Загубихте ли спокойствие заради държавна грешка или незаконно отнемане на имущество?
Много хора се сблъскват с тежки ситуации, при които държавните органи – прокуратура, полиция или комисии за противодействие на корупцията – налагат мерки, които ограничават правата им или ги поставят в положение на несигурност. Често след това се оказва, че мерките са били незаконни, производството е прекратено или лицето е оправдано. В тези случаи възниква въпросът: как да си възстановите претърпените неимуществени вреди – болката, страха, безизходицата и загубата на репутация? Този материал разяснява как съдилищата, включително Върховният касационен съд, разглеждат такива спорове и какви са вашите реални шансове да получите обезщетение.
Откога да знам, че казусът е за мен
Ако сте преживели някое от следните събития, имате право да потърсите правна защита и обезщетение за неимуществени вреди:
- Незаконно наложени обезпечителни мерки: Върху вашия имот е наложена възбрана или арест по искане на прокуратура или КПКОНПИ, а впоследствие се установи, че няма основание за това, или имотът е върнат, но сте преживели стрес и ограничение на правата си да разполагате с него.
- Дълго забавено наказателно производство: Срещу вас е водено наказателно производство, което е продължило необосновано дълго, създавайки ви усещане за безизходица, безпомощност и липса на спокойствие, и накрая сте били оправдани или производството е прекратено.
- Грешка на съда или прокуратурата: Държавен орган е допуснал нарушение на вашите права, което не е наказателно по своя характер, но е довело до конкретни страдания, болки и психически дискомфорт.
- Неосновано обвинение в корупция: Имуществото ви е било предмет на производство по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, без да сте били осъдени за престъпление, и сте преживели публично безпокойство и загуба на доверие.
Какво казва законът – на човешки език
В българското право отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни действия на нейните органи, се урежда от специален закон – Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Въпреки че темата е свързана с чл. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в практиката на Върховния касационен съд по тези казуси се прилага именно ЗОДОВ, а чл. 52 от ЗЗД се използва като обща норма за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Накратко, законът казва следното: Ако държавен орган (съд, прокуратура, полиция, комисия) е допуснал незаконно действие или бездействие, и това действие ви е причинило вреди, държавата дължи обезщетение. Вредите могат да бъдат материални (загубени пари) или неимуществени (страдания, болки, унижение, загуба на спокойствие). За да получите обезщетение, трябва да докажете три неща: че действието е било незаконно, че сте претърпели конкретни вреди, и че има връзка между действието и вредите.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е формирал устойчива практика по тези въпроси. Ето какво трябва да знаете, базирано на реални решения:
- Не всяка обезпечителна мярка води до голямо обезщетение. В Определение № 433 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2168/2021 г. на ВКС се посочва, че неимуществените вреди от незаконно наложени обезпечителни мерки (като възбрана) не могат да се сравняват по интензитет с тези от незаконно наказателно производство. Причината е, че обезпечителните мерки не се разгласяват публично и не са окончателен акт на отнемане. Съдът преценява конкретно дали сте били „проверявано лице“ и дали мерките са ограничавали реално възможността ви да разполагате с имуществото.
- Съдът обсъжда подробно доказателствата за страданията. В Определение № 187 от 9.03.2020 г. по гр. д. № 3347/2019 г. на ВКС се подчертава, че за да се присъди обезщетение, трябва да се докажат конкретни проявни форми на търпените вреди – болки, страдания, усещане за безизходица. Съдът разчита на показанията на свидетели, които описват лични и дълготрайни впечатления, както и на психологични експертизи. Без такива доказателства искът може да бъде отхвърлен.
- Размерът на обезщетението е индивидуален. В Определение № 634 от 4.08.2022 г. по гр. д. № 4210/2021 г. на ВКС се изяснява, че не съществува общо правило или таблица за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Дори при сходни факти, размерът се определя конкретно за всеки отделен случай. Не можете да изисквате автоматично сума, която е присъдена на друг човек при подобен казус.
- Въззивният съд трябва да мотивира решението си подробно. В Определение № 4987 от 3.11.2025 г. по гр. д. № 2000/2025 г. на ВКС се потвърждава, че ако въззивният съд е обсъдил всички доказателства и е изложил ясни и категорични мотиви за размера на обезщетението, касационното обжалване не се допуска. Това означава, че качеството на мотивите в първите две инстанции е критично за успеха на делото.
