Извънредно положение – Защитни маски и Глоби
Съдържание
Защитни маски за лице.
Това е може би най-противоречивата и спорна мярка от всички въведени досега.
Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г, Министърът на здравеопазването нарежда :
Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). Обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване. Това важи и за места, на които се предоставят обществени услуги.
Горната заповед е втори опит за въвеждане на тази мярка, след като при първия, министъра сам отмени заповедта си, няколко часа след издаването и.
Прави впечатление, че мярката се въвежда въпреки официалното становище на СЗО, че носенето на защитни маски за лице от здрави лица е на практика безсмислено, тъй като не е ефективно средство за предпазване от заразяване. Такава бе и позицията на кризисният щаб и официалните лица, част от които всъщност са издатели на забраните.
Законосъобразна ли е?
По-сериозните пороци обаче се намират в незаконосъобразността на самата мярка.
Нормата на чл. 63, ал.4 от Закона за здравето определя, че :
„Държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.“
Предвид обстоятелството, че мярката въвежда задължение, за ползване на определено специализирано предпазно средство, което има имуществена стойност, следва същото да бъде осигурено безплатно от държавните и общинските органи, като финансирането се осигури от бюджета. Предвидената алтернатива (кърпа, шал и др.), също има материална стойност и следва или тя или защитната маска да бъде осигурена от държавата или общините. Наличието на алтернативи в заповедта, по никакъв начин не освобождава държавните и общински органи, от изпълнението на вменените им със закон задължения. Сред тези органи е и издателят на заповедта.
Неизпълнението на законовото задължение, по обезпечаване на наложените мерки, се явява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед при последващия съдебен контрол, тъй като самата заповед не е изпълнила изискванията на материалния закон.
Принудителните мерки са инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда – репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. С тях се налагат неблагоприятни последици на гражданите, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираната цел, която се преследва с прилагането на мярката е ограничаване на разпространението на заразна болест, но все пак само ако държавата и общините са осигурили условия за това. Тоест, наложената ограничителна мярка е несъответна на целта на закона.
Евентуални санкции за неизпълнение, вероятно биха били атакуеми при последващ съдебен контрол и с доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон, отделно от проверката за процесуална незаконосъобразност.
В тази връзка, следва да се отбележи, че ако всяко лице закупува защитната маска със собствени средства, то той изпълнява чуждо задължение и в тази връзка, задълженият по закон се обогатява неоснователно, като си спестява дължимото по закон. Горното е класическа хипотеза на „Неоснователно обогатяване“ по см. на чл. 59 ЗЗД и за него възниква незабавно основание да потърси обезщетяване от лицето чието задължение е изпълнило(държавата и общините). Това може да се изпълни и с покана, но и чрез съдебен иск, включително колективен. В друга вероятна хипотеза, ако странично, неовластено от държавата или общините ЮЛ, закупи и раздава защитни маски на гражданите, то това пък би влязло в хипотезата на гестия по см. на чл. 61 и сл. ЗЗД, тъй като е наличен и правен интерес от действието и то също би могло да претендира репариране на средствата, вкл и чрез съдебен иск.
Трудният избор
На следващо място, подновената мярка влиза в пряка колизия с действащ български закон – ЗАКОНА за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето
Чл. 2 , ал.1, недвусмислено и ясно сочи : На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.
Ал. (2) дефинира : Публично място по смисъла на ал. 1 е всяко обществено достъпно място на територията на Република България.
В чл.3 са налични, разбира се и изключения, но настоящата ситуация не е обхваната от нито едно от тях. Нека ги разгледаме.
