Дължи ли работодателят пълната заплата, когато е намалил работното време по закон?
Този въпрос засяга хиляди работници и служители в България, особено в периоди на кризи, извънредни положения или икономически спадове. Много често възниква спорът дали работодателят може едностранно да намали трудовото възнаграждение, позовавайки се на специални законови разпоредби, или дължи пълната сума, уговорена в трудовия договор. Този конфликт между правото на работодателя да организира дейността си и правото на работника да получава уговореното възнаграждение е един от най-честите трудови спорове, които стигат до Върховния касационен съд.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако попадате в някоя от следните ситуации, вашата ситуация вероятно попада под призмата на тази правна норма и практиката по нея:
- Работодателят ви е въвел непълно работно време за целия персонал или за определена група, позовавайки се на извънредно положение или епидемична обстановка, но вие смятате, че възнаграждението ви е намалено несправедливо или в нарушение на договора.
- Получавате по-малко от уговореното в трудовия договор заплата, а работодателят твърди, че има право да променя условията едностранно поради обективни причини или законова възможност.
- Работите в кооперация или специфична организация и имате спор за разликата в възнаграждението за длъжност като председател или управител, където правният статут е смесен между трудово и корпоративно право.
- Работодателят ви е чуждестранна фирма с клон в България и твърди, че клонът не е самостоятелен субект, за да избегне плащане на обезщетения или разходи, свързани с трудови отношения.
- Имате спор за обезщетение за забава на заплатата, което се изчислява върху основната сума, която работодателят оспорва като дължима.
Какво казва законът — на човешки език
Важно е да се направи едно уточнение. В предоставения материал заглавието споменава чл. 128 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който регулира неделимите задължения. Въпреки това, всички реални съдебни решения, които са цитирани и анализирани в текста, се отнасят за чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда (КТ). Това е честа объркване в заглавията, но същността на споровете е трудово-правна.
Чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда гарантира, че работникът има право на трудово възнаграждение, което не може да бъде намалено едностранно от работодателя, освен в строго определени от закона случаи. Законът защитава принципа, че възнаграждението е съществено условие на трудовия договор. Ако работодателят променя работното време или условията, той трябва да спазва процедурите за изменение на договора или да има изрична законова основа за това. В противен случай, разликата между изплатеното и дължимото се счита за неплатено трудово възнаграждение, което може да се търси по съдебен ред, често заедно с обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е разгледал множество казуси по тази тема. Ето какво означава тази практика за вас като клиент:
Ако сте работник, на когото е намалено възнаграждението поради въведено непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда (по време на извънредно положение), съдът ще преценява дали работодателят е имал право да приложи тази норма спрямо конкретния ви случай. В Определение № 3420 от 3.07.2024 г. по гр. д. № 4734/2023 г. на ВКС, съдът допуска касационно обжалване именно защото липсва ясна съдебна практика дали пълният размер на уговореното възнаграждение се дължи, когато работодателят е възползвал от тази възможност. Това означава, че ако сте в подобна ситуация, имате реален шанс да оспорите намалението, ако то не е приложено правилно или ако условията не са били изпълнени.
Ако работите за кооперация или подобна структура и сте председател, назначен по трудово правоотношение, съдът разграничава трудовите права от корпоративните. В Решение № 763 от 20.12.2024 г. по гр. д. № 3959/2023 г. на ВКС, искът за разлика в трудовото възнаграждение е частично отхвърлен, но частично уважен. Съдът е приел, че има право на обезщетение за забава (по чл. 86, ал. 1 ЗЗД) за част от сумите, но не и за цялата заявена сума като трудово възнаграждение по чл. 128 КТ. Това показва, че при специфични длъжности съдът преценява внимателно дали сумата е „трудово възнаграждение“ в строгия смисъл, или е друго плащане.
Ако работодателят ви е чуждестранна фирма с клон в България, не се оставяйте да бъдете заблудени от твърденията, че клонът не е самостоятелен субект. В Определение № 2131 от 24.04.2026 г. по гр. д. № 353/2026 г. на ВКС, съдът разглежда жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“, където се обсъждат искове по чл. 128, т. 2 КТ. Въпреки че производството е прекратено в определена част поради процесуални нарушения, фактът, че искът е бил допуснат до разглеждане и е обсъждан, показва, че клонът може да бъде ответник по трудови спорове, а не само главното дружество.
