Шофиране след употреба на алкохол. Какво значение има концентрацията на алкохол в кръвта? Има ли значение дали алкохолът е оказал въздействие на шофьора?

• Употребата на алкохол поначало е разрешена, но, що се отнася до шофиране след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози, което поначало е забранено от закона.

• Управлението на МПС след консумация на алкохол невинаги е престъпление. Различните нива на алкохолно съдържание в издишания въздух/в кръвта водят до ангажирането на различен вид отоговорност за тестваното лице. Когато тези нива са под 0.5 промила, шофирането след консумация на алкохолни напитки не е нито престъпление, нито административно нарушение. Когато дрегерът или кръвнта проба покаже число под тази стойност /между 0.5 и 1.2/, шофирането след употреба на алкохол представлява административно нарушение по чл. 174, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и за него се носи само административнонаказателна отговорност. Това важи само в случай, че от деянието не са настъпили други вреди. Наказателната отговорност по чл. 343б от НК, възниква ако концентрацията на алкохол е над 1.2 промила. В този случай деянието представлява престъпление и за него е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 3 години и глоба от 500 до 1200 лева.
• Консумирането на алкохол преди да застанем зад волана има значение и като отделен квалифициращ признак, в случай на ПТП. Това означава, че ако едно лице е причинило ПТП, от което са настъпили сериозни вреди и се установи, че е шофирало в пияно /нетрезво/ състояние , е предвидено по-тежко наказание, отколкото в общия случай. В тази хипотеза обаче признакът пияно състояние е скрепен с различен количествен критерий и се устаноявава по различен начин. Повече за него можете да прочетете ТУК
• За разлика от горните хипотези, управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е винаги престъпление,независимо от концентрацията им.

• По тълковен път съдебната практика е утвърдила възприемането на квалифициращия признак „пияно състояние” (житейски известно като “нетрезво състояние”) при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на водача на МПС. За престъпление обаче е обявено управление на мпс, само ако е установена концентрация над 1,2 промила алкохол в кръвта на водача на МПС и това е сторено по надлежния ред. Този ред е Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
• Тоест, нарушаването на забраната по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП, в частта „да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“, ангажира само административната отговорност на дееца. С уговорката, че не е нарушено конкретно правило за движение и не е настъпило пътно-транспортно произшествие.
• Когато се констатира, че концентрацията на алкохол в кръвта надхвърля 1.2 промила и следва да се носи наказателна отговорност, за размера на наказанието има значение и с колко е надхвърлен този критерий в конкретния случай. В случай, че стойностите са много по-високи от 1.2, това може да бъде цененто от съда като отегчаващо вината обстоятелство.
• В случай на предходно осъждане по чл. 343б от НК, границата на наказателната отговорност е занижена до 0.5 промила. Това означава, че ако едно лице вече е било санкционирано с присъда за шофиране, с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила,и след това отново управлява МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила, за това по принцип административно нарушение следва да понесе наказателна отговорност по чл.343б, ал.2 от НК

• Когато управлението на МПС след употреба на алкохол, представлява престъпление, нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК поставя изискване, концентрацията на алкохол – над1,2 на хиляда да е установена по „надлежен ред“.
• Наредба № 30 от 27.06.2001 г. е нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване на употребата на алкохол или на друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Този ред е „надлежният ред”, предвиден в обективната страна от състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, който следва да е спазен, за да се приеме, че величината на инкриминирананото на етилов алкохол в кръвта на водача на МПС е законосъобразно установена.
• Щом законът въвежда лимитативно изброени хипотези, позволяващи правни изводи за установяване „по надлежен ред” на алкохолна концентрация чрез показания на техническо средство и всяка извън тях поради това, че не е предвидена в него, не представлява изискуемия от чл. 343б от НК „надлежен ред. Тоест, доказването на обстоятелството, че е налице шофиране след употреба на алкохол с концентрация – над 1,2 на хиляда може да се извърши с само по реда описан в Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
• Недопустимо е органите на досъдебното производство и на съда да тълкуват разширително законовата норма, тъй като тя е създадена с цел предвидимост и гарантиране на правов ред. Всяко несъответствие, между действията на лицата, осъществяващи проверката и Наредбата нарушава Вашите права и е основание да се поставят под съмнение резултатите от нея
• При провеждане на изследването е необходимо да се спазват редица условия, осигуряващи годността на пробата и достоверността на резултата. Важно е кога и по какъв начин е взета пробата, каква е температурата на въздуха и т.н.

