Кой съд трябва да реши спора ми, когато два съда се отказват един от друг?
Често се случва да подадете жалба или молба в съда, а след време да получите определение, с което делото се изпраща в друг съд. Понякога вторият съд също отказва да го разгледа, защото смята, че не е компетентен. Това създава объркване и забавяне. В такъв момент законът предвижда специална процедура, за да се сложи край на спора кой точно съд е длъжен да работи по казуса. Тази процедура се регулира от член 44, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Тя е важна, защото определя кой ще ви чуе и кога ще получите крайно решение.
Откога да знам, че казусът е за мен
Този проблем засяга не само наказателни дела, но и много други производства, които се разглеждат по сходни правила. Ето няколко житейски ситуации, при които може да се сблъскате с такъв спор за подсъдност:
- Получавате искане за признаване на чуждестранно решение за глоба или санкция, а местният съд казва, че не е компетентен да го разгледа.
- Прокурорът отказва да образува досъдебно производство, вие обжалвате, а районният и окръжният съд се препират кой трябва да реши жалбата ви.
- Работите в държавна служба или имате връзка с ведомство и възниква спор дали делото ви е за военен съд, или за обикновен районен съд.
- Получавате глоба от несъдебен орган, например за нарушение на пътен ред, и съдът, към който сте се обърнали, я препраща другаде.
- Имате спор за изплащане на обезщетение по граждански иск, вграден в наказателно дело от чужбина, и възниква въпрос кой български съд е компетентен да го изпълни.
Какво казва законът — на човешки език
Нормата от член 44, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс е проста по смисъл, но мощна по действие. Тя гласи, че когато възникне спор за подсъдност между два съда, Върховният касационен съд е този, който решава кой от тях е правилният. Подсъдността означава просто кой съд има право да разгледа делото по местонахождение или по вид на престъплението.
Законът не позволява делата да се връщат безкрайно от съд на съд. Ако един съд каже, че не е компетентен, а другият съд, към който е изпратено делото, също не го приеме, се повдига спор. Тогава делото отива във Върховния касационен съд. Той не решава вината ви, а само кой съд трябва да го разгледа. След като Върховният касационен съд определи компетентния съд, определението му е окончателно и задължително за всички.
Какво показва практиката
Върховният касационен съд разглежда стотици такива спорове всяка година. Ето какво научаваме от конкретни решения, които засягат вашите права:
Ако имате чуждестранно решение за глоба или санкция, което трябва да се изпълни в България, съдът обсъжда дали лицето живее тук. В Определение № 14 от 8.02.2018 г. по ч. н. д. № 105/2018 г. Върховният касационен съд решава, че делото за признаване на финансова санкция от чужбина трябва да се разглежда от Окръжен съд – Бургас, а не от Софийски градски съд. Причината е, че постоянният адрес и местоживеенето на лицето са в Бургас. Това означава, че адресната регистрация е ключова за определяне на съда.
Ако обжалвате отказ на прокурор да образува досъдебно производство, съдът обсъжда кой е бил първият съд, при който е образувано делото. В Определение № 552 от 5.12.2024 г. по ч. н. д. № 1022/2024 г. Върховният касационен съд връща делото на Районен съд – Петрич, а не на Окръжен съд – Благоевград. Съдът приема, че компетентният съд е този, който съответства на прокуратурата, направила първоначалния отказ. Това е важно, защото показва, че не винаги по-висшият съд е правилният за жалба.
Ако сте държавен служител или полицай и имате обвинение, свързано със служба, съдът обсъжда дали сте военен или гражданско лице. В Определение № 49 от 7.05.2015 г. по ч. н. д. № 567/2015 г. Върховният касационен съд решава, че полицай от МВР не може да бъде съден от военен съд, дори ако обвинението е за военно престъпление. Делото е изпратено на Районен съд – Благоевград. Това означава, че качеството ви на служител в гражданско ведомство определя обикновения съд, а не военния.
