Кога българският съд трябва да попита Европейския съюз за правото
Представете си, че сте в средата на дълъг и скъп съдебен спор. Делото се точи с години, а в крайна сметка изходът му зависи от това как точно се тълкува една европейска директива или регламент. Вие като страна в спора искате да сте сигурни, че решението е взето правилно, съобразено с висшето европейско право. Често се случва страните да поискат съдът да отправи запитване до Съда на Европейския съюз, за да получи официално тълкуване. Но дали всеки съд може да го направи? И кога точно това искане е уместно? Този въпрос засяга десетки казуси всяка година, особено в търговски и граждански дела, където се прилагат европейски правила за застраховки, транспорт или потребителски права.
Откога да знам, че казусът е за мен
Искането за преюдициално запитване не е за всеки спор. То е за конкретни ситуации, в които европейското право е ключът към решението. Ето няколко житейски сценария, при които може да помислите за тази процедура:
- Спорът ви е за обезщетение след тежък инцидент, но има съмнение дали българският закон за неимуществените вреди е в пълно съответствие с европейските правила за приложимото право.
- Работодателят ви е уволнил по начин, който изглежда противоречи на европейска директива за защита на работниците, и искате съдът да потвърди тълкуването на тази директива.
- Имате спор с застрахователна компания относно покритието на застраховка, и се спори дали определена европейска норма за свободното движение на капитали се прилага в вашия случай.
- Делото ви е на последна инстанция (Върховен касационен съд) и има противоречива практика в България по въпрос, който е регулиран от европейско право.
- Спорът включва тълкуване на европейски регламент за извъндоговорни задължения, който засяга отговорността на чуждестранна компания.
Какво казва законът — на човешки език
Член 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) поставя ясно правило. Когато българският съд трябва да реши дали дадена разпоредба от правото на Европейския съюз или акт на европейски орган е валидна и как се тълкува, и това е важно за правилното решаване на делото, съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз.
Накратко, това не е право на страните да изискват запитване, а задължение или право на съда, когато той сам прецени, че без тълкуването от Люксембург не може да реши спора справедливо. Запитването се отправя, когато има реална нужда от това тълкуване, а не просто защото някоя от страните го е поискала.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд (ВКС) е разгледал многократно въпроса за преюдициалните запитвания. Ето какво трябва да знаете, базирано на реални решения:
Ако искате да поискате запитване, но делото ви е на етап, в който касационното обжалване все още не е допуснато, съдът ще отхвърли искането. В Определение № 661 от 20.11.2018 г. по т. д. № 2960/2017 г. ВКС е посочил, че при предвидената селективност за разглеждане на касационни жалби, ВКС може да отправи запитване единствено след като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване. Ако касацията не е допусната, процедурата по чл. 628 ГПК е недопустима.
Ако спорът ви включва въпрос за спиране на производство заради друг висящ спор, това не е основание за преюдициално запитване. В Определение № 50692 от 4.10.2022 г. по гр. д. № 520/2020 г. ВКС е разграничил основанието за спиране по чл. 229 ГПК от основанието по чл. 628 ГПК. Спирането по чл. 628 ГПК (връзка с чл. 631 ГПК) се отнася до тълкуването на материалноправната норма, а не до процесуални пречки като правото на иск. Следователно, ако искате запитване само защото има друг спор, който влияе на вашия, съдът ще го отхвърли.
Ако въпросът ви е за тълкуване на европейски регламент, който засяга приложимото право към извъндоговорни задължения, и има противоречива практика в България, ВКС е готов да отправи запитване. В Определение № 50022 от 7.02.2023 г. по т. д. № 330/2021 г. ВКС е отправил запитване относно тълкуването на Регламент “Рим II” и дали българският принцип за справедливост при обезщетения за неимуществени вреди е “особена повелителна норма”. Това показва, че когато има реална правна неяснота по европейска норма, ВКС изпълнява задължението си по чл. 267 ДФЕС.
Ако твърдите, че българският съд е приложил неправилно чуждо материално право, това само по себе си не е основание за преюдициално запитване. В Определение № 2574 от 9.10.2024 г. по т. д. № 1542/2023 г. ВКС е отхвърлил искане за запитване, защото релевираните додове са касали неправилно приложение на чуждото право, а не необходимост от тълкуване на конкретна разпоредба на общностното право. Освен това, ако самата европейска норма е ясна, запитване не се прави.
Ако делото ви е в производство по чл. 288 ГПК (касация), но искането за запитване е направено преди допускането на жалбата, то е преждевременно. Съдът проверява допустимостта на касацията първо. Чак след това, ако делото е допуснато, може да се обсъди нуждата от тълкуване от Европейския съюз.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако смятате, че казусът ви изисква тълкуване от Европейския съюз, ето как да действате:
- Проверете дали спорът ви включва конкретна разпоредба от европейско право (директива, регламент, решение), чието тълкуване е неясно или противоречиво в българската практика.
- Не очаквайте запитване да бъде отправено на първа или втора инстанция, ако делото не е стигнало до ВКС или ако не е допуснато до касация. Процедурата е най-ефективна на ниво ВКС.
- В касационната си жалба формулирайте ясно и конкретно въпроса, който искате да бъде отправен до Съда на Европейския съюз. Не го правете общо. Посочете точния член от регламента или директивата.
- Докажете, че тълкуването е “от значение за правилното решаване на делото”. Ако българският закон е ясен и не противоречи на европейското право, съдът няма да отправи запитване.
- Бъдете готови, че искането може да бъде отхвърлено, ако съдът прецени, че нормата е ясна или че спорът може да се реши с българското право.
Въпроси и отговори
Мога ли аз като страна да задължа съда да отправи запитване?
Не. Решението дали да се отправи запитване е на съда. Вие можете да го поискате, но съдът е суверенен в преценката си дали му е нужно тълкуването.
Колко струва процедурата по чл. 628 ГПК?
Самата процедура за отправяне на запитване няма отделна държавна такса. Но ако искането е част от касационна жалба, дължите държавната такса за касацията. В Определение № 2574 от 9.10.2024 г. е посочено, че държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи от касатора.
Какво става, ако съдът откаже да отправи запитване?
Определението, с което се отказва запитването или се не допуска касацията, обикновено не подлежи на обжалване. В Определение № 50692 от 4.10.2022 г. и в Определение № 661 от 20.11.2018 г. е изрично посочено, че определенията не подлежат на обжалване.
Трябва ли да наемам специализиран адвокат за европейско право?
Да, препоръчително е. Формулирането на преюдициален въпрос изисква дълбоко познаване както на българското процесуално право, така и на европейското материално право. Грешка във формулировката може да доведе до отхвърляне на искането.
Срокове и такси
Процедурата по чл. 628 ГПК е тясно свързана с производството по чл. 288 ГПК (касационно обжалване). Срокът за внасяне на държавната такса за касационната жалба е единседмичен срок от съобщението, както е указано в Определение № 2574 от 9.10.2024 г. При неизпълнение в срок, производството се прекратява. Самият факт, че искате запитване, не променя сроковете за обжалване на съдебните актове. Важно е да се има предвид, че разноските за адвокатско възнаграждение по касационната инстанция се присъждат на печелившата страна, ако е претендирала такива, както е видно от Определение № 661 от 20.11.2018 г., където е осъдено заплащане на 1 620 лв. разноски.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 628 ГПК
- Решение № 9409 от 12.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2023 г — Актът е нищожен, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните последици, към които е насочен.
- Решение № 7770 от 12.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11827/2022 г — Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено при допуснато нарушение на материален закон – отменителни основания по чл.