Как да върнете имот или пари, ако фирмата е била в несъстоятелност?
Представете си следната ситуация: Вие сте кредитор на компания, която е фалирала. Разбирате, че преди да подаде молба за несъстоятелност, собствениците са прехвърлили имоти на роднини, са продали стоки на много ниски цени или са дали обезпечения на свързани лица. Сега масата на несъстоятелността е празна, а вие не можете да си съберете вземанията. Това е един от най-честите и болезнени спорове в търговското право. Законът предвижда механизъм, който позволява на синдика или на кредиторите да атакуват тези сделки и да ги обявят за недействителни, за да се върнат активите в масата на несъстоятелността. Тази процедура се регулира от чл. 647 от Търговския закон. Тя не е просто формалност, а мощен инструмент за защита на вашите права, но изисква прецизно спазване на срокове и доказателства.
Откога да знам, че казусът е за мен
Този правен инструмент е приложим, ако сте в една от следните житейски ситуации:
- Фирмата-длъжник е прехвърлила безвъзмездно имот на свой собственик, директор или роднина на директора в рамките на последните три години преди фалита.
- Длъжникът е дарил пари или вещи на трети лица (дори и да не са свързани с него) в последните две години преди откриването на процедурата.
- Вие сте купили имот или стока от фалиралата фирма на цена, която е значително по-ниска от пазарната, и сделката е станала в последните две години, след като фирмата вече е била неплатежоспособна.
- Фирмата е учредила ипотека или залог за дългове на други лица (не на себе си) в последната година преди фалита.
- Сделката е била сфирма, която е свързано лице с длъжника, и тя е увредила интересите на кредиторите, като е извършена в последните две години.
Какво казва законът — на човешки език
Чл. 647 от Търговския закон изброява конкретни видове сделки, които могат да бъдат развалени, ако са извършени от длъжника в определени срокове преди подаването на молбата за несъстоятелност. Законът защитава кредиторите, като предполага, че тези сделки са били направени с цел да се скрият активи или да се даде предимство на определени лица в ущърб на останалите.
Ето как работи нормата в зависимост от вида на сделката:
Ако сделката е безвъзмездна (дарение) и е с свързано лице с длъжника, срокът за атакуване е три години. Ако е безвъзмездна, но с трето лице, срокът е две години. При възмездни сделки, където стойността на даденото е много по-голяма от полученото (напр. продажба на имот на символична цена), срокът е две години, но сделката не трябва да е по-рано от момента, в който длъжникът е станал неплатежоспособен или свръхзадължен.
За учредяване на обезпечения (ипотеки, залог) за чужди задължения, срокът е една година, отново с ограничението, че не може да е по-рано от момента на неплатежоспособността. Ако обезпечението е в полза на свързано лице, срокът се удължава на две години. Накрая, всяка сделка, която уврежда кредиторите и е свързано лице, може да се атакува в двугодишен срок.
Важно е да знаете, че недействителността не засяга правата на трети добросъвестни лица, които са придобили имуществото възмездно преди вписването на исковата молба. Ако третото лице е свързано с длъжника, законът предполага, че то е недобросъвестно, докато не се докаже противното.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд е разгледал десетки казуси по тази норма. Ето какво трябва да знаете, базирайки се на реални решения:
Ако искате да обжалвате решение по чл. 647, имайте предвид, че не всяко несъгласие с фактическата преценка на съда е основание за касация. В Определение № 587 от 26.06.2014 г. по т. д. № 398/2014 г. на ВКС, съдът подчертава, че несъгласието с изложените правни аргументи за основателност на иска не е достатъчно за допускане на касационно обжалване. Трябва да има съществен правен проблем.
Съдът допуска обективно съединяване на искове по различните точки на чл. 647. В същото Определение № 587 от 26.06.2014 г. се потвърждава, че няма процесуална пречка искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 и други точки да бъдат разглеждани заедно, стига да са надлежно сезирани.
Датата на неплатежоспособността е критична. В Определение № 418 от 26.06.2014 г. по т. д. № 1012/2013 г. на ВКС се разглежда въпросът дали сделката е била безвъзмездна или възмездна. Съдът анализира дали в нотариалния акт липсата на посочена цена автоматично означава безвъзмездност, или има скрита насрещна престация. Практиката изисква дълбок анализ на реалните икономически отношения, а не само на буквата на договора.
Процесуалните грешки на съда могат да доведат до отмяна на решението. В Определение № 465 от 7.08.2015 г. по ч. т. д. № 1397/2015 г. на ВКС, съдът отменя определения на долните инстанции, защото те не са съобразили факт, че производството по несъстоятелност е било възобновено. Висшият съд подчертава, че при наличие на висящо производство по възобновяване, съдът е трябвало да спре делото за попълване на масата, за да не се нарушат правата на страните.
Синдикът има специален статус. В Определение № 418 от 26.06.2014 г. се споменава, че при предявяване на иск от кредитор, съдът може служебно да конституира синдика като съищец, ако това е необходимо за защитата на масата. Това показва, че ролята на синдика е активна и защитна за колективния интерес на кредиторите.
Недействителността по чл. 647 е самостоятелна от тази по общото право (чл. 45 ЗЗД или чл. 135 ЗЗД). В Определение № 853 от 28.02.2024 г. по гр. д. № 3515/2023 г. на ВКС се разграничават искове за неимуществени вреди по чл. 45 ЗЗД от търговските искове по чл. 647 ТЗ, като се подчертава спецификата на търговското производство.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако сте кредитор и подозирате, че са били извършени недействителни сделки:
- Съберете доказателства за датата на сделката и датата на неплатежоспособността на длъжника. Това е ключово за приложимостта на срока.
- Установете дали купувачът или получателят е свързано лице с длъжника (роднинска връзка, управление, собственост).
- Подайте иск за недействителност чрез синдика или, ако синдикът не действа, предявете иск в полза на масата на несъстоятелността.
- Възложете оценка на имуществото, за да докажете, че цената е значително по-ниска от пазарната (за т. 3 на чл. 647).
- Впишете исковата молба в имотния регистър, ако става въпрос за имот, за да блокирате добросъвестното придобиване от трети лица.
Въпроси и отговори
Въпрос: Мога ли да атакувам сделка, направена преди 5 години?
Отговор: По принцип не. Сроковете по чл. 647 са преклузивни и са максимално три години за безвъзмездни сделки със свързани лица. За останалите случаи сроковете са по-кратки (една или две години).
Въпрос: Какво става, ако купувачът е добросъвестен?
Отговор: Ако купувачът е придобил имуществото възмездно и добросъвестно преди вписването на исковата молба, недействителността не засяга неговите права. Вие можете да търсите обезщетение от длъжника, но то може да е безсмислено, ако той е фалирал.
Въпрос: Дали трябва да плащам държавна такса за иска?
Отговор: Според чл. 649, ал. 6 ТЗ, за искове по чл. 647 не се дължи предварително внасяне на държавна такса. Това е важно предимство за кредиторите.
Срокове и такси
Исковете по чл. 647 ТЗ трябва да бъдат предявени в едногодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ. Това е преклузивен срок — ако го пропуснете, правото ви се погасява окончателно. Както беше споменато, за тези искове не се дължи държавна такса при подаване. Разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат по общия ред на ГПК, ако делото е спечелено.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 647 ТЗ
- Решение № 54 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1103/2023 г — Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с тези искове.
- Решение № 47 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 41/2024 г — Ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните страни – прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон.