Застрахователят отказа да плати обезщетение за болки и страдания след ПТП – какво да правите?
Много хора се сблъскват с трудна ситуация след тежък пътен инцидент. Вие или близък ваш роднина сте пострадали, имате болки, страдания и променен начин на живот, но застрахователното дружество предлага сума, която ви се струва несправедливо малка. Или пък отказва напълно да плати за неимуществените вреди, твърдейки, че те не са доказани или че размерът им е завишен. Този спор е изключително чест, защото законът не поставя твърди цифри за болката, а оставя на съда да прецени справедливостта. В такива случаи ключова роля играят разпоредбите за отговорност на застрахователя и правилата за определяне на обезщетенията.
Откога да знам, че казусът е за мен
Този материал е за вас, ако се разпознавате в някоя от следните ситуации:
- След катастрофа сте получили травма, която ви причинява постоянни болки, безсъние или психически дискомфорт, но застрахователят плаща само за имуществените щети по колата.
- Близък ваш роднина е загинал при пътен инцидент и вие като съпруг/а или дете искате обезщетение за преживяното горестие, но застрахователят отказва или предлага символична сума.
- Застрахователното дружество е изплатило част от сумата, но вие смятате, че разликата до справедливото обезщетение е голяма и решавате да съдите за остатъка.
- Вие сте застраховател или негов представител и получавате иск за огромна сума за болки, която смятате за неоснователно завишена и водеща до неоснователно обогатяване на ищеца.
- Делото е стигнало до Върховния касационен съд и трябва да решите дали да обжалвате решението на апелативния съд, или да защитите позицията си срещу жалба на другата страна.
Какво казва законът – на човешки език
В контекста на пътни произшествия, когато става въпрос за обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, горестие), се прилагат две основни норми. Първата е чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, която задължава застрахователя да плати обезщетение в рамките на сумата, за която е сключил застраховката “Гражданска отговорност”. Втората, и по-важна за размера, е чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Тази норма казва, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това означава, че няма фиксирана тарифа за “болка в гърба” или “скръб по загинал близък”. Съдията гледа конкретните обстоятелства: тежестта на травмата, продължителността на болките, възрастта на пострадалия, социалния му статус и степента на вината на причинителя. Ако размерът е твърде висок и няма реална основа, съдът може да го намали, за да не допусне неоснователно обогатяване.
Какво показва практиката
Анализът на решенията на Върховния касационен съд показва няколко важни неща за вашата позиция:
- Ако считате, че присъдената сума е твърде висока, само твърдението, че е “завишена”, не е достатъчно за касация. В Определение № 237 от 9.05.2022 г. по т. д. № 1727/2021 г. съдът подчертава, че трябва да се докаже “драстично отклонение” от принципа на справедливост, което води до неоснователно обогатяване. Ако съдът на първа и втора инстанция е обсъдил доказателствата, касацията често не се допуска.
- Ако сте ищец и искате допълнителна сума над вече изплатеното, трябва ясно да обосновате защо първоначалната сума не покрива реалните ви страдания. В Определение № 50300 от 9.06.2023 г. по т. д. № 608/2022 г. се разглежда спор за разликата между 50 000 и 100 000 лв. Съдът проверява дали има нови доказателства или грешка в прилагането на закона, а не просто преценява отново болките.
- За загинали близки, съдът прилага строги критерии за връзката между ищеца и жертвата. В Определение № 50121 от 9.03.2023 г. по т. д. № 877/2022 г. се отхвърля иск за разлика над 78 000 лв. до 130 000 лв. за съпруга на загиналия, като се преценява, че вече присъдената сума е справедлива. Това показва, че горната граница на обезщетенията за горестие е ограничена и съдът не я надхвърля лесно.
- Процесуалните разноски са важна част от спора. В Определение № 2138 от 8.07.2025 г. по т. д. № 1959/2024 г. се потвърждава, че ако касацията не се допусне, разноските за защита срещу нея се присъждат на печелившата страна. Важно е да имате договор за правна помощ, който ясно разграничава възнаграждението за обжалване от това за защита срещу жалба, както се вижда от мотивите в Определение № 237 от 9.05.2022 г.
- Съдът не е обвързан от минималните тарифи за адвокатски възнаграждения, ако те противоречат на справедливостта или на европейското право. В Определение № 2138 от 8.07.2025 г. се споменава решение на Съда на Европейския съюз, което позволява на съда да определи възнаграждението по справедливост, а не по автоматична тарифа, ако липсва изрично договорено по-високо възнаграждение.
- Ако и двете страни обжалват, но жалбите не се допуснат, никоя от страните не получава разноски за самата жалба, но може да получи разноски за защитата срещу жалбата на противника. Това е класически сценарий, описан в Определение № 237 от 9.05.2022 г., където ищецът получава половината от претендираното възнаграждение за защита.
Какво да направите стъпка по стъпка
- Съберете всички медицински документи, които доказват не само физическата травма, но и психическото състояние, безсънието и ограниченията в ежедневието. Без тях съдът няма база да присъди високо обезщетение.
- Ако сте ищец, формулирайте иска си за “разлика” много прецизно. Не искайте просто “повече пари”, а обосновете защо вече изплатената сума не покрива реалните страдания, като се позовате на конкретни медицински заключения.
- Ако сте ответник (застраховател), не разчитайте само на твърдението, че сумата е висока. Трябва да представите доказателства, че размерът е неоснователно обогатяващ и противоречи на добрите нрави, както изисква практиката.
- Внимавайте с договорите за правна помощ. Уверете се, че те ясно посочват какво покрива възнаграждението – дали е за цялото производство, или само за касационната фаза. Неясните договори водят до намаляване на присъдените разноски, както показа практиката.
- Преценете дали има смисъл от касация. Ако апелативният съд е обсъдил подробно доказателствата и е приложил принципа на справедливост, шансът ВКС да допусне жалбата само за преоценка на фактите е минимален.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да поискам обезщетение за болки, ако нямам инвалидност?
Отговор: Да, законът защитава и болките, които не водят до трайно увреждане, стига да са доказани с медицински документи и да са причинили реален дискомфорт в ежедневието.
Въпрос: Застрахователят ми плати 20 000 лв. Мога ли да съдя за още 50 000 лв.?
Отговор: Можете, но трябва да докажете, че първоначалната сума е била несправедливо ниска спрямо вашите конкретни страдания. Съдът ще сравни вашите доказателства с практиката за подобни травми.
Въпрос: Ако загубя делото, трябва ли да платя адвокатските разноски на застрахователя?
Отговор: Да, ако съдът отхвърли иска ви, той обикновено осъжда ищеца да заплати разноските на печелившата страна, включително адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.
Въпрос: Дълго ли трае касационното производство?
Отговор: Производството по чл. 288 от ГПК (допускане на касация) може да отнеме от няколко месеца до над година, в зависимост от натовареността на състава и сложността на правните въпроси.
Срокове и такси
Касационната жалба се подава в 30-дневен срок от връчването на въззивното решение. Държавната такса за касационна жалба е 5% от размера на обжалваната част от иска, но не по-малко от минималния размер, предвиден в Тарифата за държавните такси. Важно е да се има предвид, че ако жалбата не се допусне, разноските за защитата срещу нея се присъждат, което може да доведе до допълнителни разходи за страната, която е подала жалбата, ако тя е загубила и в предишните инстанции.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 432 ЗЗД
- Решение № 62 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 532/2024 г — Съдът следва да отрази в мотивите на решението преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като посочи въз основа на кои доказателства нами
- Решение № 50006 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2022 г — Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.