Какво е наследство?
Съдържание
Наследството представлява съвкупност от права и задължения. Това означава, че със смъртта на наследодателя, неговите наследници наследяват както правата, така и задълженията на починалия. Така, освен посочените по-долу имуществени права, наследникът може да наследи и задължения, като например:
- парични задължения поети от наследодателя, със сключен от него договор;
- вземания за неоснователно обогатяване и вреди, причинени от наследодателя и изобщо всички задължения, които наследодателят не е изпълнил приживе.
Наследниците не могат да приемат част от наследството и да се откажат от другата част. Когато наследникът е един, той получава цялото наследство, а когато наследниците са няколко, всеки от тях получава дробна част от наследството или т.нар. идеална част, например 1/2 или 1/4 от наследството.
Кои права се включват в наследството?
В наследството влизат преди всичко имуществените права на наследодателя, т.е. тези, които могат да бъдат оценени в пари:
- правото на собственост върху недвижими имоти и движими вещи;
- парични вземания по сключени от наследодателя договори;
- дружествени дялове и акции в дружества с ограничена отговорност (ООД) и акционерни дружества (АД);
- вземания за вреди и неоснователно обогатяване;
- авторски права върху произведения на изкуството;
- неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по трудов договор и др.
Кой може да наследява?
Към наследяване се призовават близките на наследодателя, които са посочени в закона. Това е т.нар. крък на наследниците, в който влизат:
- децата и по право на заместване техните низходящи;
- родителите на наследодателя;
- братята и сестрите на наследодателя (и по право на заместване техните низходящи), заедно с възходящите от втора и по-горна степен( например баба и дядо);
- роднините на наследодателя по съребрена линия до шеста степен включително.
Не всички роднини от посочения кръг наследяват едновременно. По-близките по степен роднини изключват по-далечните, като по този начин се образуват 4 реда законни наследници. Така със смъртта на наследодателя, към наследяване се призовават наследниците от първи ред. Ако няма такива, към наследяване се призовават тези от втори ред и т.н. до изчерпване и на последния четвърти ред. Когато няма лица, които могат да наследяват, или когато всички са се отказали от наследство, или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.
I. Когато наследодателят е оставил наследници от първи ред – деца, включително осиновените, получават по равни части. Когато децата на наследодателя или някои от тях са починали или са недостойни да наследяват, но има други низходящи (например внуци или правнуци), последните наследяват по право на заместване.
II. При липса на наследници от първи ред, наследниците от втори ред – родителите и осиновителите, получават по равни части.
III.В трети наследствен ред са обособени две групи – възходящи от втора и по-горна степен и братята и сестрите на наследодателя.
Ако наследодателят е оставил наследници само от първата група – възходящи от втора и по-горна степен, те наследяват равни части от наследството, без да се прави разлика дали възходящите са по бащина или майчина линич. Ако възходящите са от различни степени (например възходящи от втора и трета степен) наследството се получава от най-близките по степен.
Когато в трети наследствен ред има наследници само от втората група – братя и сестри или техни низходящи по право на заместване, същите наследяват по равни части.
Когато наследодателят е оставил братя и сестри, заедно с възходящи от втора или по-горна степен, първите получават 2/3 от наследството, а възходящите – 1/3.
IV.В случаите, в които наследодателят няма наследници от първите три реда, наследството преминава в полза на наследниците от яетвърти ред, а именно роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Така например, гокато наследодателят не е оставил деца, родители, братя или сестри и възходящи от втора и по-горна степен, той може да бъде наследен от чичо, леля, първи или втори братовчеди.
Кой не може да бъде наследник?
Наследството преминава от починалия към неговите наследници със смърта на наследодателя. Този факт се нарича откриване на наследството.
На първо място, съгласно чл. 2 от ЗН, не може да наследява този, който не е бил заченат при откриване на наследството, т.е. към момента на смъртта на наследодателя, както и този който е роден неспособен да живее. Това правило е предвидено, преди всичко, в полза на неродените деца-наследници на наследодателя, които обаче към момента на смъртта на последния са били заченати. Мъртвороденото дете не може да наследява. Детето се смята за родено живо и следователно способно да наследява, когато след отделяне от майката е дишало, макар и за миг и е поело въздух в дробовете си.
На второ място, не може да наследява този, който се е провинил тежко към наследодателя или негови близки. Такова лице е недостойно за наследяване и тежкото му провинение има за последица лишаване от право да наследява. Недостойнството за наследяване е уредено в чл. 3 от ЗН, съгласно който недостоен да наследява е лице, което:
- умишлено е убило или се е опитало да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е последвала амнистия;
- пред държавен орган е набедил наследодателя в престъпление, като знае, че е невинен, или представи фашиви доказателства срещу него
- е склонило или възпрепятствало наследодателя, чрез насилие или измама да направи, да измени или да отмени завещанието или което е унищожило, скрило или подправило завещание, или си е служило с фалшиво завещание.
Какъв е делът на преживелия съпруг?
