Договор за заем

Какво е договор за заем? Какви са основните характеристики на договора за заем? Какви са правата и задълженията на страните по договора за заем? Как се сключва и прекратява договорът за заем?

• Договор за заем представлява споразумение, при което заемодателят предоставя на заемополучателя парична сума или други вещи, които заемополучателят е задължен да върне в същия вид, количество и качество.
• Договор за заем е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен.

• Договор за заем е неформален. Този му характер се обуславя от това, че не е необходима форма за сключването на договор за заем. Той може да бъде сключен както устно, така и писмено.
• Договор за заем е реален, тъй като се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя.
• Договорът за заем е едностранен, с който се пораждат права и задължения само за заемателя.
• Договор за заем може да бъде както възмезден, така и безвъзмезден.
• Договорът за заем е комутативен, защото престацията е предварително определена.
• Договорът за заем е каузален – законодателят не изисква да се посочва целта, поради която той се сключва и затова обстоятелството, че страните са го сключили с оглед възникването на нужда при недостиг на парични средства е без правно значение за правния характер на договора.

• Договор за заем може да се сключи както в устна форма, така и в писмена. Писмената му форма не е изискване за валидност, а за доказването му.
• Предвид реалния характер на договора за заем, сключването му е обусловено от предаването на заетата сума.
• Договорът за заем се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. Реалният характер на договора за заем обуславя осъществяването на кумулативна връзка между двата елемента от фактическия състав – “предаване” и “съгласие” за неоходимо за реализирането му.
• Ако първият горепосочен елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.
• Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да даде” нещо.  Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.

• Заемателят се задължава да върне сумата или вещите в уговорения срок и при уговорените условия.
• В случай че не е уговорен срок, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в срок от един месец, след като заемодателят му отправи покана за това.
• Договорът за заем е безлихвен, тъй като разпоредбата на чл. 240 ЗЗД не въвежда изискване за уговорена лихва. Изрично в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че лихва се дължи, само ако е уговорена.
• След като обаче заемателят изпадне в забава – било защото не е изпълнил задължението си в определения в договора срок, било защото не се е отзовал на поканата на кредитора да изпълни задължението си, лихви вече се дължат по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Лихвата в случая се дължи поради неизпълнението на парично задължение и изпадане в забава, а не защото е получен заем. За дължимото в размер на законната лихва обезщетение не е необходима никаква уговорка, а още повече писмена. Задължението за плащане на обезщетение за забава е разпоредено от закона и няма нужда да се уговаря писмено.
• При определяне на деня за изпълнение на задължението, ако заемателят в този срок не е изплатил дължимата от него сума по разписка, то съгласно чл. 84 ЗЗД той е изпаднал в забава след изтичане на определения срок. В такъв случай, съгласно чл. 86 ЗЗД той дължи заплащане на лихви от деня на забавата. Затова, като се имат предвид посочените законни разпоредби, не е било необходимо да е уговорено заплащане на лихви, тъй като заплащането на компенсаторни лихви е уредено със закон. Необходимостта от писмена уговорка за заплащане на лихви е налице, когато се касае до претенция за заплащане на лихви, които е уговорено да се заплащат, преди да е изтекъл срокът за изпълнение на задължението, за което е уговорено да се заплащат лихви.

• Заемателят е длъжен да върне на заемодателя заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
• Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
• Върху заемодателя не тежат задължения, от което, както казахме и по-горе, следва едностранният характер на договора за заем.
• Следва да изложим хипотеза, при която заемодателят би понесъл отговорност: При небрежност или умишлено премълчаване на недостатъците на заетата вещ от страна на заемодателя към заемателя, договорът се превръща в несъвършено двустранен, тъй като първият виновно не е изпълнил задължението да предаде вещ без недостатъци.
• При предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест да установи, че е дал заемните средства е на ищеца, претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.

• Договорът за заем се прекратява, когато заемополучателят върне заетата сума или вещи на заемодателя в съответствие с договорените условия.
• Също така, договорът може да се прекрати и по взаимно съгласие на страните или при настъпване на други договорени условия (напр. унищожаване на предмета на заема по независещи от заемополучателя причини).
• При уговорена обвързаност на дадените в заем суми като идентични с отложените във времето отделни траншове за заплащане на продажна цена /без да се обсъжда отделно въпроса доколко подобен договор за заем би се оказал действителен/, плащането на отделните траншове автоматично би довело до погасяване на евентуално дължимите суми по заема, а с това и до прекратяване на евентуално съществуващото второ правоотношение.

• Договорът за заем за послужване е уреден в  чл. 243 от ЗЗД.
• При договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор.
• За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.
• Когато не е уговорен срок за ползването или не е определена целта на ползването, съгласно чл. 249, ал. 2 ЗЗД заемодателят може винаги да иска вещта си обратно. В посочената хипотеза договорът за заем за послужване се прекратява с изявление на заемодателя, без настъпването на тези правни последици да е обусловено от фактическото връщане на вещта с оглед липсата на такова изискване в цитираната разпоредба.
• Заемът за послужване е също така едностранен и безвъзмезден.
• Поради факта, че се касае за едностранен договор, при заема за послужване възникват задължения само за заемателя, който освен да върне вещта има задължение да заплаща и консумативни разноски.
• За прекратяване на договора за заем за послужване е достатъчно изявление на заемодателя, съдържащо волята му за връщане на вещта, т.е. за преустановяване на безвъзмездното ползване на вещта от заемателя.

• Договорът за заем е уреден в чл.240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Основните права и задължения на страните по този договор са регламентирани в него, като страните могат да добавят допълнителни условия, които не противоречат на закона.
• Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд.

  Нашият Подход

  Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.

  Качество и Съдържание

  • Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
  • Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
  • Добавяме инсайтфул анализ и интересна информация, извън очевидното.
  • Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
  • Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
  • Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.
  • Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.
  • Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.

  Експертност и Доверие

  • Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
  • Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
  • Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
  • Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.

  Потребителски Опит

  Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.

  Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.

  Тази страница не е правна консултация, тя не е изчерпателна и има информативен характер. За да получите в цялост обсъждане на конкретния Ваш казус – трябва да запишете консултация.

  Горе