Чл. 3. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не се прилага:
1. ако носенето на облеклото се налага:
а) по здравословни причини;
б) от характера на упражняваната професия;
в) в рамките на спортни, културни, образователни или други подобни прояви, когато се носи от участниците в тях и е с временен характер;
На първи прочит, още в хипотезата на т. “А“ се споменати „здравословни причини“. Това обаче, касае лицата имащи здравословни проблеми, а заповедта въвежда задължение за носене на маски само от здрави хора. По дефиниция, болните имат задължение да си стоят вкъщи, под карантина – чл. 61 от Закона за здравето. Което имплицитно изключва, те да са предвидени да носят маски на обществени места. Тоест, хипотезата на точка „“А“, не покрива заповедта. Буквите „Б“ и „В“, касаят неотносими хипотези, тъй като задължението в заповедта на Министъра на здравеопазнването, нито е свързано с упражняване на професия, нито е в рамките на спортни, културни, образователни или други подобни прояви.
2. в молитвените домове на регистрираните вероизповедания;
Очевидно, неотносимо изключение.
3. когато със закон е установено друго.
Ето тук най-вероятно, издателите на процесната Заповед, може би ще решат, че със съдържа решение на проблема. Уви, не. В закона за мерките и действията по време на извънредното положение, не се предвижда нищо такова. Законодателят е пределно ясен, „предвидено в закон“. Не в заповед на МЗ.
Дали маските са облекло прикриващо лицето?
Да. Отговор намираме отново в закона, при това изрично.
Чл. 4. (1) Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.
(2) Лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носът или очите.
(3) Лицето е скрито напълно при носенето на облекло за цялостно закриване на лицето.
Съвсем отделно, издателят на заповедта е посочил алтернативи (кърпа, шал и др.), които дефинитивно са части от облекло.
Стигаме и до най-интересната част – Административнонаказателни разпоредби
Контролът по спазването на закона се осъществява от органите на МВР.
Чл. 6. (1) Който на публично място носи облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, се наказва със:
1. глоба в размер на 200 лв. – за първо нарушение;
2. глоба в размер на 1500 лв. – за всяко следващо нарушение.
(2) Ако нарушителите са длъжностни лица, наказанието е:
1. глоба в размер на 500 лв. – за първо нарушение;
2. глоба в размер на 2000 лв. – за всяко следващо нарушение.
(3) Наказанието по ал. 2 се налага и на подбудителите и допустителите.
От този прочит, изглежда, че на лицата издатели на заповедта, както и всички които го допускат, следва да се налагат глоби от 500лв за първо нарушение и по 2000лв за всяко следващо. На такива глоби обаче подлежат и служителите на МВР, предвид обстоятелството, че са длъжностни лица. Тъй като обаче, те са орган, който осъществява контрола върху тази забрана, не е ясно как следва да се реализира тази отговорност.
Акт за установяване на административно нарушение – АУАН
съставят органите на МВР.
наказателни постановления пък,
издват Министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица.
За гражданите пък, стои интересна дилема.
Дали да не носят маска, покриваща лицето и носа и да бъдат санкционирани по 209а от закона за здравето във вр. с чл. 63, ал.1 вр. със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г – глоба в размер от 300 до 1000 лева и последващи в размер от 1000 до 2000 лева.
Или
Да носят маска покриваща лицето и да подлежат на санкции по Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето – 200 лв за първо нарушение и по 1500 лева за всяко следващо.
Ще трябва да избират между две санкции. Тоест, да бъдат наказани или… да бъдат наказани. Така сочат законите.
За автора на настоящата статия, предвид липсата на възможност за правомерно поведение, е изключително трудно да даде съвет, коя от двете забрани да се нарушава, затова ще оставят този избор на читателя.
Защо и кой допуска подобна колизия, е въпрос който не е предмет на настоящата статия. Само следва да се отбележи, че предвид правният „параграф 22“, вероятността наложени санкции с Наказателно Постановление, по съставен Акт за маска във връзка с горепосочената заповед, да бъдат отменени при последващ съдебен контрол е изключително голяма.
Извънредно положение – Обща Част
Декларации на КПП – престъпление или не
* Забележка:
Статията е тълкуване на правни норми, без да е изчерпателно. Тълкуването е общо и не следва да се счита за правен съвет или становище, свързано с конкретен казус или субект. При конкретен казус е наложително, да потърсите компетентна помощ и съвет, за да бъдат добре защитени правата ви.