- Държавата дължи обезщетение и за забавяне на правосъдието. В практиката, цитирана в Определение № 187 от 9.03.2020 г., се приема, че дългото забавяне на производството само по себе си причинява неимуществени вреди, като несигурност и липса на спокойствие, дори да няма пряко доказателство за психическо разстройство, ако е установена причинно-следствена връзка.
- Прокуратурата и държавните органи могат да бъдат ответници. В много от разгледаните казуси (напр. Определение № 5081 от 6.11.2025 г.) ответник е Прокуратурата на Република България или конкретни държавни комисии. Това означава, че искът се предявява срещу държавата, а не срещу отделния служител.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако смятате, че имате право на обезщетение, следвайте тези стъпки:
- Съберете документите за незаконността. Трябва да имате окончателен акт, който потвърждава, че действието на държавния орган е било незаконно (напр. оправдателна присъда, решение за прекратяване на производство, решение за отмяна на обезпечителна мярка).
- Докажете вредите. Не стига само да кажете, че сте били разстроени. Съберете медицински документи, психологични експертизи, показания на свидетели, които могат да опишат промените в поведението и състоянието ви.
- Предявете иск за неимуществени вреди. Искът се предявява пред окръжния съд по местоживеенето ви или по седалището на държавния орган. В него трябва подробно да опишете какви точно вреди сте претърпели и да обосновате размера на обезщетението.
- Оставете съда да прецени размера. Не очаквайте автоматично присъждане. Съдът ще прецени интензитета на страданията, продължителността на незаконното действие и конкретните обстоятелства по вашия случай.
- Бъдете готови за касационно обжалване. Ако решението не е в ваша полза, проверете дали има основание за касация. Върховният касационен съд допуска обжалване само при сериозни правни въпроси или противоречие с практиката, а не просто за преоценка на доказателствата.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да поискам голяма сума, ако просто съм бил разтревожен?
Отговор: Не. Съдът изисква доказателства за конкретни проявни форми на страданията. Обикновеното безпокойство рядко води до високо обезщетение. Трябва да докажете, че сте преживели дълготрайни болки, психически дискомфорт или сериозно ограничение на правата ви.
Въпрос: Дали фактът, че имотът ми е бил обект на възбрана, автоматично означава, че ще получа обезщетение?
Отговор: Не автоматично. В Определение № 433 от 30.05.2022 г. се посочва, че ако възбраната не е била публично разгласявана и не е ограничавала реално възможността ви да разполагате с имуществото, размерът на обезщетението може да е минимален или нулев.
Въпрос: Кой плаща обезщетението – държавата или служителите?
Отговор: Обезщетението се дължи от държавата (бюджета на съответния орган – прокуратура, съд, министерство). Служителите не плащат лично, освен в редки случаи на умишлено действие, за което държавата може да им предяви регресен иск.
Въпрос: Има ли срок за предявяване на иск?
Отговор: Да, по общото правило по чл. 52 ЗЗД и ЗОДОВ, искът се предявява в петгодишна погасителна давност от момента, в който сте узнали за вредата и за лицето, което я е причинило. Важно е да не пропуснете този срок.
Срокове и такси
Според предоставения материал, държавните органи (като Прокуратурата или КПКОНПИ), когато са ответници и делото е спечелено от тях, не дължат адвокатски разноски на ищеца, ако искът е отхвърлен. Ако обаче вие спечелите делото, държавата дължи разноските. В Определение № 433 от 30.05.2022 г. се присъждат 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата, тъй като касационната жалба на КПКОНПИ е отхвърлена. В Определение № 187 от 9.03.2020 г. се присъждат 1000 лв. разноски на ищците, тъй като жалбите на Прокуратурата и Окръжен съд Благоевград са отхвърлени. Таксите за предявяване на иск за неимуществени вреди се определят по Закона за държавните такси и зависят от претендираната сума, но често се плащат от държавата, ако искът е основателен.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 2 ЗЗД
- Решение № 491 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 450/2008 г — В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на квоти от по 1/4 ид.части от празно място с площ по графични данни от около 1050 кв.м по скица от новия кадастрален план на град С., находящо се на ул.
- Решение № 289 от 2.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2024 г — М., против въззивно решение № 23/29.01.2024 г., постановено по в.