Когато дължите на един човек по няколко договора – как се разпределя плащането ви?
Често се случва да имате няколко отделни задължения към един и същи кредитор. Може да сте подписали два различни договора за доставка, да имате стар заем и нов кредит, или да дължите за наем и за комини. Когато разполагате с ограничени средства и не можете да покриете всичко наведнъж, възниква критичният въпрос: кое от задълженията се счита за погасено, когато платите само част от сумата? Този спор е изключително чест в търговските отношения и при личните задължения, защото разликата в тълкуването може да означава разликата между пълно изпълнение на един договор и продължаващо несполучливо изпълнение на друг, което води до лихви, глоби и съдебни разноски.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако попадате в някоя от следните ситуации, нормата за зачитане на плащанията е пряко приложима към вашия случай:
- Имате два или повече договора с един и същи партньор и сте извършили частична плащане, без да сте посочили в банковата разписка или в писмото към кредитора за кой точно договор е парата.
- Дължите главница, лихва и разноски по един и същи договор, но сумата, която сте превели, е недостатъчна да покрие всичко наведнъж.
- Имате няколко задължения с различни срокове за падеж и различна тежест (някои с висока лихва, други без), и искате да се освободите от най-обременителното.
- Кредиторът твърди, че плащането ви е застаряло или е зачетено към по-старо задължение, което вече не е актуално за вас, докато вие смятате, че сте погасили по-новото.
- Водите спор за делба на имущество или наследствени дялове, където плащанията между сънаследниците трябва да се разпределят справедливо спрямо техните дялове.
Какво казва законът – на човешки език
Законът за задълженията и договорите (чл. 76) поставя ясни правила за това как се разпределя парата, когато не стига за всичко. Първото и най-важно правило е вашата воля. Ако имате няколко еднородни задължения към един човек и плащате част от дължимото, вие имате правото да заявите кое точно задължение погасявате. Това означава, че ако в банковата разписка или в придружаващо писмо напишете “плащане по договор № 5”, това плащане отива точно там.
Ако обаче не сте заявили нищо, законът решава вместо вас. Тогава погасява се най-обременителното за вас задължение. Това е защитна мярка за длъжника – държавата предполага, че искате да се освободите от най-тежкото бреме (например това с най-високата лихва или с най-големите глоби).
Ако всички задължения са еднакво обременителни, тогава погасява се най-старото задължение. Логиката е, че по-старите дългове са по-рискови и по-скоро подлежат на погасяване. Ако пък всички задължения са възникнали едновременно, сумата се разпределя съразмерно между тях.
Вторият важен момент е вътрешният ред на зачитане на едно плащане. Когато сумата не стига да покрие лихвите, разноските и главницата по едно задължение, законът налага строг ред: първо се погасяват разноските, след това лихвите и най-накрая главницата. Това е важно, защото ако парата стигне само за разноските и лихвите, главницата остава непокътната и върху нея продължават да текат нови лихви.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е формирал устойчива практика, която тълкува как точно се прилага тази норма в сложни казуси, включително в наследствени и търговски спорове. Ето какво трябва да знаете, базирайки се на реални решения:
Ако спорът е за наследствени права и разпореждане с имоти, съдът обсъжда дали плащанията и сделките са валидни спрямо всички наследници. В Определение № 1698 от 4.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2024 г. се потвърждава, че относително недействителни са актовете на разпореждане със сънаследствен имот, ако не са извършени от всички наследници или не изчерпват наследството. Това означава, че ако един наследник плати или се разпореди с имот, това не погасява задълженията му спрямо останалите, ако не е спазен редът по чл. 76 от Закона за наследството (което е различно от чл. 76 ЗЗД, но често се бърка в практиката по делбени дела).
При делбени дела и спорове за собственост, съдът проверява дали плащанията между съсобствениците са направени изрично и дали са заявени. В Определение № 534 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1145/2018 г. се разглежда въпросът за разпореждане с бъдещи вещи и квотите при делба. Ако не е установено кога е изграден имотът и няма договор за продажба, съдът не може автоматично да зачете плащане за погасяване на дял, ако липсва изрично волеизявление.
Когато става въпрос за търговски задължения и лихви, съдът прилага строгия ред на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В Определение № 77 от 30.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2084/2019 г. се подчертава, че ако плащането не е достатъчно, то първо покрива разноските, после лихвите и накрая главницата. Ако вие сте платили сума, която покрива само лихвите, главницата остава дължима и върху нея текат нови лихви, което увеличава дълга ви, а не го намалява.
