Застрахователят ви е платил обезщетение и сега иска парите от вас. Какво да правите?
Ако сте причинили материална щета на чуждо имущество и застрахователната компания на пострадалия е покрила разходите, вероятно скоро ще получите иск от застрахователя. Това е класически сценарий в българската съдебна практика. Застрахователят, след като е изплатил обезщетението на своя клиент, влиза в правата на този клиент и търси възстановяване на сумата от лицето, което е причинило вреда. Този механизъм се нарича суброгация. Въпреки че конкретната норма от Търговския закон, на която се базира искът, е отменена още през 2006 година, споровете по нея продължават с години, защото много от делата, които стигат до Върховния касационен съд днес, са започнали преди тази дата или се отнасят за събития от миналото. За клиента е критично да разбере, че платеното обезщетение не означава автоматично, че той дължи парите на застрахователя. Съдът проверява дали наистина има вина и причинна връзка.
Откога да знам, че казусът е за мен
Този тип спор засяга всеки, който е участвал в пътно-транспортно произшествие или е причинил имуществена щета, при която другата страна е имала застраховка. Ето няколко житейски сценара, при които ще срещнете подобен иск:
- Вие сте водач на автомобил, който е ударил друг кола, но нямате застраховка Гражданска отговорност или тя не покрива щетата. Застрахователят на пострадалия плаща ремонта и после ви съди за сумата.
- Работодател сте и ваш служител е повредил чуждо имущество по време на работа. Пострадалият получава обезщетение от своята застраховка, а застрахователят търси регрес от вас или от служителя.
- Имате конфликт с държавна институция, например полицията, при който е причинена щета на вашето имущество. Застрахователят ви плаща обезщетението и после съди Министерството на вътрешните работи за възстановяване на сумата.
- Получавате иск от застрахователна компания, която твърди, че вие сте причинили щета, но вие смятате, че вината е на трето лице или на самия пострадали.
Какво казва законът на човешки език
Нормата, за която говорим, е член 402 от Търговския закон. Тя е била в сила от 1996 до 2005 година и е регулирала застраховката срещу рисковете. По същество тя е предвиждала, че ако застрахователят е изплатил обезщетение на застрахованото лице, той автоматично преминава в правата на това лице срещу лицето, което е причинило вредата. Това означава, че застрахователят не просто дава пари, а купува правото да ги потърси от виновника.
Важно е да се отбележи, че тази разпоредба е отменена с влизането в сила на Кодекса за застраховането през 2006 година. Въпреки това, за събития, настъпили преди 1 януари 2006 година, или за дела, образувани по стария ред, съдилищата все още прилагат този принцип. Логиката е проста: никой не трябва да печели от чужда вреда, а застрахователят не трябва да остава с разход, ако има конкретен виновник, който да го покрие. Но това право не е абсолютно. То зависи от доказването на вината на ответника.
Какво показва практиката
Съдебната практика по член 402 от Търговския закон е богата и показва, че застрахователите често губят дела, ако не докажат вината на ответника. Ето какво научаваме от конкретни решения на Върховния касационен съд:
Ако сте управлявали автомобил под влияние на алкохол, това само по себе си не означава, че трябва да платите щетата. В Решение № 683 от 4.11.2008 г. по т. д. № 383/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, съдията Домузчиев приема, че употребата на алкохол е основание за административна отговорност, но не и за имуществена, ако не е допринесла пряко за настъпването на произшествието. В този случай ВКС отменя осъдителното решение срещу водача, защото причината за удара не е била алкохолът, а друго поведение, което не е било в причинна връзка с щетата.
Ако спорът е за неясни клаузи в застрахователния договор или общите условия, съдът тълкува волята на страните, а не буквата на текста. В Определение № 483 от 27.07.2010 г. по т. д. № 1018/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, съдията Емилия Василева подчертава, че при неясни договорни условия трябва да се търси действителната обща воля на страните. Това е важно за клиента, защото застрахователите често се опитват да налагат твърде строки тълкувания на договорите си, но съдът ги коригира.
