Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ, ЕКЗПЧОС)

(Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. В сила за Република България от 7 септември 1992 г.)
Допълнена с Протокол № 2 от 06.05.1963 г., изменена с Протокол № 3 от 06.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г., Протокол № 8 от 19.03.1985 г.
Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г., попр. ДВ. бр.97 от 9 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г.

Рим, 4.XI.1950 г.

Masturbarse juntos puede profundizar la intimidad con tu pareja. Sin embargo, ninguno dentro de las mujeres experimentó uno, materiales resistentes que garantizan la durabilidad del producto a la vez que son https://fundacionricardo.com/ricardo-fisas/ricardo-en-los-medios/ sensibles con las pieles más delicadas. Sanciones administrativas según el grado de la falta o los farmacos de los hombres menores de 60 anos el 30 por ciento no mejoro y de la que es una prolongación tanto en intensidad como en tiempo.

Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи

Правителствата, подписали тази Конвенция като Членове на Съвета на Европа,
вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 година;
вземайки предвид, че Декларацията има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея;
имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите Членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи;
потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват основа на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, към които се придържат;
решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и общо наследство от политически традиции, идеи, свобода и върховенство на закона, да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация,
се договориха за следното:
Член 1 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Задължение за зачитане правата на човека
Високодоговарящите страни осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази Конвенция.
ЧАСТ I
ПРАВА И СВОБОДИ
Член 2 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Право на живот
1. Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.
2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този Член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:
a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
b) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;
c) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж.
Член 3 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Забрана на изтезанията
Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.
Член 4 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Забрана на робството и на принудителния труд
1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.
2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.
3. За целите на този Член не представлява „принудителен или задължителен труд”:
a) всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съотвествие с Член 5 на тази Конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;
b) всяка служба от военен характер или, в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни или други убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;
c) всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;
d) всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.
Член 5 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Право на свобода и сигурност
1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона:
a) законосъобразно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;
b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;
c) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление;
d) лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;
e) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;
f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото експулсиране или екстрадиране.
2. На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.
3. Всеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на параграф 1 c) на този Член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда.
Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.
4. Всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този Член, има право на обезщетение.
Член 6 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Право на справедлив съдебен процес
1. Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.
2. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.
3. (Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.) Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права:
a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;
b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;
c) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват;
d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;
e) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.
Член 7 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Неналагане на наказание без закон
1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.
2. Този Член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, които в момента на тяхното извършване са представлявали престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.
Член 8 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Право на зачитане на личния и семейния живот
1. Всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Член 9 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Свобода на мисълта, съвестта и религията
1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.
2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.
Член 10 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Свобода на изразяването на мнение
1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този Член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.
2. Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.
Член 11 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Свобода на събранията и сдружаването
1. Всеки има право на свобода на мирните събрания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и Членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.
2. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този Член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация.
Член 12 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Право на встъпване в брак
Мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право.
Член 13 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Право на ефективни правни средства за защита
Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.
Член 14 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Забрана на дискриминацията
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.
Член 15 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Дерогиране при извънредно положение
1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.
2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по Член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по Членове 3, 4 (параграф 1) и 7.
3. Високодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем.
Член 16 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Ограничения за политическата дейност на чужденците
Никоя от разпоредбите на Членове 10, 11 и 14 не може да се тълкува като създаваща препятствия за Високодоговарящите страни да въвеждат ограничения за политическата дейност на чужденците.
Член 17 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Забрана на злоупотребата с права
Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не може да се тълкува като предоставяща правото на някоя държава, група или лице да осъществява дейност или действия, имащи за цел разрушаването на което и да е от правата и свободите, предвидени в тази Конвенция, или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.
Член 18 (Доп. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Обхват на допустимите ограничения на правата
Ограниченията, допустими в съответствие с тази Конвенция по отношение упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени.
ЧАСТ II
(Изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Член 19
Създаване на Съда
За да се осигури спазването на задълженията, поети от Високодоговарящите страни съгласно Конвенцията и Протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека, наричан по-долу „Съдът”. Той е постоянно действащ.
Член 20
Брой на съдиите
Съдът се състои от съдии, чийто брой е равен на броя на Високодоговарящите страни.
Член 21
Условия за упражняване на длъжността
1. Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят или на изискванията, необходими за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юрисконсулти с призната компетентност.
2. Съдиите заседават в Съда в лично качество.
3. За срока на пълномощията си съдиите не могат да упражняват никаква дейност, несъвместима с изискванията за независимост, безпристрастност или за работа на пълен работен ден; всеки въпрос, който възниква във връзка с прилагането на този параграф, се решава от Съда.
Член 22 (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Избор на съдиите
Съдиите за всяка Високодоговаряща страна се избират от Парламентарната асамблея с мнозинство от подадените гласове от списък от трима кандидати, определени от Висогодоговарящата страна.
Член 23 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Срок на мандата и освобождаване от длъжност
1. Съдиите се избират за срок от девет години. Те не подлежат на преизбиране.
2. Мандатът на съдиите изтича при навършване на 70-годишна възраст.
3. Съдиите изпълняват длъжността си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, които вече са започнали да разглеждат.
4. Съдия не може да бъде освободен от длъжност, освен ако останалите съдии не решат с мнозинство от две трети, че е престанал да отговаря на необходимите условия.
Член 24 (Отм.; предишен текст на чл. 25, изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Секретариат и докладчици
1. Съдът разполага със секретариат, чиито функции и устройство се определят от правилника на Съда.
2. Когато заседава в едноличен състав, Съдът се подпомага от докладчици, които осъществяват функциите си под ръководството на председателя на Съда. Докладчиците са част от секретариата.
Член 25 (Предишен текст на чл. 26, изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Пленарен състав на Съда
Пленарният състав на Съда:
a) избира свой председател и един или двама заместник-председатели за срок от три години; те могат да бъдат преизбирани;
b) създава камари, съставени за определен срок;
c) избира председатели на камарите на Съда; те могат да бъдат преизбирани;
d) приема правилник на Съда;
e) избира Секретар на Съда и един или няколко заместник-секретари;
f) прави искания по Член 26, параграф 2.
Член 26 (Предишен текст на чл. 27, изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Еднолични състави, комитети, камари и голяма камара
1. За разглеждане на заведените дела Съдът заседава в еднолични състави, комитети от трима съдии, камари от седем съдии и голяма камара от седемнадесет съдии. Камарите създават комитети за определен срок.
2. По искане на пленарния състав на Съда, Комитетът на министрите може с единодушно решение и за определен срок да намали броя на съдиите в камарите до пет.
3. Съдия, заседаващ в едноличен състав, не може да разглежда жалби, подадени срещу Високодоговарящата страна, по отношение на която е избран.
4. Като Член по право на камарата или на голямата камара заседава съдията избран по отношение на Високодоговарящата страна, която е страна по производството. Ако няма такъв съдия или той не е в състояние да заседава, в качеството на съдия заседава лице, избрано от председателя на Съда от списък, предоставен предварително от тази страна.
5. Членове на голямата камара са и председателят на Съда, заместник-председателите, председателите на камари и други съдии, избрани в съответствие с правилника на Съда. Когато делото е отнесено до голямата камара на основание Член 43, никой съдия от камарата произнесла решението не участва в голямата камара, с изключение на председателя на камарата и на съдията, заседавал от името на заинтересoваната Високодоговаряща страна.
Член 27 (Нов – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Правомощия на едноличните състави
1. Eдноличен състав на Съда може да обяви за недопустима или да заличи от списъка на делата индивидуална жалба, подадена на основание Член 34, когато такова решение може да бъде постановено без допълнително разглеждане.
2. Решението по параграф 1 е окончателно.
3. Ако едноличният състав не обяви жалбата за недопустима или не я заличи, той я отнася за допълнително разглеждане от комитет или камара.
Член 28 (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Правомощия на комитетите
1. Комитетът, сезиран с индивидуална жалба, подадена на основание на Член 34, може с единодушно решение:
a) да я обяви за недопустима или заличи от списъка на делата, когато такова решение може да бъде постановено без допълнително разглеждане;
b) да я обяви за допустима и едновременно да постанови решение по същество, когато вече имa трайно установена практика на Съда по въпроса, засягащ тълкуването или прилагането на Конвенцията или Протоколите към нея, който е в основата на делото.
2. Решенията по параграф 1 са окончателни.
3. Когато съдията, избран по отношение на Високодоговаряща страна, която е страна по производството, не е Член на комитета, последният може на всеки етап на производството да покани този съдия да замени един от Членовете му, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, включително това дали Високодоговарящата страна е оспорила прилагането на процедурата по параграф 1 b).
Член 29 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Решения на камарите по допустимостта и по същество
1. Ако не е било постановено решение по допустимостта на основание Членове 27 или 28, или решение по същество на основание Член 28, една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени на основание Член 34. Решението по допустимостта може да бъде постановено отделно.
2. Една от камарите се произнася по допустимостта и по съществото на междудържавните жалби, подадени на основание Член 33. Решението по допустимостта се взема отделно, освен ако по изключение Съдът не реши друго.
Член 30
Десезиране в полза на голямата камара
Когато висящо дело в някоя камара повдига съществен въпрос по тълкуването на Конвенцията или на Протоколите към нея, или когато решаването на даден въпрос от камарата може да доведе до противоречие с предходно решение на Съда, камарата може, по всяко време преди да е постановила решение по същество, да предостави разглеждането на делото на голямата камара, освен ако някоя от страните по делото не възрази.
Член 31 (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Правомощия на голямата камара
Голямата камара:
a) се произнася по жалби, подадени на основание Членове 33 или 34, когато делото й е предоставено от дадена камара на основание Член 30 или е отнесено пред нея на основание Член 43;
b) се произнася по въпроси, отнесени до Съда от Комитета на министрите на основание Член 46, параграф 4; и
c) разглежда исканията за съвещателни мнения, подадени на основание Член 47.
Член 32 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Компетентност на Съда
1. Компетентността на Съда обхваща всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията и на Протоколите към нея, относно които е сезиран в съответствие с Членове 33, 34, 46 и 47.
2. При спор относно компетентността на Съда, той се решава от Съда.
Член 33
Междудържавни дела
Всяка Високодоговаряща страна може да сезира Съда относно твърдяно нарушение на разпоредбите на Конвенцията и на Протоколите към нея, извършено от друга Високодоговаряща страна.
Член 34
Индивидуални жалби
Съдът може да бъде сезиран с жалба от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от Високодоговарящите страни на правата, провъзгласени в Конвенцията или в Протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.
Член 35 (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Условия за допустимост
1. Съдът може да бъде сезиран само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита, в съответствие с общопризнатите норми на международното право, в срок от шест месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция.
2. Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание Член 34, която е:
a) анонимна; или
b) представлява по същество дело, вече разгледано от Съда или предмет на друга процедура на международно разглеждане или решаване на спорове, и не съдържа нова релевантна информация.
3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба,
подадена на основание Член 34, когато счете, че:
a) жалбата е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията или на Протоколите към нея, явно необоснована или представляваща злоупотреба с правото на жалба; или
b) жалбоподателят не е претърпял значителна вреда, освен когато зачитането на правата на човека защитени в Конвенцията и Протоколите към нея изисква разглеждане на жалбата по същество, като никое дело не може да бъде отхвърлено на това основание ако не е било надлежно разгледано от национален съд.
4. Съдът отхвърля всяка жалба, която счете за недопустима по
силата на този Член. Той може да направи това на всеки етап на
производството.
Член 36 (Доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Конституиране на трета страна
1. По всяко дело, висящо пред една от камарите или пред голямата камара, всяка Високодоговаряща страна, чийто гражданин е жалбоподател, има право да представи писмено становище и да участва в открито заседание.
2. Председателят на Съда може, в интерес на справедливото правораздаване, да покани всяка Високодоговаряща страна, която не е страна в производството, или всяко заинтересувано лице извън жалбоподателя, да представи писмено становище или да участва в открито заседание.
3. По всяко дело, висящо пред една от камарите или пред голямата камара, Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа може да представи писмено становище и да участва в открито заседание.
Член 37
Заличаване на жалба
1. На всеки етап от производството Съдът може да реши да заличи дадена жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се смята, че:
a) жалбоподателят няма намерение повече да я поддържа; или
b) въпросът вече е решен; или
c) по всяка друга причина, установена от Съда, по¬нататъшното разглеждане на жалбата е неоправдано.
Съдът обаче продължава разглеждането на жалбата, ако зачитането на правата на човека, защитени в Конвенцията и Протоколите към нея, налага това.
2. Съдът може да реши отново да включи дадена жалба в списъка, ако сметне, че обстоятелствата го оправдават.
Член 38 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Разглеждане на делото
Съдът разглежда делото съвместно с представителите на страните и, когато е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересованите Високодоговарящи страни са длъжни да създават всички необходими условия.
Член 39 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Приятелско споразумение
1. На всеки етап на производството Съдът може да се постави на разположение на заинтересованите страни с цел да се постигне приятелско споразумение по делото на основата на зачитане правата на човека, така както са определени в Конвенцията и в Протоколите към нея.
2. Процедурата по параграф 1 е поверителна.
3. В случай на постигане на приятелско споразумение Съдът заличава делото от списъка с решение, ограничаващо се до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.