В търговските отношения, особено при цесии и прехвърляне на вземания, съдът изисква ясно разграничение между задълженията. В Определение № 393 от 19.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 578/2018 г. се разглежда приложението на чл. 76 ЗЗД във връзка с чл. 111 ЗЗД. Ако не сте заявили кое задължение погасявате, съдът ще приложи презумпцията за най-обременителното задължение, което може да не е това, което вие искате да погасите.
При спорове за недействителност на сделки и връщане на плащания, съдът анализира дали плащането е било направено с волята да погаси конкретно задължение. В Определение № 214 от 3.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 159/2012 г. се обсъждат последиците от обезсилване на решения по предишни дела. Ако плащането е било направено по договор, който впоследствие е обявен за нищожен, то не може да се зачете като погасяване на друго валидно задължение, освен ако не е заявено изрично.
Какво да направите стъпка по стъпка
За да защитите интересите си, следвайте тези стъпки:
- Винаги посочвайте в банковата разписка или в придружаващото писмо до кредитора кое точно задължение погасявате. Използвайте номера на договора, датата на фактурата или конкретния предмет на задължението.
- Ако плащате частично, изчислете дали сумата стига за разноски, лихви или главница. По-добре е да заявите изрично, че плащането е за главница, ако искате да намалите основния дълг, въпреки че законът налага първо да се покрият разноските и лихвите, освен ако кредиторът не е съгласил друго.
- Ако сте длъжник и искате да се освободите от най-тежкото задължение (с най-висока лихва), не мълчете. Заявете изрично, че плащането е за това задължение. Ако не го направите, съдът може да го зачете към по-старо, но по-малко обременително задължение, което не е в полза на вас.
- Запазвайте всички доказателства за плащанията и кореспонденцията, в която сте заявявали за какво е парата.
- При наследствени спорове, уверете се, че плащанията са направени с знанието и съгласието на всички сънаследници, ако се отнасят за общо имущество.
Въпроси и отговори
Въпрос: Ако не съм написал нищо в банковата разписка, кое задължение се погасява автоматично?
Отговор: Автоматично се погасява най-обременителното за вас задължение (например това с най-високата лихва). Ако всички са еднакви, погасява се най-старото.
Въпрос: Мога ли да променя заявлението си за зачитане на плащането след като съм платил?
Отговор: Не, заявлението трябва да е направено при самото плащане или преди него. След като парата е преведена без указание, се прилагат законните презумпции.
Въпрос: Какво става, ако платя сума, която стига само за лихвите?
Отговор: Главницата остава непокътната. Върху нея продължават да текат нови лихви, което означава, че общият ви дълг може да расте, въпреки че сте плащали.
Въпрос: Прилага ли се това и при наследствени дялове?
Отговор: Да, но с специфични ограничения. В наследствените дела често се прилага чл. 76 от Закона за наследството, който е различен от чл. 76 ЗЗД, но принципът на зачитане на плащанията между сънаследниците е сходен и изисква изрично волеизявление.
Срокове и такси
Съгласно разгледаните решения, при касационно обжалване на решения по дела, засягащи чл. 76 ЗЗД и чл. 76 ЗН, се дължи държавна такса. Например, в Определение № 534 от 29.11.2018 г. е указано на касатора да внесе държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на касационната жалба по същество. Също така, страните, които губят делото, често са осъждани да заплатят адвокатски разноски на противната страна. В Определение № 1698 от 4.04.2025 г. касаторът е осъден да заплати 2500 лв. за адвокатско възнаграждение и 850 лв. за особен представител. В Определение № 77 от 30.01.2020 г. разноските са определени в размер на 1000 лв. Сроковете за обжалване са стандартните за ГПК, но конкретните срокове за внасяне на таксата се определят от съда при допускане до касация.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 76 ЗЗД
- Решение № 10392 от 12.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6180/2009 г — За да е налице нарушение по смисъла на ЗЗД, не е необходимо във всички случаи поведението на извършителя да се възприема по идентичен начин и от засегнатото лице.
- Решение № 757 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1879/2009 г — Като изключения от това разбиране са хипотезите, ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ или имот, то актът на разпореждане с идеалната част, съответстваща на наследствения дял, съставлява акт на разпореждане с наследство – чл.