Ако имате спор за обезщетение за забава на заплатата, то то е обвързано с основния иск за заплатата. В Решение № 763 от 20.12.2024 г. на ВКС е прието, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи само за тази част от главницата, която е призната за дължима. Ако съдът отхвърли искът за заплатата по чл. 128 КТ, автоматично се отхвърля и искът за обезщетение за забава върху тази отхвърлена част.
Ако работодателят твърди, че промяната в работното време е законна, но вие не сте съгласили с нея, съдът ще проверява дали са спазени процедурите за изменение на трудовия договор. В Определение № 305 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 4089/2016 г. на ВКС, въпреки че касацията не е допусната по същество, се обсъждат въпроси, свързани с чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, което подчертава, че процесуалните грешки или липсата на ясни правни основания за промяна на условията са ключови за изхода на делото.
Какво да направите стъпка по стъпка
- Съберете всички документи, доказващи уговореното възнаграждение: трудов договор, заповед за назначаване, разписки за получаване на заплата за предишни месеци.
- Намерете документа, с който работодателят е въвел промяната (заповед за непълно работно време, писмо, имейл). Проверете дали е посочено правното основание (напр. чл. 138а КТ) и дали е спазен срокът за предизвестие, ако е приложим.
- Изчислете разликата между уговореното и изплатеното възнаграждение за всеки засегнат месец.
- Изпратете писмена покана до работодателя с искане за изплащане на разликата, като посочите правното основание (чл. 128, т. 2 КТ) и срока за доброволно плащане.
- Ако не получите отговор или отказ, подайте жалба до Инспекцията по труда за проверка, но не разчитайте само на нея за възстановяване на парите.
- Подайте искова молба в районния съд по местоживеенето ви или по седалището на работодателя, като формулирате иска за трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въпроси и отговори
Въпрос: Дължи ли се обезщетение за забава, ако съдът отхвърли иска за заплатата?
Отговор: Не. Обезщетението по чл. 86 ЗЗД е производно от основния иск. Ако съдът реши, че заплатата не се дължи (или се дължи в по-малък размер), обезщетението се изчислява само върху признатата сума, както е видно от Решение № 763 от 20.12.2024 г.
Въпрос: Мога ли да поискам пълната заплата, ако работодателят е въвел непълно работно време по извънредно положение?
Отговор: Това е спорен въпрос, който зависи от конкретните обстоятелства. В Определение № 3420 от 3.07.2024 г. ВКС признава, че липсва ясна практика и допуска касация. Това означава, че има реална възможност да оспорите намалението, ако то не е приложено стриктно по закона.
Въпрос: Кой е правилният ответник, ако работя за клон на чужда фирма?
Отговор: Обикновено е клонът, тъй като той осъществява дейността в България. В Определение № 2131 от 24.04.2026 г. ВКС разглежда спорове, насочени към клон на „Уиз Еър Унгария“, което потвърждава, че клонът може да бъде страна по трудов спор.
Срокове и такси
Срокът за предявяване на иск за трудово възнаграждение е 3 години от датата, на която е станало изискваемо. За обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД също важи общият погасителен срок.
Относно таксите: В Определение № 3420 от 3.07.2024 г. на ВКС е посочено, че касаторът не дължи държавна такса, ако е освободен по чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК (работници и служители по трудови спорове обикновено са освободени от държавна такса за искове до определен размер или по принцип за трудови спорове, в зависимост от актуалните изменения в ГПК). В Решение № 763 от 20.12.2024 г. се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси за касационното производство, което показва, че при проиграно дело страната може да дължи разноски на противната страна.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 128 ЗЗД
- Решение № 342 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2024 г — Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограничено вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от възможността да ползва вещта.
- Решение № 635 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2023 г — Принципно е процесуално допустимо възражение за прихващане, предявено от подпомагащата ответника страна с предмет вземане на подпомаганата страна срещу ищеца по основния иск.