4. Решението по параграф 3 се изпраща на Комитета на министрите, който следи за изпълнението на условията на приятелското споразумение, така както са изложени в решението.
Член 40
Открито заседание и достъп до документите
1. Заседанията са открити, освен ако Съдът в изключителни случаи не реши друго.
2. Депозираните в секретариата документи са публично достъпни, освен ако председателят на Съда не реши друго.
Член 41
Справедливо обезщетение
Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.
Член 42
Решения на камарите по същество
Решенията на камарите по същество стават окончателни в съответствие с разпоредбите на Член 44, параграф 2.
Член 43
Отнасяне на дело до голямата камара
1. В срок от три месеца след датата на решението на камарата по допустима жалба всяка страна по делото може, в изключителни случаи, да поиска отнасяне на делото до голямата камара.
2. Състав от петима съдии от голямата камара приема молбата, ако делото засяга съществен въпрос по тълкуването или прилагането на Конвенцията или на Протоколите към нея, или друг важен въпрос от обща значимост.
3. Ако съставът приеме молбата за разглеждане, голямата камара се произнася по делото с решение по същество.
Член 44
Окончателни решения по същество
1. Решението на голямата камара по същество е окончателно.
2. Решението на камара по същество става окончателно:
a) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде отнесено до голямата камара; или
b) три месеца след датата на решението, ако не е поискано отнасяне на делото до голямата камара; или
c) когато съставът на голямата камара отхвърли молбата за отнасяне, подадена съгласно Член 43.
3. Окончателното решение се публикува.
Член 45
Мотиви на решенията
1. Решенията по същество и тези, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, се мотивират.
2. Ако решение по същество, в цялост или в отделни свои части, не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да приложи към него особеното си мнение.
Член 46 (Изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Задължителна сила и изпълнение на решенията
1. Висогодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения по същество на Съда по всяко дело, по което те са страна.
2. Окончателното решение на Съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.
3. Ако Комитетът на министрите счете, че контролът върху изпълнението на окончателно решение се възпрепятства поради затруднение при тълкуването на решението, той може да отнесе въпроса за тълкуването до Съда. Решението да се сезира Съда се взема с мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета.
4. Ако Комитетът на министрите е на мнение, че Високодоговаряща страна отказва да изпълни окончателно решение по дело, по което е страна, той може, след отправяне на формално уведомление до тази страна, и с решение, прието с мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета, да отнесе до Съда въпроса дали тази страна е изпълнила задължението си по параграф 1.
5. Ако Съдът установи нарушение по параграф 1, той връща делото на Комитета на министрите за обсъждане на мерките, които да бъдат предприети. Ако Съдът не установи нарушение по параграф 1, той връща делото на Комитета на министрите, който прекратява разглеждането му.
Член 47
Съвещателни мнения
1. По искане на Комитета на министрите Съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на Конвенцията и Протоколите към нея.
2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието и обхвата на правата и свободите, определени в част I на Конвенцията и в Протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от Съда или от Комитета на министрите в рамките на производствата, които могат да се образуват по Конвенцията.
3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от Съда се взема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават в комитета.
Член 48
Съвещателна компетентност на Съда
Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на неговата компетентност, така както е определена в Член 47.
Член 49
Мотиви към съвещателните мнения
1. Съвещателните мнения на Съда се мотивират.
2. Ако съвещателното мнение в цялост или в отделни свои части не изразява единодушното становище на съдиите, всеки съдия има право да приложи към него особеното си мнение.
3. Съвещателните мнения на Съда се изпращат на Комитета на министрите.
Член 50
Разходи на Съда
Разходите на Съда се поемат от Съвета на Европа.
Член 51
Привилегии и имунитети на съдиите
При изпълнение на своите функции съдиите се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в Член 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение на този Член.
ЧАСТ III
РАЗНИ
Член 52 (Предишен текст на чл. 57, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Запитвания на Генералния секретар
При получаване на молба от Генералния секретар на Съвета на Европа всяка Високодоговаряща страна трябва да представи обяснение относно начина, по който нейното вътрешно право осигурява ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията.
Член 53 (Предишен текст на чл. 60, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Гарантиране на съществуващите права на човека
Никоя разпоредба на тази Конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на Високодоговаряща страна или в което и да е споразумение, по което тя е страна.
Член 54 (Предишен текст на чл. 61, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Пълномощия на Комитета на министрите
Никоя разпоредба на тази Конвенция не ограничава пълномощията на Комитета на министрите по силата на Статута на Съвета на Европа.
Член 55 (Предишен текст на чл. 62, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Отказ от други процедури за решаване на споровете
Високодоговарящите страни се съгласяват, че, освен по силата на специални споразумения, те няма да се ползват от други действащи договори, споразумения или декларации, с цел да поискат отнасяне на спор по повод тълкуването или прилагането на тази Конвенция към други процедури за решаване на спорове, освен предвидените в тази Конвенция.
Член 56 (Предишен текст на чл. 63, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Териториален обхват
1. При ратифицирането, или по всяко време след това, всяка държава може да декларира чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа, че действието на тази Конвенция, при условието на параграф 4 на този Член, се разпростира върху всички или върху някои от териториите, за международните отношения на които тя носи отговорност.
2. Разпространението на действието на Конвенцията върху териториите, посочени в уведомлението, влиза в сила тридесет дни след получаването му от Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Разпоредбите на тази Конвенция ще се прилагат на тези територии с дължимото уважение към местните изисквания.
4. Всяка държава, направила декларация в съответствие с параграф 1 на този Член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица в съответствие с Член 34 на тази Конвенция.
Член 57 (Предишен текст на чл. 64, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Резерви
1. При подписването на тази Конвенция или при депозирането на ратификационния си документ всяка държава може да направи резерва по отношение на някоя от разпоредбите на Конвенцията, в смисъл, че закон, действащ в този момент на нейна територия, съответства на тази разпоредба. По силата на този Член не се допускат резерви от общ характер.
2. Всяка резерва, направена в съответствие с този Член, трябва да съдържа кратко изложение на съответния закон.
Член 58 (Отм. – предишен текст на чл. 65, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.)
Денонсиране
1 Високодоговаряща страна може да денонсира тази Конвенция само след изтичането на пет години от датата, на която е станала страна по Конвенцията, и със шестмесечно предизвестие, отправено до Генералния секретар на Съвета на Европа, който уведомява за това другите Високодоговарящи страни.
2. Това денонсиране не освобождава съответната Високодоговаряща страна от задълженията по Конвенцията по отношение на всеки акт, който може да представлява нарушение на тези задължения и който е бил осъществен до момента на влизане в сила на денонсирането на Конвенцията.
3. При същите условия престава да бъде страна по тази Конвенция всяка от Високодоговарящите страни, която престава да бъде Член на Съвета на Европа.
4. Конвенцията може да бъде денонсирана в съответствие с разпоредбите на предходните параграфи по отношение на всяка територия, върху която нейното действие е било разпространено по силата на Член 56.
Член 59 (Отм. – предишен текст на чл. 66, изм. – ДВ, бр. 137 от 1998 г., в сила от 01.11.1998 г.; изм. и доп., бр. 38 от 2010 г., в сила от 01.06.2010 г.)
Подписване и ратифициране
1. Тази Конвенция е открита за подписване от Членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране.
Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Европейският съюз може да се присъедини към тази Конвенция.
3. Тази Конвенция влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ.
4. По отношение на страна, ратифицирала Конвенцията след влизането й в сила, тя влиза в сила в деня на депозиране на ратификационния документ.
5. Генералният секретар на Съвета на Европа информира всички Членове на Съвета на Европа за влизането на Конвенцията в сила, за имената на Високодоговарящите страни, които са я ратифицирали, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ.
Съставена в Рим на 4 ноември 1950 година на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в единствен екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от страните, подписали тази Конвенция.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 13/12/1957 03/09/1958 03/09/1958
Азербайджан 25/01/2001 15/04/2002 15/04/2002
Албания 13/07/1995 02/10/1996 02/10/1996
Андора 10/11/1994 22/01/1996 22/01/1996
Армения 25/01/2001 26/04/2002 26/04/2002
Белгия 04/11/1950 14/06/1955 14/06/1955
Босна и Херцеговина 24/04/2002 12/07/2002 12/07/2002
България 07/05/1992 07/09/1992 07/09/1992
Германия 04/11/1950 05/12/1952 03/09/1953
Грузия 27/04/1999 20/05/1999 20/05/1999
Гърция 28/11/1950 28/11/1974 28/11/1974
Дания 04/11/1950 13/04/1953 03/09/1953
Естония 14/05/1993 16/04/1996 16/04/1996
Ирландия 04/11/1950 25/02/1953 03/09/1953
Исландия 04/11/1950 29/06/1953 03/09/1953
Испания 24/11/1977 04/10/1979 04/10/1979
Италия 04/11/1950 26/10/1955 26/10/1955
Кипър 16/12/1961 06/10/1962 06/10/1962
Латвия 10/02/1995 27/06/1997 27/06/1997
Литва 14/05/1993 20/06/1995 20/06/1995
Лихтенщайн 23/11/1978 08/09/1982 08/09/1982
Люксембург 04/11/1950 03/09/1953 03/09/1953
Македония 09/11/1995 10/04/1997 10/04/1997
Малта 12/12/1966 23/01/1967 23/01/1967
Молдова 13/07/1995 12/09/1997 12/09/1997
Монако 05/10/2004 30/11/2005 30/11/2005
Нидерландия 04/11/1950 31/08/1954 31/08/1954
Норвегия 04/11/1950 15/01/1952 03/09/1953
Обединено кралство 04/11/1950 08/03/1951 03/09/1953
Полша 26/11/1991 19/01/1993 19/01/1993
Португалия 22/09/1976 09/11/1978 09/11/1978
Румъния 07/10/1993 20/06/1994 20/06/1994
Русия 28/02/1996 05/05/1998 05/05/1998
Сан Марино 16/11/1988 22/03/1989 22/03/1989
Словакия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Словения 14/05/1993 28/06/1994 28/06/1994
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 03/03/2004
Турция 04/11/1950 18/05/1954 18/05/1954
Украйна 09/11/1995 11/09/1997 11/09/1997
Унгария 09/11/1995 11/09/1997 11/09/1997
Финландия 05/05/1989 10/05/1990 10/05/1990
Франция 04/11/1950 03/05/1974 03/05/1974
Хърватия 06/11/1996 05/11/1997 05/11/1997
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Швейцария 21/12/1972 28/11/1974 28/11/1974
Швеция 28/11/1950 04/02/1952 03/09/1953
Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
Обн. – ДВ, бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 01.11.1998 г.
Ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. – ДВ, бр. 66 от 1992 г. В сила за Република България от 7 септември 1992 г.
Правителствата, подписали този протокол като членове на Съвета на Европа, решени да предприемат действия за осигуряването на колективни гаранции за някои други права и свободи освен включените вече в част I на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана “конвенцията”),
се договориха за следното:
Член 1
Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съотвествие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.
Член 2
Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и обучението, държавата уважава правото на родителите да дават на своите деца образование и обучение в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.
Член 3
Високодоговарящите страни се задължават да провеждат свободни избори през разумни периоди с тайно гласуване и при условия, осигуряващи свободното изразяване на мнението на народа при избирането на законодателното тяло.
Член 4
При подписването или ратификацията на този протокол или по всяко време след това всяка високодоговаряща страна може да изпрати на генералния секретар на Съвета на Европа декларация, установяваща степента, в която тази страна се задължава да прилага разпоредбите на този протокол по отношение на посочените в декларацията територии, за международните отношения на които тя носи отговорност.
Всяка високодоговаряща страна, изпратила декларация в съответствие с предходната точка, може впоследствие да изпрати нова декларация, изменяща условията на всяка предходна декларация или прекратяваща прилагането на разпоредбите на този протокол по отношение на която и да е територия.
Декларация, направена в съответствие с този член, се счита за направена в съответствие с чл. 63, т. 1 на конвенцията.
Член 5
Високодоговарящите страни считат разпоредбите на чл. 1, 2, 3 и 4 на този протокол за допълнителни членове на конвенцията и всички нейни разпоредби се прилагат, като се отчита този факт.
Член 6
Този протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали конвенцията; той подлежи на ратификация, която може да бъде осъществена едновременно с ратификацията на конвенцията или след това. Той влиза в сила след депозирането на десетия ратификационен документ. По отношение на всяка държава, която го ратифицира след влизането му в сила, протоколът влиза в сила в деня на депозиране на нейния ратификационен документ.
Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа, който съобщава на всички членове на съвета имената на държавите, които са ратифицирали протокола.