Преживелият съпруг наследява винаги с този ред от роднини, който е призован към наследяване. Ако наследодателят е оставил само наследници от четвърти ред, съпругът получава цялото наследство.
I.Когато наследодателят е оставил деца и следователно към наследяване са призовани роднините от първи ред, съпругът и децата получават по равни части от наследството.
Тук трябва да се отбележи, че ако при сключването на брака съпрузите са избрали съпружеска имуществена общност (СИО), като режим на имуществените си отношения, със смъртта на наследодателя, преживелият съпруг ще получи своята половина от общността и ще участва като наследник, наред с останалите наследници, в половината на починалия. Така например, когато наследодателят е оставил за наследници две деца и преживял съпруг, последният ще получи своята половина от наследството + 1/3 от половината на наследодателя, а останалите 2/3 ще бъдат разпределени по равно между двете деца. По този начин, преживелият съпруг ще получи 4/6, равняващи се на 2/3, от цялото наследство (1/2 + 1/3 от 1/2 = 4/6 или 2/3), а децата ще получат по 1/6 от наследството (1/3 от 1/2 = 1/6).
II. При липса на наследници от първи ред, наследниците от втория ред – родителите на, наследяват по равно. Ако наследодателят е оставил и съпруг, размерът на наследствените дялове ще бъде различен, в зависимост от продължителността на брака:
- при брак продължил повече от 10 год., преживелият съпруг ще получи 2/3 от наследството;
- при брак продължил по-малко от 10 год., преживелият съпруг ще наследи 1/2 от наследството.
Тук също важи правилото, съгласно което съпругът получава своята половина от наследството, на която е собственик и участва като наследник, в половината от имуществото на наследодателя, заедно с останалите наследници от реда.
III.Когато преживелият съпруг наследява заедно с наследниците от трети ред – възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри, при брак траял под 10 год., той наследява 1/3 от наследството, а когато пракът е траял повече от 10 год. – 1/2 от наследството. И тук важи същото правило, съгласно което, при смъртта на наследодателя, преживелият съпрух получава половината от наследството, на която е собственик и участва в половината от имуществото на наследодателя, заедно с другите наследници от реда.
[/vc_column_text][/vc_column]
Завещание
Завещанието представлява едностранен писмен акт, в който е отразена последната воля на наследодателя. Завещанието произвежда действие със смъртта на наследодателя, поради което до този момент, същият може по всяко време да промени завещанието или да изготви ново. Само при конкуренция на права между две завещания, се счита, че по-късно съставеното отменя по-ранното.
Съгласно чл. 13 от Закона за наследството, всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение и е способно да действа разумно, може да се разпореди със своето имущество, след смъртта си, чрез завещание.
Законът за наследството урежда два вида завещание:
- нотариално завещание
- саморъчно завещание
Нотариалното завещание се изготвя от нотариус. Компетентен да изготви завещание е всеки нотариус, независимо от адреса на наследодателя и нахождението на недвижимите имоти, ако има такива в наследствената маса.
При изготвянето на завещанието нотариусът е длъжен да се увери в самоличността на завещателя. След изясняване на въпроса за самоличността на завещателя, същият изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва така, както я е чул, в присъствието на двама свидетели.
След като волята на завещателя бъде записана, нотариусът прочита завещанието на завещателя, в присъствието на свидетелите. В завещателният акт, нотариусът отбелязва мястото и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса.
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа дата и да е подписано от завещателя. Датата е важен реквизит и има значение за действителността на завещанието, доколкото спрямо датата може да се извърши преценка дали към тоози момент завещателят е бил дееспособен да изготви завещание, както и при конкурнция между две или повече завещания, изготвени на различни дати, когато се отнасят за едно и също имущество.
Саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене на нотариус от завещателя или друго лице. За целта завещанието се поставя в затворен плик и се предава на нотариуса. При приемане на завещанието нотариусът съставя протокол, който се подписва от лицето, което е предало завещанието и от нотариуса. Протоколът се вписва в цпециално предназачен за това регистър.
След смъртта на наследодателя, саморъчното завещание, се обявява от нотариуса по молба на заинтересованото лице.
Ако завещанието се намира за пазене у нотариуса, след подадената молба, същият обявява завещанието, като съставя протокол, който се подписва от нотариуса и от лицето поискало обявяването. Когато завещанието не е било предадено за пазене на нотариус, лицето у което се намира завещанието трябва веднага, след узнаване за смъртта на завещателя, да поиска обявяване на завещанието от нотариуса по мястото, където е открито наследството. Ако лицето, у което се намира завещанието не поиска обявяването му, други заинтересовани лица могат да поискат от районният съд по мястото на откриване на наследството, да определи срок, в който завещанието да бъде представено, за да бъде обявено от нотариуса.
- Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд.
Нашият Подход
Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.
Качество и Съдържание
- Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
- Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
- Добавяме инсайтфул анализ и интересна информация, извън очевидното.
- Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
- Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
- Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.
- Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.
- Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.
Експертност и Доверие
- Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
- Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
- Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
- Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.
Потребителски Опит
Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.
Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.
Делба на наследствен имот
Произход
Осиновяване