Кой трябва да застане срещу вас в съда, когато оспорвате държавна заповед?
Често се случва гражданин или фирма да подаде жалба срещу административен акт – например заповед за премахване на строеж, отказ за издаване на разрешение или санкция от контролен орган. В момента на подаване на жалбата в съда обаче може да се окаже, че органът, издал акта, вече не съществува, е бил закрита или е претърпял структурни промени. Или пък актът е бил подписан от временно заместващ длъжността служител, който към датата на делото вече не изпълнява тези функции. Този процесуален въпрос кой е правилният ответник е критичен. Ако съдът не конституира правилната страна, производството става недопустимо и делото се връща за ново разглеждане, което води до загуба на време и ресурси. Разбираемостта на чл. 153 от Административнопроцесуалния кодекс е ключова за успешното водене на административен спор.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако попадате в някоя от следните ситуации, нормата за страните по делото е пряко приложима към вашия случай:
- Вие сте подали жалба срещу заповед, издадена от министър или директор, но към момента на разглеждането на делото този орган е бил реорганизиран, закрит или компетентността му е прехвърлена на друго министерство или ведомство.
- Актът е бил издаден от заместник-министър или заместник-кмет, който е действал по заповед за заместване, но към датата на съдебното заседание той вече не е на тази длъжност или не е изпълнявал функциите на основния орган.
- Вие сте заинтересовано лице, чийто права се засягат от акта, но не сте били включени в съдебното производство като страна, защото съдът е пропуснал да ви конституира.
- Органът, издал акта, е бил закрита държавна агенция или общинска служба, без да е посочен изрично негов правоприемник, и вие не знаете срещу кого точно да насочите защитата си.
- Съдът е постановил решение, но по-късно се е установило, че е липсвала надлежна страна в производството, което поставя под въпрос валидността на самото решение.
Какво казва законът на човешки език
Разпоредбата на чл. 153 от Административнопроцесуалния кодекс определя кой има право и задължение да участва в съдебното производство. На първо място, страните по делото са два основни участника: оспорващият акт гражданин или фирма, и органът, който е издал оспорения административен акт. Освен тях, законът включва и всички заинтересовани лица – тези, чиито права или задължения пряко се засягат от акта, дори и да не са били адресати на него.
Втората важна част от нормата засяга ситуацията, в която органът, издал акта, бъде закрит след издаването му. Ако не е посочен негов правоприемник, законът предписва, че страна по делото става онзи орган, който е овластен с компетентността да издава същите видове актове. Това гарантира, че държавата не може да се скрие зад закриването на институция, за да избегне съдебен контрол.
Третата алинея регламентира случай, в който компетентността на органа е била отнета. В такъв случай съдът е длъжен служебно да заличи предишния орган от делото и да конституира като нова страна компетентния орган, който поема правомощията. Това определение подлежи на обжалване с частна жалба, което осигурява процесуална защита на страните.
Какво показва практиката
Върховният административен съд е изградил устойчива практика по тълкуването на тази норма. Ето как съдилищата прилагат закона в реални казуси:
Ако актът е издаден от заместник-председател на ведомство по заповед за заместване, но към датата на сезиране на съда заместващият вече няма правомощие, страна в производството е заместваният орган, а не заместващият. В Решение № 9856 от 14.07.2014 г. по адм. д. № 12682/2013 г. на ВАС е постановено, че съдът е следвало да конституира като ответник председателя на Патентното ведомство, а не заместник-председателя. Проведеното производство без участието на надлежна страна е недопустимо, тъй като липсва абсолютна процесуална предпоставка.
За да се определят кои са заинтересованите лица, съдът трябва да отчете конкретния материалноправен интерес. В Решение № 3768 от 28.03.2017 г. по адм. д. № 5997/2016 г. на ВАС се потвърждава, че страни по делото са оспорващият, органът издал акта и всички заинтересовани лица. Съдът анализира дали лицата, чиито права се засягат, са били надлежно включени в производството, за да се гарантира пълнотата на спора.
Установяването на фактическа обстановка, като например категорията на строеж, е от значение за определяне на компетентността на органа и съответно за конституирането на правилната страна. В Решение № 6124 от 20.05.2016 г. по адм. д. № 14408/2015 г. на ВАС се посочва, че право да участват в производството имат оспорващият, органът и заинтересованите лица, като пропуски в установяването на тези обстоятелства водят до съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ако органът е бил закрита или реорганизиран, съдът трябва да проследи кой е поел компетентността. В практиката, отразена в Решение № 10914 от 18.07.2013 г. по адм. д. № 4695/2013 г. на ВАС, се разглежда въпросът за валидността на разрешения, издадени от министерски служители, и необходимостта от правилно определяне на процесуалния представител на държавата, дори когато структурата на администрацията претърпява промени.
Съдът е длъжен служебно да конституира страните. В Решение № 9444 от 25.06.2013 г. по адм. д. № 2680/2013 г. на ВАС се подчертава, че съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, съдът има задължението да определи кои са страните, като се ръководи от чл. 153, ал. 1 АПК. Пропускът на съда да конституира правилния ответник води до обезсилване на решението.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако вие сте оспорващият акт:
- Проверете към момента на подаване на жалбата дали органът, издал акта, все още съществува в същия вид.
- Ако органът е бил закрита, проучете кой е поел неговите правомощия и посочете този нов орган като ответник в жалбата си.
- Ако актът е подписан от временно заместващо лице, проверете дали към датата на делото това лице все още има правомощия. Ако не, насочете жалбата срещу основния орган, чиито функции са били изпълнявани.
- Уверете се, че сте посочили всички заинтересовани лица, чиито права се засягат, за да избегнете касация на делото заради липса на страна.
Ако вие сте органът или представлявате държавата:
- Проверете дали сте надлежно конституирани като страна. Ако актът е бил издаден от предишна структура, която вече не съществува, поисквайте съдът да заличи стария орган и да конституира новия компетентен.
- Ако сте били заместващ длъжността служител, а към момента на делото не сте такъв, уведомете съда, че надлежната страна е основният орган, а не вие лично.
- Винаги оспорвайте решения, постановени без участието на надлежна страна, като твърдите недопустимост на производството.
Въпроси и отговори
Въпрос: Ако съм подал жалба срещу кмета на община, но общината е била реорганизирана, трябва ли да подам нова жалба?
Отговор: Не е нужно да подавате нова жалба, но съдът трябва да заличи стария орган и да конституира новия компетентен орган служебно. Вие трябва да следите дали съдът е извършил тази процедура.
Въпрос: Заместник-министърът подписа заповедта ми. Кой е ответник в съда?
Отговор: Ако към датата на делото заместник-министърът не изпълнява функциите на министъра, ответник е министърът на съответното министерство, а не заместник-министърът.
Въпрос: Съдът не ме е включил като заинтересовано лице, въпреки че засяга имота ми. Какво правя?
Отговор: Трябва да оспорите решението, като твърдите, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не сте били надлежно конституирани като страна по делото.
Срокове и такси
Съгласно практиката, отразена в предоставените решения, разноските за касационното производство включват държавна такса и възнаграждения за процесуални представители. В Решение № 10914 от 18.07.2013 г. е присъдена държавна такса за касационно производство в размер на 25 лв. Юрисконсултското възнаграждение за касационно производство е присъдено в размер на 150 лв., съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство е присъдено в размер на 450 лв., като съдът е приложил правилото за прекомерност на възнаграждението спрямо сложността на делото. Частната жалба срещу определението за конституиране на страна не е обвързана с държавна такса в материалите, но е важно да се спазват сроковете за обжалване, предвидени в АПК.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 153 АПК
- Решение № 2095 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7809/2014 г — Образувано е по касационната жалба на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България против решение № 1485 от 10.03.2014 г., постановено по адм.
- Решение № 2082 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3992/2011 г — Образувано е по касационна жалба на Любомир Димов – старши юрисконсулт в отдел “Правни дейности” в Министерство на правосъдието (МП), против решение № 356/26.01.2011 г., постановено по а.