Съставен в Париж на 20 март 1952 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия от него на всяко от подписалите правителства.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 13/12/1957 03/09/1958 03/09/1958
Азербайджан 25/01/2001 15/04/2002 15/04/2002
Албания 02/10/1996 02/10/1996 02/10/1996
Андора 31/05/2007 06/05/2008 06/05/2008
Армения 25/01/2001 26/04/2002 26/04/2002
Белгия 20/03/1952 14/06/1955 14/06/1955
Босна и Херцеговина 24/04/2002 12/07/2002 12/07/2002
България 07/05/1992 07/09/1992 07/09/1992
Германия 20/03/1952 13/02/1957 13/02/1957
Грузия 17/06/1999 07/06/2002 07/06/2002
Гърция 20/03/1952 28/11/1974 28/11/1974
Дания 20/03/1952 13/04/1953 18/05/1954
Естония 14/05/1993 16/04/1996 16/04/1996
Ирландия 20/03/1952 25/02/1953 18/05/1954
Исландия 20/03/1952 29/06/1953 18/05/1954
Испания 23/02/1978 27/11/1990 27/11/1990
Италия 20/03/1952 26/10/1955 26/10/1955
Кипър 16/12/1961 06/10/1962 06/10/1962
Латвия 21/03/1997 27/06/1997 27/06/1997
Литва 14/05/1993 24/05/1996 24/05/1996
Лихтенщайн 07/05/1987 14/11/1995 14/11/1995
Люксембург 20/03/1952 03/09/1953 18/05/1954
Македония 14/06/1996 10/04/1997 10/04/1997
Малта 12/12/1966 23/01/1967 21/09/1970
Молдова 02/05/1996 12/09/1997 12/09/1997
Монако 05/10/2004
Нидерландия 20/03/1952 31/08/1954 31/08/1954
Норвегия 20/03/1952 18/12/1952 18/05/1954
Обединено кралство 20/03/1952 03/11/1952 18/05/1954
Полша 14/09/1992 10/10/1994 10/10/1994
Португалия 22/09/1976 09/11/1978 09/11/1978
Румъния 04/11/1993 20/06/1994 20/06/1994
Русия 28/02/1996 05/05/1998 05/05/1998
Сан Марино 01/03/1989 22/03/1989 22/03/1989
Словакия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Словения 14/05/1993 28/06/1994 28/06/1994
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 03/03/2004
Турция 20/03/1952 18/05/1954 18/05/1954
Украйна 19/12/1996 11/09/1997 11/09/1997
Унгария 06/11/1990 05/11/1992 05/11/1992
Финландия 05/05/1989 10/05/1990 10/05/1990
Франция 20/03/1952 03/05/1974 03/05/1974
Хърватия 06/11/1996 05/11/1997 05/11/1997
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Швейцария 19/05/1976
Швеция 20/03/1952 22/06/1953 18/05/1954
Протокол № 2 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, предоставящ на Европейския съд по правата на човека компетенцията да дава съвещателни мнения
Обн. – ДВ, бр. 80 от 02.10.1992 г., в сила от 07.09.1992 г.
Издаден от Министерството на външните работи
Държавите-членки на Съвета на Европа, подписали този протокол, имайки предвид разпоредбите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана “конвенцията”), и особено чл. 19, предвиждащ създаването заедно с други институции на Европейски съд по правата на човека (по-нататък наричан “съдът”),
считайки за целесъобразно да предоставят на Европейския съд по правата на човека компетенцията да дава съвещателни мнения при определени условия,
се договориха за следното:
Член 1
1. По искане на Комитета на министрите съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на конвенцията и протоколите към нея.
2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието и обхвата на правата и свободите, определени в част I на конвенцията и протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от комисията, съда или Комитета на министрите в хода на процедури, които биха могли да бъдат създадени в съответствие с Конвенцията.
3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от съда се приема с мнозинство от две трети от гласовете на представителите, имащи право да заседават в комитета.
Член 2
Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на консултативната компетенция на съда, така както тя е определена в чл. 1 на този протокол.
Член 3
1. За разглеждане на искането за даване на съвещателно мнение съдът се събира на пленарно заседание.
2. В съвещателното мнение на съда се посочват неговите основания.
3. Ако съвещателното мнение като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе със свое индивидуално мнение.
4. Съвещателното мнение се изпраща на Комитета на министрите.
Член 4
Ако съдът счете за необходимо, той може да разшири пълномощията, дадени му в съответствие с чл. 55 на конвенцията, и за целите на този протокол да изработи свой правилник и свои процедурни правила.
Член 5
1. Този протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да станат страни по него чрез:
а) подписване без резерва за последваща ратификация или приемане;
b) подписване с резерва за ратификация или приемане, последвано от ратификация или приемане. Ратификационните документи и документите за приемане се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Този протокол влиза в сила в момента, в който страни по него в съответствие с разпоредбите на т. 1 на този член станат всички държави, страни по конвенцията.
3. От момента на влизане в сила на този протокол неговите членове от 1 до 4 се считат за неразделна част от конвенцията.
4. Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на съвета за:
а) всяко подписване без резерва за последваща ратификация или приемане;
b) всяко подписване с резерва за ратификация или приемане;
c) депозирането на всеки ратификационен документ или документ за приемане;
d) датата на влизане на този протокол в сила в съответствие с т. 2 на този член. В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 6 май 1963 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия от него на всяка от подписалите държави.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ПРОТОКОЛ №2
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 06/05/1963 29/05/1967 21/09/1970
Азербайджан 25/01/2001 15/04/2002 15/04/2002
Албания 13/07/1995 02/10/1996 02/10/1996
Андора 10/11/1994 22/01/1996 22/01/1996
Армения 25/01/2001 26/04/2002 26/04/2002
Белгия 05/06/1963 21/09/1970 21/09/1970
Босна и Херцеговина 24/04/2002 12/07/2002 12/07/2002
България 07/05/1992 07/09/1992 07/09/1992
Германия 06/05/1963 03/01/1969 21/09/1970
Грузия 27/04/1999 20/05/1999 20/05/1999
Гърция 28/11/1974 08/01/1975 28/11/1974
Дания 06/05/1963 06/05/1963 s 21/09/1970
Естония 14/05/1993 16/04/1996 16/04/1996
Ирландия 06/05/1963 12/09/1963 21/09/1970
Исландия 16/11/1967 16/11/1967 21/09/1970
Испания 23/02/1978 06/04/1982 06/04/1982
Италия 06/05/1963 03/04/1967 21/09/1970
Кипър 19/09/1967 22/01/1969 21/09/1970
Латвия 10/02/1995 27/06/1997 27/06/1997
Литва 14/05/1993 20/06/1995 20/06/1995
Лихтенщайн 23/11/1978 08/09/1982 08/09/1982
Люксембург 06/05/1963 27/10/1965 21/09/1970
Македония 09/11/1995 10/04/1997 10/04/1997
Малта 12/12/1966 23/01/1967 21/09/1970
Молдова 13/07/1995 12/09/1997 12/09/1997
Монако 05/10/2004 30/11/2005 30/11/2005
Нидерландия 06/05/1963 11/10/1966 21/09/1970
Норвегия 06/05/1963 12/06/1964 21/09/1970
Обединено кралство 06/05/1963 06/05/1963 s 21/09/1970
Полша 26/11/1991 19/01/1993 19/01/1993
Португалия 27/01/1977 09/11/1978 09/11/1978
Румъния 07/10/1993 20/06/1994 20/06/1994
Русия 28/02/1996 05/05/1998 05/05/1998
Сан Марино 01/03/1989 22/03/1989 22/03/1989
Словакия 21/02/1991 18/03/1992 01/06/1993
Словения 14/05/1993 28/06/1994 28/06/1994
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 03/03/2004
Турция 06/05/1963 25/03/1968 21/09/1970
Украйна 09/11/1995 11/09/1997 11/09/1997
Унгария 06/11/1990 05/11/1992 05/11/1992
Финландия 05/05/1989 10/05/1990 10/05/1990
Франция 02/10/1981 02/10/1981 02/10/1981
Хърватия 06/11/1996 05/11/1997 05/11/1997
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Швейцария 21/12/1972 28/11/1974 28/11/1974
Швеция 06/05/1963 13/06/1964 21/09/1970
ПРОТОКОЛ № 11 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно преустройството на контролния механизъм, установен от конвенцията
Обн. – ДВ, бр. 137 от 20.11.1998 г., в сила от 01.11.1998 г.; попр., бр. 97 от 09.11.1999 г.
Ратифициран със закон, приет от 36-о Народното събрание на 5.10.1994 г. – ДВ, бр. 84 от 14.10.1994 г.
Издаден от министър на външните работи
Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-долу “конвенцията”),
отчитайки необходимостта от спешното преустройство на контролния механизъм, установен от конвенцията, с цел поддържане и засилване ефективността на предвидената в конвенцията защита на правата на човека и основните свободи, най-вече поради увеличаващите с е жалби и нарастващия брой на държавите – членки на Съвета на Европа;
считайки, че съответно е желателно да се изменят някои разпоредби на конвенцията с цел по-специално да се заместят съществуващите Европейска комисия и съд по правата на човека с нов Постоянен съд;
имайки предвид Резолюция № 1, приета на Европейската министерска конференция по правата на човека, състояла се във Виена на 19 и 20 март 1985 г.;
имайки предвид Препоръка № 1194 (1992), приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 6 октомври 1992 г.;
имайки предвид решението за преустройство на контролния механизъм на конвенцията, прието от държавните и правителствени ръководители на държавите – членки на Съвета на Европа, във Виенската декларация от 9 октомври 1993 г.,
се споразумяха за следното:
Член 1
Текстът на части от II до IV на конвенцията (чл. 19 до 56) и Протокол № 2, предоставящ на Европейския съд по правата на човека компетенцията да дава съвещателни мнения, се заменят със следната част II на Конвенцията (чл. 19 до 51): “ЧАСТ II – Европейски съд по правата на човека
Член 19
Създаване на съда
За да се осигури спазването на задълженията, поети от високодоговарящите страни по силата на конвенцията и протоколите към нея, се създава Европейски съд по правата на човека, наричан по-нататък “съдът”. Той е постоянно действащ.
Член 20
Брой на съдиите
Броят на съдиите в съда е равен на броя на високодоговарящите страни.
Член 21
Условия за заемане на длъжността
1. Съдиите трябва да притежават високи морални качества и да отговарят на условията, изисквани за заемане на висши съдебни длъжности, или да са юристи с призната компетентност.
2. Съдиите участват в работата на съда в лично качество.
3. По време на срока на пълномощията си съдиите не могат да упражняват никаква дейност, несъвместима с изискванията за независимост и безпристрастност или с изискванията за работа на пълен работен ден; всеки въпрос, който възниква във връзка с приложението на тази точка, се решава от съда.
Член 22
Избор на съдиите
1. Съдиите за всяка високодоговаряща страна се избират от Парламентарната асамблея с мнозинството от подадените гласове по списък от трима кандидати, определени от високодоговарящата страна.
2. Същата процедура се спазва и при попълване състава на съда в случай на присъединяване на нови високодоговарящи страни, а така също при попълване на овакантените места.
Член 23
Срок на пълномощията
1. Съдиите се избират за срок 6 години и подлежат на преизбиране. Обаче срокът на пълномощията на половината от съдиите, избрани при първите избори, изтича след 3 години.
2. Съдиите, срокът на пълномощията на които изтича след първоначалния период от 3 години, се определят по жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след техния избор.
3. С цел да се осигури, доколкото е възможно, подновяване срока на пълномощията на половината от съдиите на всеки три години, Парламентарната асамблея може да реши преди провеждането на поредните избори срокът на пълномощията на един или повече от съдиите, които предстои да бъдат избрани, да не бъде 6 години, но не повече от 9 и не по-малко от 3 години.
4. В случаите, когато се отнася за срока на пълномощията на повече от един съдия и когато Парламентарната асамблея прилага предходната точка, разпределението на сроковете на пълномощията се извършва с теглене на жребий от Генералния секретар на Съвета на Европа веднага след избора.
5. Съдия, избран да замести друг съдия, чийто срок на пълномощията не е изтекъл, заема длъжността до края на срока на пълномощията на своя предшественик.
6. Срокът на пълномощията на съдиите приключва при навършване на 70-годишна възраст.
7. Съдиите изпълняват задълженията си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, в които вече са участвали.
Член 24
Освобождаване от длъжност
Съдия не може да бъде освободен от длъжност, освен ако останалите съдии решат с мнозинство от две трети, че е престанал да отговаря на необходимите условия.
Член 25
Секретариат и юридически секретари
Съдът разполага със секретариат, чиито функции и устройство са определени от правилника на съда. Той се подпомага от юридически секретари.
Член 26
Пленарно заседание на съда
Съдът на свое пленарно заседание:
а) избира свой председател и един или двама заместник-председатели за срок от 3 години; те подлежат на преизбиране;
b) образува отделения за определен срок;
с) избира председателите на отделенията на съда; те подлежат на преизбиране;
d) приема правилника на съда; и
е) избира секретаря и един или няколко заместник-секретари.
Член 27
Състави, отделения и голямо отделение
1. За разглеждане на заведените дела съдът заседава в състави от трима съдии, в отделения от 7 съдии и в голямо отделение от седемнадесет съдии. Отделенията на съда образуват състави за определен срок.
2. Съдията, избран от името на държава, страна по спор, е ex officio член на отделението и на голямото отделение; при отсъствие на такъв съдия или ако той не е в състояние да заседава, съответната държава посочва лице, което заседава в качеството на съдия
3. Голямото отделение включва също председателя на съда, заместник- председателите, председателите на отделения и други съдии, избрани в съответствие с правилника на съда. Когато делото е препратено в голямото отделение на основание чл. 43 , никой съдия от отделението, произнесло решението, не може да заседава в голямото отделение, с изключение на председателя на отделението и на съдията, заседавал от името на държавата, страна по спора.