• Обективният признак – наличие на алкохол в кръвта на дееца-водач на МПС над 1,2 промила – на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК се установява по два алтернативни, равнопоставени начини – с техническо средство /дрегер/ и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, спазването на които удовлетворява изискването за категоричност и еднозначност и изпълва с нужното съдържание законовата разпоредба „по надлежния ред”
• Установяването употреба на алкохол с техническо средство може да бъде оборено с даване на кръвна проба. Тя също да се изследва по реда на наредбата, като доказаният отказ от вземане на такава затвърждава установеното с техническото средство, щом то е валидно направено. Това означава, че ако оспорите резултатът от техническото средство и се подложите на медицинско изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта, компетентните органи са длъжни да приемат резултата от кръвната проба, без да се вземат предвид показателите на техническото средство
• Съобразно трайната съдебна практика концентрацията на алкохол в кръвта на дееца трябва да е установена в момента, в който деецът е управлявал моторното превозно средство.

• Престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК е формално, на просто извършване, без да е необходимо настъпването на вредоносен резултат.
• С други думи, не е необходимо да има настъпило ПТП или да се установява отделно създадена опасност за безопасността на участниците в движението. Законодателят е преценил, че самото шофиране след употреба на алкохол с концентрация на алкохол – над 1,2 на хиляда, всякога създава такава опасност.

• • Употребата на алкохол поначало е разрешена, но, що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози, което поначало е забранено от закона.
  • Докато управляването на МПС е забранено в „пияно състояние”, то и особеното състояние, в което се намира водачът „след употреба на наркотични вещества или техни аналози” е също толкова общественоопасно и по-сериозно наказуемо. И това – без да е необходимо изследване на причинно-следствената му връзка с допуснатите нарушения на правилата за движение, довели до ПТП със съответния престъпен резултат.
  • За разлика от чл. 343б, ал. 1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1, 2 на хиляда, да е установена по „надлежния ред”, то за съставомерността на чл. 343б, ал. 3 НК, такова изискване липсва.

• Оттук идва разликата и в начина за установяване. Докато при установяването на алкохолна концентрация в кръвта на далия кръв водач на МПС следва да се извършва само по „надлежния ред“, т.е чрез чрез лабораторно химическо изследване на кръвта или показанията на техническо средство(които се приемат само ако липсва и/или е отказана кръвна проба), въвеждането на каквато и да е друга хипотеза [извън посочените в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.], му ще представлява недопустимо разширително тълкуване на закона.
• За разлика от състава по чл. 343б, ал. 1 НК(шофиране в пияно / нетрезво състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда), този по чл. 343б, ал. 3 НК(шофиране след употреба на наркотици) не предвижда като елемент от обективната страна на изпълнителното деяние установяване на наркотичната злоупотреба по надлежен ред.
• И макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г., установяването може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, както вече бе посочено по-горе.

• Горните изводи са част от анотираната практика на Върховен касационен съд при разглеждане на дела свързани с шофиране след употреба на алкохол.
  

• • • шофиране след употреба на алкохол
    • шофиране след употреба на алкохол адвокат
    • шофиране след употреба на алкохол задържане
    • шофиране след употреба на алкохол наказания
    • шофиране след употреба на алкохол наказания 2024
    • Консултация на law@rashkov.eu или на телефон +359 888 30 82 82

Нашият Подход

Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.

Качество и Съдържание

• Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
• Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
• Добавяме вътрешен анализ и интересна информация, извън очевидното.
• Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
• Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
• Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.

Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.

• Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.

Експертност и Доверие

• Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
• Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
• Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
• Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.

Потребителски Опит

Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.

Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.

Горе