Делото ми се върна от съд на съд — кой е правилният съд за моя спор?
Представете си, че сте подали жалба или иск за обезщетение, но вместо да получите решение по същество, получавате определение, че съдът не е компетентен и делото се изпраща другаде. Това е един от най-честите и фрустриращи сценарии в административното правосъдие. В България съществува разделение между общи съдилища (граждански, наказателни) и административни съдилища. Често се случва един съд да реши, че спорът е административен, а друг — че е граждански, или обратно. Когато два съда си “хвърлят” делото, възниква спор за подсъдност. Този спор не се решава от съдиите, които разглеждат казуса, а от висшите съдебни инстанции. Именно тук влиза в сила чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който определя кой решава кой е правилният съд.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако попаднете в някоя от следните ситуации, вероятно сте свидетел на спор за подсъдност, решаван по реда на чл. 135, ал. 4 АПК:
- Подали сте жалба срещу отказ на община или държавен орган за регистрация на договор за наем на земеделска земя, а районният съд и административният съд спорят кой да я разгледа.
- Оспорвате мълчалив отказ на кмет или общинска служба по земеделие за обезщетяване с земя по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
- Предяли сте иск срещу община за установяване, че дългът ви е погасен по давност, но административният съд твърди, че това е граждански въпрос, а общият съд — че е административен.
- Спорът ви е за обезщетение за незаконно уволнение или дисциплинарно наказание, а съдилищата от различен тип не могат да се договорят кой е компетентен.
- Получили сте определение, че делото ви се изпраща за “определяне на подсъдността”, и не знаете дали трябва да чакате или да предприемете нещо.
Какво казва законът — на човешки език
Законът е ясен: когато два съда от различен тип (например един районен съд като общ съд и един административен съд) не могат да решат кой от тях трябва да разгледа делото, те не го правят сами. Те спират процеса и питат по-високата инстанция. Според чл. 135, ал. 4 АПК, споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от Върховния административен съд (ВАС). Ако спорът е между общ съд и административен съд, той се решава от смесен петчленен състав, включващ съдии и от Върховния касационен съд (ВКС), и от ВАС. Това е единственият начин да се сложи край на “пинг-понга” между съдилищата. Решението на този висш състав е окончателно и не може да се обжалва.
Какво показва практиката
Анализът на реални решения от висшите съдилища показва, как се тълкува тази норма в конкретни житейски случаи:
- Ако спорът е за отказ за регистрация на договор за наем на земеделска земя, съдът обсъжда, че това е административна услуга. В Определение № 64 от 6.06.2018 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 58/2018 г. се решава, че компетентен е Районен съд – Бяла Слатина, защото водещият елемент е материалният закон (ЗСПЗЗ), а не видът на акта.
- При жалба срещу мълчалив отказ на кмет за обезщетяване с земя по ЗСПЗЗ, съдът проверява дали актът е по реда на този специален закон. В Определение № 74 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2/2018 г. се установява, че компетентен е Районен съд гр. Варна, тъй като законът изрично предвижда районните съдилища да разглеждат такива спорове, независимо от това кой е издал акта.
- Ако искате да установите, че публичен дълг към община е погасен по давност, и изпълнението се води по реда на ГПК, съдът обсъжда, че това е граждански въпрос. В Определение № 27 от 30.05.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 21/2024 г. се решава, че компетентен е Софийският районен съд (общ съд), а не административният, защото защитата на длъжника срещу изпълнително производство по ГПК се осъществява по гражданския ред.
- При спорове за договори за безвъзмездна финансова помощ по европейски програми, съдът гледа кога е предявен искът. В Определение № 126 от 9.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2071/2016 г. се решава, че ако искът е предявен пред граждански съд преди промяната в закона, делото се довършва от този съд, дори и по същество да е административноправно.
- Съдът обръща внимание на това дали спорът засяга собствеността или ползването на земята. В практиката по чл. 135, ал. 4 АПК се утвърждава, че ако актът е по ЗСПЗЗ, компетентен е районният съд по местонахождение на имота, дори ако той е издаден от общинска служба, а не от кмета.
- Определенията за подсъдност са окончателни. В много от цитираните решения (например Определение № 48 от 30.11.2022 г.) се подчертава, че страните не могат да обжалват кой съд е избрал висшият състав да разгледа делото им.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако делото ви е в стадий на спор за подсъдност, ето как да действате:
- Не чакайте пасивно. Проверете дали съдът, пред който сте подали жалбата, е изпратил делото за определяне на подсъдност. Ако да, процесът е в ход.
- Подгответе мотиви за компетентността. Ако вярвате, че вашият съд е правилният, напишете становище до съда, който разглежда спора за подсъдност. Посочете конкретния материален закон (напр. ЗСПЗЗ, ЗОДОВ, ДОПК), който регулира спора.
- Ако сте в административен съд, а смятате, че е общ, акцентирайте върху характера на вземането или акта. Ако е по ГПК, а смятате, че е административен, посочете чл. 128 АПК.
- След като висшият състав определи подсъдността, делото се изпраща на избрания съд. Следете за уведомление за ново разглеждане. Срокът за образуване на делото се смята от първоначалното завеждане, което е важно за давностни въпроси.
- Не обжалвайте самото определение за подсъдност. То е окончателно. Съсредоточете усилията си върху същината на спора, когато делото стигне до надлежния съд.
Въпроси и отговори
Въпрос: Колко време отнема решаването на спора за подсъдност?
Отговор: Законът не предвижда строг срок за висшите съдилища, но практиката показва, че това обикновено отнема от няколко месеца до година. През това време делото е “замразено”.
Въпрос: Трябва ли да плащам нова държавна такса, ако делото се прехвърли?
Отговор: Не. Делото се смята за образувано от деня на първоначалното завеждане. Извършените действия запазват силата си, така че не се дължи нова такса за същото производство.
Въпрос: Мога ли да обжалвам решението на ВКС/ВАС кой съд е компетентен?
Отговор: Не. Чл. 135, ал. 8 АПК изрично забранява обжалването на определенията по спорове за подсъдност. То е задължително за всички съдилища.
Въпрос: Какво става, ако и третият съд откаже да разгледа делото?
Отговор: Ако съдът, на който е изпратено делото, също намери, че не е компетентен, той не го връща обратно, а го изпраща отново на висшия състав за окончателно определяне.
Срокове и такси
Според чл. 135, ал. 2 АПК, когато делото се изпраща на надлежния съд, то се смята за образувано от деня на завеждането му пред първия (ненадлежащия) съд. Това означава, че не губите време по давност или процесуални срокове. Извършените от ненадлежащия съд действия (напр. разпити, експертизи) запазват силата си. Такси за самото производство по спора за подсъдност не се дължат от страните. Определенията по чл. 135, ал. 4 АПК не подлежат на обжалване, което означава, че няма да дължите такси за касационна жалба срещу тях.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 135 АПК
- Решение № 73 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 311/2012 г — Ако уволненият служител е претърпял действително повече вреди, той може да ги търси, но само от длъжностното лице, издало заповедта за уволнение и то, ако с това действие му е причинено непозволено увреждане.
- Определение № 5150 от 11.11.2025 г. на ВКС — Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Търговище и Административен съд – Търговище по въпроса: кой съд е компетентен да разгледа искова молба /жалба, подадена от Г.