква да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала неспособност за управление на превозното средство.
    • За разлика от алкохолната употреба, където по тълковен път съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС, то при установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози все още такъв „качествен” показател не е дефиниран от науката.
    • Когато водачът е бил повлиян в значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би било отегчаващо неговата отговорност и би било ценено в такава насока.

Под въздействие или след употреба?

  • Тук е редно да се посочи, че решението да е криминализирано шофирането след употреба на наркотици, а не “под въздействие”, е законодателно. Тоест, макар действително с оглед вида на обществените отношения, които се охраняват(безопасност на транспорта), да следва за престъпление да се обяви управлението под въздействие, то при това законодателно решение съдът просто няма избор.
  • Въпрос на законодателна инициатива и промени е да се въведе промяна в текста, която да изисква по несъмнен и безспорен начин да се установи, че приемът на наркотични вещества е довел до промени в съзнанието/поведението на водача. Съответно, които са го направили опасен за движението, поради което той следва да понесе наказателна отговорност, но само като се установи този престъпен резултат.
  • Безспорно е, че наркотичните вещества водят до такива промени в съзнанието на водача, но само откриване на следа от употребата им в кръвта на водача не следва да е достатъчно за реализирането на такава именно заради тяхната особеност – да се натрупват в кръвта и да се елиминират по-трудно от алкохола. Към настоящия момент обаче, това не е факт. Трябват промени в закона за да не е достатъчно следи от наркотични вещества да се установят в кръвта на водача или в издишания от него въздух, а да е необходимо поведението му да е повлияно от техния прием и това да се установява с допустимите от НПК средства.
  • Съдебната практика има известни вариации в тълкуването, но решенията, които изследват въпросите с въздействието, т.е – дали поведението на водача е повлияно от употребата, са изолирани.
  • Други са само с оглед приложението на института на малозначителност – когато деянието, макар формално за изпълнява признаците на престъпление, то обществената опасност липсва или е явно малозначителна.
  • По дефиниция обаче, поне към настоящия момент, едно шофиране след употреба на наркотици е престъпление и всеки водач е длъжен да съобразява този факт.

Формата на вина при шофиране след употреба на наркотици.

  • Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е резултатно, а формално, на просто извършване, и за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален.
  • За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши.
    За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението.
  • С други думи, не е необходимо да има настъпило ПТП или да се установява отделно създадена опасност за безопасността на участниците в движението. Законодателят е преценил, че самото управление на мпс, след употреба на наркотични вещества, всякога създава такава опасност.

 

 

[email protected] | +359 888 30 82 82

      • шофиране след употреба на наркотици
      • шофиране след употреба на наркотици адвокат
      • шофиране след употреба на наркотици задържане
      • шофиране след употреба на наркотици наказания
      • шофиране след употреба на наркотици наказания 2022
      • Консултация на [email protected] или на телефон +359 888 30 82 82

Горе

Консултация


Направете запитване

Попълнете полетата, задайте кратък въпрос или се запишете за консултация

    С използването на тази форма, Вие приемате да се събират и обработват вашите данни от този уебсайт.


    Начало

    5/5 - (55 votes)