Свърших работата, но поръчителят не плаща: как да си върнете парите по договор за изработка
Това е един от най-честите и болезнени спорове в бизнеса и строителството. Вие сте изпълнител — строителна фирма, дизайнер, програмист или майстор. Сключили сте договор за изработка (поръчка), свършили сте работата, предали сте я, но поръчителят мълчи, бави плащането или твърди, че работата е дефектна. Или обратното — вие сте поръчител и получавате иск за сума, която считате за завишена или неоснователна. В основата на тези конфликти стои чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тази норма е фундаментът, върху който се гради правото ви да получите възнаграждение, ако сте изпълнили задължението си.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако се разпознаете в някой от следните сценарии, нормата за възнаграждението по договор за изработка е пряко приложима към вашия случай:
- Сключили сте договор за строителство, ремонт, изработка на софтуер или друг вид услуга, където резултатът е материален или измерим. Работата е приета (или е трябвало да бъде приета), но парите не са преведени.
- Работите по договор с „единични цени“ (например за квадратен метър или за час труд). Смятате, че размерът на дължимото се определя в момента, в който работата е приета, а не по предварителна ориентировъчна оценка.
- Вие сте поръчител и получавате иск за остатък от възнаграждение. Смятате, че сте платили вече на някой друг (например на синдика или на един от съдружниците в дружеството-изпълнител) и задължението е погасено.
- Договорът е за обществена поръчка и има спор дали цената е била променена незаконно, което води до нищожност на договора и невъзможност да се търси възнаграждение по чл. 266 ЗЗД.
- Има спор за „допълнително възнаграждение“ поради промяна в пазарните условия или контрола над дружеството, което влияе на крайната цена.
Какво казва законът — на човешки език
Разпоредбата е проста и ясна. Първата алинея на чл. 266 от ЗЗД гласи, че поръчителят е длъжен да заплати уговореното възнаграждение, ако работата е била приета. Това е основното задължение на поръчителя. Ако в договора е уговорено, че цената се определя по единични цени (например цена за единица измерване), тогава крайният размер на дължимата сума се установява точно в момента на приемането на работата. Това означава, че окончателната сума не е фиксирана в подписания договор, а се изчислява на база реално извършеното и приетото количество.
Важно е да се отбележи, че втората алинея на чл. 266 предвижда, че ако по време на изпълнението на договора цената на материалите или работната ръка се промени надлежно, възнаграждението се изменя съответно, дори и да е било уговорено изцяло. Това е защита за изпълнителя при рязки пазарни промени, но изисква стриктно спазване на процедурите за определяне на тези цени.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд (ВКС) е разгледал стотици казуси по тази норма. Ето какво означава практиката за вас, базирано на реални решения:
- Плащането към един кредитор погасява дълга към всички при активна солидарност. В Решение № 50171 от 9.01.2023 г. по т. д. № 1738/2021 г. на ВКС е прието, че ако изпълнителят е гражданско дружество с активна солидарност между съдружниците, плащането на дължимото възнаграждение на един от тях (или на синдика в несъстоятелност) погасява задължението на поръчителя към всички кредитори. Съдът подчертава, че не е важно дали плащането е съобразено с дела на съдружника, а че е извършено по надлежен ред. Ако сте поръчител и сте платили на упълномощено лице, не можете да бъдете осъдени да платите повторно.
- Нищожният договор за обществена поръчка не поражда право на възнаграждение по чл. 266 ЗЗД. В Определение № 263 от 9.05.2017 г. по т. д. № 2526/2016 г. на ВКС е потвърдено, че ако договорът за обществена поръчка е нищожен поради нарушения на Закона за обществените поръчки (например липса на подписи на комисията или недопустимо изменение на цената), искът за възнаграждение по чл. 266 ЗЗД не може да бъде уважен. Правната основа за плащането отпада заедно с договора.