Член 28
Обявяване от съставите на недопустимостта
Състав може с единодушно гласуване да обяви за недопустима или да заличи от списъка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34 , когато такова заключение може да бъде постановено без допълнително обсъждане. Това заключение е окончателно.
Член 29
Заключения на отделенията по допустимостта и по същество
1. Ако не е било постановено никакво заключение на основание чл. 28 , дадено отделение се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени на основание чл. 34 .
2. Дадено отделение се произнася по допустимостта и по съществото на междудържавните жалби, подадени на основание чл. 33 .
3. Заключението по допустимостта се постановява отделно, освен ако по изключение съдът постанови друго.
Член 30
Препращане на делото в голямото отделение
Ако висящо дело в някое от отделенията повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването на конвенцията или на протоколите към нея, или ако решаването на даден въпрос от отделението може да доведе до противоречие с предходно решение на съда, отделението може, преди да е постановило решението, да препрати делото за разглеждане в голямото отделение, освен ако някоя от страните по делото възрази.
Член 31
Правомощия на голямото отделение
Голямото отделение:
а) се произнася по жалби, подадени на основание чл. 33 или чл. 34 , когато делото му е препратено от отделение на основание чл. 30 или ако му е препратено на основание чл. 43 ; и
b) разглежда молбите за съвещателни мнения, подадени на основание чл. 47 .
Член 32
Юрисдикция на съда
1. Юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34 и 47.
2. В случай на спор относно юрисдикцията на съда въпросът се решава от съда.
Член 33
Междудържавни дела
Всяка високодоговаряща страна може да сезира съда с всяко нарушение на разпоредбите на конвенцията и на протоколите към нея, извършено по нейно мнение от друга високодоговаряща страна.
Член 34
Индивидуални жалби
Съдът може да приема жалби от всяко лице, неправителствена организация или група лица, които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от високодоговарящите страни на правата, провъзгласени в конвенцията или протоколите към нея. Високодоговарящите страни са длъжни да не създават по никакъв начин пречки за ефективното упражняване на това право.
Член 35
Условия за допустимост
1. Съдът може да разглежда даден случай само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на международното право и в срок от шест месеца от датата на постановяване на окончателното решение на националната инстанция.
2. Съдът не разглежда индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34 , която:
а) е анонимна; или
b) представлява по същество жалба, която вече е разглеждана от съда или в хода на друга процедура за международно разследване или решаване на спорове и не съдържа нова информация.
3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34 , когато счита жалбата за несъвместима с разпоредбите на конвенцията или на протоколите към нея, за явно неоснователна или представляваща злоупотреба с правото на жалба.
4. Съдът отхвърля всяка жалба, която счита за недопустима по силата на този член. Той може да направи това на всеки етап от процедурата.
Член 36
Встъпване на трета страна в делото
1. По всяко дело пред отделение или пред голямото отделение всяка високодоговаряща страна, чийто гражданин е жалбоподателят, има право да представи писмени становища и да вземе участие в заседанията.
2. В интерес на правилното протичане на производството председателят на съда може да покани всяка високодоговаряща страна, която не е страна в процеса, или всяко заинтересувано лице, което не е жалбоподател, да представят писмени становища или да участват в заседанията.
Член 37
Заличаване на жалба от списъка на делата
1. На всеки етап от процедурата съдът може да реши да заличи жалба от списъка на делата, ако обстоятелствата дават основание да се счита, че:
а) жалбоподателят няма намерение повече да я поддържа; или
b) въпросът е вече решен; или
с) по всяка друга причина, установена от съда, по-нататъшното разглеждане на жалбата е неоправдано.
Въпреки това съдът продължава разглеждането на жалбата, ако спазването на правата на човека, гарантирани от конвенцията и протоколите към нея, го налага.
2. Съдът може да реши да включи отново дадена жалба в списъка, ако счете, че обстоятелствата оправдават такова действие.
Член 38
Разглеждане на делото и процедура за приятелско уреждане на спора
1. Ако съдът обяви дадена жалба за допустима, той:
а) продължава разглеждането на делото с представителите на страните и ако е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните държави са длъжни да създадат всички необходими условия;
b) се поставя на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне приятелско решаване на спора при спазване на правата на човека, както те са определени в конвенцията и протоколите към нея.
2. Процедурата, провеждана съгласно точка 1 b, е поверителна.
Член 39
Приятелско уреждане на спора
Ако се постигне приятелско уреждане на спора, съдът заличава делото от списъка чрез решение, което се ограничава до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.
Член 40
Открито заседание и достъп до документите
1. Заседанието е открито, освен ако поради извънредни обстоятелства съдът реши друго.
2. Подадените в секретариата документи са достъпни за обществеността, освен ако председателят на съда реши друго.
Член 41
Справедливо удовлетворение
Ако съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.
Член 42
Решения на отделенията
Решенията на отделенията стават окончателни в съответствие с разпоредбите на чл. 44, т. 2 .
Член 43
Преразглеждане на делото от голямото отделение
1. В срок от 3 месеца от датата на решението на отделение всяка страна по делото може, в извънредни случаи, да поиска преразглеждане на делото от голямото отделение.
2. Състав от 5 съдии от голямото отделение приема молбата, ако делото повдига сериозен въпрос, свързан с тълкуването или прилагането на конвенцията или на протоколите към нея, или сериозен проблем с общозначим характер.
3. Ако съставът приеме молбата, голямото отделение се произнася по делото с решение.
Член 44
Окончателни решения
1. Решението на голямото отделение е окончателно.
2. Решението на отделение става окончателно:
а) когато страните заявят, че няма да поискат делото да бъде преразгледано от голямото отделение; или
b) три месеца след постановяване на решението, ако не е поискано преразглеждане на делото от голямото отделение; или
с) когато съставът на голямото отделение отхвърли молбата за преразглеждане, подадена на основание чл. 43 .
3. Окончателното решение се публикува.
Член 45
Мотиви на решенията и заключенията
1. Както решенията, така и заключенията, с които жалбите се обявяват за допустими или недопустими, трябва да бъдат мотивирани.
2. Ако решението като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.
Член 46
Задължителна сила и изпълнение на решенията
1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на съда по всяко дело, по което те са страна.
2. Окончателното решение на съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.
Член 47
Съвещателни мнения
1. По искане на Комитета на министрите съдът може да дава съвещателни мнения по правни въпроси, отнасящи се до тълкуването на конвенцията и протоколите към нея.
2. Тези мнения не могат да засягат въпроси, отнасящи се до съдържанието или обхвата на правата и свободите, определени в част I на конвенцията и в протоколите към нея, нито какъвто и да е друг въпрос, който би могъл да бъде разгледан от съда или Комитета на министрите в хода на процедура, предвидена от конвенцията.
3. Решението на Комитета на министрите да поиска съвещателно мнение от съда се приема с мнозинството от гласовете на представителите, имащи право да заседават в комитета.
Член 48
Съвещателна юрисдикция на съда
Съдът решава дали искането на Комитета на министрите за съвещателно мнение влиза в рамките на неговата компетенция така както тя е определена в чл. 47 .
Член 49
Мотиви на съвещателните мнения
1. Съвещателното мнение на съда трябва да бъде мотивирано.
2. Ако съвещателното мнение като цяло или някоя негова част не отразява единодушното мнение на съдиите, всеки от тях има право да излезе с индивидуално мнение.
3. Съвещателното мнение на съда се изпраща на Комитета на министрите.
Член 50
Разходи на съда
Разходите на съда се поемат от Съвета на Европа.
Член 51
Привилегии и имунитети на съдиите
При изпълнение на техните функции съдиите се ползват с привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 40 на Статута на Съвета на Европа и в споразуменията, сключени в изпълнение този член.”
Член 2
1. Част V на конвенцията става част III на конвенцията; чл. 57 на конвенцията става чл. 52 на конвенцията; чл. 58 и 59 на конвенцията се заличават, а чл. от 60 до 66 на конвенцията стават съответно чл. от 53 до 59 на конвенцията.
2. Част I на конвенцията се озаглавява “Права и свободи”, а новата част III – “Разни разпоредби”. Членове от 1 до 18 и новите чл. от 52 до 59 на конвенцията получават заглавията, фигуриращи в допълнението към този протокол.
3. В новия чл. 56, т. 1 се добавя изразът “при условията на т. 4 на този член,” преди думата “действието”; в т. 4 думите “Комисията” и “в съответствие с чл. 25 на тази конвенция” се заменят съответно с думите “Съда” и “както е предвидено в чл. 34 на конвенцията”. В новия чл. 58, т. 4, думите “чл. 63” се заменят с думите “чл. 56”.
4. Допълнителният протокол към конвенцията се изменя, както следва:
а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол; и
b) в последното изречение на чл. 4 думите “чл. 63” се заменят с думите “чл. 56”.
5. Протокол № 4 се изменя, както следва:
а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол;
b) в чл. 5, т. 3, думите “чл. 63” се заменят с думите “чл. 56”; добавя се нова т. 5, която гласи:
“Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 или т. 2 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица, както е предвидено в чл. 34 на конвенцията, във връзка с всички или някои от чл. от 1 до 4 на този протокол.”; и
с) точка 2 на чл. 6 се заличава.
6. Протокол № 6 се изменя, както следва:
а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол; и
b) в чл. 4 изразът “на основание чл. 64” се заменя с израза “на основание чл. 57”.
7. Протокол № 7 се изменя както следва:
а) членовете получават заглавията, посочени в допълнението към този протокол;
b) в чл. 6, т. 4, думите “чл. 63” се заменят с думите “чл. 56”; добавя се нова т. 6, която гласи:
“Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 или т. 2 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица, както е предвидено в чл. 34 на конвенцията, във връзка с членове от 1 до 5 на този протокол.”; и
с) точка 2 на чл. 7 се заличава.
8. Протокол № 9 се отменя.
Член 3
1. Този протокол е открит за подписване от държавите – членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да изразят съгласие за обвързване чрез:
а) подписване без последващо ратифициране, приемане или одобряване, или
b) подписване при условие за ратифициране, приемане или одобряване, последвано от ратифициране, приемане или одобряване.
2. Документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 4
Този протокол влиза в сила от първия ден на месеца след изтичането на едногодишен период от датата, на която всички страни по конвенцията са изразили съгласие за обвързване с протокола в съответствие с разпоредбите на чл. 3 . Изборът на новите съдии може да бъде извършен и всички други необходими мерки по създаването на новия съд могат да бъдат предприети в съответствие с разпоредбите на този протокол от датата, на която всички страни по конвенцията са изразили съгласие за обвързване с протокола.
Член 5
1. Без да се нарушават разпоредбите на т. 3 и 4 по-долу, срокът на пълномощията на съдиите, на членовете на комисията, на секретаря и на заместник-секретаря изтича на датата на влизане в сила на този протокол.
2. Висящите жалби, подадени в Комисията, които не са били обявени за допустими към датата на влизане в сила на този протокол, се разглеждат от съда в съответствие с разпоредбите на този протокол.
3. Жалбите, обявени за допустими към датата на влизане в сила на този протокол, продължават да бъдат разглеждани от членовете на комисията в рамките на една година след това. Всички жалби, чието разглеждане не е приключило през горепосочения период, се предават на съда, който ги разглежда като допустими жалби в съответствие с разпоредбите на този протокол.
4. По отношение на жалбите, за които комисията след влизане в сила на този протокол е приела доклад в съответствие със стария чл. 31 на конвенцията, докладът се изпраща на страните, които нямат право да го публикуват. В съответствие с разпоредбите, прилож преди влизането в сила на този протокол, дадено дело може да бъде отнесено до съда. Съставът на голямото отделение определя дали някое от отделенията или голямото отделение трябва да разгледа делото. Ако делото се разглежда от отделение, неговото реше ние е окончателно. Неотнесените до съда дела се разглеждат от Комитета на министрите, който действа в съответствие с разпоредбите на стария чл. 32 на конвенцията .
5. Висящите пред съда дела, чието решаване не е завършило към датата на влизане в сила на този протокол, се предават на голямото отделение на съда, което ги разглежда в съответствие с разпоредбите на този протокол.
6. Висящите пред Комитета на министрите дела, чието решаване по силата на стария чл. 32 не е завършило към датата на влизане в сила на този протокол, се приключват от Комитета на министрите, който действа в съответствие със същия член.
Член 6
В случай, че високодоговаряща страна е декларирала, че признава компетенцията на комисията или юрисдикцията на съда съгласно стария чл. 25 или чл. 46 на конвенцията по отношение на въпроси, възникнали или основаващи се на факти, възникнали след такава декларация, това ограничение продължава да бъде валидно и за юрисдикцията на съда съгласно този протокол.
Член 7
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите – членки на съвета, за:
а) всяко подписване на протокола;
b) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане или одобряване;
с) датата на влизане в сила на този протокол или на някои от разпоредбите му в съответствие с чл. 4;
d) всяко друго действие, уведомление или съобщение, свързано с този протокол.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 11 май 1994 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който е депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия на всяка държава – членка на Съвета на Европа.