Ако имате граждански иск за обезщетение, присъден в чужбина, съдът обсъжда дали това е наказание или гражданско вземане. В Определение № 71 от 6.02.2026 г. по ч. н. д. № 101/2026 г. Върховният касационен съд решава, че сумата за обезщетение за вреди, присъдена в Македония, е гражданско вземане, а не наказание. Затова делото се изпраща за разглеждане от Софийски градски съд, а не се прилага наказателната процедура за изпълнение на чужди присъди. Това променя начина, по който се търси изпълнението.
Ако спорът е за глоба от несъдебен орган, като например за нарушение на пътен ред, съдът обсъжда местоживеенето на лицето. В Определение № 191 от 8.04.2026 г. по ч. н. д. № 289/2026 г. се потвърждава, че компетентен да признае решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето на лицето. Това е стандартна практика, която защитава правото ви да бъдете съдени близо до дома си.
Ако имате спор за подсъдност, свързан с изборни права или специални закони, Върховният касационен съд бързо определя кой съд е компетентен. В Определение № 70 от 7.07.2016 г. по ч. н. д. № 612/2016 г. се решава спор между съдилища по повод на Изборния кодекс. Това показва, че дори в специфични области, правилото за единен арбитър от Върховния касационен съд работи безотказно.
Какво да направите стъпка по стъпка
Ако попаднете в ситуация, при която съдилищата си препращат делото, следвайте тези стъпки:
- Първо, проверете дали сте получили официално определение от съда, с което делото се изпраща в друг съд или се повдига спор за подсъдност.
- Второ, не чакайте пасивно. Ако делото е изпратено във Върховния касационен съд, подгответе писмени становища, в които да посочите защо считате, че единият от съдилищата е компетентен. Използвайте фактите за вашия адрес и местоживеене.
- Трето, ако сте страната, която иска нещо (например изпълнение на чужда глоба), подчертайте, че адресът ви е в определено населено място, което определя подсъдността.
- Четвърто, ако сте страната, която се брани, проверете дали съдът, към който сте изпратени, наистина е компетентен по закон. Ако не е, изчакайте решението на Върховния касационен съд, защото то е окончателно.
- Пето, след като Върховният касационен съд определи съда, делото се връща там. Трябва да следите за разпорежданията на този съд, за да не пропуснете сроковете за следващите действия.
Въпроси и отговори
Въпрос: Колко време трае решаването на спора за подсъдност?
Отговор: Върховният касационен съд разглежда тези дела в закрито заседание и обикновено се произнася бързо, често в рамките на няколко седмици или месеци, в зависимост от натовареността. Определението е окончателно и не може да се обжалва.
Въпрос: Трябва ли да присъствам в съда, когато се решава спора за подсъдност?
Отговор: Не. Производството пред Върховния касационен съд по член 44, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс се води в закрито заседание. Вие можете да изпратите писмени становища, но присъствието ви не е задължително за самото решение.
Въпрос: Мога ли да обжалвам решението на Върховния касационен съд кой съд е компетентен?
Отговор: Не. Определението на Върховния касационен съд, с което се определя компетентният съд, е окончателно. То не подлежи на обжалване. Това е крайната точка на спора за подсъдност.
Въпрос: Какво става, ако грешният съд е разгледал делото по същество?
Отговор: Ако делото е разгледано от некомпетентен съд, това е съществено нарушение на процесуалните правила. Решението може да бъде отменено по жалба. Затова е важно спорът за подсъдност да се реши преди делото да стигне до крайно решение по същество.
Срокове и такси
Производството по член 44, алинея 1 от Наказателно-процесуалния кодекс е безплатно за страните. Не се дължат държавни такси за самото повдигане на спора за подсъдност, тъй като то е служебна процедура или се инициира от съда. Сроковете за разглеждане не са строго фиксирани в закона като дни, но практиката показва, че Върховният касационен съд се произнася в разумен срок. Важно е да имате предвид, че докато тече спора за подсъдност, делото по същество е спряно. Това означава, че не можете да правите други процесуални действия в съда, докато не стане ясно кой ще го разглежда.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 44 НК
- Решение № 302 от 22.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1698/2011 г — Известно е също така и че изпълнителното деяние на престъплението по чл.
- Решение № 238 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1288/2011 г — Противното би означавало недопустима намеса на органите на българската съдебна система, в суверенитета на друга държава членка на ЕС.