COVID – 19 и промените в НК – чл. 326

Адвокат Росен Рашков. Адвокат София. Наказателен Адвокат София. Адвокат наказателно право София. Sofia Attorney at law

COVID – 19 и промените в НК чл. 326 НК – повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога

Във връзка с пандемията от нов щам на коронавирус – COVID-19, и обявеното по този повод извънредно положение, бяха въведени редица превантивни мерки, имащи за цел да ограничат разпространението на заразата. Това доведе до приемането на нов нормативен акт – Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г., както и до редица изменения в съществуващата нормативна база. Част от тези промени обхващат разпоредби от действащия Наказателен кодекс, като значително разширяват обхвата им, в резултат на което наказателната ни отговорност може да бъде ангажирана за действия, които до този момент са изглеждали напълно законосъобразни и дори безобидни. Описаните изменения засягат различни състави на Наказателния кодекс, като предмет на настоящото изложение е чл. 326, а измененията в чл. 355 от НК, както и множество от останалите промени в други области , ще бъдат последователно разгледани в последващи статии.

Чл. 326 НК

(1)Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2)Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Кога извършваме престъпление по чл. 326 НК?

Съставът на престъплението по чл. 326 НК сам по себе си не е новост за наказателния закон, но предвид усложнената обстановка в страната при въведеното извънредно положение и повишената опасност от различни спекулации в рамките на същото, към момента разпоредебата е особено актуална. В горецитирания текст е криминализирано предаването на подвеждаща и недостоверна информация под формата на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Съгласно коментирания текст от НК, предаването на подвеждаща информация, може да стане по радио, телефон, или по друг начин, като последната форма съществено разширява приложението на разпоредбата, включвайки в обхвата й всички възможни средства за комуникация и разпространение на информаиця. Разпространяването на невярна информация само по себе си не е престъпление. За да бъдат определени действията ни като престъпно деяние по чл. 326 НК, е необходимо неверните повиквания или заблуждаващите знаци да съдържат елемент на тревога, да породят страх и смут у населението. Касае се за действия, които са от естествто да предизвикат не само масова паника, но също така да инициират проверки и да ангажират реакция от страна на правоохранителните органи. Такива например са фалшивите сигнали за взривни устройства, за инциденти, обаждания на тел. 112 с невярна информация за спешен случай и т.н. От субективна страна съставът е осъществен само при наличието на пряк умисъл и лицето, подало сигнала или информацията е целяло пряко да внесе смут в населението и да ангажира неоснователно вниманието на компетентните органи.

Кое е новото ?

Втората алинея на чл.326 въвежда квалифициран състав на престъплението, като предвижда по-тежка наказателна отоговорност, когато от същото са настъпили значителни вредни последици. С оглед необходимостта от ограничаване на възможностите за злоупотреби в условията на настоящото извънредно положение, и като се отчита повишената ангажираност на органите за спешно реагиране към момента, с изменение от 24.03.2020г. бяха въведени промени в първоначалната редакция на ал. 2, като размерът на глобата, която задължително се прибавя към предвиденото наказание „лишаване от свобода”, е значително завишен и понастоящем може да варира между десет хиляди и петдесет хиляди лева. За да бъде разбрана същността на разпоредбата, е необходимо да се изясни съдържанието на понятието „вредни последици”, както и да се разгледа въпросът кога същите покриват законовия критерий „значителни”.

„Значителни вредни последици” по смисъла на НК

Дефиницията е изведена по тълкувателен път от съдебната практика /Тълкувателно решение № 3 от 1973г./. Понятието „вредни последици” е по-широко от понятието „вреди”, тъй като обхваща не само имуществените вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обеществото и засягат установения правен ред, правата и задълженията на длъжностните лица и гражданите, създават недоверие към установения държавен строй, финансовата и стопанската система и тн. Така вредните последици като обективен елемент от състава на престъплението по чл. 326, ал. 2 НК може да се изразяват в неблагоприятно изменение на имотното състояние или в различни морални вреди.
„Значителни” са всички вредни последици, които засягат определени блага, права или интереси в по-голяма степен от обичайното и които при съпоставка с обикновените случаи на деяние от същия вид, разкриват по-вредоносно въздействие върху същите, характеризират се с по-голям обхват, интензитет, или продължителност във времето. Дали настъпилите вредни последици са значителни или не е въпрос, който се преценява от съда за всеки отделен случай, като се държи сметка зза всички съпътстващи обстоятелства и се отчита значението на нарушените интереси, отрицателното отражение в обществото или колектива и т.н.

