Баща или майка е починал и искате да установите бащинство или майчинство? Какво да правите?
Загубата на близък човек е тежко преживяване, но понякога тя повдига и сложни правни въпроси, които не могат да бъдат оставени без отговор. Често се случва родител да почине, преди да е успял да признае дете, или пък след смъртта му възниква съмнение за истинския произход на детето. В такива моменти възниква въпросът: кой може да заведе дело и срещу кого? Този текст е предназначен за вас, ако сте наследник, който иска да защити правата на детето си или на себе си, или ако сте лице, което е заведено в съдебен спор за произход след смъртта на родител.
Важно е да разберете, че законът прави разлика между това кой може да започне ново дело и кой може да продължи вече започнато. Разпоредбата, която регулира тези ситуации, е член 72 от Семейния кодекс. Тя е кратка, но крие много важни последици за вашите права и задължения. Нека разгледаме как работи тя на практика, базирайки се на реални решения на Върховния касационен съд.
Откога да знам, че казусът е за мен
Тази тема ви засяга пряко, ако се намирате в една от следните ситуации:
- Бащата или майката на детето е починал, а вие (като майка, баща или самият детенцето чрез представител) искате да се установи, че починалият е бил истинският родител, за да имате право на издръжка или наследство.
- Бащата или майката е починал, а вие сте негов наследник и искате да оспорите произхода на дете, което твърди, че е неговото, защото това влияе на размера на наследството ви.
- Вие сте наследник на лице, което е заведено дело за установяване на бащинство/майчинство преди да почине, и искате делото да продължи.
- Вие сте наследник и някой друг е заведен срещу вас иск за установяване на произход на дете, защото бащата или майката на детето са починали.
Какво казва законът — на човешки език
Член 72 от Семейния кодекс съдържа две основни правила, които трябва да запомните:
Първо, ако бащата или майката са починали, вие като техен наследник НЕ можете сами да заведете ново дело за установяване или оспорване на произход. Правото да се заведе такова дело е лично и се прекратява със смъртта на родителя. Това означава, че ако родителите ви са починали и никога не са заели позиция по въпроса за бащинството, вие не можете да ги “заместите” като ищец в ново производство.
Второ, ако родителят е заведъл дело за установяване или оспорване на произход, докато е бил жив, но е починал по време на делото, вие като наследник имате право да продължите това дело. Вие не започвате нещо ново, а влизате в ролята на процесуален приемник, за да се стигне до край на вече започнатия спор.
Трето, ако искът е за установяване или оспорване на произход и родителят е починал, делото се води срещу наследниците на починалия родител. Тоест, ако искате да установите, че починалият е баща на детето, вие (или детето) трябва да заведете делото срещу наследниците на починалия баща, а не срещу самия него, защото той вече не е субект на право.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е разгледал множество казуси, свързани с член 72 от Семейния кодекс. Ето какви изводи можете да извлечете от реалните решения:
1. Ако родителят е починал, делото за установяване на произход се предявява срещу неговите наследници. Това е пряко приложение на чл. 72, ал. 2 от СК. В практиката това означава, че трябва да идентифицирате всички законни наследници на починалия и да ги включите като ответници. Ако пропуснете някой от тях, делото може да бъде прекратено или решението да е недействително спрямо тях.
2. Наследниците не могат да заведат иск за установяване на произход, ако родителят не го е сторил приживе. Това е строго спазвано от съдилищата. В Решение № 1293 от 19.11.2008 г. по гр. д. № 5607/2007 г. на ВКС се разглежда казус, в който иск по чл. 72 СК е бил оставен без разглеждане, защото липсва активна легитимация. Това потвърждава, че правото да се заведе такова дело е лично и не преминава в наследството.
3. Ако родителят е заведъл иск, но е починал, наследниците могат да продължат делото. В този случай те не са ищци в нов иск, а процесуални приемници. Целта е да се защити интересът на починалия и на детето. Съдът ще разгледа доказателствата, които са били представени от родителя, и ще позволи на наследниците да представят нови, ако е необходимо.
4. В случаите, когато спорът е за родителски права или контакти, а не за произход, чл. 72 СК не се прилага по същия начин. В Решение № 363 от 1.09.2010 г. по гр. д. № 226/2010 г. на ВКС се разглежда спор за родителски права, където съдът оценява интересите на детето, а не само формалните права на родителите. Въпреки че това решение не е директно по чл. 72 за произход, то показва, че съдът винаги търси баланса между правата на възрастните и интересите на детето.
