Какво е дарение? Договор за дарение. Каква е целта на договора за дарение? Има ли задължения за насрещната страна? Разваля ли се договор за дарение? Как се отменя договор за дарение?

• Дарение. То се определя в доктрината и практиката като безвъзмездно прехвърляне на собственост, като прехвърлителният ефект настъпва веднага със сключването му.
• Дарението е договор, а не едностранна сделка, което накратко означава, че надареният трябва да е изразил съгласие, че приема това дарение.
• С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.
  Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа – по надлежния начин за прехвърлянето им.

• Договорът за дарение едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава.

• Съгласно чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарение на движимо имущество се извършва с договор с нотариална заверка на подписите или чрез предаване. Няма такова изискване при дарение на пари, които не са движими вещи.
• Съгласно чл. 225 от ЗЗД договорът за дарение на движими вещи следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това е форма за действителност, но цитираната норма допуска договорът за дарение да бъде и реален като постановява, че се счита сключен и чрез реално предаване на вещта, т.е. договорът за дарение на движимо имущество е действителен като формален договор (съгласие в писмена форма) или като реален договор (освен постигнато съгласие и предаване на вещта).

• Предаването по смисъла на чл. 225 ЗЗД е възможно и при вземанията. И вземанията може да се предават. Предаване представлява всеки акт, който манифестира воля на дарителя за прехвърляне на неговото вземане върху надарения (освен ако законът, както е с посочените в чл. 225 ценни книжа, не предвижда специална форма на предаване). Акт на предаване по смисъла на чл. 225 ЗЗД е например писмото, което дарителят адресира до длъжника си и му съобщава, че е подарил вземането си и че длъжникът следва да счита задължението си вече не към него, дарителя, а към надарения. Акт на предаване е и случаят, когато влогодателят съобщи на банка да прехвърли част от неговия влог във влога на трето лице.

• Дарението не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ за дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение.
• Когато дарителят изпадне в нужда и покани надарения да дава издръжка, за надарения не възниква задължение да плаща издръжка, съответно дарителят не разполага с осъдителен иск за плащане на издръжка. За надарения възниква право на избор дали да дава издръжка. Когато надареният откаже да даде издръжка, за дарителя възниква потестативното право да отмени дарението, което право той е свободен да упражни.
• Въпреки това, задължението за издръжка и помощ на дарителя не е насрещно задължение за надарения, произтичащо от договора, доколкото от надарения се очаква единствено благодарност.

• Дарението не подлежи на разваляне, а на отменяне в случаи изрично посочени в чл. 227 от ЗЗД. Това на кратко означава, че при него не е допустимо да се прилагат общите правила за разваляне на договор по чл. 87 ЗЗД. В този случай, житейският израз “разваляне на дарение” по-скоро следва да се разбира като “отмяна на дарение”.

• Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

• а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

• б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

• в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.
• Право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от която дарителят трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в случаите, в които поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.
• При иск за отмяна на дарение на основание чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД не е налице проява на непризнателност,когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по- лошо положение от това на дарителя.
• При отказ да се дава издръжка от надарения, който е и длъжник по договор за издръжка и гледане, за дарителя, който е и кредитор по договора за издръжка и гледане възникват правото на отмяна на дарението и правото да се развали договора за издръжка и гледане, които са кумулативни, а не алтернативни или евентуални права, защото задоволяват различен стопански интерес и не е установена в закона поредност за упражняването им. Т.е. може да се упражни всяко едно от правата както заедно, така и поотделно- кредиторът има право на избор. Правото на разваляне на договора за издръжка и гледане не погасява правото на отмяна на договора за дарение и обратно.
• Отмяната на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД е поради наличие на нови факти, сочещи на груба неблагодарност, при което задължението за даване на издръжка от морално се трансформира и в правно. Идеята е да се върне получената безвъзмездно имотна облага, за да може дарителят да разполага със средства за издръжка и гледането си, от каквито трайно се нуждае, но не е получил при поискване от надарения, въпреки, че той е имал възможност да му ги осигури.
• Моралът и признателността изискват от надарения щом не се нуждае от подарения му имот и не подпомага по друг начин изпадналия в нужда дарител, поне да му върне подареното. Правните норми следва да бъдат тълкувани според точното им съдържание, но и с оглед тяхната цел. Противно на разума на закона е законодателят да дава по-голяма защита на надарения, отколкото самият той желае.
  