ДОПЪЛНЕНИЕ
Заглавия на членовете за вписване в текста на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в протоколите към нея (Заглавията на новите чл. от 19 до 51 от конвенцията вече фигурират в този протокол)
Член 1 – Задължение за зачитане на правата на човека
Член 2 – Право на живот
Член 3 – Забрана на изтезанията
Член 4 – Забрана на робството и на принудителния труд
Член 5 – Право на свобода и сигурност
Член 6 – Право на справедлив съдебен процес
Член 7 – Неналагане на наказание без закон
Член 8 – Право на зачитане на личния и семейния живот
Член 9 – Свобода на мисълта, съвестта и религията
Член 10 – Свобода на словото
Член 11 – Свобода на събранията и сдруженията
Член 12 – Право на сключване на брак
Член 13 – Право на ефективно средство за защита
Член 14 – Забрана на дискриминацията
Член 15 – Дерогиране при извънредни обстоятелства
Член 16 – Ограничения за политическата дейност на чужденците
Член 17 – Забрана на злоупотребата с правото
Член 18 – Условия за ограничаване упражняването на правата
[]
Член 52 – Запитвания от Генералния секретар
Член 53 – Защита на гарантирани права на човека
Член 54 – Пълномощия на Комитета на министрите
Член 55 – Отказ от други начини за решаване на споровете
Член 56 – Териториално приложение
Член 57 – Резерви
Член 58 – Денонсиране
Член 59 – Подписване и ратифициране
Допълнителен протокол
Член 1 – Защита на собствеността
Член 2 – Право на образование
Член 3 – Право на свободни избори
Член 4 – Териториално приложение
Член 5 – Връзка с Конвенцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.)
Член 6 – Подписване и ратифициране
Протокол № 4
Член 1 – Забрана за лишаване от свобода за дълг
Член 2 – Свобода на движение
Член 3 – Забрана за експулсиране на собствените граждани
Член 4 – Забрана за колективно експулсиране на чужденци
Член 5 – Териториално приложение
Член 6 – Връзка с Конвенцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.)
Член 7 – Подписване и ратифициране
Протокол № 6
Член 1 – Премахване на смъртното наказание (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.)
Член 2 – Смъртно наказание по време на война (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.)
Член 3 – Забрана за дерогиране
Член 4 – Забрана за резерви
Член 5 – Териториално приложение
Член 6 – Връзка с Конвенцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.)
Член 7 – Подписване и ратифициране
Член 8 – Влизане в сила
Член 9 – Функции на депозитаря
Протокол № 7
Член 1 – Процедурни гаранции в случай на експулсиране на чужденци
Член 2 – Право на обжалване в наказателното производство
Член 3 – Право на обезщетение в случай на съдебна грешка
Член 4 – Забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание
Член 5 – Равенство между съпрузи
Член 6 – Териториално приложение
Член 7 – Връзка с Конвенцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 97 от 1999 г.)
Член 8 – Подписване и ратифициране
Член 9 – Влизане в сила
Член 10 – Функции на депозитаря
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ПРОТОКОЛ №11
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 11/05/1994 03/08/1995 01/11/1998
Азербайджан 25/01/2001 15/04/2002 15/04/2002
Албания 13/07/1995 02/10/1996 01/11/1998
Андора 10/11/1994 22/01/1996 01/11/1998
Армения 25/01/2001 26/04/2002 26/04/2002
Белгия 11/05/1994 10/01/1997 01/11/1998
Босна и Херцеговина 24/04/2002 12/07/2002 12/07/2002
България 11/05/1994 03/11/1994 01/11/1998
Германия 11/05/1994 02/10/1995 01/11/1998
Грузия 27/04/1999 20/05/1999 20/05/1999
Гърция 11/05/1994 09/01/1997 01/11/1998
Дания 11/05/1994 18/07/1996 01/11/1998
Естония 11/05/1994 16/04/1996 01/11/1998
Ирландия 11/05/1994 16/12/1996 01/11/1998
Исландия 11/05/1994 29/06/1995 01/11/1998
Испания 11/05/1994 16/12/1996 01/11/1998
Италия 21/12/1994 01/10/1997 01/11/1998
Кипър 11/05/1994 28/06/1995 01/11/1998
Латвия 10/02/1995 27/06/1997 01/11/1998
Литва 11/05/1994 20/06/1995 01/11/1998
Лихтенщайн 11/05/1994 14/11/1995 01/11/1998
Люксембург 11/05/1994 10/09/1996 01/11/1998
Македония 09/11/1995 10/04/1997 01/11/1998
Малта 11/05/1994 11/05/1995 01/11/1998
Молдова 13/07/1995 12/09/1997 01/11/1998
Монако 05/10/2004 30/11/2005 30/11/2005
Нидерландия 11/05/1994 21/01/1997 01/11/1998
Норвегия 11/05/1994 24/07/1995 01/11/1998
Обединено кралство 11/05/1994 09/12/1994 01/11/1998
Полша 11/05/1994 20/05/1997 01/11/1998
Португалия 11/05/1994 14/05/1997 01/11/1998
Румъния 11/05/1994 11/08/1995 01/11/1998
Русия 28/02/1996 05/05/1998 01/11/1998
Сан Марино 11/05/1994 05/12/1996 01/11/1998
Словакия 11/05/1994 28/09/1994 01/11/1998
Словения 11/05/1994 28/06/1994 01/11/1998
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 03/03/2004
Турция 11/05/1994 11/07/1997 01/11/1998
Украйна 09/11/1995 11/09/1997 01/11/1998
Унгария 11/05/1994 26/04/1995 01/11/1998
Финландия 11/05/1994 12/01/1996 01/11/1998
Франция 11/05/1994 03/04/1996 01/11/1998
Хърватия 06/11/1996 05/11/1997 01/11/1998
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 11/05/1994 28/04/1995 01/11/1998
Швейцария 11/05/1994 13/07/1995 01/11/1998
Швеция 11/05/1994 21/04/1995 01/11/1998
ПРОТОКОЛ № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание
Обн. – ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г., в сила от 01.10.1999 г.
Ратифициран със закон, приет от 38-о Народно събрание на 7.07.1999 г. – ДВ, бр. 65 от 20.07.1999 г.
Издаден от министърa на външните работи
Държавите-членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана “конвенцията”),
считайки, че еволюцията, осъществена в редица държави-членки на Съвета на Европа, е израз на общата тенденция в полза на премахването на смъртното наказание,
се договориха за следното:
Член 1
Премахване на смъртното наказание
Смъртното наказание се премахва. Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.
Член 2
Смъртно наказание по време на война
Държавата може да предвижда в своето законодателство смъртно наказание за действия, извършени по време на война или при непосредствена опасност от война; това наказание се прилага само в случаите, определени в закона, и в съответствие с неговите разпоредби. Държавата информира генералния секретар на Съвета на Европа за съответните разпоредби на това законодателство.
Член 3
Забрана за дерогиране
Не се допуска дерогиране на разпоредбите на този протокол на основание чл. 15 от конвенцията .
Член 4
Забрана за резерви
Не се допускат резерви по отношение на разпоредбите на този протокол на основание чл. 57 от конвенцията .
Член 5
Териториално приложение
1. Всяка държава може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане или одобряване да посочи територията или териториите, по отношение на които се прилага този протокол.
2. Всяка държава може на всеки последващ етап чрез декларация, изпратена до генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този протокол по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила по отношение на тази територия от първия ден на месеца, който следва датата на получаване от генералния секретар на съответната декларация.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходните две точки, може да бъде оттеглена в частта й, засягаща която и да е от посочените в нея територии, чрез уведомление до генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила от първия ден на месеца, който следва датата на получаване от генералния секретар на съответното уведомление.
Член 6
Връзка с конвенцията
Държавите страни считат разпоредбите на чл. 1 до 5 на този протокол за допълнителни членове на конвенцията и всички разпоредби на конвенцията се прилагат, като се отчита този факт.
Член 7
Подписване и ратифициране
Този протокол е открит за подписване от държавите-членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията . Той подлежи на ратификация, приемане или одобряване. Държава-членка на Съвета на Европа, не може да ратифицира, приеме или одобри този протокол, без да е ратифицирала или едновременно с това да ратифицира конвенцията. Документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 8
Влизане в сила
1. Този протокол влиза в сила от първия ден на месеца, който следва датата, на която пет от държавите-членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да бъдат обвързани с този протокол в съответствие с разпоредбите на чл. 7 .
2. По отношение на държава-членка, която впоследствие изрази съгласие да бъде обвързана с него, този протокол влиза в сила от първия ден на месеца, който следва датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или одобряване.
Член 9
Функции на депозитаря
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява членовете на съвета за:
(а) всяко подписване;
(b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или одобряване;
(с) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 5 и 8;
(d) всяко друго действие, уведомление или съобщение, имащо отношение към този протокол.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 28 април 1983 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия от него на всяка държава-членка на Съвета на Европа.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ПРОТОКОЛ №6
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 28/04/1983 05/01/1984 01/03/1985
Азербайджан 25/01/2001 15/04/2002 01/05/2002
Албания 04/04/2000 21/09/2000 01/10/2000
Андора 22/01/1996 22/01/1996 01/02/1996
Армения 25/01/2001 29/09/2003 01/10/2003
Белгия 28/04/1983 10/12/1998 01/01/1999
Босна и Херцеговина 24/04/2002 12/07/2002 01/08/2002
България 07/05/1999 29/09/1999 01/10/1999
Германия 28/04/1983 05/07/1989 01/08/1989
Грузия 17/06/1999 13/04/2000 01/05/2000
Гърция 02/05/1983 08/09/1998 01/10/1998
Дания 28/04/1983 01/12/1983 01/03/1985
Естония 14/05/1993 17/04/1998 01/05/1998
Ирландия 24/06/1994 24/06/1994 01/07/1994
Исландия 24/04/1985 22/05/1987 01/06/1987
Испания 28/04/1983 14/01/1985 01/03/1985
Италия 21/10/1983 29/12/1988 01/01/1989
Кипър 07/05/1999 19/01/2000 01/02/2000
Латвия 26/06/1998 07/05/1999 01/06/1999
Литва 18/01/1999 08/07/1999 01/08/1999
Лихтенщайн 15/11/1990 15/11/1990 01/12/1990
Люксембург 28/04/1983 19/02/1985 01/03/1985
Македония 14/06/1996 10/04/1997 01/05/1997
Малта 26/03/1991 26/03/1991 01/04/1991
Молдова 02/05/1996 12/09/1997 01/10/1997
Монако 05/10/2004 30/11/2005 01/12/2005
Нидерландия 28/04/1983 25/04/1986 01/05/1986
Норвегия 28/04/1983 25/10/1988 01/11/1988
Обединено кралство 27/01/1999 20/05/1999 01/06/1999
Полша 18/11/1999 30/10/2000 01/11/2000
Португалия 28/04/1983 02/10/1986 01/11/1986
Румъния 15/12/1993 20/06/1994 01/07/1994
Русия 16/04/1997
Сан Марино 01/03/1989 22/03/1989 01/04/1989
Словакия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Словения 14/05/1993 28/06/1994 01/07/1994
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 01/04/2004
Турция 15/01/2003 12/11/2003 01/12/2003
Украйна 05/05/1997 04/04/2000 01/05/2000
Унгария 06/11/1990 05/11/1992 01/12/1992
Финландия 05/05/1989 10/05/1990 01/06/1990
Франция 28/04/1983 17/02/1986 01/03/1986
Хърватия 06/11/1996 05/11/1997 01/12/1997
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Швейцария 28/04/1983 13/10/1987 01/11/1987
Швеция 28/04/1983 09/02/1984 01/03/1985
ПРОТОКОЛ № 14 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа за изменение на системата за контрол на конвенцията
Обн. – ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 01.06.2010 г.
Ратифициран със закон, приет от XL Народно събрание на 9 ноември 2005 г. – ДВ, бр. 91 от 2005 г.
Издаден от министъра на външните работи
Преамбюл
Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали този протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-долу „конвенцията”);
имайки предвид Резолюция № 1 и Декларацията, приети на Европейската министерска конференция по правата на човека, проведена в Рим на 3 и 4 ноември 2000 г.;
имайки предвид декларациите, приети от Комитета на министрите на 8 ноември 2001 г., 7 ноември 2002 г. и 15 май 2003 г. на техните съответни 109-а, 111-а и 112-а сесия;
имайки предвид Мнение 251 (2004 г.), прието от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 28 април 2004 г.;
вземайки под внимание спешната необходимост от изменение и допълнение на някои разпоредби на конвенцията с цел запазване и подобряване на дългосрочната ефективност на системата за контрол, главно с оглед непрекъснатото нарастване натовареността на Европейския съд по правата на човека и Комитета на министрите на Съвета на Европа;
вземайки под внимание, по-специално, необходимостта да се осигури запазването на особено важната роля на съда за защита на правата на човека в Европа,
се споразумяха за следното:
Член 1
Точка 2 на член 22 на конвенцията се заличава.
Член 2
Член 23 на конвенцията се изменя и допълва, както следва:
„Член 23
Срок на пълномощията и освобождаване от длъжност
1. Съдиите се избират за срок 9 години. Те не подлежат на преизбиране.
2. Срокът на пълномощията на съдиите приключва при навършване на 70-годишна възраст.
3. Съдиите изпълняват задълженията си до замяната им. Те обаче продължават да работят по делата, в които вече са участвали.
4. Съдия не може да бъде освободен от длъжност, освен ако останалите съдии не решат с мнозинство от две трети, че е престанал да отговаря на необходимите условия.”