5. Ако единият родител е починал, а другият е жив, ищците (детето или неговият представител) трябва да насочат иска срещу наследниците на починалия. Това е важно, защото ако заведете делото само срещу живия родител, съдът може да прекрати производството, тъй като липсва пасивна легитимация от страна на наследниците на починалия. В Решение № 1200 от 19.12.2008 г. по гр. д. № 2871/2007 г. на ВКС се подчертава, че при разногласие между родителите или при липса на единия от тях, компетентен да се произнесе е съдът, а не административен орган, и процесът трябва да бъде коректно оформен.
6. Практиката показва, че съдилищата са строги към спазването на процесуалните правила. В Определение № 907 от 16.08.2010 г. по гр. д. № 170/2010 г. на ВКС се разглежда въпросът за допускането на касационно обжалване и необходимостта от представяне на влезли в сила съдебни актове. Това напомня, че ако искате да обжалвате решение по такъв казус, трябва да сте сигурни, че всички процесуални стъпки са спазени.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако сте в ролята на ищец (искате да установите или оспорите произход):
- Уверете се, че родителят е починал. Ако е жив, той трябва да заведе делото сам или да упълномощи адвокат.
- Ако родителят е починал, проверете дали той е заведъл дело преди смъртта си. Ако е, вие като наследник трябва да поискате да продължите делото.
- Ако родителят не е заведъл дело, вие като наследник НЕ можете да заведете ново. В този случай, ако искате да установите произход, трябва да изчакате детето да навърши пълнолетие (ако е възможно) или да проверите дали има други правни възможности, които не са забранени от чл. 72 СК.
- Ако сте детето или негов представител и искате да установите произход на починал родител, заведете иск срещу наследниците на починалия. Трябва да намерите всички наследници и да ги включите в делото.
Ако сте в ролята на ответник (наследник, срещу когото е заведено дело):
- Проверете дали искът е предявен правилно срещу всички наследници. Ако липсват други наследници, заявете това пред съда.
- Ако искът е за установяване на произход, подгответе доказателства, които опровергават твърденията на ищците. Това могат да бъдат генетични експертизи, документи или свидетелски показания.
- Не игнорирайте делото. Дори да не вярвате в искането, трябва да участвате в процеса, за да защитите интересите на наследството.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли като син да заведе дело, за да се установи, че баща ми е баща на полубрат ми, след като баща ми е починал?
Отговор: Не, не можете. Чл. 72, ал. 1 от СК забранява на наследниците да предявяват такива искове. Правото е лично на родителя. Ако баща ви не е заведъл дело приживе, вие не можете да го замените като ищец.
Въпрос: Баща ми е заведъл дело за оспорване на бащинство, но е починал по време на делото. Какво да правя?
Отговор: Трябва да влезете в делото като процесуален приемник. Подайте молба до съда, в която заявявате, че сте наследник и искате да продължите производството. Приложете документ, удостоверяващ смъртта и вашето право на наследяване.
Въпрос: Имам право на издръжка от баща, който е починал. Трябва ли да установявам бащинството?
Отговор: Да, ако бащинството не е установено приживе. Трябва да заведете иск срещу наследниците на баща си. Това е необходимо, за да имате право на издръжка и наследство.
Срокове и такси
Срокът за предявяване на иск за установяване на произход е различен в зависимост от това кой го предявява. За детето срокът е пет години от навършването на пълнолетие. За майката и бащата сроковете са различни и зависят от конкретните обстоятелства. Важно е да се консултирате с адвокат, за да не пропуснете сроковете.
Държавната такса за предявяване на иск за установяване на произход е определена в Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата. Обикновено тя е в размер на 25 лева за физически лица, но може да варира в зависимост от вида на иска и инстанцията. При касационно обжалване таксата е 30 лева, както е посочено в Определение № 907 от 16.08.2010 г. на ВКС.
Разноските за делото включват адвокатски хонорари, такси за експертизи (особено ДНК тестове, които са скъпи) и други разходи. В някои случаи съдът може да задължи загубилата страна да заплати разноските на печелившата, както е видно от Решение № 363 от 1.09.2010 г. на ВКС, където касаторката е осъдена да заплати разноски в размер на 100 лева.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 72 СК
- Решение № 41 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4402/2013 г — Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита.
- Решение № 529 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 181/2011 г — Строго разписани в тези нормативни актове са и правилата за установяване и оспорване на произход.