Получихте пари, които не дължите, или платихте по грешка? Как да си ги върнете
Много често в практиката ни се сблъскваме с ситуации, в които парите или имуществото преминават от един човек в друг без ясна правна причина. Това може да е плащане по договор, който вече е прекратен, прекалено голяма сума, платена по погрешка, или получаване на вещи, които не са ви принадлежали. В такива моменти законът предлага инструмент, който задължава получателя да върне това, което е получил без основание. Това е така нареченото неоснователно обогатяване, уредено в чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. За обикновения клиент това звучи абстрактно, но в реалния живот означава, че ако някой е получил полза за ваша сметка без правна причина, той не може да я задържи.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако се чудите дали имате право да поискате обратно дадено плащане или имущество, помислете дали не се разпознавате в някоя от следните житейски ситуации:
Платили сте наем за месец, в който договорът за наем вече е бил прекратен с предизвестие, но собственикът не е върнал парите.
Дали сте прекалено голяма сума по фактура или сте платили два пъти за една и съща услуга поради техническа грешка.
Получили сте превод от банка или от друг човек, който впоследствие твърди, че е бил извършен по погрешка.
Договорът ви за покупко-продажба е бил обявен за нищожен, но едната страна е получила стоката, а другата – парите, и сега възниква въпросът за връщането им.
Платили сте дълг, който не е ваш, или сте изпълнили задължение, което е било погасено по друг начин, но вие не сте знаели за това.
Какво казва законът – на човешки език
Разпоредбата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите е проста и ясна. Тя гласи, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Това важи и за случаите, в които основанието за получаването е било неосъществено или е отпаднало след като е било извършено плащането или предаването.
Втората част от члена поставя важна граница. Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Това означава, че ако сте платили нещо, което морално сте смятали за дълг, но юридически не сте били задължени да платите, законът не ви позволява да поискате парите обратно. Целта на нормата е да възстанови справедливостта, като не допуска един човек да се облагороди за сметка на друг без правна причина.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е разгледал многократно приложението на тази норма. Ето какво можете да научите от конкретните решения, за да разберете как съдилищата гледат на тези спорове:
Ако плащането е извършено по договор, който е бил прекратен, съдът обсъжда дали основанието за плащането е отпаднало. В Определение № 717 от 8.10.2019 г. по гр. д. № 1875/2019 г. на ВКС се разглежда спор, свързан с чл. 55 и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Практиката показва, че ако договорът е прекратен, а плащането е извършено след това или за период, който не е обхванат от валиден договор, получателят е длъжен да върне сумата.
Ако имате спор с търговско дружество, например за прекалено наплатени суми по услуги, нормата се прилага и в търговските отношения. В Определение № 685 от 3.12.2018 г. по т. д. № 115/2018 г. на ВКС се разглежда казус с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Съдът анализира дали плащането е имало правно основание. Ако основанието липсва, искането за връщане е основателно, но трябва да се докаже точно каква е била грешката или липсата на основание.
В случай на банкови спорове, където се търси връщане на суми по недействителни кредитни договори или обезпечения, чл. 55 също е ключов. В Определение № 1238 от 7.12.2023 г. по т. д. № 442/2023 г. на ВКС се разглежда спор с „Корпоративна търговска банка“ АД. Съдът проверява дали основанието за получаването на средствата е отпаднало или е било неосъществено. Ако договорът е нищожен, плащанията по него се третират като неоснователно обогатяване.
Ако спорът е за наем или имот, съдът обръща внимание на това дали договорът урежда последиците от прекратяването. В Определение № 76 от 30.01.2018 г. по гр. д. № 3382/2017 г. на ВКС се анализира наемно отношение. Съдът отбелязва, че ако договорът не урежда какви са последиците от прекратяване по вина на наемателя, се прилагат общите правила за неоснователно обогатяване. Важно е да се знае, че ако не е уговорено, че разноски за съоръжения не се дължат, наемодателят може да има право на обезщетение или връщане на разходи, ако е платил нещо, което не е трябвало да плати.
Чести грешки
Клиентите често допускат грешки, които им пречат да си върнат парите или имуществото. Първата и най-честа грешка е мисленето, че всяко плащане може да се върне. Ако сте платили доброволно, знаейки, че не дължите нищо, но сте го направили по морални подбуди, законът ви забранява да поискате връщане.
Втората грешка е липсата на доказателства за липсата на основание. Трябва да докажете не само че сте платили, но и че няма договор или друго правно основание, което да оправдава това плащане.
Третата грешка е пропускането на сроковете за предявяване на иск. Въпреки че чл. 55 не посочва специфичен кратък срок, общите погасителни срокове се прилагат, и ако изчакате твърде дълго, правото ви може да се погаси.
Четвъртата грешка е смесването на неоснователно обогатяване с неизпълнение на договор. Ако има валиден договор, който не е изпълнен, искът е за изпълнение или обезщетение, а не за неоснователно обогатяване.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако смятате, че имате право да поискате връщане на неоснователно обогатяване, действайте по следния начин:
Съберете всички доказателства за плащането или предаването на имуществото. Банкови извлечения, разписки, фактури и кореспонденция са задължителни.
Определете точно защо плащането е било без основание. Дали договорът е бил недействителен, прекратен или никога не е съществувал?
Изпратете писмена покана до получателя, в която поисквате доброволно връщане на сумата или имуществото в определен срок. Това показва добросъвестност и може да се използва като доказателство в съда.
Ако получателят откаже, консултирайте се с адвокат за изготвяне на искова молба. В нея трябва ясно да се посочи чл. 55 от Закона за задълженията и договорите като правно основание.
Подгответе се за доказване на размера на обогатяването. Ако сумата е в пари, тя се връща в същия размер. Ако е в натура, връща се самата вещ или нейната стойност, ако връщането е невъзможно.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да си върна парите, ако съм платил дълг на приятел, който не е бил мой?
Отговор: Ако сте платили доброволно и съзнателно, знаейки, че не дължите нищо, законът не ви позволява да поискате връщане, тъй като се приема, че сте изпълнили нравствен дълг.
Въпрос: Какво става, ако договорът е бил нищожен?
Отговор: Всички плащания по нищожен договор се считат за извършени без основание. В такъв случай имате право да поискате връщане на неоснователно обогатяване по чл. 55.
Въпрос: Трябва ли да наемам адвокат за такъв иск?
Отговор: За малки суми можете да се опитате сами, но за по-сложни казуси, особено ако има спор за валидността на договора, е силно препоръчително да имате правна защита, за да формулирате правилно правните основания.
Срокове и такси
В предоставения материал не се посочват специфични кратки срокове за предявяване на иск по чл. 55, тъй като се прилагат общите погасителни срокове по закона. Що се отнася до таксите, в Определение № 1238 от 7.12.2023 г. се споменава държавна такса в размер на 30 лв. за касационно производство, която се дължи от масата на несъстоятелността. Също така, в различни определения се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, които варират – например 2200 лв. в Определение № 717 от 8.10.2019 г., 2640 лв. в Определение № 76 от 30.01.2018 г. и 1500 лв. в Определение № 1238 от 7.12.2023 г. Тези суми са за разноски на страната, която печели делото, и се дължат от противната страна.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 55 ЗЗД
- Решение № 235 от 12.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 1032/2009 г — Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.07.2009 г.
- Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г — Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл.