Събирателно дружество. Какво представлява събирателно дружество? Правоотношения между съдружниците в събирателно дружество. Правоотношения на съдружниците в събирателно дружество с трети лица. Прекратяване на събирателно дружество и на членството в него. Продължаване на събирателно дружество и на членството в него

• Съгласно чл. 76 ТЗ – “Събирателно е дружеството, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.”
• Относно фирмата на събирателно дружество, чл. 77 ТЗ гласи, че “Фирмата на събирателното дружество се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието “събирателно дружество” или “съдружие” (“с-ие”).”
• Съдържанието на учредителния договор на събирателно дружество е уредено в чл. 78 ТЗ – “Договорът за учредяване на събирателно дружество се съставя в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците и трябва да съдържа:
  • 1. името и местожителството, съответно фирмата, седалището и единния идентификационен код, както и адреса на съдружниците;
  • 2. фирмата, седалището, адреса на управление и предмета на дейност на дружеството;
  • 3. вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им;
  • 4. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;
  • 5. начина на управление и представителство на дружеството.”
• Редът за регистрация на събирателно дружество е регламентиран в чл. 79 ТЗ, съобразно който:
• “(1) Заявлението за вписване на събирателното дружество в търговския регистър се подписва от всички съдружници и към него се прилага учредителният договор. (2) В регистъра се вписват данните по т. 1 (името и местожителството, съответно фирмата, седалището и единния идентификационен код, както и адреса на съдружниците (б.а.)), 2 (фирмата, седалището, адреса на управление и предмета на дейност на дружеството (б.а.)) и 5 (начина на управление и представителство на дружеството (б.а)) на предходния член.  (3) Лицата, които според договора представляват дружеството, представят образци от подписите си.”
• Нормата на чл. 79 ТЗ, в която е разписан редът за регистрация на СД, установява императивното изискване за вписването му в търговския регистър.
• Събирателното дружество е от категорията на персоналните търговски дружества и предвид значението на личността и на личната воля на всеки съдружник не съществува пречка при отсъствие на правна уредба с императивен характер съдружниците да уговорят в дружествения договор как ще се уреждат имуществените последици от прекратяване на членственото правоотношение с всеки от тях при условие, че дружеството ще продължи дейността си. Ако учредителният договор не съдържа уговорки в посочения смисъл, имуществените последици и остойностяването на дела на напускащия/починалия съдружник следва да се извърши като се изхожда от правната природа на събирателното дружество и от съдържанието и целта на правото по чл.97, ал.2 ТЗ.

• Правоотношенията между съдружниците в събирателно дружество са нормативно уредени в раздел II на Глава единадесета от Търговския закон. Съгласно чл. 80 ТЗ – “Правоотношенията между съдружниците се уреждат в този раздел, ако друго не е предвидено в учредителния договор, с изключение на разпоредбата на чл. 87.”
• Обезщетение за разноските и вредите – чл. 81 ТЗ: “(1) Съдружникът има право на обезщетение за необходимите разноски, които е направил за дружествените работи, както и за претърпените вреди във връзка с тях. (2) За направените разноски или претърпените вреди дружеството дължи на съдружника законната лихва.”
• Задължение за лихви – чл. 82 ТЗ: “Ако съдружникът допусне забава в плащането на паричните вноски или получи, съответно вземе пари от дружеството за себе си, без да има това право, дължи връщането им на дружеството със законната лихва. Ако вредите на дружеството са по-големи, то може да търси разликата”.
•  Забрана за конкуренция – чл. 83 ТЗ: “(1) Съдружникът може да участвува в друго дружество или да сключва сделки, които се отнасят до предмета на дейност на дружеството, за своя или за чужда сметка само със съгласието на останалите съдружници. (2) При нарушение по ал. 1 дружеството може да иска обезщетение за причинените вреди или да заяви, че встъпва в правата и задълженията по сключените сделки. Заявлението трябва да се направи в писмена форма в срок един месец след узнаването на сделката, но не повече от една година от извършването й, и се отправя до съдружника и до третото лице. (3) Правото на иск по предходната алинея се погасява в 3-месечен срок от деня, в който съдружниците са узнали за извършването на правните действия, или 3 години от извършването, когато съдружниците не знаят за тях.” 
• Управление – чл. 84 ТЗ: “(1) Всеки съдружник има право да управлява дружествените работи освен ако с дружествения договор е възложено управлението на един или няколко съдружници или на друго лице. (2) За придобиването и разпореждането с вещни права върху недвижими имоти, за назначаването на управител, който не е съдружник, и за сключването на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор, е необходимо съгласие на всички съдружници.”
• Оттегляне на възлагането за управление – чл. 85 ТЗ: “Решението за възлагане на управлението на един или няколко съдружници може да бъде отменено от окръжния съд по седалището на дружеството по искане на някои от съдружниците, ако управителите са нарушили задълженията си, както и на други основания, предвидени в договора. Решението на съда се изпраща служебно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър.”
• Право на контрол на съдружника – чл. 86 ТЗ: “Съдружникът, който не участвува пряко в управлението, може да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги, дружествените и другите книжа и да иска обяснения от управителите.”
• Приемане на решения – чл. 87 ТЗ: “Когато според учредителния договор решенията на дружеството се вземат с мнозинство, всеки съдружник има право на един глас. Решенията се вписват в протоколна книга.”

• Съгласно чл. 88 ТЗ – “По иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците.”
• Задължението на съдружника е акцесорно, то възниква само ако възникне валидно задължение на дружеството- арг. чл. 88 ТЗ.
• Отговорността на съдружниците е неограничена /отговарят с цялото си секвеститируемо имущество за задълженията на дружеството/ и солидарна – всички съдружници дължат една и съща престация с тази на дружеството и кредиторът може да иска изпълнение от всеки едни от съдружниците. В този случай, съдружникът, към когото е насочено изпълнение, е главна страна в процеса, но и тогава той не става страна по сделката, а е участник в реализиране на обезпечителната му отговорност.
• Обезпечителната отговорност на съдружниците не може да ги приравни до правното положение на страна по сделките на дружеството. Когато е ангажирана солидарната им отговорност, те са обикновени другари с всички правни последици произтичащи от това.
• По иск срещу събирателно дружество ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници.
• За разлика от нормативната уредба преди 1993 г., когато са били необходими другари след изменението на текста на чл. 88 ТЗ /изм., ДВ, бр. 103/1993 г./, събирателното дружество и неограничено отговорните съдружници в него са обикновени другари и отговарят солидарно с дружеството. За да се реализира обаче тяхната солидарна отговорност, искът и изпълнителният титул трябва да са насочени както срещу дружеството, така и срещу съдружниците му.
• Представителство на събирателно дружество – чл. 89 ТЗ: “(1) Всеки съдружник представлява дружеството, ако с дружествения договор не е предвидено друго. (2) Ограничаването на представителната власт на съдружника няма действие спрямо трети добросъвестни лица, ако не е вписано в търговския регистър.”
• “Представителната власт на съдружник може да бъде отнета при условията и по реда на чл. 85. ” (чл. 90 ТЗ).
• “Съдружникът може да прави срещу кредиторите на дружеството освен възраженията на дружеството и свои лични възражения.” (чл. 91 ТЗ).
• Съдружникът и дружеството са обикновени, а не необходими другари в процеса, тъй като задълженията им са различни по своята правна природа, а общ юридически факт е само този на съществуване на дълга на дружеството. Този извод произтича и от процесуалните права на съдружника – той може да противопостави личните си възражения, но не и тези на останалите съдружници – арг. чл. 91 ТЗ.
• Отговорност на встъпващите в събирателно дружество съдружници – чл. 92 ТЗ: “Който встъпи в съществуващо дружество, отговаря наравно с другите съдружници за всички задължения на дружеството.”

• Основанията за прекратяване на събирателно дружество са изброени в чл. 93 ТЗ, съгласно който “Събирателното дружество се прекратява: 
  • 1. с изтичане на уговорения срок или в други случаи, предвидени в учредителния договор; 
  • 2. по съгласие на съдружниците; 
  • 3. с обявяване на дружеството в несъстоятелност; 
  • 4. ако не е уговорено друго – със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник – юридическо лице; 
  • 5. по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник; 
  • 6. с предизвестие за прекратяване от съдружник; 
  • 7. по решение на съда в предвидените от закона случаи”.
• “Когато дружеството е образувано без срок, всеки съдружник може да иска неговото прекратяване, като направи най-малко 6 месеца преди това писмено предизвестие до всички съдружници освен ако в учредителния договор е предвидено друго.” (чл. 94 ТЗ).
• Прекратяване по решение на съда. Изключване на съдружник – чл. 95 ТЗ: “(1) Окръжният съд може да прекрати дружеството по искане на съдружник, когато друг съдружник умишлено или с груба небрежност не изпълни свое задължение по учредителния договор или изпълнението на задължението стане невъзможно. Правилото се прилага и когато съдружник действува против интересите на дружеството. (2) По искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновния съдружник.”
• В срока за предизвестие по чл. 94 от ТЗ няма пречка да се предяви иск по чл. 95, ал. 2 от ТЗ, защото всеки може паралелно да упражнява правата си на съдружник.
• Висящ съдебен спор по чл. 95 от ТЗ съставлява отрицателна процесуална предпоставка за вписване напускане на съдружник и прекратяване на събирателното дружество.
• Прекратяване с предизвестие от личен кредитор на съдружник – чл. 96 ТЗ: “(1) Кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие, като се спазва редът по чл. 94 . (2) Дружеството не се прекратява, ако то или останалите съдружници изплатят дълга след налагане на запора по предходната алинея. В този случай се прекратява само участието на съдружника в дружеството, ако съдружниците не решат друго.”
• Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в [събирателното] дружество, при предявяване на иска за прекратяването му след вписването на запора отпада необходимостта от спазване на изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ.

• Съгласно чл. 97 ТЗ:
• “(1) С учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. В този случай останалите съдружници изплащат дела от имуществото на прекратилия участието си съдружник, а при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Наследниците заявяват искането си да встъпят в дружеството в срок от 3 месеца от откриване на наследството. (2) Ако наследниците не желаят да станат съдружници, както и при прекратяване членството на съдружник, дружеството изплаща стойността на дела на наследодателя или на прекратилия членството си съдружник от дружественото имущество и дела от годишната му печалба за времето до прекратяването на членството.”
• Членственото правоотношение със съдружника може да бъде прекратено по негова воля или със смъртта му, като при смърт на съдружник законът – чл.97, ал.1 ТЗ, признава на неговите наследници право да встъпят в дружеството.
• Имуществените последици от прекратяване на членството са посочени в чл.97, ал.2 ТЗ – дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник, респ. на наследниците на починалия съдружник, които не са изявили желание да станат съдружници, стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Вземането за стойността на дела е парично и възниква в момента на осъществяване на фактическия състав на съответното прекратително основание.
• Правото да се получи стойността на дела от имуществото на събирателното дружество е функция от участието на съдружника в дружеството, поради което стойността на дела е съразмерна на предвидения в дружествения договор обем на членственото правоотношение. Имуществото на търговското дружество е динамична величина, но за остойностяване на дела е релевантно имуществото, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение със съдружника. По своето съдържание правото по чл. 97, ал. 2 от ТЗ наподобява правото на ликвидационен дял, което възниква за всички съдружници в случай на прекратяване на дружеството.
• Разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от ТЗ урежда имуществените последици от прекратяване на членството, като предвижда, че дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник, респ. на наследниците на починалия съдружник, които не са изявили желание да станат съдружници, стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството.
• Поради еднаквото съдържание на двете права – правото по чл. 97, ал. 2 от ТЗ и правото на ликвидационен дял, стойността на дела на напускащия/починалия съдружник в хипотезата на чл. 97, ал. 2 от ТЗ следва да се определи на база притежаваното от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение чисто имущество, остойностено по действащите към същия момент пазарни цени. Наред с така получената стойност съдружникът има право и на дял от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. Касае се две отделни парични вземания, които възникват в момента на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника и чийто размер се определя по различен начин.
• Съдържанието на правото на ликвидационен дял се свежда до призната от закона възможност след удовлетворяване на кредиторите на дружеството съдружниците да получат съответна на дяловото им участие част от стойността на осребреното дружествено имущество. Осребряването на имуществото се извършва по неговите пазарни цени и на тази база се изчислява стойността на ликвидационния дял. На осребряване подлежи само т. нар. чисто имущество, което се формира от активите на дружеството, т. е. от оценимите в пари негови права като например материални активи /движими вещи, недвижими имоти/, материални запаси, налични парични средства, вземания и др. В същия смисъл следва да се разбира и понятието „дружествено имущество”, употребено в разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от ТЗ.
• В хипотеза на двучленно събирателно дружество, с оглед характера му на образувание от две или повече лица, отправеното от единия от двамата съдружници волеизявление за прекратяване на членственото му правоотношение не произвежда действие, като противоречащо на повелителната норма на чл. 76 ТЗ. В този случай съдружникът може да упражни единствено потестативното си право по чл. 94 ТЗ за прекратяване на самото дружество.
• Членствените права в събирателното дружество по ТЗ не са нито наследими, нито прехвърлими, тъй като СД е дружество, което се създава с оглед личността на всеки един от съдружниците. Наследим е дружественият дял на починалия съдружник (чл. 97, ал. 2 от ТЗ).
• Доколкото в учредителния договор на дружеството съдружниците не са договорили нищо във връзка с прекратяване на членството на съдружник поради неговата смърт и продължаване на дружеството след това (чл. 97, ал. 1 от ТЗ), се прилага законът, а именно чл. 93, т. 4 от ТЗ, по силата на който СД се прекратява със смъртта на съдружник.
• Давност – чл. 98 ТЗ: “(1) Искове срещу съдружник за задължения на дружеството се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност. (2) Давностният срок започва да тече от деня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или напускането на съдружника е вписано в търговския регистър. (3) Прекъсването на давността по отношение на прекратеното дружество има действие и спрямо съдружниците, които са били в дружеството по време на прекратяването.”
  • Горните изводи са съобразени с голяма част от анотираната практика на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
    

    Нашият Подход

    Ние се стремим да предоставяме съдържание, което не само отговаря на търсачките, но и е насочено към хората – нашите потребители. Предоставяме уникална, оригинална информация и дълбоко покритие на темите, които обсъждаме.

    Качество и Съдържание

    • Предоставяме оригинална информация, подкрепена от репортажи, изследвания или анализи.
    • Осигуряваме изчерпателни описания на темите, които покриваме.
    • Добавяме инсайтфул анализ и интересна информация, извън очевидното.
    • Когато използваме други източници, гарантираме, че не просто копираме, а добавяме стойност и оригиналност.
    • Заглавията са описателни и не се стремят към преувеличаване или шокиращ характер.
    • Нашето съдържание предоставя значителна стойност спрямо другите резултати от търсене.
    • Грижим се за езиковите и стиловите аспекти на съдържанието си.
    • Избягваме масовата продукция, за да се фокусираме върху качеството.

    Експертност и Доверие

    • Представяме информация по начин, който убеждава в доверие, с чисто източнициране и доказателства за експертност.
    • Ако някой проучи нашия сайт, биха получили впечатление, че той е доверителен и признат авторитет в сферата си.
    • Нашето съдържание е създадено или рецензирано от експерти, които обладават дълбоки познания в темата.
    • Стремим се да избегнем фактически грешки и да предоставим точна информация.

    Потребителски Опит

    Важно е за нас да предоставяме отличен потребителски опит. Нашите страници се стремят към лесна навигация, бързо зареждане и четимо форматиране, за да осигурим удовлетворително преживяване за нашите посетители.

    Следвайки тези принципи, ние създаваме съдържание, което не се стреми само към търсене, а предоставя реална стойност за хората, които го четат.

    Тази страница не е правна консултация, тя не е изчерпателна и има информативен характер. За да получите в цялост обсъждане на конкретния Ваш казус – трябва да запишете консултация.

    Горе