Извънредно положение – Глоби – Паркове и градини – Част1

Първо, ще разгледаме голяма група ограничения, въведени със заповед РД-01-143 от 20.03.2020г на Министъра на здравеопазването. Тя е от няколко точки и касае забрани за посещения на паркове, градски градини, спортни площадки и съоражения, както и въвежда ограничения в правото на свободно придвижване на гражданите между населните места.

Посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки.

Считано от 00:00ч на 21.03.2020г се „Преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения, на открити и закрити обществени места“

Тази част на заповедта въвежда ограничение в правото на придвижване, като забранява посещенията на изчерпателно изброените в нея места. Забраната обхваща всички зелени площи определени като „парк“ независимо от местонахождението им(в населеното място или извън него). В много от градовете има паркове в населеното място, в други те се намират извън него, но отново са обхванати от заповедта. Градските градини са друг вид зелени площи, обикновено находящи се в населеното място. В Закона за здравето липсва дефиниция на „парк“ и „градска градина“, затова по аналогия уредбата се търси в друг закон и това е Закона за устройство на територията (ЗУТ). В териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение – паркове, градини, улично озеленяване.

Съгласно чл. 62, ал. 9 ЗУТ подробните устройствени планова за паркове и градини се приемат с решение на общинския съвет независимо от териториалния им обхват. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Това накратко означава, че всеки общински съвет приема план за всички паркове и градини и определя кои зелени площи ще бъдат такива. Тоест, през времето на действие на заповедта, всеки посетител на определените зелени площи от дадената община, за паркове и градини, обективно е нарушител.

Следва да се има превид, че площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра.( чл.22 , ал.2 ЗУТ). Тоест, дори в междублоковото пространство може да се окажете нарушители, но това зависи изцяло от подробният устройствен план(ПУП) и дали дадената зона устроена като парк или градина.

Спортните и детски площадки отново са понятие без ясна дефиниция в Закона за здравето.
В ЗУТ също липсва точна дефиниция на спортни и детски площадки, като по тълкувателен път, от чл. 22, чл. 61 и чл. 62 ЗУТ, може да се изведе, че отново същите следва да са определени в подробния устройствен план на дадената община, като са съобразени с Наредба № 1 от 12 януари 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
Забраната обхваща посещенията на „спортни и детски площадки“ както на открити така и на закрити обществени места. Предвид липсана на ясна дефиния обаче, при последващ съдебен контрол на евентуално съставени АУАН и издадени Наказателни постановления, е изключително спорно каква част от посочените в ПУП на общината ще покриват понятието спортна или детска площадка.
Тълкувайки Наредба № 1 от 12 януари 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, става ясно обаче, че „съоръжения“ са елементи само и единствено от гореописаните площадки за игра, а не каквито и да е съоръжения на открити и закрити обществени места.
Забраната формално обхваща и в защитени територии – за природозащита, доколкото същите могат да са национални паркове, природни паркове (ПП„Витоша“) по см. на чл. 8 ЗУТ

Може ли да разхождаме домашни любимци в парковете и градините?

Според заповедта – не. Въпреки официалните изявления на Министерство на здравеопазването, че домашни любимци могат да бъдат разхождани в паркове и градини, вкл медийно отразени, подобно изключение няма никъде в заповедите и няма никакво нормативно основание за подобни възможности. С други думи – според заповедите не може

Официалните изявления на МЗ, предвид липсата на официално изменение на заповедта са меко казано необясними. Подобно поведение е напълно неприемливо и създава огромна правна несигурност и неяснота относно предмета целите които следва да обезпечава процесната заповед.

Това на практика означава, че посещение на парк или градска градинка с домашен любимец е изцяло на ваш риск и е напълно възможно да бъдете санкционирани, особено предвид обстоятелството, че АУАН могат да съставят не само служители на РЗИ, а и длъжностни лица определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини.

Къде и кога НЕ могат да ви глобяват?

В тази връзка напълно неоснователни и незаконосъобразни се явяват доводите на органите на реда, да санкционират лица за ползване на улични пейки или други елементи за сядане на улиците и пешеходните алеи(освен ако не са част от паркове и градини). Абсолютно незаконосъобразни са и опитите на органите на МВР(поне към дата 12.04.2020г), да опитват да забраняват или препятстват свободното движение на граждани по улиците и пешеходните зони, ако те не са част от парк или градска градина.
„Земеделките територии“ и „Горските територии“ по смисъла на чл. 8 от ЗУТ не са обхванати от забраната и ограничения за тях не следва да има никакви.

Кой може да ви глобява?

Следва да се има предвид, че глобите се налагат с Наказателно Постановление, едва след правилен и законосъобразно съставен Акт за установяване на административно нарушение – АУАН
АУАН могат да съставят държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини.

Липсата на оправомощаване в горепосочената насока, сочи пълна липса на компетентност, съответно водещо до тежък порок в административнонаказателното производсто и до отмяна на евентуалното НП.
Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.

Какъв е актиуалният размер на санкцията?

Първоначалната санкция бе фиксирана и с прекомерно висок размер, и то на основния състав (5000лв), което лишаваше ръководно-решаващия орган от възможност за прецизиране на наказанието съобразено с тежестта на нарушението. Ето защо, с последващо изменение, НС измени размера на наказанието на„глоба от 300 до 1000 лева“ за общия случай, като в условията на повторност, нарушението ще се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.

Ограничения в придвижването между областните градове и КПП.

Следващата точка от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която се налагат сериозни ограничения в правото на свободно придвижване между населените места. Заповедта в тази и част е изменена и допълнена със Заповед № РД-01-153/25.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, като са добавени още допълнителн освнования за право на преминаване през КПП. След изменениетото, гражданите имат право да пътуват само в случаите на неотложност на пътуването, наложено от:
– полагане на труд в населеното място;
От граматическото и смислово тълкуване на ал.3 и новата ал.4 на заповедта, имплицитно следва, че при полагане на труд в даденото населено място, се разграничават две хипотези. В първата, удостоверяването се извършва със служебна бележка, когато е от работодател и лична карта. В останалите случаи, при липса на такъв, очевидно това се прави със служебна карта. Нормативното решение е съвсем ясно и недвусмислено „служебна бележка от работодателя“ или „служебен документ – карта“. Представителите на свободни професии, нямат работодател и следва да преминават през КПП с карта удостоверяваща това им качество и декларация.
-здравословни причини на пътуващия или негови близки; – Удостоверяването се извършва със медицински документ удостоверяващ обстоятелството отностно здравословните причини и документ за самоличност.
– завръщане на настоящия или постоянен адрес или на друг адрес, на който лицето пребивава, който е различен от постоянния или настоящ адрес. – Удостоверяването се извършва само с лична карта, когато е за постоянен адрес и/или със удостоверение за настоящ адрес и документ за самоличност. За пребиваване на адрес, различен от посочените следва да може да се удостовери с декларация.
– необходимост за полагане на грижи за роднини или близки, когато те живеят в населено място различно от постоянния или настоящ адрес на пътуващия; – Удостоверяването се извършва с декларация и документ за самоличност.
– необходимост от снабдяване на себе си или лица за които пътуващият полага грижи, със стоки от първа необходимост, когато в населеното място по техния постоянен или настоящ адрес липсват аптеки или търговски обекти, от които, да се снабдят с тези стоки. – Удостоверяването се извършва с декларация и документ за самоличност.

Важно е да се отбележи, че напълно неоснователни и незаконосъобразни се явяват опитите на органите на реда, произволно да забраняват достъпа на гражданите до техни близки и роднини, в рамките на населеното място освен ако някои от тях не е поставен под карантина.(поне към дата 12.04.2020г). Ако те живеят в друго населено място, важат последните две, от горните хипотези.

Както вече бе споменато в Общата част В Конституцията на РБ , Чл. 35 (1) гласи “Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани..“
Такова ограничение е направен опит да се предвиди в закон (чл.63 ал.7 от закона за здравето). Там обаче се създава известна неяснота, доколкото в закона се предвижда възможност, мерките на Министъра на здравеопазването „може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната..“ и реално НС прехвърля своите прерогативи да наложи тези ограничения(така както сочи чл.35 от КРБ) на свободната воля на Министъра на здравеопазването. Вероятно е необходимо тълкуване на Конституционния съд на РБългария, дали хипотезите в чл. 35 на КРБ, за ограничаването на свободното придвижване са отделени със запетаи или по-скоро следва да се счита, че при всяка една от тях „за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани“ следва това винаги и всякога да се случва със закон. Тълкуването вероятно ще следва да предвиди къде е разумният баланс между публичния интерес и правата и свободите на гражданите.

Отделно, самата заповед е неясна и създава много затруднения с тълкуването, предвид липсата на дефиниции на ползваните понятия. Това е достатъчно основание да бъде атакувана и отменена от съда, особено предвид и непропроционалността на мерките които налага и противоречивите изявления на самият издател, относно разрешението за домашни любимци. Преди обаче да бъде отменена от съда, предвид предварителното си изпълнение, същата произвежда действие и гражданите и ЮЛ, са длъжни да се съобразяват с нея.

Извънредно положение – Обща Част

Защитни маски и Глоби

Декларации на КПП – престъпление или не

* Забележка:
Статията е тълкуване на правни норми, без да е изчерпателно. Тълкуването е общо и не следва да се счита за правен съвет или становище, свързано с конкретен казус или субект. При конкретен казус е наложително, да потърсите правна помощ от адвокат, за да бъдат добре защитени правата ви.