Глоби във връзка с Извънредното положение – Обща част
Съдържание
На 13.03.2020г. с Решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19
беше обявявено Извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. (С допълнително решение на НС, срокът бе удължен до 13 май, преди да е изтекъл) Възложи се на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. На 23.03.2020г,бе приет от НС, Законът за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., приет от 44-то Народно събрание на 20 март 2020 г., повторно приет на 23 март 2020 г.
Междувременно, бяха издадени множество от Заповеди на Министъра на здравеопазването, с които бяха въведени серия от мерки за ограничаване разпространението на заразата сред населението. Именно в тази връзка, при нарушаване на някои от забраните, въведени с тези заповеди, възникват казусите и възможността да бъда започнато административнонаказателно производство срещу нарушителите. Другояче казано, има опасност да бъдат глобени. Редът и основанията за възникване на административнонаказателна отговорност, както и лицата които имат правомощия да я реализират, са определени в Закона за здравето.
Първоначалната санкция бе фиксирана и с прекомерно висок размер, и то на основния състав (5000лв), което лишаваше ръководно-решаващия орган от възможност за прецизиране на наказанието съобразено с тежестта на нарушението. Ето защо, с последващо изменение, НС измени размера на наказанието на„глоба от 300 до 1000 лева“ за общия случай, като в условията на повторност, нарушението ще се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. За юридическите лица, се налага имуществена санкция със значително по-високи размери – 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
За тези, на които е съставен АУАН или дори издадено Наказателно Постановление, при дейстивето на нормата с първоначалния размер на санкция – 5000 лв, ще е приложим чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Прилага се по-благоприятният, намален размер въведен след изменението.
Закон за здравето
…. Чл. 209а Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини.
(4) АУАН или дори издадено Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
Чл. 63. (1) При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Мерки по ал. 1 на територията на отделна област или община могат да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция.
…..
(7) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите, в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.
Много важна законова уредба, уреждаща възможност за ограничаване на правото на свободно придвижване и ограничаване режима на работа на обекти с обществено предназначение със заповед на МЗ
Същите са дефинирани в т.9 на Закона за здравето.
“Обекти с обществено предназначение” са:
а) водоизточници и минерални водоизточници, водоснабдителни обекти и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване;
б) плувни басейни, плажове и места за къпане;
в) места за настаняване – хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически комплекси, вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, стаи за гости, апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала, къмпинги, както и туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални;
г) спортни обекти – стадиони, спортни зали, игрални площадки, фитнес центрове и зали;
д) театри, киносалони, концертни зали, читалища, компютърни и Интернет зали, игрални зали;
е) бръснарски, фризьорски и козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и поставяне на обици и други подобни изделия на различни части на тялото, балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични центрове, обществени бани, перални, сауни, обществени тоалетни;
ж) гробищни паркове;
з) обекти за производство и търговия на едро с лекарствени продукти и медицински изделия, аптеки, дрогерии и оптики;
и) обекти за производство, съхраняване и търговия с козметични продукти;
к) железопътни гари, летища, пристанища, автогари, метростанции;
л) обектите по чл. 26, ал. 1, т. 3;
м) транспортни средства за обществен превоз – влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролеи, метровлакове, транспортни средства със специално предназначение – санитарни автомобили за болни, лекарства и консумативи, автомобили за превоз на тленни останки;
н) обекти за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;
о) детски ясли и градини, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи – музикални, езикови, спортни бази за детски и ученически отдих и туризъм и центрове за работа с деца;
п) лечебни и здравни заведения, здравни кабинети и обектите, в които се прилагат неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве;
р) (отм. – ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)
с) обекти с източници на йонизиращи лъчения;
т) (отм. – ДВ, бр. 82 от 2007 г.)
у) селскостопански аптеки;
ф) обекти с излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, като: базови и радиорелейни станции, радио- и телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и навигационни станции и други.
Вечерен час със заповед от кмета?
В няколко населени места (със Заповед на кмет) бяха въведени , предварително мерки за ограничение на правото на придвижване, които не само изпревариха темпорално НС, но и по обем надхвърляха определените от Министъра на здравеопазването мерки. Следва дебело да се подчертае, че тези заповеди влизат в пряка колизия с норми от Конституцията , като нормативен акт от най-висш правопорядък. Те са нищожни и напълно незаконосъобразни, особено предвид(но не само) колизията с КРБ.
Конституция на Република България
„Чл. 35 (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани..“
Такова ограничение е предвидено в закон (чл.63 ал.7 от закона за здравето), но само чрез мерките издадени от Министъра на здравеопазването. Изобщо не влиза в компетенциите на кмета( изчерпателно посочени в чл.44 ал.1 ЗМСМА), вземането на мерки за “защита на народното здраве”(нито на националната сигурност или правата и свободите на гражданите). Съгласно точка 8 на чл. 44 от ЗМСМА – той може само да организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет, а не да въвежда собствени. Съгласно т.4 – той “отговаря за опазването на обществния ред”. За обхвата и съдържанието на понятието „нарушение на обществения ред” Върховния административен съд се е произнасял по друг повод /ТР №4/2008 г./, като е приел, че не може да се тълкува разширително. „Определение за обществен ред се съдържа в решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд, според което това е ”установеният с нормативните актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права”. В съдебната практика понятието най-често е тълкувано във връзка с престъплението хулиганство. Тоест, кметовете не разполагат с компетентност да въвеждат ограничения, извън въведените със закон, акт на МС или президента на републиката. Липсата на компетентност, независимо от вида й (времеви, териториален, функционален), всякога сочи нищожност, тъй като се явява административен произвол. Горните основания може да се ползват от гражданите, при обжалване на заповедите по съдебен ред, пред Административен съд. При отмяна, ако основанието е нищожност, действието на заповедите се заличава с обратна сила, като правото на самото обжалване е безсрочно. – чл. 149 , ал5 АПК. Тоест, дори да е изтекъл 14-дневният срока за обжалване,( посочен и в самата заповед), гражданите могат да я обжалват пред съда. При отмяна с обратна сила(при нищожност), за всички вреди претъпрени досега, има възможност да бъде търсено обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – ЗОДОВ.
Кога можете да бъдете глобени?
Формално, основание може да се намери при всяко едно нарушаване на мерките определени от МЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление по см. чл. 355 НК . Реално, най-често срещаните казуси, са свързани с наложените ограничения в правото на свободно придвижване на гражданите, с КПП между областните центрове, както и забраните за посещение на паркове и градини в населените места. От 00:00ч на 12.04.2020г, отново е налично задължение за носене на предпазна маска за лице.
За бизнеса и търговците – със забраната за търговска дейност на увеселителни заведения, спортни центрове и затварянето на ресторанти и заведения за хранене, за обществен достъп.
Различните ограничения и забрани, ще бъдат разгледани на части( без да е изчерпателно), подробно в няколко статии, като се вземат тези, с по-висока степен на вероятност от нарушения и съответно риск от санкции.
Декларации на КПП – престъпление или не
* Забележка:
Статията е тълкуване на правни норми, без да е изчерпателно. Тълкуването е общо и не следва да се счита за правен съвет или становище, свързано с конкретен казус или субект. При конкретен казус е наложително, да потърсите компетентна помощ и съвет, за да бъдат добре защитени правата ви.