- При единични цени размерът се установява при приемането. Практиката строго следва буквата на закона. В Определение № 2084 от 4.07.2025 г. по т. д. № 805/2025 г. на ВКС се разглежда спор за остатък от възнаграждение по договор за строителство. Ключовият момент тук е, че правото на иск възниква след приемането на работата. Ако работата не е приета (или приемането е оспорено като невалидно), изискването за плащане е преждевременно или неоснователно.
- Промяната в контрола над дружеството може да блокира допълнително възнаграждение. В Определение № 1315 от 29.04.2025 г. по т. д. № 2680/2024 г. на ВКС се разглежда спор за допълнително възнаграждение. Съдът приема, че ако към датата на промяна в контрола над дружеството-изпълнител стойността е отрицателна или условията за допълнително плащане не са изпълнени, такова възнаграждение не се дължи. Това е предупреждение за изпълнителите да не разчитат на автоматично увеличаване на цената без ясна договорна уговорка и реална промяна в икономическите условия.
- Липсата на разграничение на работите води до общи права. В цитираното по-горе Решение № 50171 от 9.01.2023 г. се посочва, че когато в договора за изработка не са разграничени отделните работи и дължимото за всяка от тях възнаграждение, всички права и задължения са общи на съдружниците в гражданското дружество. Това означава, че поръчителят не може да избере да плати само на „любимия“ си съдружник, ако не е уговорено друго, а плащането трябва да погаси цялото задължение.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако сте изпълнител и искате да си върнете парите:
- Уверете се, че имате писмено доказателство за приемането на работата (протокол за приемане, акт за извършена работа, имейл кореспонденция, в която поръчителят не оспорва качеството).
- Ако работите по единични цени, изчислете точния обем на извършеното и го приложете към уговорените единични цени. Изпратете фактура и покана за плащане.
- Ако поръчителят мълчи, подайте иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за главницата и законната лихва от датата на падежа.
Ако сте поръчител и се защитавате:
- Проверете дали работата е била надлежно приета. Ако има дефекти, те трябва да са били заявени в срока за рекламация, преди да сте отказали плащането.
- Ако сте платили на някой от съдружниците в дружеството-изпълнител, съберете доказателства за плащането. Викайте ги като свидетели или ги приложете като писмени доказателства, за да докажете погасяване на дълга (както в Решение № 50171).
- Ако договорът е за обществена поръчка, проверете за нищожност. Ако има нарушения на процедурата, това е ваша най-силна защита срещу иск за възнаграждение.
Въпроси и отговори
Въпрос: Трябва ли да чакам поръчителят да подпише протокол, за да мога да съдя?
Отговор: Не непременно. Ако сте предали работата и поръчителят не е заявил рекламации в уговорения или законоустановения срок, се приема, че работата е приета. Съдът ще прецени дали отказът за подписване е добросъвестен.
Въпрос: Мога ли да искам повече пари, ако материалите поскъпнат?
Отговор: Да, но само ако договорът предвижда това или ако промяната е надлежно уговорена по реда на чл. 266, ал. 2 ЗЗД. Без ясна уговорка, рискът от пазарни промени обикновено е за сметка на изпълнителя.
Въпрос: Платих на един от съдружниците в дружеството. Трябва ли да плащам пак?
Отговор: Ако дружеството е гражданско с активна солидарност, плащането към един кредитор погасява дълга към всички, стига да е извършено по надлежен ред (Решение № 50171 от 9.01.2023 г.).
Срокове и такси
Важно е да знаете, че достъпът до Върховния касационен съд не е автоматичен. В Определение № 2084 от 4.07.2025 г. по т. д. № 805/2025 г. на ВКС се посочва, че за допускане на касационно обжалване е необходимо да се внесе държавна такса. В конкретния случай размерът е бил 17 347,15 лв. Ако не внесете таксата в определения от съда срок (обикновено 1 седмица), производството по жалбата се прекратява. Освен това, за да стигнете до ВКС, трябва да докажете, че има противоречива практика или че решението е очевидно неправилно, което е висока правна бариера.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 266 ЗЗД
- Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г — Когато обещанието е за продажба – вещта и цената, когато обещанието е за изработка – работата и възнаграждението и т.н.
- Решение № 76 от 12.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 377/2011 г — При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.