• В случай, че дарителят упражни потестативното си право да отмени договор за дарение, надареният може да възрази, че ако даде издръжка би поставил себе си или лица, които издържа в по- неблагоприятно положение. Това възражение има правопрепятстващ ефект и се упражнява чрез позоваване пред съда на посочените факти.
• Докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Формата на поканата е без значение. Не е необходимо да бъде задължително писмена. Допустимо е нуждаещият се от издръжка дарител да я поиска от надарения и устно, стига да успее в хода на съдебното дирене, с оглед разпределението на доказателствената тежест да установи този факт.
• Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Следователно, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди неговата смърт.
• Наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя по договора за дарение само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения приживе, когато моралното задължение за даване на издръжка се е трансформирало в правно такова.
• Когато издръжката се претендира от лице, което има право да я получава по закон или по договор, размерът на сумата необходима за издръжка не се преценява абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия.

• Според съдебната практика нужда от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. “в” от ЗЗД е налице тогава, когато дарителят не разполага с доходи и имущество, които да му позволяват, с оглед конкретните му необходимости, поддържане на нормално физическо съществуване, е трайно установена. Дарението не подлежи на разваляне, а на отменяне в случаите на чл. 227 ЗЗД. Българският съд заключава, че при дарението правното основание се покрива с мотивите. Подбудите за дарението са единствено негово основание. Щом правното основание (мотивите) на дарението е отпаднало, дарственият акт ще бъде недействителен.
• Нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономически живот в страната. От друга страна, съдът следва да съобрази и дали дареният има материална възможност, дали поради липса на достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издръжка по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
• При законното задължение за издръжка ищецът доказва както нуждата от издръжка, така и възможността на ответника да я дава, тъй като размерът на издръжката зависи от нуждата и възможността да се дава, а както основанието, така и размерът на вземането се доказват от ищеца. Това правило обаче е неприложимо в хипотезата на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, защото тук размерът на издръжката не зависи от възможностите на надарения да я дава.
• Нуждата от издръжка по смисъла на чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД се установява при съпоставка със средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума,която му е необходима за покриване на специфичните нужди.За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице към датата на подаване на исковата молба според статистиката,като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя.Сумата, съставляваща месечните средства,които дарителят има на свое разположение се формира от заплати,пенсии,добавки,спестявания, получени суми от продажби, наеми, и др.
• Ако задълженото лице разполага със съответните възможности или е поело задължението за издръжка по силата на договор, размерът на присъдената сума може да варира в широки граници. Когато обаче издръжката се претендира като проява на признателност за извършено дарение, не може да се приеме, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, въпреки че може да реализира месечен доход над размера на средната за страната работна заплата.

Освен нормативно изброените основания за отмяна, дарението като всеки договор следва да изпълнява общите изисквания за действиетелност, което означава, че в определени случаи то може да бъде с толкова сериозен порок, че може да бъде обявено за нищожно (тоест за “правно нищо”) без ограничение във времето.
• Мотивът за извършване на дарение не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за дарението, доколкото в специалната уредба не е изключено приложението й.
• Реализираното намерение за дарение обаче е достатъчно основание на тази сделка. Това означава, че този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да го докаже
• Преценката, дали договорът за дарение има или не възможен предмет, респ. — дали е действителен или нищожен в хипотезите на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 226, ал. 1 ЗЗД, следва да се извършва към момента на сключването на този договор.
• Поради абсолютната, началната нищожност, на договор за дарение на бъдеща вещ, той не е поражда правни последици и не е прехвърля никакви вещни права от патримониума на дарителя. Предвид спецификите, произтичащи от реалния характер на договора за дарение (по аргумент от чл. 225, ал. 1 ЗЗД), и предвид изричната уредба в чл. 226, ал. 1 ЗЗД, дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.
• Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд.

дарение разваляне на дарение договор за дарение дарение за пари, дарение на пари от родител отказ от дарение разваляне на дарение на имот разваляне на дарение давност как се разваля дарение разваляне на дарение при смърт на надарения

Нашият Подход

Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.

Качество и Съдържание

• Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
• Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
• Добавяме вътрешен анализ и интересна информация, извън очевидното.
• Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
• Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
• Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.
• Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.
• Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.

Експертност и Доверие

• Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
• Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
• Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
• Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.

Потребителски Опит

Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.

Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.

Горе