Крайна необходимост: Правна същност и последици

• Крайна необходимост е правен институт, който изключва наказателната или гражданската отговорност на дадено лице, когато то извършва определено деяние с цел да предотврати непосредствена опасност за себе си, други лица или значими правни блага.
• Регламентиран е в Наказателния кодекс (чл. 13) и Закона за задълженията и договорите (чл. 46).
• За да се приеме, че деецът е изправен пред хипотеза на крайна необходимост е нужно да се констатира, че не се нанасят вреди на нападателя, а се засягат интереси на трето лице, което няма отношение към опасността и че не се причинява смърт или вреди на хора.
• Основното условие за прилагане на крайната необходимост е, че лицето няма друга възможност да предотврати опасността, освен чрез извършване на противоправно действие.
• За да намери приложение институтът на чл. 13 от НК, действията на отбраняващия се не следва да осъществяват състав на престъпление.

• Наличие на непосредствена опасност: Опасността трябва да е реална, съществуваща и неизбежна. За да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси.
• Действие, насочено към спасяване на ценност: Трябва да е налице непосредствената опасност от засягане на правно защитени блага с имуществен или неимуществен характер. Може да бъде живот, здраве, имущество или друго значимо благо.
• Липса на друга възможност: Лицето не трябва да има друг правомерен начин за предотвратяване на опасността, освен да увреди чуждото благо.
• Деянието не трябва да е по-тежко от предотвратената вреда: Ако нанесените щети са по-големи от предотвратените, крайната необходимост не се признава. Увреденото благо трябва да е по-малоценно от спасеното.
• В случай че причинените вреди са по-големи от предотвратените няма да е налице крайна необходимост. Няма крайна необходимост и когато увредените блага не само са по-ценни, но и равностойни на предотвратените.
• Гореизложените елементи обуславят фактическкия състав на крайната неоходимост. Те трябва да са кумулативно осъществени, за да се счита тя налице.
• За да се намира деецът в положението на крайна необходимост, се изисква като съществен реквизит да съществува непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес при условие причинените вреди от деянието да са по-маловажни от тези, които са щели да бъдат предотвратени.

• Деянието, което извършва деецът в условията на крайна неоходимост, е правомерно, позволено от закона.
• Възниква задължение да се заплати обезщетение за увреденото чуждо имущество.
• Съдебната практика е единна, че такова обезщетение за вреди се дължи, когато опасността е причинена от виновни действия/бездействия на едно лице.
• Тогава когато опасността е безвиновно предизвикана, обезщетение дължи собственикът на по-ценното имущество, заради чието спасяване е било нужно унищожаване на по-малоценното имущество.
• Обезщетението за причинените при крайна необходимост вреди следва да се възложи на причинителя на състоянието на крайна необходимост, съответно на собственика на вещта, от която то е произлязло или на лицето, под чийто надзор тя се намира, а не на действуващия при това състояние.
• При крайна необходимост вредите ще бъдат поправени от онова лице, чиито по-ценни интереси са спасени, а когато са предотвратени и такива на лицето, действуващо при положение на крайна необходимост, отговорността пред увредения ще бъде солидарна.
• Когато лицето е изпаднало в положение на крайна необходимост поради случайно събитие, то макар и деянието му да не е противоправно и виновно, ще дължи поправяне на щетите, причинени на трето лице, но не на базата на деликтната отговорност, а на плоскостта на носене риска и на справедливостта.
• Когато друго лице е действувало неправомерно и виновно и поради това негово поведение лицето, непосредствено причинило вредата, е поставено при условията на крайна необходимост, обществено и правно неоправдано е последното да поправя вредите. Неговото деяние не е нито противоправно, нито виновно.
• Когато действащият при състояние на крайна необходимост е и носител на спасените блага, той на това основание е задължен да поправи причинените другиму вреди.