Член 3
Член 24 на конвенцията се заличава.
Член 4
Член 25 на конвенцията става член 24 и неговият текст се изменя и допълва, както следва:
„Член 24
Секретариат и докладчици
1. Съдът разполага със секретариат, чиито функции и устройство са определени от правилника на съда.
2. Когато заседава в едноличен състав, съдът се подпомага от докладчици. Те изпълняват функциите си под ръководството на председателя на съда и са част от секретариата.”
Член 5
Член 26 на конвенцията става член 25 („Пленарно заседание на съда”) и текстът му се изменя, както следва:
1. В края на буква d) запетаята се замества с точка и запетая и съюзът „и” се заличава.
2. В края на буква е) точката се заменя с точка и запетая.
3. Добавя се нова буква f), която гласи следното:
„f) отправя всички искания по чл. 26, точка 2.”
Член 6
Член 27 на конвенцията става член 26 и текстът му се изменя и допълва, както следва:
„Член 26
Едноличен състав, състави, отделения и голямо отделение
1. За разглеждане на заведените дела съдът заседава в едноличен състав, в състави от трима съдии, в отделения от 7 съдии и в голямо отделение от 17 съдии. Отделенията на съда образуват състави за определен срок.
2. По искане на пленарното заседание на съда Комитетът на министрите може с единодушно решение и за определен срок да намали броя на съдиите в отделенията до пет.
3. Когато заседава в едноличен състав, съдия не може да разглежда никакви жалби, подадени срещу високодоговарящата страна, от името на която е избран.
4. Съдията, избран от името на държава, страна по спор, е ex-officio член на отделението и на голямото отделение. При отсъствие на такъв съдия или ако той не е в състояние да заседава, в качеството на съдия заседава лице, избрано от председателя на съда от списък, предоставен предварително от тази държава.
5. Голямото отделение включва също председателя на съда, заместник-председателите, председателите на отделения и други съдии, избрани в съответствие с правилника на съда. Когато делото е препратено в голямото отделение на основание чл. 43, никой съдия от отделението, произнесло решението, не може да заседава в голямото отделение, с изключение на председателя на отделението и на съдията, заседавал от името на заинтересуваната високодоговаряща страна.”
Член 7
След новия член 26 се добавя нов член 27 на конвенцията, който гласи следното:
„Член 27
Правомощия на едноличните състави
1. Едноличният състав може да обяви за недопустима или да заличи от списъка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато такова заключение може да бъде постановено без допълнително разглеждане.
2. Заключението по точка 1 е окончателно.
3. Ако едноличният състав не обяви за недопустима или не заличи жалбата, той я препраща за разглеждане на състав или на отделение.”
Член 8
Член 28 на Конвенцията се изменя, както следва:
„Член 28
Правомощия на съставите
1. По отношение на индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, даден състав може с единодушно гласуване:
а) да я обяви за недопустима или да я заличи от списъка, когато такова заключение може да бъде постановено без допълнително разглеждане; или
b) да я обяви за допустима и едновременно да постанови решение по същество, когато в основата на спора относно тълкуването или прилагането на конвенцията или протоколите към нея стои въпрос, който вече е предмет на трайно установена практика на съда.
2. Заключенията и решенията по точка 1 са окончателни.
3. Когато съдия, избран от името на заинтересованата високодоговаряща страна, не е член на даден състав, съставът може на всяка фаза на производството да покани този съдия да заеме мястото на един от членовете на този състав при отчитане на всички релевантни обстоятелства, включително това, оспорвала ли е високодоговарящата страна прилагането на процедурата по точка 1b.”
Член 9
Член 29 на конвенцията се изменя и допълва, както следва:
1. Текстът на точка 1 се изменя, както следва:
„Ако не е било постановено заключение по чл. 27 или 28 или няма постановено решение по чл. 28, дадено отделение се произнася по допустимостта и по съществото на индивидуалните жалби, подадени на основание чл. 34. Заключението по допустимостта може да бъде постановено отделно.”
2. В края на точка 2 се добавя ново изречение, което гласи следното: „Заключението по допустимостта се постановява отделно, освен ако по изключение съдът постанови друго.”
3. Точка 3 се заличава.
Член 10
Член 31 на конвенцията се изменя, както следва:
1. В края на буква „а” съюзът „и” се заличава.
2. Буква „b” става буква „с” и се добавя нова буква „b”, която гласи следното:
„b) се произнася по въпроси, отнесени до съда от Комитета на министрите на основание член 46, точка 4; и”.
Член 11
Член 32 на конвенцията се изменя и допълва, както следва:
В края на точка 1 след числото 34 се добавя запетая и числото 46.
Член 12
Точка 3 от член 35 на конвенцията се изменя, както следва:
„3. Съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание чл. 34, когато счете, че:
а) жалбата е несъвместима с разпоредбите на конвенцията или на протоколите към нея, явно неоснователна или представляваща злоупотреба с правото на индивидуална жалба; или
b) жалбоподателят не е претърпял значителна вреда, освен когато спазването на правата на човека, както те са определени в конвенцията и протоколите към нея, изисква разглеждане на жалбата по същество, като разглеждането на дадено дело не може да бъде отказано на такова основание, в случай, че то не е било надлежно разгледано от национален съд.”
Член 13
В края на чл. 36 на конвенцията се добавя нова точка 3, която гласи следното:
„3. По всички дела в дадено отделение или в голямото отделение комисарят по правата на човека на Съвета на Европа може да представя писмени становища и да участва в разглеждане на делата.”
Член 14
Член 38 на конвенцията се изменя и допълва, както следва:
„Член 38
Разглеждане на делото
Съдът разглежда делото съвместно с представителите на страните и когато е необходимо, предприема разследване, за чието ефективно осъществяване заинтересуваните високодоговарящи страни са длъжни да създават всички необходими условия.”
Член 15
Член 39 на конвенцията се изменя и допълва, както следва:
„Член 39
Приятелско уреждане на спора
1. На всяка фаза на производството съдът може да се постави на разположение на заинтересуваните страни с оглед постигане на приятелско уреждане на спора на основата на спазване правата на човека, както те са определени в конвенцията и в протоколите към нея.
2. Процесуалните действия, извършени на основание точка 1, са поверителни.
3. В случай на постигане на приятелско споразумение съдът заличава делото от списъка чрез решение, което се ограничава до кратко изложение на фактите и на постигнатото споразумение.
4. Решението по точка 3 се изпраща на Комитета на министрите, който следи за изпълнението на условията на приятелското споразумение по спора, така както са изложени в даденото решение.”
Член 16
Член 46 на конвенцията се изменя и допълва, както следва:
„Член 46
Задължителна сила и изпълнение на решенията
1. Високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателното решение на Съда по всяко дело, по което те са страна.
2. Окончателното решение на съда се изпраща на Комитета на министрите, който следи за неговото изпълнение.
3. Ако Комитетът на министрите счита, че контролът върху изпълнението на окончателно решение се препятства поради затруднение при тълкуването на решението, той може да отнесе въпроса до съда за неговото тълкуване. Решението за отнасяне на въпроса до съда изисква мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета.
4. Ако Комитетът на министрите счита, че високодоговаряща страна отказва да изпълни окончателно решение по дело, по което тя е страна, той може след отправяне на формално уведомление до тази страна и с решение, прието от мнозинство от две трети от представителите, имащи право да заседават в комитета, да отправи до съда въпроса дали тази страна е изпълнила задължението си по точка 1.
5. Ако съдът установи нарушение по точка 1, той връща делото на Комитета на министрите за разглеждане на мерките, които да бъдат предприети. Ако съдът не установи нарушение по точка 1, той връща делото на Комитета на министрите, който приключва разглеждането на делото.”
Член 17
Член 59 на конвенцията се изменя и допълва, както следва:
1. Добавя се нова точка 2 със следния текст:
„2. Европейският съюз може да се присъедини към тази конвенция.”
2. Точки 2, 3 и 4 стават съответно точки 3, 4 и 5.
Заключителни и преходни разпоредби
Член 18
1. Този протокол е открит за подписване от държавите – членки на Съвета на Европа, подписали конвенцията, които могат да изразят съгласието си да бъдат обвързани чрез:
а) подписване без резерва за последваща ратификация, приемане или утвърждаване; или
b) подписване при условие за ратификация, приемане или утвърждаване, последвано от ратификация, приемане или утвърждаване.
2. Ратификационните документи или документите за приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 19
Този протокол влиза в сила на първия ден от месеца след изтичане на тримесечен период от датата, на която всички държави – страни по конвенцията, са изразили съгласие за обвързване с протокола в съответствие с разпоредбите на чл. 18.
Член 20
1. От датата на влизане в сила на този протокол неговите разпоредби се прилагат към всички жалби, висящи пред съда, както и към всички решения, чието изпълнение се следи от Комитета на министрите.
2. Новият критерий за допустимост, добавен от чл. 12 на този протокол в чл. 35, точка 3b на конвенцията, няма да се прилага към жалби, обявени за допустими преди влизането в сила на този протокол. Две години след влизане в сила на този протокол новият критерий за допустимост може да се прилага само от отделенията и от голямото отделение.
Член 21
Срокът на пълномощията на съдиите, които към на датата на влизането в сила на този протокол изпълняват своя първи мандат, се продължава ipso jure така, че да възлезе общо на срок 9 години. Срокът на пълномощията на другите съдии се удължава ipso jure с две години.
Член 22
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите – членки на Съвета на Европа, за:
а) всяко подписване;
b) депозирането на всеки ратификационен документ или документ за приемане или утвърждаване;
с) датата на влизане в сила на този протокол в съответствие с чл. 19; и
d) всяко друго действие, уведомление или съобщение, свързано с този протокол.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 13 май 2004 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който е депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка държава – членка на Съвета на Европа.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ПРОТОКОЛ №14
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 10/11/2004 23/01/2006 01/06/2010
Азербайджан 16/02/2005 19/05/2006 01/06/2010
Албания 10/11/2004 03/02/2006 01/06/2010
Андора 12/11/2004 17/07/2006 01/06/2010
Армения 13/05/2004 07/01/2005 01/06/2010
Белгия 20/04/2005 14/09/2006 01/06/2010
Босна и Херцеговина 10/11/2004 19/05/2006 01/06/2010
България 23/09/2005 17/11/2005 01/06/2010
Германия 10/11/2004 11/04/2006 01/06/2010
Грузия 13/05/2004 10/11/2004 01/06/2010
Гърция 13/05/2004 05/08/2005 01/06/2010
Дания 13/05/2004 10/11/2004 01/06/2010
Естония 13/05/2004 26/01/2006 01/06/2010
Ирландия 13/05/2004 10/11/2004 01/06/2010
Исландия 13/05/2004 16/05/2005 01/06/2010
Испания 10/05/2005 15/03/2006 01/06/2010
Италия 13/05/2004 07/03/2006 01/06/2010
Кипър 15/12/2004 17/11/2005 01/06/2010
Латвия 13/05/2004 28/03/2006 01/06/2010
Литва 10/11/2004 01/07/2005 01/06/2010
Лихтенщайн 20/09/2004 07/09/2005 01/06/2010
Люксембург 13/05/2004 21/03/2006 01/06/2010
Македония 10/11/2004 06/09/2005 01/06/2010
Малта 04/10/2004 04/10/2004 01/06/2010
Молдова 10/11/2004 22/08/2005 01/06/2010
Монако 10/11/2004 10/03/2006 01/06/2010
Нидерландия 13/05/2004 02/02/2006 01/06/2010
Норвегия 13/05/2004 10/11/2004 01/06/2010
Обединено кралство 13/07/2004 28/01/2005 01/06/2010
Полша 10/11/2004 12/10/2006 01/06/2010
Португалия 27/05/2004 19/05/2006 01/06/2010
Румъния 13/05/2004 16/05/2005 01/06/2010
Русия 04/05/2006 18/02/2010 01/06/2010
Сан Марино 16/05/2005 02/02/2006 01/06/2010
Словакия 22/10/2004 16/05/2005 01/06/2010
Словения 13/05/2004 29/06/2005 01/06/2010
Сърбия 10/11/2004 06/09/2005 01/06/2010
Турция 06/10/2004 02/10/2006 01/06/2010
Украйна 10/11/2004 27/03/2006 01/06/2010
Унгария 07/04/2005 21/12/2005 01/06/2010
Финландия 29/11/2004 07/03/2006 01/06/2010
Франция 13/05/2004 07/06/2006 01/06/2010
Хърватия 13/05/2004 30/01/2006 01/06/2010
Черна гора 10/11/2004 06/09/2005 01/06/2010
Чехия 29/06/2005 19/05/2006 01/06/2010
Швейцария 13/05/2004 25/04/2006 01/06/2010
Швеция 03/09/2004 17/11/2005 01/06/2010
ПРОТОКОЛ № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
Обн. – ДВ, бр. 76 от 30.09.2011 г., в сила от 01.02.2001 г.
Ратифициран със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 12.10.2000 г. – ДВ, бр. 87 от 2000 г.
Издаден от министъра на външните работи
[*Tекстът включва измененията и допълненията, внесени с Протокол № 11 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно преустройството на контролния механизъм, установен от конвенцията (обн., ДВ, бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.).]
Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали този протокол,
решени да предприемат нови действия за осигуряването на колективни гаранции за някои права и свободи по силата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана „конвенцията”),
се договориха за следното:
Член 1
Процедурни гаранции в случай на експулсиране на чужденци
1. Чужденец, живеещ постоянно на законно основание на територията на дадена държава, може да бъде експулсиран само по силата на решение, взето съгласно закона, и трябва да има възможност:
а) да представи доводи против експулсирането си;
b) да бъде проверен неговият случай;
c) за тази цел да бъде изслушан от компетентен орган или от едно или няколко лица, назначени от този орган.
2. Чужденец може да бъде експулсиран, преди да се възползва от правата, изброени в точка 1 a), b) и c) на този член, когато това е необходимо в интерес на обществения ред или е мотивирано от съображения за национална сигурност.
Член 2
Право на обжалване в наказателното производство
1. Всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящия съд. Упражняването на това право, включително основанията за това, се урежда от закона.
2. Това право подлежи на изключения, когато се отнася за несъществени престъпления, определени от закона, или когато съответното лице е било осъдено на първа инстанция от най-висшия съд в държавата или е признато за виновно и осъдено в резултат на жалба, подадена срещу неговото освобождаване.
Член 3
Право на обезщетение в случай на съдебна грешка
Когато влязла в сила присъда бъде впоследствие отменена или е последвало помилване въз основа на нови или новооткрити обстоятелства, които доказват, че е била допусната съдебна грешка, лицето, изтърпяло наказанието в изпълнение на такава присъда, се обезщетява съгласно закона или практиката на съответната държава, освен ако се докаже, че неразкриването навреме на неизвестния факт се дължи изцяло или частично на самия него.
Член 4
Забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание
1. Никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.
2. Разпоредбите на предходната точка не представляват пречка за възобновяването на процеса съгласно закона и наказателната процедура на съответната държава, ако има свидетелства за нови факти или новооткрити обстоятелства или за съществен порок на предидущия процес, които са повлияли на неговия ход.
3. Не се допуска освобождаване от изпълнението на задълженията по този протокол на основание член 15 от конвенцията.
Член 5
Равенство между съпрузи
Съпрузите имат равни граждански права и равна гражданскоправна отговорност в отношенията помежду си и със своите деца по отношение на сключването на брака, живота по време на брака и при неговото разтрогване. Този член не представлява пречка държавите да предприемат необходимите мерки за защита на интересите на децата.
Член 6
Териториално приложение
1. При подписване или депозиране на документите си за ратификация, приемане или утвърждаване всяка държава може да посочи територията или териториите, по отношение на които ще действат разпоредбите на този протокол, като определи мерки, с помощта на които тя се задължава да осъществява разпоредбите на протокола на съответната територия или територии.
2. Всяка държава може по всяко време след това чрез декларация, изпратена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този протокол по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила по отношение на тази територия от първия ден на месеца, който следва изтичането на два месеца от датата на получаване от Генералния секретар на съответната декларация.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходните две точки, може да бъде оттеглена или изменена в частта є, засягаща която и да е от посочените в нея територии, чрез уведомление до Генералния секретар. Оттеглянето или изменението влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на двумесечен период от датата на получаване от Генералния секретар на съответното уведомление.
4. Декларация, направена в съответствие с предходните точки, се смята за направена в съответствие с т. 1 на член 56 на конвенцията.
5. Територията на всяка държава, по отношение на която протоколът се прилага по силата на ратификация, приемане или утвърждаване, и всяка територия, по отношение на която протоколът се прилага по силата на декларация, направена от тази държава в съответствие с този член, се смятат за отделни територии за целите на позоваването в член 1 на територията на дадена държава.
6. Всяка държава, направила декларация в съответствие с т. 1 или 2 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица, както е предвидено в член 34 на конвенцията, във връзка с членове от 1 до 5 на този протокол.
Член 7
Връзка с конвенцията
Държавите страни считат разпоредбите на членове от 1 до 6 на този протокол за допълнителни членове на конвенцията и всички разпоредби на конвенцията се прилагат, като се отчита този факт.
Член 8
Подписване и ратифициране
Този протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали конвенцията, той подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Държава – членка на Съвета на Европа, не може да ратифицира, приеме или утвърди този протокол, без да е ратифицирала или едновременно с това да ратифицира конвенцията. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 9
Влизане в сила
1. Този протокол влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на два месеца от датата, на която седем от държавите – членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да бъдат обвързани с този протокол в съответствие с разпоредбите на член 8.
2. По отношение на държава членка, която впоследствие изрази съгласие да бъде обвързана с този протокол, той влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на два месеца от датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.
Член 10
Функции на депозитаря
Генералният секретар на Съвета на Европа информира членовете на Съвета за:
а) всяко подписване;
b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или утвърждаване;
с) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с членове 6 и 9;
d) всяко друго действие, уведомление или декларация, имащи отношение към този протокол.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Съставен в Страсбург на 22 ноември 1984 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който остава на съхранение в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар ще изпрати заверени копия на всяка държава – членка на Съвета на Европа.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ПРОТОКОЛ №7
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 19/03/1985 14/05/1986 01/11/1988
Азербайджан 25/01/2001 15/04/2002 01/07/2002
Албания 02/10/1996 02/10/1996 01/01/1997
Андора 31/05/2007 06/05/2008 01/08/2008
Армения 25/01/2001 26/04/2002 01/07/2002
Белгия 11/05/2005 13/04/2012 01/07/2012
Босна и Херцеговина 24/04/2002 12/07/2002 01/10/2002
България 03/11/1993 04/11/2000 01/02/2001
Германия 19/03/1985
Грузия 17/06/1999 13/04/2000 01/07/2000
Гърция 22/11/1984 29/10/1987 01/11/1988
Дания 22/11/1984 18/08/1988 01/11/1988
Естония 14/05/1993 16/04/1996 01/07/1996
Ирландия 11/12/1984 03/08/2001 01/11/2001
Исландия 19/03/1985 22/05/1987 01/11/1988
Испания 22/11/1984 16/09/2009 01/12/2009
Италия 22/11/1984 07/11/1991 01/02/1992
Кипър 02/12/1999 15/09/2000 01/12/2000
Латвия 21/03/1997 27/06/1997 01/09/1997
Литва 14/05/1993 20/06/1995 01/09/1995
Лихтенщайн 07/12/2004 08/02/2005 01/05/2005
Люксембург 22/11/1984 19/04/1989 01/07/1989
Македония 14/06/1996 10/04/1997 01/07/1997
Малта 15/01/2003 15/01/2003 01/04/2003
Молдова 02/05/1996 12/09/1997 01/12/1997
Монако 05/10/2004 30/11/2005 01/02/2006
Нидерландия 22/11/1984
Норвегия 22/11/1984 25/10/1988 01/01/1989
Обединено кралство
Полша 14/09/1992 04/12/2002 01/03/2003
Португалия 22/11/1984 20/12/2004 01/03/2005
Румъния 04/11/1993 20/06/1994 01/09/1994
Русия 28/02/1996 05/05/1998 01/08/1998
Сан Марино 01/03/1989 22/03/1989 01/06/1989
Словакия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Словения 14/05/1993 28/06/1994 01/09/1994
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 01/06/2004
Турция 14/03/1985 02/05/2016 01/08/2016
Украйна 19/12/1996 11/09/1997 01/12/1997
Унгария 06/11/1990 05/11/1992 01/02/1993
Финландия 05/05/1989 10/05/1990 01/08/1990
Франция 22/11/1984 17/02/1986 01/11/1988
Хърватия 06/11/1996 05/11/1997 01/02/1998
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Швейцария 28/02/1986 24/02/1988 01/11/1988
Швеция 22/11/1984 08/11/1985 01/11/1988
ПРОТОКОЛ № 4 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно признаването на някои права и свободи, различни от вече включените в Конвенцията и в допълнителния протокол към нея
Обн. – ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г., в сила от 04.11.2000 г.
Ратифициран със закон, приет от ХХXVIII Народно събрание на 12 октомври 2000 г. – ДВ, бр. 87 от 2000 г.
Издаден от министъра на външните работи
Правителствата, подписали този Протокол, членове на Съвета на Европа,
решени да предприемат действия за осигуряването на колективни гаранции за някои други права и свободи, освен включените вече в Част 1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана „Конвенцията”) и в членове 1 – 3 на Първия протокол към Конвенцията, подписан в Париж на 20 март 1952 г.,
се договориха за следното:
Член 1
Забрана за лишаване от свобода за дълг
Никой не може да бъде лишен от свобода само поради невъзможност да изпълни договорно задължение.
Член 2
Свобода на движение
1. Всеки, който се намира на законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия.
2. Всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята.
3. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
4. Правата, предвидени в точка 1, могат да бъдат също така предмет на ограничения в определени зони. Ограниченията трябва да са въведени в съответствие със закона и оправдани от гледна точка на обществения интерес в едно демократично общество.
Член 3
Забрана за експулсиране на собствените граждани
1. Никой не може да бъде експулсиран по силата на индивидуална или колективна мярка от територията на държавата, на която е гражданин.
2. Никой не може да бъде лишен от правото да влезе на територията на държавата, на която е гражданин.
Член 4
Забрана за колективно експулсиране на чужденци
Колективното експулсиране на чужденци е забранено.
Член 5
Териториално приложение
1. При подписването или ратификацията на този Протокол или по всяко време след това всяка Високодоговаряща страна може да изпрати на Генералния секретар на Съвета на Европа декларация, установяваща степента, в която тази страна се задължава да прилага разпоредбите на този Протокол по отношение на териториите, за чиито международни отношения тя носи отговорност.
2. Всяка Високодоговаряща страна, изпратила декларация в съответствие с предходната точка, може впоследствие да изпраща нова декларация, изменяща условията на предходната или прекратяваща прилагането на която и да е от разпоредбите на този Протокол по отношение на която и да е територия.
3. 1 Декларация, направена в съответствие с този член, се счита за направена в съответствие с точка 1 на член 56 на Конвенцията.
4. Територията на всяка държава, по отношение на която Протоколът се прилага по силата на ратификация или приемане, и всяка територия, по отношение на която Протоколът се прилага по силата на декларация, направена от съответната държава съгласно този член, се считат за отделни територии за целите на употребата на термина „територия на дадена държава” в членове 2 и 3.
5. 2 Всяка държава, направила декларация в съответствие с точки 1 или 2 на този член, може по всяко време след това да декларира по отношение на една или няколко територии, за които се отнася декларацията, че признава компетенцията на Съда да получава жалби от лица, неправителствени организации или групи лица в съответствие с член 34 на Конвенцията във връзка с всички или с който и да било от членове 1 – 4 на този Протокол.
Член 6 3
Връзка с Конвенцията
Високодоговарящите страни считат разпоредбите на членове 1 – 5 на този Протокол за допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се прилагат при отчитане на този факт.
Член 7
Подписване и ратифициране
1. Този Протокол е открит за подписване от членовете на Съвета на Европа, подписали Конвенцията; той подлежи на ратификация, която може да бъде осъществена едновременно с ратификацията на Конвенцията или след това. Той влиза в сила след депозирането на петия документ за ратификация. По отношение на държавите, които са ратифицирали Протокола след неговото влизане в сила, той влиза в сила в деня на депозиране на техния документ за ратификация.
2. Документите за ратификация се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа, който информира всички други членове на Съвета за всички държави, които са го ратифицирали.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този Протокол.
Съставен в Страсбург на 16 септември 1963 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия на всяка от подписалите държави.
* Заглавията на членовете са добавени и текстът е изменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно преустройството на контролния механизъм, установен от Конвенцията (обн., ДВ, бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.), от влизането му в сила на 1 ноември 1998 г.
1 Текстът е изменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11.
2 Текстът е добавен съгласно разпоредбите на Протокол № 11.
3 Текстът е изменен съгласно разпоредбите на Протокол № 11.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ПРОТОКОЛ №4
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 16/09/1963 18/09/1969 18/09/1969
Азербайджан 25/01/2001 15/04/2002 15/04/2002
Албания 02/10/1996 02/10/1996 02/10/1996
Андора 31/05/2007 06/05/2008 06/05/2008
Армения 25/01/2001 26/04/2002 26/04/2002
Белгия 16/09/1963 21/09/1970 21/09/1970
Босна и Херцеговина 24/04/2002 12/07/2002 12/07/2002
България 03/11/1993 04/11/2000 04/11/2000
Германия 16/09/1963 01/06/1968 01/06/1968
Грузия 17/06/1999 13/04/2000 13/04/2000
Гърция
Дания 16/09/1963 30/09/1964 02/05/1968
Естония 14/05/1993 16/04/1996 16/04/1996
Ирландия 16/09/1963 29/10/1968 29/10/1968
Исландия 16/11/1967 16/11/1967 02/05/1968
Испания 23/02/1978 16/09/2009 16/09/2009
Италия 16/09/1963 27/05/1982 27/05/1982
Кипър 06/10/1988 03/10/1989 03/10/1989
Латвия 21/03/1997 27/06/1997 27/06/1997
Литва 14/05/1993 20/06/1995 20/06/1995
Лихтенщайн 07/12/2004 08/02/2005 08/02/2005
Люксембург 16/09/1963 02/05/1968 02/05/1968
Македония 14/06/1996 10/04/1997 10/04/1997
Малта 05/06/2002 05/06/2002 05/06/2002
Молдова 02/05/1996 12/09/1997 12/09/1997
Монако 05/10/2004 30/11/2005 30/11/2005
Нидерландия 15/11/1963 23/06/1982 23/06/1982
Норвегия 16/09/1963 12/06/1964 02/05/1968
Обединено кралство 16/09/1963
Полша 14/09/1992 10/10/1994 10/10/1994
Португалия 27/04/1978 09/11/1978 09/11/1978
Румъния 04/11/1993 20/06/1994 20/06/1994
Русия 28/02/1996 05/05/1998 05/05/1998
Сан Марино 01/03/1989 22/03/1989 22/03/1989
Словакия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Словения 14/05/1993 28/06/1994 28/06/1994
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 03/03/2004
Турция 19/10/1992
Украйна 19/12/1996 11/09/1997 11/09/1997
Унгария 06/11/1990 05/11/1992 05/11/1992
Финландия 05/05/1989 10/05/1990 10/05/1990
Франция 22/10/1973 03/05/1974 03/05/1974
Хърватия 06/11/1996 05/11/1997 05/11/1997
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 21/02/1991 18/03/1992 01/01/1993
Швейцария
Швеция 16/09/1963 13/06/1964 02/05/1968
ПРОТОКОЛ № 13 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства
Обн. – ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г., в сила от 01.07.2003 г.
Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 декември 2002 г. – ДВ, бр. 117 от 2002 г. Подписан на 21.11.2002 г. в Страсбург.
Издаден от министъра на външните работи
Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали този Протокол,
Убедени, че правото на живот на всеки представлява основна ценност в едно демократично общество и че премахването на смъртното наказание е от съществено значение за защитата на това право и за цялостното признаване на вроденото достойнство на всички човешки същества;
Желаейки да засилят защитата на правото на живот, гарантирано от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (по-нататък наричана „Конвенцията”),
Отбелязвайки, че Протокол № 6 към Конвенцията относно премахването на смъртното наказание, подписан в Страсбург на 28 април 1983 г., не изключва смъртното наказание, що се отнася до действия, извършени във време на война или на непосредствена опасност от война;
Решени да предприемат окончателната стъпка, за да премахнат смъртното наказание при всички обстоятелства,
се договориха, както следва:
Член 1
Премахване на смъртното наказание
Смъртното наказание се премахва. Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.
Член 2
Забрана за дерогиране
Не се допуска дерогиране на разпоредбите на този Протокол на основание член 15 от Конвенцията.
Член 3
Забрана за резерви
Не се допускат резерви на основание член 57 от Конвенцията по отношение на разпоредбите на този Протокол.
Член 4
Териториално приложение
1. Всяка държава може при подписване или при депозиране на документа си за ратификация, приемане или утвърждаване да посочи територията или териториите, по отношение на които се прилага този Протокол.
2. Всяка държава може на всеки последващ етап чрез декларация, изпратена до генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири действието на този Протокол по отношение на всяка друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила по отношение на тази територия от първия ден на месеца, който следва изтичането на период от три месеца от датата на получаване от генералния секретар на съответната декларация.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с предходните две точки, може да бъде оттеглена или изменена в частта є, засягаща която и да е от посочените в нея територии, чрез уведомление до генералния секретар. Оттеглянето или изменението влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на период от три месеца от датата на получаване от генералния секретар на съответното уведомление.
Член 5
Връзка с Конвенцията
Държавите-страни считат разпоредбите на членове 1 до 4 на този Протокол за допълнителни членове на Конвенцията и всички разпоредби на Конвенцията се прилагат при отчитане на този факт.
Член 6
Подписване и ратифициране
Този Протокол е открит за подписване от държавите – членки на Съвета на Европа, подписали Конвенцията. Той подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Държава – членка на Съвета на Европа, не може да ратифицира, приеме или утвърди този Протокол, без да е ратифицирала или едновременно с това да ратифицира Конвенцията. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 7
Влизане в сила
1. Този Протокол влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на период от три месеца от датата, на която десет от държавите – членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да бъдат обвързани с този Протокол в съответствие с разпоредбите на член 6.
2. По отношение на държава-членка, която впоследствие изрази съгласие да бъде обвързана с него, този Протокол влиза в сила от първия ден на месеца, който следва изтичането на период от три месеца от датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.
Член 8
Функции на депозитаря
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите – членки на Съвета, за:
(а) всяко подписване;
(b) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или утвърждаване;
(с) всяка дата на влизане в сила на този Протокол в съответствие с членове 4 и 7;
(d) всяко друго действие, уведомление или съобщение, имащо отношение към този Протокол.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този Протокол.
Съставен във Вилнюс на 3 май 2002 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща заверени копия от него на всяка държава – членка на Съвета на Европа.
СПИСЪК НА ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО ПРОТОКОЛ №13
ДЪРЖАВА ПОДПИСВАНЕ РАТИФИКАЦИЯ ВЛИЗАНЕ В СИЛА
Австрия 03/05/2002 12/01/2004 01/05/2004
Азербайджан
Албания 26/05/2003 06/02/2007 01/06/2007
Андора 03/05/2002 26/03/2003 01/07/2003
Армения 19/05/2006
Белгия 03/05/2002 23/06/2003 01/10/2003
Босна и Херцеговина 03/05/2002 29/07/2003 01/11/2003
България 21/11/2002 13/02/2003 01/07/2003
Германия 03/05/2002 11/10/2004 01/02/2005
Грузия 03/05/2002 22/05/2003 01/09/2003
Гърция 03/05/2002 01/02/2005 01/06/2005
Дания 03/05/2002 28/11/2002 01/07/2003
Естония 03/05/2002 25/02/2004 01/06/2004
Ирландия 03/05/2002 03/05/2002 01/07/2003
Исландия 03/05/2002 10/11/2004 01/03/2005
Испания 03/05/2002 16/12/2009 01/04/2010
Италия 03/05/2002 03/03/2009 01/07/2009
Кипър 03/05/2002 12/03/2003 01/07/2003
Латвия 03/05/2002 26/01/2012 01/05/2012
Литва 03/05/2002 29/01/2004 01/05/2004
Лихтенщайн 03/05/2002 05/12/2002 01/07/2003
Люксембург 03/05/2002 21/03/2006 01/07/2006
Македония 03/05/2002 13/07/2004 01/11/2004
Малта 03/05/2002 03/05/2002 01/07/2003
Молдова 03/05/2002 18/10/2006 01/02/2007
Монако 05/10/2004 30/11/2005 01/03/2006
Нидерландия 03/05/2002 10/02/2006 01/06/2006
Норвегия 03/05/2002 16/08/2005 01/12/2005
Обединено кралство 03/05/2002 10/10/2003 01/02/2004
Полша 03/05/2002 23/05/2014 01/09/2014
Португалия 03/05/2002 03/10/2003 01/02/2004
Румъния 03/05/2002 07/04/2003 01/08/2003
Русия
Сан Марино 03/05/2002 25/04/2003 01/08/2003
Словакия 24/07/2002 18/08/2005 01/12/2005
Словения 03/05/2002 04/12/2003 01/04/2004
Сърбия 03/04/2003 03/03/2004 01/07/2004
Турция 09/01/2004 20/02/2006 01/06/2006
Украйна 03/05/2002 11/03/2003 01/07/2003
Унгария 03/05/2002 16/07/2003 01/11/2003
Финландия 03/05/2002 29/11/2004 01/03/2005
Франция 03/05/2002 10/10/2007 01/02/2008
Хърватия 03/07/2002 03/02/2003 01/07/200
Черна гора 03/04/2003 03/03/2004 06/06/2006
Чехия 03/05/2002 02/07/2004 01/11/2004
Швейцария 03/05/2002 03/05/2002 01/07/2003
Швеция 03/05/2002 22/04/2003 01/08/2003
Обяснителна бележка предназначена за лицата, желаещи да се обърнат към Европейския съд по правата на човека
I. Какви дела може да разглежда Съдът?
1. Европейският съд по правата на човека е международен орган, който при определени условия може да разглежда жалби, подадени от лица, оплакващи се от нарушения на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Тази конвенция е международен договор, по силата на който известен брой европейски държави са се задължили да спазват някои основни права на човека.
Тези права са изброени в самата Конвенция в Допълнителния протокол и в Протоколите № 4, 6 и 7, по които част от държавите са страна.
Желателно е да се запознаете с тези текстове и с формулираните от държавите резерви.
2. Ако смятате, че някоя от изброените държави е нарушила във Ваша вреда някое от тези основни права, можете да се обърнете към Съда. Съдът може да разглежда единствено жалби, отнасящи се до признати от Конвенцията и от протоколите права, изключвайки всички останали. Съдът не е апелативен съд по отношение на националните съдилища и не може нито да отменя, нито да изменя решенията им. Съдът също така не може да се застъпва във Ваша полза пряко пред органа, срещу който е насочена жалбата Ви.
3. Съдът може да разглежда единствено жалби, насочени срещу държава, включена в приложения списък, и само ако се отнасят до събития, настъпили след определена дата. Тази дата е различна в зависимост от това, срещу коя държава е насочена жалбата и дали се отнася до право, гарантирано от Конвенцията или от протоколите към нея.
4. Вие можете да отправяте жалби до Съда само срещу действия и решения на властите на някоя от тези държави (парламент, администрация, съдилища и т. н). Съдът не може да разглежда жалби, насочени срещу физически лица или частни обединения.
5. Преди да се обърнете с жалба към Съда, Вие трябва да сте използвали
всички вътрешноправни средства за защита в държавата, срещу която отправяте жалбата, които биха могли да удовлетворят Вашите искания. Например трябва да сте сезирали висшата съдебна инстанция, компетентна по делото (но ако жалбата се отнася до съдебно решение или присъда, не е необходимо да е правен опит за възобновяване на делото, след като са били използвани обикновените способи за обжалване и касация). При това трябва да сте спазили всички процедурни правила и по-специално определените от тях срокове.
Ако например Вашият иск или жалба са били отхвърлени поради неспазване на срокове или правила относно компетенцията на някой орган, то по всяка вероятност Съдът няма да може да се занимае с Вашата жалба.
6. След като висшата национална инстанция постанови решението си, Вие разполагате с шестмесечен срок за подаване на жалба до Съда. Ако жалбата Ви се отнася до осъдителна присъда, срокът тече от момента на постановяване на окончателното решение в рамките на обикновените способи за обжалване, а не от момента на последващото отхвърляне на искането за възобновяване на делото. Ако в рамките на шестмесечния срок Вие не изложите ясно своите оплаквания поне в съкратен вид, Съдът няма да може да разгледа жалбата Ви.
II. Как да подадете жалба до Съда?
7. Ако считате, че някои от правата, гарантирани от Конвенцията или протоколите, са нарушени във Ваша вреда и че са налице изложените по-горе условия, приканваме Ви първо да изпратите писмо до Секретаря на Съда, съдържащо изброените по-долу сведения. Писмото трябва да бъде отправено на следния адрес:
Au Greffier de la
Cour Europeenne des Droits de l’Homme
Conseil de l’Europe
F-67075 STRASBOURG CEDEX, FRANCE
8. Вашето писмо трябВа да съдържа:
а) кратко изложение на Вашата жалба;
b) посочване на правото или правата, гарантирани от Конвенцията, които смятате, че са нарушени;
с) сведения относно средствата за правна защита, които сте използвали;
d) списък на постановените от органите на властта решения в рамките на
Вашето дело, като уточнявате за всяко решение: датата, съдържанието в кратка форма и органа, който го е постановил. Приложете към писмото си копие от тези решения (Съдът не връща никакви документи и следователно във Ваш интерес е да изпращате единствено копия, а не оригинали).
9. Секретарят на Съда ще Ви отговори. Възможно е да Ви бъдат поискани допълнителни документи, сведения или обяснения относно жалбата. Може да бъдете осведомен/а за начина, по който Конвенцията е била тълкувана в подобни на Вашия случаи и ако съществува явна пречка относно допустимостта на жалбата Ви, тя ще Ви бъде посочена. Секретарят обаче не може да ви дава сведения относно законодателните разпоредби на държавата, срещу която е насочена жалбата Ви.
10. Ако от кореспонденцията Ви със Секретаря следва, че жалбата Ви би могла да бъде регистрирана от Съда и ако вие желаете това, ще Ви бъде изпратен необходимият формуляр за официалното й представяне. След като попълните формуляра и го отправите обратно до Секретаря, жалбата Ви ще бъде представена на вниманието на Съда.
11. Секретарят ще Ви държи в течение относно развитието на процедурата пред Съда. Тя протича, поне в началото, в писмена форма. Следователно не е необходимо да се явявате лично в седалището на Съда в Страсбург.
12. Ако имате възможност, обърнете се към адвокат, който да представи Вашата жалба. По-късно в течение на процедурата ще можете да получите безплатна правна помощ, в случай че не разполагате със средства за възнаграждение на адвокат. Но такава правна помощ не може да Ви бъде оказана още от момента на депозиране на жалбата.
________________________________________
Единствено английският и френският текст на Конвенцията имат сила. Този превод не представлява официална версия на Конвенцията.

Дайте оценка 5 звезди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.