Каква е разликата между предаването на невярна информация и сигнали като престъпление по чл. 326 НК и свободата на словото и печата като основни конституционни права. Докъде се разпростира закрилата на Конституцията ?

За пълнота на изложението е важно да се отбележи разликата между предаването на невярна информация и сигнали по смисъла на НК, от една страна и свободното изразяване и разпространяване на мнение и информация, като основно првао на личността, утвръдено от Конституцията на Република България, от друга страна. Разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията защитават различни аспекти на правото свободно да се изрзява и разпространява мнение, да се търси, получава и разпространява информация. В неговия обсег се включва правото на всеки да отстоява мнението си, да получава, съобщата или предава информация и идеи, независимо от начина на изразяване. Обект на защита е именно мнението като възглед, схващане и разбиране на отделния индивид по дадени въпроси. Касае се за основно право на личността, което фигурира сред фундаменталните принципи, върху които е изградено демократичното общество и едно от основните условия за неговото развитие. Чл. 40 от Конституцията въвежда изрична забрана на цензурата върху печата и другите средства за масово осведомяване, която отразява принципното положение, че е недопустима каквато и да е намеса в дейността на средствата за масова информация от страна на държавните органи. Свободата на изразяване на мнение обаче не е безгранична. В закона са изброени няколко хипотези, в които тези основни права на личността не се ползват с конституционна закрила – когато се използва за накърняване правата или доброто име на другиго и когато се използва за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление, към разпалване на вражда или за насилие към населението. Принципната разлика между деянието по чл. 326 НК и уреденото в Конституцията право на свободно изразяване на мнение и разпространяване на информация е че последното има за цел да осигури свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява, но не дава право да се разпространяват неверни факти. От друга страна, за да е осъществен състав на престъпление по чл. 326 НК е необходимо предадената информация не само да е неистинна, но и да е тревожна, да предизвиква паника или да ангажира органите за спешно реагиране.

В контекста на събитията от изминалите седмици, е от съществено значение да се посочи още едно ограничение, касаещо свободата на словото. По силата на чл. 57, ал. 3 от Конституцията, при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите, с изключение на изчерпателно изброени в същата разпоредба изконни права на личността, каквито са например правото на живот, избор не вероизповедание, неприкосновеността на личния живот и т.н. Всички останали права и свободи извън изрично изброените изключения могат да бъдат ограничавани, когато в страната е обявено извънредно положение. В този случай се дава предпочитание на обществения пред частния интерес, като се допуска ограничаване на коментираното право на свободно изразяване, правото на свободно придвижване и т.н., когато това е насочено към защита на конституционно признати общозначими ценности като националната сигурност и народното здраве. От изложеното става ясно, че в рамките на военно или извънредно положение гражданите са възпрепятствани да упражняват основните си права, с оглед защитата на обществения интерес, като нарушаването на предприетите превантивни мерки може да доведе до ангажиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на нарушителя.

Важно е да се отбележи, че суспендирането на правото на свободно изразяване е допустимо само по времето на извънредно положение, каквото след 13.май.2020г. просто НЯМА. Има съществена разлика между “извънредно положение” и “извънредна епидемологична обстановка”, която може да се определя от МС(РЕШЕНИЕ № 325 от 14 май 2020 година), докато извънредно положение в Република България може да бъде обявявано САМО от Народното събрание. С други думи защитата, която дават разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията защитаващи правото на свободно изрзяване и разпространява мнение, както и да се търси, получава и разпространява информация, действа. Както бе посочено по-горе то включва правото на всеки да отстоява мнението си, да получава, съобщава или предава информация и идеи, независимо от начина на изразяване. Ако разпространената информация е вярна, отговорност по чл. 326 НК не може да възникне по дефиниция, а съвсем отделно защитата на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията не дава възможност за намеса на държавата дори и само с административно наказание.

* Забележка:
Статията е тълкуване на правни норми, без да е изчерпателно. Тълкуването е общо и не следва да се счита за правен съвет или становище, свързано с конкретен казус или субект. При конкретен казус е наложително, да потърсите компетентна помощ и съвет, за да бъдат добре защитени правата ви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.