Ако щетата е причинена от държавен служител, отговорността се прехвърля към държавата, а не към застрахователя. В Определение № 520 от 5.08.2010 г. по т. д. № 149/2010 г. на ВКС, Търговска колегия, съдията Емилия Василева разяснява, че когато застраховател плати обезщетение за щета, причинена от служител на МВР, той може да потърси сумата от Министерството на вътрешните работи. Това е така, защото държавата носи гаранционна отговорност за действията на своите служители.
Ако искът е предявен за щета, която е настъпила в период, различен от този, за който важи старият закон, искът може да се окаже неоснователен. В Решение № 798 от 11.05.2010 г. по т. д. № 655/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, председателят Таня Райковска отменя осъдително решение срещу физическо лице. ВКС приема, че искът по член 402 от Търговския закон е неоснователен, защото се прилага специален преходен режим, който ограничава възможностите за регрес в определени случаи.
Ако застрахователят не е доказал вината на ответника, искът се отхвърля. В много от определенията, като например Определение № 210 от 20.04.2010 г. по т. д. № 1040/2009 г., съдът отказва да допусне касационно обжалване, защото фактическите обстоятелства по вината са вече установени от въззивния съд и не подлежат на преоценка от ВКС, освен ако няма противоречие в правната норма. Това означава, че битката за вината се води на първа и втора инстанция.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако сте ответник в такъв иск:
- Проверете датата на произшествието. Ако е след 1 януари 2006 година, член 402 от Търговския закон не се прилага, а се прилагат разпоредбите на Кодекса за застраховането. Това може да промени стратегията на защитата.
- Съберете доказателства за липса на вина или за причинна връзка с друго лице. Ако сте били под влияние на алкохол, но ударът е станал по друга причина, това е ключов аргумент, както показва практиката.
- Оспорете размера на обезщетението. Често застрахователите плащат по-високи суми, отколкото е реалната стойност на ремонта. Поискайте експертиза.
- Проверете дали застрахователят е действал в срок. Суброгацията не е безсрочна и трябва да се упражни в рамките на предписаните срокове.
Ако сте ищец (застраховател):
- Докажете вината на ответника с безспорни доказателства. Протоколът от полицията не е достатъчен сам по себе си, ако има свидетели, които твърдят друго.
- Уверете се, че плащането на обезщетението е било законосъобразно и в полза на застрахованото лице.
- Спазвайте сроковете за предявяване на иска.
Въпроси и отговори
Въпрос: Задължително ли е да платя, ако застрахователят е платил на другия?
Отговор: Не. Застрахователят трябва да докаже, че вие сте били виновни за щетата. Ако съдът установи, че вината е на пострадалия или на трето лице, вие не дължите нищо.
Въпрос: Какво става, ако съм бил пил, но не съм ударил никого?
Отговор: Ако алкохолът не е причинил произшествието, съдът може да отхвърли иска за имуществена отговорност, както стана в Решение № 683 от 4.11.2008 г. Административната глоба е отделен въпрос.
Въпрос: Мога ли да оспоря размера на сумата?
Отговор: Да. Вие имате право да оспорите разходите, които застрахователят е платил, ако смятате, че те са завишени или ненужни.
Въпрос: Дали старият закон все още важи за мен?
Отговор: Да, ако произшествието е станало преди 2006 година. За по-нови събития се прилага Кодексът за застраховането, но принципите на суброгация са подобни.
Срокове и такси
Сроковете за погасяване на вземанията по суброгация следват общите правила на Закона за задълженията и договорите. Обикновено те са пет години от датата на плащането на обезщетението от застрахователя, но това зависи от конкретния случай и датата на събитието. Таксите за водене на дело се определят от държавните такси за съдебни производства. В решенията на ВКС, като например в Решение № 798 от 11.05.2010 г., се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси в полза на печелившата страна. Ако загубите делото, може да бъдете осъдени да платите разноските на застрахователя, както се вижда от Определение № 483 от 27.07.2010 г., където се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Винаги проверявайте актуалните тарифи за адвокатски хонорари и държавни такси преди да започнете производство.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 402 ТЗ
- Решение № 50 от 2.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 485/2008 г — Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
- Решение № 9 от 22.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1052/2010 г — Следователно независимо дали правото на регрес е възникнало по създадено при действието на ТЗ или на КЗ правоотношение, от обсега на чл.