• Неизбежната отбрана е регламентирана в чл. 12 от НК.
• Фактическият състав на неизбежната отбрана включва следните елементи: да е налице противоправно нападение; нападението да е действително; нападението да е непосредсвено, да е започнало и да не е прекратено към момента на прибягване до самозащита.
• Поначало, когато непосредствената опасност, причинена от нападателя, се избягва чрез увреждането на последния, може да е налице неизбежна отбрана, а не крайна необходимост. Правейки тъкмо това разграничение между двата института и стигайки до извод, че няма крайна необходимост в случая, изричното обсъждане на липсата на чл. 13 НК не е съществен недостатък в дейността на проверяваната инстанция.
• Тя се счита насочена срещу противоправно нападение, докато крайната необходимост възниква при опасност, която не произтича от човешко посегателство.
• При неизбежната отбрана нападателят носи отговорност, докато при крайната необходимост засегнатото лице може да има право на обезщетение.
• Ако в хода на самозащитата лицето причини на нападателя вреди, то не отговаря за тези вреди (аргумент от чл. 46, ал.1 ЗЗД).
• Когато съдът приема, че деянието е извършено при неизбежна отбрана, гражданският иск следва да се отхвърли, тъй като в този случай деянието не е виновно и няма отговорност за вреди. При превишаване пределите на неизбежната отбрана, включително и когато това се дължи на уплаха или смущение, гражданската отговорност остава.
• За разлика от крайната необходимост, неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите.

• Лице разбива прозорец на горящ автомобил, за да спаси дете, заключено вътре.
• Използване на чужд автомобил за транспортиране на тежко ранен човек до болница.
• Разрушаване на сграда, за да се предотврати разпространението на пожар.
• Крайна необходимост при пътно-транспортно произшествие ще е налице, когато, за да се спаси човешки живот, се причинява увреждане на по-малоценни блага, като такива ще са случаите, когато се уврежда имущество.
• За да е правомерна извършената маневра е необходимо тя да се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 от НК, като едновременно с това се уврежда имущество, а не се причинява смърт или телесно увреждане на лица, както и е необходимо опасността да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Водачът, предприел маневрата не носи отговорност, когато в опасната му зона за спиране се увреди лицето, което е създало опасността.
• Пример, в който няма място за квалификацията деяние при „крайна необходимост”: След като няма спор, че подсъдимият нахлува в жилището, където се е намирал пострадалия, за да му търси сметка, че той започва побоя спрямо него, при който пострадалият се опитал да се защити неуспешно и получил несъвместимите с човешкия живот прободно-порезни рани с нож в жизнено важна част от тялото.

• В наказателното право – Лицето не носи наказателна отговорност. Състоянието на крайна необходимост може да е последица от действия на определено лице или да произлиза от негова вещ. В тези случаи обезщетението за причинените при крайна необходимост вреди следва да се възложи на причинителя на състоянието на крайна необходимост, съответно на собственика на вещта, от която то е произлязло, или на лицето, под чийто надзор тя се намира, а не на действащия при това състояние. Така както посочените лица дължат обезщетяване за по-значителните вреди, така и при тяхното предотвратяване от дееца те следва да поправят по-малките причинени вреди. В останалите случаи поправянето на вредите следва да се възложи на носителя на благата, които са спасени от унищожаване или повреждане с извършването на деянието.
• В гражданското право – Лицето може да бъде задължено да обезщети засегнатите лица, но не носи вина.
• Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд.

  Нашият Подход

  Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.

  Качество и Съдържание

  • Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
  • Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
  • Добавяме инсайтфул анализ и интересна информация, извън очевидното.
  • Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
  • Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
  • Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.
  • Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.
  • Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.

  Експертност и Доверие

  • Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
  • Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
  • Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
  • Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.

  Потребителски Опит

  Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.

  Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.

  Тази страница не е правна консултация, тя не е изчерпателна и има информативен характер. За да получите в цялост обсъждане на конкретния Ваш казус – трябва да запишете консултация.

  Горе